Решение по дело №684/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260067
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Неделина Евгениева Маринова
Дело: 20203110100684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 13.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

          при участието на секретаря Д.Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 684/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от ***ООД срещу Н.С.А. обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

          1.           иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 383,36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги при служебно начисляване по партида с абонатен ***, за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна,***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

          2.           иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г.,

          за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ***г. по описа на Районен съдВарна, *** състав.

          Ищецът ***ООД твърди, че ответницата Н.С.А., в качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна,***, е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Поради неплащане на дължими суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 383,36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен ***, за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна,***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 31,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

          В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковите претенции, като намира същите за доказани по основание и размер. Твърди, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот от 2006 г., от който момент е потребител на ВиК услуги, като ищцовото дружество е остойностило ползваните такива, съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, поради изтекъл срок на метрологична годност на индивидуалния водомер, монтиран в жилището на ответницата. Сочи се, че последната била търсена многократно от служители на дружеството, за да осигури достъп и да й бъдат връчени изискуемите уведомления, но същата не е оказвала съдействие. С оглед на изложените съображения, ищецът предявява исковите си претенции. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения от съда особен представител, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и размер. Оспорва се ответницата да е потребител на ВиК услуги, както и претендираните ВиК услуги да са й реално доставени и отчетени. Оспорва се техническата изправност и метрологичната годност на процесния водомер, както и изпълнението на задълженията на ищцовото дружество по редовно отчитане на показанията на същия. Оспорва се истинността на представената справка за недобор.

          В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата твърди, че липсват доказателства за доставяне и отчитане на процесното количество вода по реда на Общите условия и на Наредба № 4/2014 г., както и за годността на средството за измерване. С оглед на посоченото, се иска отхвърляне на исковите претенции.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          От приложената по делото Справка № **** г. от **** за периода от 01.01.1993 г. до 16.12.2020 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Н.С.А. се установява, че посоченото лице притежава правото на собственост по отношение на идеални части от процесния обект с адрес: гр. Варна,***, считано от 2006 г.

          От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" е видно, че ответницата е с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***.

          От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат с титуляр Н.С.А. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,***, се установява, че общите неизплатени задължения на абоната по издадени фактури за периода от 07.11.2017 г. до 05.09.2019 г. за консумирана вода за отчетен период от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г. възлизат на сумата от 476,75 лева, от която: 445,36 лева – главница и 31,39 лева - лихва върху главницата, изчислена към 04.09.2019 г.

          От приложеното Уведомително писмо № **** се установява, че ***ООД е отправило уведомление до клиента с абонатен номер ***, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на индивидуалния водомер, поставен в обекта, като същото е непотърсено от абоната.

          Приобщен по делото е Протокол от 05.11.2020 г., съставен от служители на ищцовото дружество, в присъствието на един свидетел, съдържащ констатации, че абонатът не осигурява достъп  до водомера и няма възможност за връчване на уведомление за изтеклата метрологична годност на същия.

          Приобщени към доказателствения материал са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ***, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник. Приложено е и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от *****" ООД.

          От приетото по делото заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен *** по издадените от ищцовото дружество фактури възлиза на 383,36 лева, а лихвата за забава върху посочената главница, начислена за периода от съответния падеж до 07.09.2019 г., е в размер на 31,49 лева.

          От експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не е отразено плащане, както и че при направения опит за посещение на място и посочване на показанията на процесния водомер, вещото лице не е намерило никой в имота.

          От материалите по приобщеното ч.гр.д. ***по описа на Районен съдВарна, *** състав, е видно, че въз основа на подадено на 10.09.2019 г. заявление от **** ООД срещу Н.С.А. е издадена Заповед***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410

 ГПК за сума в размер на 383,36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен ***, за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна,***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 31,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г.; както и за разноски в общ размер на 75 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

 

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1

 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от приобщеното заповедно дело.

          Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена вода в периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г. по фактури, издадени в периода от 07.11.2017 г. до 05.09.2019 г., като претендираната стойност на ползваните ВиК услуги е начислена въз основа на средна консумация поради изтекла годност на метрологична проверка на индивидуалния водомер, както и начислена лихва за забава за периода от съответния падеж до 07.09.2019 г., относно обект на потребление с абонатен ***, за имот, находящ се в гр. Варна,***.

           Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответницата, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване.

          От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че ответницата Н.С.А. е придобила правото на собственост върху процесния обект на потребление с абонатен *** през 2006 г., тоест преди началото на исковия период, поради което същата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ от 2006 г. и от момента на придобиване на собствеността между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до ответницата като собственик на водоснабдения имот.

          Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2006 г. и от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).

          Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 20 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 22 от ОУ от 2014 г.), като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 21, ал. 4 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г.). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (аргумент от чл. 30 и чл. 31 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014 г.).

          Съгласно чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост се извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, вр. ал. 5 от Наредбата, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м. за всеки обитател.

          Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21, вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ от 2014 г., предвиждаща отправяне на предписание на оператора до потребителя за извършване на периодична проверка на непроверените индивидуални водомери след изтичане на десетгодишния срок на тяхната метрологична годност, което предписание следва да бъде изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение изразходваната вода се начислява служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ – по 6, респ. по 5 куб.м. за всеки обитател със завишение от 1,0 куб.м. на тримесечие.

          За установяване приложението на горепосочената методика по делото е представена справка за регистрираните на адреса лица и Уведомително писмо № **********, за което липсват данни да е получено от потребителя. Представеният по делото Протокол от 05.11.2020 г. удостоверява констатациите на служители на ищеца за изтекла валидност на метрологична проверка на водомера на ответницата, но същият би могъл да се приеме като елемент от процедурата по служебно начисляване на изразходваната вода за един бъдещ период от време, доколкото е с дата 05.11.2020 г., а визираните по-горе разпоредби от Наредба № 4 и Общите условия предвиждат като фактически състав отправяне на предписание до абоната, изтичане на определен период от време за изпълнение на същото и служебно начисляване на количества вода едва в случай на неизпълнение на предписанието.

          В този смисъл, от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест да установи предпоставките за приложението на методиката, на която се позовава, не са ангажирани други доказателства, в това число такива за датата, на която е изтекла валидността на метрологичната проверка на индивидуалния водомер, както и за надлежно отправено и получено от абоната предписание за извършване на периодична проверка на измервателния уред, респективно за началото на тримесечния срок за изпълнение на това предписание, едва след изтичането на който е приложим служебният отчет.

          По изложените мотиви, съдът приема за неоснователен предявеният иск за главница в размер на 383,36 лева, представляваща дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги при служебно начисляване по партида с абонатен ***, за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г.

          С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 31,39 лева, начислено за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г.

 

          По разноските:

          Ответникът не е реализирал разноски в производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани, с оглед изхода на спора.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от ***ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.С.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 383,36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги при служебно начисляване по партида с абонатен ***, за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна,***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ***г. по описа на Районен съдВарна, *** състав.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: