Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Златка Дедева – адвокат, в качеството си на пълномощник на Кирил Илиев Киряков срещу Решение № 61 от 21.07.2006г. по гр.дело № 240/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е уважен предявения иск против доверителя й за сумата от 916, 80 лева, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 1459, 69 лева, и са присъдени разноски съразмерно уважената/отхвърлената част. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд било неправилно, в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът неправилно приел, че ответникът само напуснал наеманите обекти, но не доказал, че ги е върнал и предал на наемодателя. Безспорно се установило от свидетелските показания на Германов и Кирякова, че след като бил известен за увеличение на наемната цена, наемателят поискал да прекрати договора на основание раздел 4 т.11 от същия, уведомил наемодателя и напуснал обектите. Моли да се уважи въззивната жалба. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Представя писмени доказателства –допълнително споразумение - 4 броя с дата 12.02.2004г. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът –“Напоителни системи” ЕАД - София - в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че не било налице предаване на обектите, ако преустановяване на ползването било факт. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.232 ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД. От фактическа страна съдът установи следното: На 16.03.2001г. са сключени два договора за наем на водоем със страни: „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, в качеството на наемодател, и Кирил Илиев Киряков от гр.Кърджали, с ЕГН:**********, в качеството на наемател, за ползване на водните площи на изравнител „Прилепци” и язовир „Болярци”, със срок и на двата договора от 5 години, считано от 01.04.2001г. до 01.04.2006г. Цената на ползване на водните площи на изравнител „Прилепци” била определена на 720 лева годишно без ДДС, а на водните площи на язовир „Болярци” на 300 лева годишно без ДДС, като наемната цена и по двата договора следвало да се плаща авансово, тримесечно до 10 – то число на всяко тримесечие. Наемната цена съгласно чл.4 т.11 от договора се актуализирала всяка година съобразно инфлационния индекс. При несъгласие с актуализацията от страна на наемателя договорът се прекратявал. С допълнително споразумение от 12.02.2004г. наемодателят „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково актуализирал наемната цена за язовир „Болярци”, както следва: за 2002г. с 26.30 лева, за 2003г с 44,60 лева, като променил наемната цена за 2004г. съобразно индекса за потребителските цени за страната от 300 лева на 345 лева. С допълнително споразумение от същата дата - 12.02.2004г. наемодателят „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково актуализирал наемната цена за водните площи на изравнител „Прилепци” както следва: за 2002г. с 63, 20 лева, за 2003г. с 107 лева, като променил наемната цена за 2004г. съобразно индекса за потребителските цени за страната от 720 лева на 827 лева. Допълнителните споразумения не са подписани от наемателя Кирил Илиев Киряков поради несъгласие с новите наемни цени. Поради това същият напуснал обектите в края на месец февруари 2004г. За периода от януари – септември 2004г. –за трите тримесечия, включително и актуализираната наемна цена за 2002 и 2003г., „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково издал фактури с номера: № 13406 от 28.04.2004г., № 13416 от 28.04.2004г., № 13518 от 26.02.2004г., № 12970 от 12.08.2004г., №13519 от 26.02.2004г., № 12972 от 12.08.2004г., всички с адресат Кирил Илиев Киряков за дължимия наем за двата наети обекта за горепосочения период. Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените по делото доказателства: договори за наем от 16.03.2001г. със страни: „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, в качеството на наемодател, и Кирил Илиев Киряков от гр.Кърджали, фактури с номера: № 13406 от 28.04.2004г., № 13416 от 28.04.2004г., № 13518 от 26.02.2004г., № 12970 от 12.08.2004г., №13519 от 26.02.2004г., № 12972 от 12.08.2004г., издадени от „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, допълнителни споразумения от 12.02.2004г. по договорите от 16.03.2001г., гласните доказателства на Емил Неделчев Германов и Ангелина Димитрова Кирякова. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е частично основателна. При тълкуването на договорите, сключени между „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково и Кирил Илиев Киряков, на основание чл.20 от ЗЗД настоящият състав намира, че наемателят, съобразно чл.4 т.11 от договорите, е прекратил тяхното действие, като е изразил своето несъгласие с новите наемни цени, чрез неподписването на допълнителните споразумения. Пред настоящата инстанция бяха представени допълнителни споразумения от 12.02.2004г. по договорите от 16.03.2001г. – 4 броя, видно от които същите са неподписани от страна на наемателя. Съгласно цитираната клауза “ при несъгласие от подписване на актуализация от наемателя, договорът се прекратява”. Страните не са обвързали прекратяването по този ред с някакви формални действия от страна на прекратяващото лице, с оглед на което следва да се приеме, че договорът се прекратява автоматично – със самия отказ да се подпише актуализацията. Безспорен е факта, че наемателят е отказъл да подпише допълнителните споразумения, като в този смисъл са и свидетелските показания. