№ 39
гр. Варна, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20213000500469 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивницата ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., действаща чрез настойника си АЛ.
СЮЛ. АЛ., редовно призована, представлява се от адв. Сл.Р., редовно
преупълномощена от адв. М.Я., приета от съда от днес.
Въззивницата АЙЛ. СЮЛ. АЛ., действаща със съгласието на своя
настойник АЛ. СЮЛ. АЛ., редовно призована, представлява се от адв. Сл.Р.,
редовно преупълномощена от адв. М.Я., приета от съда от днес. Представя и
пълномощно изходящо от въззивницата А.А., действаща със съгласието на
своя настойник АЛ. СЮЛ. АЛ..
Въззивницата С. СЮЛ. АЛ., действаща със съгласието на попечителя
си АЛ. СЮЛ. АЛ., редовно призована, представлява се от адв. Сл.Р., редовно
преупълномощена от адв. М.Я., приета от съда от днес.
Въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призована, представлява се от юр.к.
Б.Д., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Третото лице помагач ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ гр. Генерал Тошево, редовно призовано, представлява се
от И.Г.Г. - главен социален работник в Отдел Закрила на детето към Дирекция
„Социално подпомагане“ Генерал Тошево.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.
1
ЮР.К.Д.: Да се даде ход на делото.
ГЛ.СОЦ.РАБОТНИК Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, ЧАСТНАТА ЖАЛБА И
ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и
сл. от ГПК. Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от: 1/ ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща
чрез настойника си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 2/ АЙЛ. СЮЛ. АЛ., непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 3/ С. СЮЛ. АЛ.,
непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.,
трите чрез процесуалния им представител адв. М. Я., против решение
№260044/29.03.2021г., постановено по т.д. № 88/19г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от ГЮЗ. СЮЛ.
АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в частта му за разликата над 150 000лв. до
400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП,
настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Г.А. при управление на
л.а.“Мерцедес ML 350“, рег. № ТХ 4334 ХР, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД; 2 /е отхвърлен предявеният
от АЙЛ. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в частта му за разликата
над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н.А. С.
при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Г.А. при
управление на л.а. “Мерцедес ML 350“, рег. № ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД; 3 / е отхвърлен
предявеният от С. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в частта му за
разликата над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й С.
2
А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от
А.Г.А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег. № ТХ 4334 ХР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени и в частите им за разликите над 150 000лв. до 400
000лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва върху всяка главница,
считано от 03.05.2018г./дата на предявяване на застрахователните претенции/
до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител ю.к. Б.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва и в частта му, с
която на ищците е присъдена законна лихва върху главниците от по 150
000лв., считано от датата на исковата молба-10.05.2019г. до окончателното
изплащане, като се претендира да бъде отменено в тази му част и вместо него
постановено друго, с което законна лихва върху главниците от по 150 000 лв.
се присъди от 03.05.2018г. /дата на предявяване на застрахователните
претенции/ до окончателното изплащане.
Съдът констатира, че с молба вх. № 262204/16.04.2021г., депозирана по
т.д. № 88/19г. по описа на ДОС, ищците са посочили, че в мотивната част на
решение № 260044/29.03.2021г. съдът е приел за неоснователна и недоказана
претенцията на ищците за заплащане на законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от предявяване на застрахователната претенция до
датата на подаване на исковата молба, но липсва отхвърлителен диспозитив
за така претендираната законна лихва за периода от предявяване на
3
застрахователната претенция до датата на подаване на исковата молба и
отхвърлителен диспозитив относно акцесорните искове за законна лихва,
съразмерно на отхвърлените главни претенции, предвид което се претендира
да се допълни решението с горепосочените отхвърлителни диспозитиви.
По същество така депозираната молба не е с пр.осн. чл.250 от ГПК за
допълване на решението, защото ДОС в мотивната му част е приел, че е
сезиран и е разгледал претенциите на ищците за присъждане на законна лихва
от датата на предявяване на застрахователите претенции пред ответника до
датата на исковата молба и ги е намерил за неоснователни като недоказани,
защото не е доказана датата на предявяване на застрахователите претенции,
но е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за тяхното
отхвърляне, така и по отношение на претенциите за лихва, касателно главните
искове в неоснователните им части, т.е. по съществото си молба е с пр.осн.
чл.247 от ГПК.
С определение № 260259/09.06.2021г., постановено по т.д. № 88/19г., по
описа на ДОС, първоинстанционният съд е приел/без да излага мотиви/, че
исканията на ищците в така депозираната от тях молба са основателни и
същите следва да бъдат уважени, поради което с диспозитива на
определението е допълнил решението си като е отхвърлил исканията на
ищците за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на депозиране на исковата
молба10.05.2019г. и е отхвърлил акцесорните искове на ищците за законна
лихва, съразмерни на отхвърлените претенции.
Така постановеното определение не е било обжалвано от никоя от
страните в дадения двуседмичен срок от връчването му, и е влязло в сила.
По същество, независимо от посоченото от ДОС правно основание, то
не е такова за допълване по см. на чл.250 от ГПК, а за уважаване на молбата
на ищците с пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на допуснатата в
постановеното решение от 29.03.2021г. очевидна фактическа грешка чрез
обективиране в диспозитива на решението на волята на съда, видна от
мотивите, за отхвърляне като недоказана на претенцията на ищците за
присъждане на законна лихва върху присъдените главници от по 150 000лв.,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция до датата
на исковата молба-10.05.2019г. и за отхвърляне на акцесорните искове на
4
ищците за законна лихва за период от датата на застрахователната претенция
до окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните
претенции. Погрешно и съдът е наименувал акта си определение вместо
решение, защото актът, в който е допуснал по същество поправка, е решение,
а не определение, но, както се изложи, определение № 260259/09.06.2021г.
понастоящем е влязло в законна сила, поради което и е насложило правните
си последици към решение № 260044/29.03.2021г. Същевременно въззивната
жалба има за предмет и липсващия към датата на подаването й отхвърлителен
диспозитив в първоинстанционното решение по приетите за неоснователни в
мотивите претенции с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от
датата на предявяване на застрахователните претенция до датата на подаване
на исковата молба върху главниците от по 150 000лв. и за законна лихва за
период от датата на предявяване на застрахователните претенции до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните искове
/разликите над 150 000 лв. до 400 000 лв./, който диспозитив понастоящем е
нА.чен.
След оставяне на производството по първоинстанционното дело и по
настоящото без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба
от настоящата инстанция с определение № 413/30.09.2021г. ищците,
въззивници пред ВАпС, с молба вх. № 3617/15.10.2021г., депозирана в срок,
са уточнили претенцията си за началната дата, от която се претендира
присъждане на законна лихва върху посочените главници, която е датата, на
която е предявена застрахователната претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред ответника, а именно датата 03.05.2018г. Представили са и доказателства
в подкрепа на твърденията им за датата на предявяване на претенциите им
пред ответното дружество. Във връзка с издаденото съдебно удостоверение
последното също е представило по делото копия от заведените пред него
претенции. В рамките на дадения срок дружеството не е депозирало
становище по направените от ищците уточнения на исковата молба.
Частна жалба /погрешно наименована „въззивна“/, подадена от адв.
М.Я. като процесуален представител на ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и
С. СЮЛ. АЛ., против определение № 260318/02.08.2021г., постановено по т.д.
№ 88/19г. по описа на ДОС, т.о., с което е отхвърлено искането,
инкорпорирано във въззивна жалба вх. №262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248
от ГПК за изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
5
№ 88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта за разноските. В жалбата се твърди,
че определението е неправилно по подробно изложените в същата
съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба, като се измени първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е присъдена общо сумата от
5 000 лв. на процесуалния представител на ищците, и на същия да се присъди
действително дължимото му се възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/04г. на ВАдвС, съразмерно така уважената част от
исковете, а именно сумата от по 5 436 лв. за всяка от ищците или общо
сумата от 16 308лв. с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1
от ГПК.
Направените във въззивната жалба доказателствени искания са само във
връзка уточняване твърденията на въззивниците за началната дата, от която се
претендира присъждане на законна лихва върху посочените главници, по
които искания съдът се е произнесъл с определение №413/30.09.2021г. В
отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание от 25.11.2021 г.
е приел като доказателства по делото заверени копия от: справка относно
датата на регистриране на щетите, претенция вх. №100-1589/03.05.2018г. на
Г.А., претенция вх. № 100-1590/03.05.2018г. на А.А. и претенция вх. № 100-
1591/03.05.2018г. на С.А..
АДВ.Р.: Поддържам депозираната от нас въззивна жалба. Поддържам и
депозираната молба по чл.248, ал. 1 от ГПК инкорпорирана в частна жалба от
10.08.2021 г. по делото, досежно присъдените по делото разноски, т.е.
адвокатското възнаграждение. Оспорвам депозирания от ответника отговор.
Нямаме искания по доказателствата.
ЮР.К.Д.: Оспорвам въззивната жалба по съображенията изложени в
отговора на въззивната жалба. Оспорва и частната въззивна жалба по чл. 248
от ГПК. Нямам доказателствени искания.
6
ГЛ.СОЦ.РАБОТНИК Г. : По съществото на спора ще изразя
становище. Няма да соча доказателства.
С оглед обстоятелството, че съдът е приел като доказателства
представените от въззивниците с молбата им от 15.10.2021 г. справка за
предявени пред ответното дружество претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения от 03.05.2018 г., а с молбата от 15.10.2021 г.
застрахователното дружество е представило същите документи намира, че не
следва документите да бъдат повторно приобщавани към доказателствения
материал по делото.
Поставя същите на задната корица на делото.
АДВ.Р.: Представям списък на разноските и моля да ни бъдат
присъдени за настоящата съдебна инстанция.
ЮР.К.Д.: По размера възразявам за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения списък на разноските, ведно с
представените доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените частично постановеното от ДОС решение, а именно в
частта, в която исковите претенции са отхвърлени от уважения размер от
150 000 лв. за всяка една от ищците до претендирания в исковата молба
размер от 400 000 лв. Моля да отмените решението и в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от датата на предявяване
на застрахователната претенция - 03.05.2018 г. до датата на предявяване на
исковата молба - 10.05.2019 г.
Считаме, че подробно сме изложили съображенията си, поради които
считаме, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.
Считаме, че определеният размер на обезщетенията за неимуществени вреди е
7
изключително занижен и категорично не е съобразен с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, липсват мотиви в решението, от които да е
видно какви конкретно факти е приел за установени съда по конкретното
дело, липсват също така изводи на съда как фактите по делото са отнесени
към установените с Постановление на ВКС от 1968 г. общи критерии за
справедливост. Считам, че съдът не е взел предвид действително
претендираните от ищците неимуществени вреди, не е взел и предвид
становището на вещите лица по приетата по делото психологична експертиза,
според която ищците са претърпели едно психотравматично събитие, което
ще окаже влияние върху тяхното личностно и психологично развитие и
занапред, като тези психотравматични преживявания според вещите лица не
могат да бъдат излекувани, те са за цял живот. Поради което считам, че след
като бъде отчетен действителния размер на претърпените от ищците
неимуществени вреди, то несъмнено размера на обезщетението следва да
бъде завишен до претендирания с исковата молба размер от по 400 000 лв.
Моля да уважите и депозираната от нас жалба по чл.248 от ГПК, като
отмените постановеното от ДОС определение досежно присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение по делото, като бъде присъдено действително
дължимото възнаграждение съобразно уважената част на исковите
претенции.
ЮР.К.Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение,
включително и в частта относно присъдените лихви. Считаме, че на база на
събраните доказателства първоинстанционния съд точно е приложил
обективните критерии за справедливост при определяне размерите на
обезщетение за неимуществени вреди. Претендираният от ищците размер е
прекомерен. Също така моля да оставите без уважение частната жалба на
ищците.
ГЛ.СОЦ.РАБОТНИК Г.: Уважаеми апелативни съдии, Дирекция
„Социално подпомагане“ може да уведоми съда какво е положението на
децата към момента, какви грижи се полагат за тях. Децата са настанени в
семейството на Г.Р. А. и на настойника им АЛ. СЮЛ. АЛ. по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на децата, които са техни баба и дядо по бащина линия.
Последните живеят в с. Горица, община Генерал Тошево, където са живеели
8
преди това със своите родители. Госпожа Г. А. е безработна и е регистрирана
като активно търсеща работа в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Г.Тошево.
Съпругът й е пенсионер по възраст и през м.02.2022 г. е получил пенсия в
размер на 542.00 лв. и добавка към нея в размер на 99.30 лв. Семейството
притежава собствено жилище, където са нА.це подходящи условия за
отглеждане и на трите деца – С.А., Г.А. и А.А.. За периода 10.05.2018 г. до
10.05.2019 г. трите деца и лицата полагащи грижи за тях са получили
професионална подкрепа чрез ползване на социални услуги в общността.
Доставчикът на услугата е Център за обществена подкрепа гр. Генерал
Тошево, от където са отчетени постигнати резултати, с изключение на
напълно преодоляване на травмата на децата от загубата на родителите, което
по мнение на психолога е напълно нормално и е нещо, за което е необходимо
повече време. Към настоящия момент С.А. и А.А. са ученички в 9-ти клас на
Професионална гимназия „Тодор Рачински“ в гр. Генерал Тошево, а по-
малката сестра Г.А. е в 3-ти клас в Основно училище „Васил Левски“ с.
Преселенци, община Генерал Тошево. Осигурени са и в сферата на
здравеопазването, имат личен лекар децата - д-р М.А., не страдат от тежки
или трудно лечими заболявания и не притежават експертно решение на
ТЕЛК. Собственият доход на всяко едно от децата се представлява от
наследническа пенсия, която към м.02.2022 г. е в размер на 277.50 лв. и
добавка към нея 60 лв. Също така получават и месечна помощ по чл.7 от
ЗСПД в размер на 40 лв. Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ ежемесечно провежда разговори с децата и с лицата полагащи
грижа за тях, също така провеждаме и разговори с класните ръководители. По
данни на класните ръководители и трите деца посещават редовно учебните
заведения, нямат допуснати неизвинени отсъствия. Лицата полагащи грижи за
тях са отговорни и поддържат контакт с тях. Децата имат изграден
приятелски кръг, не създават проблеми в учебното заведение, което
посещават.
ЮР.К.Д.: /реплика/ Искам да добавя за информация на съда, че
представляваното от мен дружество е изплатило сумите по
първоинстанционното решение миналата година, юни месец, ведно с лихвите,
така както са присъдени.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
9
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10