№ 232
гр. Варна, 18.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500075 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Е....“ АД, вх.№ 85675/05.11.2023г. по
регистратурата на ВРС срещу Решение № 3387 от 21.10.2023г. по гр.д. № 12722/2022г. по
описа на ВРС, 16-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Е.........” АД срещу
К. Н. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 245,92 лева, представляваща сбор от главници за незаплатени мрежови
услуги по фактури № **********/04.03.2021г.; № **********/15.04.2021г.; №
........../05.05.2021г.; № **********/19.05.2021г.; № ....../20.05.2022г., както и сумата от 20,23
лева, представляваща сбор от мораторните лихви по посочените фактури за периода от
датата на падежа на всяка от тях до 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3820/23.06.2022г. по ч. гр. д. № 7931 по описа за 2022г. на РС-Варна и „Е.........” АД е
ОСЪДЕН да заплати на К. Н. К. сторени по делото разноски в размер на 700 лева, от които
400 лева – адвокатско възнаграждение по исковото производство и 300 лева – адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. № 7931/2022г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за
недоказаност качеството на ищеца на клиент и небитов потребител на предоставяните от
жалбоподателя услуги. Твърди, че неправилно съдът е формирал становище, че ответникът
по иска е прехвърлил имота, за който са начислени задълженията, чрез покупко-продажба и
1
на това основание са недължими претендираните от него суми. Посочва, че в периода от
17.10.2006г. до 30.06.2021г. К. К. е бил клиент на „Е....“ АД с кл.№ ..... и до датата на
предявяване на жалбата същият не е подавал искане за прекратяване на договорното му
правоотношение с дружеството за обект с аб.№ ............ Твърди, че дори да е настъпила
промяна в собствеността, то ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми
дружеството въззивник в 30 дневен срок за извършената промяна с цел промяна на
партидата. Поддържа изложените в исковата молба твърдения, че цената за достъп до
мрежовите услуги е дължима от потребителя и тя се заплаща за поддържането на мрежата и
принципната готовност за престиране на ел.енергия съобразно заявената мощност.Твърди,
че цената за услугата „достъп“ се формира на база на заявената от клиента и предоставена
мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на ел.енергия в обекта на
клиента. Дължимостта на сумата за услугата „достъп“ се свързва с предоставената
техническа възможност договорената мощност да бъде ползвана във връзка с поддържането
на мрежата и готовността да се престира ел.енергия.
Оспорва изводите на съда за недължимост на процесните суми поради липса на
договор за доставка така и поради липса на реални доставки на ел.енергия, която да е била
консумирана от абоната. Посочва се, че цената за достъп до електропреносната мрежа се
дължи поради предоставената възможност за потребление на ел.енергия, която е
реализирана чрез присъединяването на обекта към електропреносната мрежа и не зависи от
това дали се извършва реално потребление или не. Счита, че доколкото за процесния период
на абоната е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната
мрежа на обекта е налице правен интерес от предявения иск за заплащане на дължимите
суми.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира се за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна К. Н. К., чрез процесуалния си
представител оспорва изложените във въззивната жалба аргументи и счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен
анализ на събрания доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми.
Поддържа, че по делото е останал недоказан факта на наличието на формално или
неформално правоотношение между ищеца и ответника по повод доставка и продажба на
ел.енергия в присъединен обект на потребление на К. К., по отношение на който той да е
собственик или ползвател. Излага, че липсват доказателства както за подадено заявление от
абоната за сключване на договор за доставка, така и заявление, с което да е заявена мощност
от 62 кВТч за обект с аб.№ 1621111. На това основание счита изводите на
първоинстанционния съд за липса на основание за начисляване на процесните суми като
парично задължение на ответника за правилни и законосъобразни. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
2
По допустимостта на обжалването:
На основание чл.267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Е....“ АД, вх.№
85675/05.11.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 3387 от 21.10.2023г. по гр.д.
№ 12722/2022г. по описа на ВРС, 16-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 75/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.02.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАПЪТВА на основание чл.273 вр. чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал. 9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3