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.133 от ГПК не съществува забрана за доказване на тези факти със свидетелски показания. С оглед на това следва да се заключи, че наемателя дължи наем за първите два месеца на 2004г – януари и февруари, през които е ползвал обектите. Наемът за тези два месеца е в размер на 72 + 72 = 144 лева с включен ДДС за водните площи на изравнител „Прилепци” и 30 + 30 = 60 лева с включен ДДС за язовир „Болярци”. Не следва да се уважи иска и за актуализациите за двата обекта за минал момент – за 2002 и 2003г., тъй като няма такава клауза в сключените между страните договори, както правилно е зключил и първоинстанционният съд, още повече, че решението на РС – Кърджали не е обжалвано в тази си част и като такова е влязло в сила. Според чл.4 т.11 от договорите, наемната цена се актуалзира всяка година с инфлационния индекс, но тази актуализация, при съгласие от страна на наемателя, има действие за в бъдеще. При тълкуването на договорите не може да се заключи, че същата настъпва за минал момент. Относно доводът на ищеца, че не било налице предаване на обектите, ако преустановяване на ползването било факт, следва да се посочи, че в договорите не е посочено изискване за формално предаване на обектите. Не бяха представени по делото доказателства за предаване на обектите от страна на наемодателя, например изготвен приемо – предавателен протокол или нещо подобно, от което да се изведе, че следва да се спази този ред и при прекратяване. От друга страна ако е продължило ползването на двата обекта, след прекратяване на договорите, то ищеца следва да търси обезщетение извън реда за неизпълнение на договорно задължение. С оглед на това доводът се явява неоснователен. С оглед на уважената част - установената неплатена сума в размер на 144 лева с ДДС за изравнител „Прилепци” и 60 лева с включен ДДС за язовир „Болярци”, следва да се уважи и иска по чл.86 от момента на завеждане на исковата молба в съда – 17.10.2005г. Настоящата инстанция намира, че разноски пред тази инстанция не следва да се присъждат на страните. На първо място не следва да се присъдят разноски в полза на въззивния жалбоподател, в съответствие с отхвърлената част, тъй като на основание чл.65 ал.1 от ГПК е станал причина за отмяна на решението на РС – Кърджали, тъй като не е представил писмените доказателства - допълнителни споразумения от 12.02.2004г. по договорите от 16.03.2001г. пред първа инстанция, като е можел да ги посочи своевременно. На следващо място не следва да се присъдят разноски и на въззиваемия в съответствие с уважената част, тъй като в представения договор за правна защита е посочена единствено уговорена сума, но не и внесена такава, а с оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК се дължи присъждане на заплатените разноски. С оглед на изложените мотиви в настоящата инстанция, следва да бъдат изменени с оглед на отхвърлената/ уважената част от иска присъдените разноски пред първа инстанция, както следва: на “Напоителни системи” ЕАД – София се следват разноски в размр на 26 лева, а на Кирил Илиев Киряков разноски в размер на 172 лева, като след прихващане на горните суми следва ищецът - –“Напоителни системи” ЕАД - София да бъде осъден да заплати на ответника - Кирил Илиев Киряков сумата в размер на 146 лева. Като е уважил частично иска с правно основание чл.232 ал.2 във вр.с чл.79 от ЗЗД за разликата от сумата от 204 лева до 916, 80 лева, в едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 28.01.2005г. до окончателно й заплащане, първоинстанционият съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази си част. Оставя в сила решението в останалата му част до сумата от 204 лева. Следва също така да се отмени атакуваното решение и в частта, в която Кирил Илиев Киряков е осъден да заплати на –“Напоителни системи” ЕАД – София сумата от 118, 32 лева, направени по делото съдебни разноски, вместо което следва да се осъди ищеца/въззиваем/ да заплати на ответника/въззивника/ сумата в размер на 146 лева, представляваща направените по делото разноски пред първа инстанция съразмерно уважената/отхвърлена част. В останалата си част, в която е отхвърлен иска за разликата от 916, 80 лева до пълния предявен размер от 1459, 69 лева, решението като необжалвано е влязло в сила. Така аргументиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯРешение № 61 от 21.07.2006г. по гр.дело № 240/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали В ЧАСТТА, в която е уважен частично иска с правно основание чл.232 във вр.с чл.79 от ЗЗД за разликата от 204 лева до 916, 80 лева, представляваща дължим наем за периода – месец 01.03.2004г. до 31.09.2004г. по сключени договори от 16.03.2001г. между „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, в качеството на наемодател, и Кирил Илиев Киряков от гр.Кърджали, с ЕГН:**********, в качеството на наемател, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от –“Напоителни системи” ЕАД - София против Кирил Илиев Киряков иск с правно основание чл.232 ал.2 във вр.с чл.79 от ЗЗД за неизпълнение на задължение за плащане на наемна цÕна за периода от 01.03.2004г. до 31.09.2004г. за разликата от 204 лева до 916, 80 лева като неоснователен. ОТМЕНЯРешение № 61 от 21.07.2006г. по гр.дело № 240/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали В ЧАСТТА, в която Кирил Илиев Киряков е осъден да заплати на –“Напоителни системи” ЕАД – София сумата от 118, 32 лева, направени по делото съдебни разноски. ОСЪЖДА „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, ул.”Раковски” № 1 с управител Азис Хасан Шакир да заплати на Кирил Илиев Киряков от гр.Кърджали, с ЕГН:********** сумата в размер на 146 лева, направени по делото съдебни разноски с оглед на отхвърлената част. ОСТАВЯ В СИЛА Решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1.
2. |