Р Е Ш Е Н И Е
№622 / 8.4.2020г.
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7712 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на П.М.С., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. М.Г.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2974.34
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в ***, от които
главница в размер на 1724.38 лева за периода от 01.02.2003 г. до 31.10.2006 г.
и обезщетение за забава в размер на 1249.96 лева за периода от 31.03.2003 г. до
07.09.2010 г. вкл., поради погасяването на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищцата била потребител на топлинна енергия през процесния
период от 01.02.2003 г. до 31.10.2006 г., като й били начислени суми за
доставена топлинна енергия в размер от 1724.38 лева. Доколкото ищцата не
заплатила посочените суми от ответното дружество й били начислени и лихви – в
размер на 1249.96 лева за периода от 31.03.2003 г. до 07.09.2010 г. Посочва се,
че от страна на ответното дружество не са извършвани никакви действия по
принудително събиране на вземанията – не са образувани гражданиски или
изпълнителни дела вкл. и до настоящия момент. В тази връзка се поддържа, че
доколкото процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” от ЗЗД, то същите се погасявали с кратката тригодишна давност.
Обръща се внимание, че в тази връзка вземанията бил погасени още към 2010 г.,
но въпреки това в издадено от страна на ответното дружество на 07.09.2010 г.
извлечение от сметка същите продължавали да фигурират. Твърди се освен това, че
на 25.11.2019 г. ищцата била посетена от служител на ответното дружество, който
й напомнил, че дължи процесните суми и следва да ги заплати, доколкото
дружеството не отписвало вземания, погасени по давност. С тези аргументи ищцата
счита, че за нея е налице правен интерес от предявените искове и иска същите да
бъдат уважени.
Към исковата
молба е представено извлечение от сметка от 07.09.2010 г.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се излагат подробни доводи, че за ищцата липсва
правен интерес от исковете. Твърди се, че същите били недопустими и доколкото
иск за съществуване или несъществуване на факти с правно значение можел да се
предяви само в изрично очертани от закона хипотези, каквато не била налице в
настоящия случай. По отношение на основателността се твърди, че дори едно
вземане да е погасено по давност същото продължава да съществува и може винаги
да бъде заплатено доброволно, поради което и иск, че същото не се дължи бил
неоснователен. С тези аргументи се иска производството по делото да бъде
прекратено поради недопустимост на исковете, евентуално се иска същите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 09.03.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното извлечение от
сметка е видно, че ищцата е била потребител на топлинна енергия относно имот –
апартамент № 2, находящ се в ***, като за периода от 01.02.2003 г. до
31.10.2006 г. й е начислена сума за доставена и ползвана топлинна енергия в
размер на 1724.38 лева /главница/. Доколкото ищцата не заплатила посочената
сума от страна на ответното дружество й било начислено и обезщетение за забава
в размер на 1249.96 лева за периода от 31.03.2003 г. до 07.09.2010 г. вкл. На
последно място страните не спорят и че от страна на ответното дружество не са
предприемани никакви действия по принудително събиране на процесните суми.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка – М.К.М.
/дъщеря на ищцата/ се установява, че през ноември 2019 г. на входната врата на
топлоснабдения имот била поставена бележка от служител на ответника с посочен
телефонен номер и указания за явяване в „Топлофикация Перник”. Установява се
също, че свидетелката заедно с ищцата посетили ответното дружество като там
юрист им обяснил, че същото продължава да търси стари задължения. На
обясненията на ищцата и свидетелката, че сумите са погасени по давност, било
отговорено, че на дружеството е необходимо съдебно решение в тази връзка.
Посочените показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката
е дъщеря на ищцата. Изнесените от свидетелката твърдения обаче са ясни,
последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния
представител на ответника, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не
намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания за доставена и
потребена, но незаплатена топлинна енергия. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените
по делото доказателства/ не се установява към момента на предявяване на
исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с обстоятелството, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и
след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с
което искът за недължимост на вземането е уважен
поради погасителна
давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност).
По основателността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Освен това според задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Съгласно разясненията,
дадени в цитираното ТР вземанията за топлинна енергия представляват именно
периодични плащания.
В
настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страната на
ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни срещу
ищцата да са образувани граждански или изпълнителни дела. По тези съображения
съдът счита, че
към момента на образуване на исковото производство – 29.11.2019 г. давността за
процесното вземане за главница е изтекла, доколкото между м. 12.2006 г. и м.
11.2019 г. при всички случаи е изминал период много над законоустановените три
години. След като главното вземане се явява погасено, то съгласно чл. 119 от ЗЗД
за погасено следва да се счита и акцесорното вземане за обезщетение за забава.
По тези
съображения процесните вземания, следва да се
приемат за изцяло погасени по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че
дори вземането да е погасено по давност, то продължава да съществува като
естествено задължение, съдът намира същите за правилни, но неотносими към
правните му изводи в настоящото производство. Както бе посочено и по-горе това
правно състояние на вземането не опровергава съществуващия за ищеца правен интерес от отрицателния
установителен иск. Посоченият извод следва и от обстоятелството, че уважаването
на последния ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по
принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче съдът
отбелязва, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно
да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищцата
претендира разноски за държавна такса 119 лева, 3 лева – банкова такса за
паричен превод и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие на ищцата е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на
процесуалния представител на ищцата. Последното не е прекомерно, доколкото е в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид интереса по делото.
На ищцата следва да бъде присъдена платената от нея сума за държавна такса в
размер на 119 лева. Липсват доказателства за заплатена такса за паричен превод
в размер на 3 лева, поради което и посочената сума не следва да бъде
присъждана.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“: сумата от общо 2974.34 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в ***, от които главница
в размер на 1724.38 лева за периода
от 01.02.2003 г. до 31.10.2006 г. и обезщетение за забава в размер на 1249.96 лева за периода от 31.03.2003
г. до 07.09.2010 г. вкл., поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.М.С., с ЕГН: **********
сумата от 119 лева, представляваща разноски за държавна такса в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат М.Р.Г., с
ЕГН: ********** сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА