№ 189
гр. Шумен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201371 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000313/12.05.2021год. на Директора
на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвП
на „Л. такси“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 68, вх.2, ет.2, ап.21 представлявано от управителя К.М.В. ЕГН **********
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не
се явява, но представя писмена защита от редовно упълномощен процесуален представетел –
адв. И.Г. от ВАК, в която се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призовани, процесуален представител не се явява. В придружително
писмо молят издаденото НП да бъде потвърдено, както и присъждане на юристконсултско
възнаграждение..
Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
1
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Дружеството жалбоподател притежава Лиценз на Общността № 1046 за превоз на
товари. Във връзка с това на 06.01.2021г., в седалището на дружеството в гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 68, вх.2, ет.2, ап.21 представлявано от управителя К.М.В. била извършена
проверка относно дейността на дружеството. По време на проверката присъствал
управителя на дружеството – К.В.. По време на проверката проверяващите констатирали, че
служителят във дружеството съгласно трудов договор № 164/15.05.2019г. – Л.Н.Б. ЕГН
**********, на 26.06.2020г. е допуснат да управлява товарен автомобил влекач, марка
„Скания“, кат. №3, с рег. № Н 27 87 ВН. Проверяващите установили, че притежаваното от
Б., Удостоверение за психическа годност № 581707 е било валидно до 10.05.2020г. т.е на
26.06.2020г. той е управлявал поверения му товарен автомобил без изискуемото за целта
удостоверение. Такова той придобил от 05.08.2020г. т.е в периода от 11.05.2020г. до
05.08.2020г. той е управлявал товарния автомобил без изискуемото удостоверение.
Проверяващите установил това от пътен лист № 306772/26.06.2020г., товарителница №
313547/23.06.2020г., както от тахографски лист от дата 26.06.2020г. Проверяващите
сметнали, че с това са нарушени изискванията на чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП /Закона за
автомобилните превози/. За така констатираното нарушение на дружеството жалбоподател,
от свидетеля К. Н. К. бил съставен АУАН, серия А-2020 бл. № 283830. Акта бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, предявен му лично и подписан собственоръчно
от него, като в графата възражения е записано „имам възражения“. В изискуемия от закона
срок такива не били представени. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение, Директора на РД „АА“ гр. Варна издал Наказателно
постановление № 23-0000313/12.05.2021год. на Директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвП на „Л. такси“ ООД, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.2,
ет.2, ап.21 представлявано от управителя К.М.В. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
извършеното нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. издадена и подписана от министър Желязков и в процеса на неговото
издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до неговата отмяна.
В настоящият случай е установено и доказано, че дружеството жалбоподател
притежава Лиценз на Общността № 1046 за превоз на товари. След като притежава такъв
2
лиценз, то следва да се съобразява и със законовите разпоредби в страната. В настоящия
случай дружеството жалбоподател е нарушило изискванията на чл. 96г ал.1 предл. 3 от
ЗАвП, който задължава да не се допуска водач на МПС да управлява такова когато не
отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Чл. 7а ал.2 предл. 3 от ЗАвП гласи, че „лицензираните превозвачи, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС
от съответната категория и за психологическа дейност“. Именно това нарушение е извършил
жалбоподателя, пренебрегвайки изискванията на закона, тъй като удостоверението на
работника в дружеството – Л. Б. е било валидно до 10.05.2020г., а нарушението е извършено
на 26.06.2020г. т.е след изтичане действието му.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.96г ал.1 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента “ Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лв.“
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е
предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В
настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно
наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде
намален от съда.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилния
транспорт, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган се е придържал към съответния размер съобразно чл. 105 от ЗАвП, в съответствие с
чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че
наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното
нарушение, съгласно наличните данни в преписката.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28
от ЗАНН, доколкото се касае за пренебрегване изискванията на закона, санкционираната
дейност е транспорт и обществената опасност на деянието не се отличава от останалите
нарушения от този вид.
3
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и
неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно направеното искане от страна на Директора на РД „АА“ – Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в представеното писмено становище, съдът
намира, че същото не следва да бъде уважено, тъй като не е изготвено и подписано от
юрисконсулт удостоверяващ това със съответното пълномощно.
Съобразно изхода от делото не следва да се присъди и адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя „ Л. такси“ ООД.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000313/12.05.2021год. на
Директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл.
2 от ЗАвП на „Л. такси“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.2, ет.2, ап.21 представлявано от управителя К.М.В. ЕГН
********** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди/ лева за извършеното нарушение.
Оставя без уважение искането на Процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Оставя без уважение искането на Директора на РД „АА“ - Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4