Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 16.05.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5105 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.С.В., с която са предявени срещу Д.З. АД искове както следва:

с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 45000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 01.10.2011 г.

с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 1330 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 01.10.2011 г.

с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 8136,28 лв. и 432,84 лв. – лихва за забава върху горните главници за периода 01.10.2011 г. – 05.12.2014 г.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 01.10.2011 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за разликата между платеното обезщетение и действителните вреди.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на независимо съвместно извършителство за трето лице. Твърди, че страните са постигнали съгласие относно размера на вредите и ищецът не е легитимиран да търси обезщетение над приетия размер.

Третите лица помагачи не вземат становище по иска.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 10.05.2013 г. по НОХД №84/2013 г. на ОС-Видин, изменена с решение от 04.11.2013 г. по ВНОХД №699/2013 г. на САС, М.И.В. е признат за виновен в това, че на 01.10.2011 г. при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********, на главен път Е-79, на разклона за с. Плешивец, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП – не съобразил скоростта си, за да бъде във възможност да намали или да спре при възникнала опасност за движението, поради което ударил с предната част на автомобила задната част на каруца, превозваща дървени трупи и по непредпазливост причинил смъртта на водача на каруцата Н.Ш.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това за обстоятелствата относно настъпване на деянието по механизма, приет от наказателния съд, противоправността и авторството, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че в следствие на процесното произшествие ищецът, който е бил пътник в товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********, е претърпял увреда на здравето – контузия на тялото, счупване на дясната лакетна кост, изкълчване на дясната тазобедрена става, открита фрактура луксация на лява глезенна става със счупване на външния глезен, открито счупване на 1-ва, 2-ра и 3-та предходилни кости на лявото стъпало.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От присъдата на наказателния съд и медицинската експертиза се установяват противоправното деяние на водача на товарния автомобил, травмите на ищеца и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача М.И.В. при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********.

Не е спорно между страните обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Установява се от представеното от ответника писмено доказателство – Споразумение (л.59) и извършените от страните признания на факти, че преди процеса между тях е възникнало правоотношение по чл.356 ЗЗД със сключване на договор за спогодба относно размера на имуществените и неимуществените вреди от произшествието. Документът обективира съгласие, че от процесното ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца и че обезщетение в размер на 50000 лв. за неимуществени вреди и 2660 лв. за имуществени вреди е справедливо и достатъчно да компенсира всички претърпени от увреденото лице вреди в резултат от произшествието. В договора се съдържа и уговорка, че произшествието е реализирано при условията на независимо съизвършителство при квоти 50% за водача на товарния автомобил и 50% за водача на каруцата Н.Ш.. Споразумението е подписано само от процесуалния представител на ищеца и не носи подпис на представител на застрахователя. Ответникът твърди, че документът представлява проект за споразумение, тъй като не е постигнато съгласие по констативната му част, но тъй като е налице съгласие между страните по размера на дължимото от застрахователя обезщетение, същото е платено съгласно уговорките – в размер на 50% от вредите.

Съдът приема, че по силата на Споразумението на л.59 между страните е възникнало правоотношение по договор за спогодба, който има установително действие относно размера на дължимото обезщетение за понесените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от произшествието. Макар и представител на застрахователя формално да не е подписал спогодбата, от негова страна е налице изпълнение чрез плащане в размера, уговорен в договора. Това представлява конклудентно приемане на условията по споразумението относно размера на обезщетението и отговорността на застрахователя. В този смисъл е и поддържаната от ответника позиция в рамките на процеса – в отговора на исковата молба и в писмената защита. Съображението му, че е налице постигнато съгласие относно размера на вредите (50000 лв. за неимуществени вреди и 2660 лв. за имуществени вреди) следва да се тълкува в смисъл, че това съгласие обвързва и двете страни. Обраното – че изразената във спогодбата воля обвързва ищеца да не претендира повече от уговореното, но не обвързва ответника, би било правен абсурд, защото разминаването във волята представлява липса на съгласие, т.е. че ищецът не е ограничен в размера, който може да претендира. Съдът, като прецени всички обстоятелства – писмените доказателства и процесуалните позиции на страните, съдържащи признания на неизгодни за тях факти и извършеното от ответника плащане въз основа на споразумението, намира, че е постигнато съгласие по клаузите относно размера на вредите и отговорността на застрахователя. Уговорки относно отговорността на трети лица, които не са страни по договора, са безпредметни, тъй като не биха могли да ги обвържат.

В практиката си, постановена по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че сключеното извънсъдебно споразумение относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение прегражда възможността на пострадалия да търси репарация за същите вреди по съдебен път в размер, превишаващ уговорения. При положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди, пострадалият няма основание да търси репарация за същите вреди по съдебен път в по-висок размер поради това, че неточно са определени в споразумението. В този смисъл Решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 943/2009 Г. ІV г.о. ВКС; Решение № 306 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г ІV г.о. ВКС, Решение № 204 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 220/2010 Г. ІV г.о. ВКС; Решение № 425 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 39/2011 Г. ІІІ г.о. ВКС и Решение № 1104 от 03.12.2012 г. по т.д. № 1104/2009 г. ІІ т.о. ВКС.

При това положение съдът приема, че между страните е постигнато съгласие относно размера на имуществените и неимуществените вреди от произшествието, което ги обвързва, поради което в рамките на настоящото производство не могат да се установяват нови размери, доколкото не се твърди настъпване на ексцес, последващи разходи за лекарство и лечение и пр. От тук следва изводът, че неимуществените вреди на ищеца са в размер на 50000 лв., а имуществените – 2660 лв., от които 26330 лв. са платени преди процеса и неудовлетворено остава вземането му за разликата до пълния размер от 25000 лв. за имуществени и 1330 лв. за имуществени.

Неоснователно е възражението на ответника, че произшествието е извършено при условията на независимо съизвършителство, поради което не дължи обезщетение над платения размер от 50% от вредите. Съгласно нормата на чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Това означава, че пострадалият има право да претендира пълния размер на дължимото му обезщетение от всеки един от делинквентите. Отговорността на застрахователя е гаранционно-обезпечителна и покрива в пълен размер отговорността на делинквента. Това не означава формиране без законово основание на солидарност между застрахователя и останалите делинквенти. В тази хипотеза възниква т.нар. в доктрината „неистинска солидарност“, при която без да е налице законово основание за солидарна отговорност, кредиторът може да претендира дължимото от повече от едно лице, но може да го получи само един път. По изложените съображения съдът приема, че исковете са основателни за сумата от 25000 лв. за неимуществените и 1330 лв. за имуществените вреди.

 

По исканията за законна лихва:

На ищеца се дължи законната лихва от деликта за неимуществените вреди и от датата на извършване на разхода – за имуществените. Претенцията за лихви не следва да се разглежда като отделен иск, макар и да е заявена по този начин – в този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: „Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време - от крайния момент на периода. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането (или крайния момент на периода на увреждането) до момента на плащането. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.“ - Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК. Поради това за обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди законната лихва от 01.10.2011 г., а за имуществените – от момента на възникването им – 13.10.2011 г. съгласно фактурата на л.30.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертиза, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1212,33 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 1091,11 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 828,79 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати на С.С.В., ЕГН:**********, адрес: ***, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 25000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 01.10.2011 г., заедно със законната лихва от 01.10.2011 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 1330 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 01.10.2011 г., заедно със законната лихва от 13.10.2011 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1212,33 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 45000 лв.

ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати на адв. И.В., съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1091,11 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Д.З. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 828,79 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: