О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 29.08.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и девети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1898 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на К.Д.И. срещу Решение № 3154 от 04.07.2018г. по гр.д. № 736/2018г. по
описа на ВРС, XXXV-ти
състав, с коeто на основание чл. 93, ал.
2 от ЗЗД е отхвърлен предявения от него срещу С.И.С. с ЕГН ********** и с
адрес: *** иск за присъждане на сумата от 11
500.00 /единадесет хиляди и петстотин/ евро,
представляваща двойният размер на капаро, заплатено в изпълнение на
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2017г., развален
поради неизпълнение от страна на продавача, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 16.01.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изложените
доводи, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, но
формираните въз основа на последната правни изводи противоречат на материалния
закон. Между страните няма спор по въпроса за принадлежността на правото на
собственост върху имота на продавача, като спора е за режима, при който е
придобито правото – в режим на СИО или лична негова собственост. Към момента на
сключване на предварителния договор ответникът е декларирал, че имота не е семейно
жилище, но същевременно е отправил искане до ВРС за даване на заместващо
съгласие на съпругата за продажбата. Необоснован е извода на ВРС, че при
разваляне на договора, не е даден достатъчен срок за изпълнение. Определения от
страните краен срок за сключване на окончателния договор е бил м. декември
2017г., като неизпълнението в срок на задължението за сключване на окончателен
договор е станало безполезно за него. Ето защо не е даден подходящ срок за
изпълнение. Във връзка с установяване на тези факти ВРС не му е дал съответни
указания, което съставлява нарушение на процесуални правила. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен.
В отговор на жалбата, С.И.С.
оспорва доводите в нея. Поддържа, че между страните действително няма спор по
отношение принадлежността на правото на собственост върху имота на него, както
и че имотът не е придобит в режим на СИО. Правилен е извода на съда, че към
12.12.2017г. не са съществували пречки, препятстващи прехвърлянето на имота. За
ищеца поради това не е възникнало правото да развали договора и да иска връщане
на заплатеното капаро. Наведените за първи път във въззивната жалба фактически
твърдения досежно обстоятелството, че последващото изпълнение е станало
безполезно за въззивника са недопустими, а и необосновани, както и оборени от
доказателствата по делото – от справка от СВ-Варна е видно, че на 25.01.2018г.
въззивникът е закупил друго жилище в същата сграда, който факт не е бил
възпрепятстват от пътуването му. Въззивникът е бил неизправна страна по
предварителния договор – към 12.12.2017г. същият не е представил доказателства
за отпуснат кредит и средства, с които да се изповяда сделката. Моли поради
изложеното за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата е обективирано
доказателствено искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел за установяване на уговорката между страните, че окончателният договор
е трябвало да се сключи именно в уговорения краен срок 12.12.2017г. и че това е
било поставено като условие за сключване на окончателния договор. За да се
произнесе по искането, съдът съобрази следното: във въззивната жалба за първи
път са наведени фактически твърдения, че неизпълнението в срок на задължението
за сключване на окончателен договор е станало безполезно за въззивника, както и
че са постигнати уговорки между страните, извън писмено обективираните в
предварителния договор. Във въззивното производство е налице забрана за
посочване на нови факти и доказателства съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, а в
случая не са налице изключенията по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Ето защо
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2018г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266,
ал. 1 от ГПК доказателственото
искане на въззивника за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел за установяване на уговорката между страните, че окончателният договор
е трябвало да се сключи именно в уговорения краен срок 12.12.2017г. и че това е
било поставено като условие за сключване на окончателния договор.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.