Решение по дело №9/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 15

гр. Видин,22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

четвърти февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

9

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Е.Д.А. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0953-000550/29.12.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо него е наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „ОПЕЛ МЕРИВА“ с рег.№ ВН9370АВ за срок от 6 месеца“.

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извърши във всеки конкретен случай , а в случая налагането на ПАМ не отговаря на нито една от целите на закона. В съдебно заседание се подържа , че водачът не е бил уведомен , че му е отнето СУМПС , както и че самият той не е знаел , че синът му е неправоспособен водач, поради което не е извършил виновно и умишлено това нарушение. Сочи се , че не са снети и обяснения от водача или собственика , което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото от приложената административна преписка , че със Заповед № 20-0953-000311/02.07.2020г. на лицето К.Е.А.-син на жалбоподателя , е приложена ЗПАМ –временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба по фиш серия Н, №754319/23.04.2020г. Заповедта  е връчена на лицето на същата дата-02.07.2020г. Липсват данни същата да е обжалвана от лицето в установения срок , поради което следва да се счита , че е влязла в сила.  Посочено е в заповедта в частта относно отнети документи , относно СУМПС “ не носи“, т.е при връчването на заповедта лицето не е предало СУМПС. На лицето на 24.12.2020г. е съставен АУАН № 241440 за нарушение на чл.150а от ЗДвП , за това, че на 24.12.2020г. около 21,55ч. в гр.Видин по бул.Панония управлява лек автомобил „Опел мерива“ , с рег.№ ВН9370АВ, собственост на Е.Д.А., в срока на наложена ПАМ с горната заповед. Отнето е СУМПС на водача и са свалени регистрационните табели на автомобила.

Видно от представеното по делото справка за автомобила , същият е собственост на жалбоподателя Е.Д.А..  

На собственика на автомобила Е.А. е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ . Посочено е в заповедта , че като собственик на автомобил „Опел мерива“ с рег.№ ВН9370АВ, е допуснал или предоставил управлението му на неправоспособен водач – на лицето К.Е.А. , който управлявал същия на 24.12.2020г. в срока на наложена ПАМ , връчена на водача , за което нарушение на водача е съставен АУАН. 

На основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

 На собственика е издаден и АУАН за нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

От представения препис от приложена ПАМ спрямо водача К. А. със Заповед № 20-9953/02.07.2020г. , с която СУМПС е отнето , физически отнетото от водача на 24.12.2020г. СУМПС е върнато на 04.01.2021г. поради заплащане на дължимата глоба.

По делото са събрани гласни доказателства. Свид.Костадин А. установява , че нито той , нито баща му са знаели , че свидетелството му е за изземване , а е разбрал това декември месец , когато са го спрели полицаите. Сочи също така, че е ходил в сектор „Пътна полиция“ по повод друга административна услуга , но никой не му е искал книжката.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт, и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-1990/04.12.2020г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки , вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от ОД на МВР-Видин.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административнопроизводствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно приложимата редакция на чл. 171,т.2а,б.а от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице горните обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Видно от горната разпоредба, същата се прилага при различни хипотези , но при всички случаи спрямо собственика на автомобила. В случая ПАМ е приложена спрямо собственик , който не е бил водач на автомобила. Съгласно последното предложение на посочената разпоредба ПАМ се налага на собственик , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице някое от посочените по горе обстоятелства-вкл.неправоспособно , непритежаващо съответното свидетелство за управление или на което свидетелството за правоуправление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП. Релевантните в случая обстоятелства са лицето , спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила и спрямо водача на автомобила, който е различно от собственика лице , да са налице някои от визираните в разпоредбата обстоятелства. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика-дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца-дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС или дали същото е отнето.  В случая спрямо жалбоподателя е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административно-наказателната отговорност, и е подчинена на различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че водачът Костадин А. е бил с временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП СУМПС и е неправоспособен по смисъла на актуалната редакция на чл.150а от ЗДвП, съобразно която за да управлява МПС следва кумулативно водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Установява се , че К.А. е управлявал процесното МПС с отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП свидетелство за правоуправление с влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ в нарушение на горната разпоредба. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства-свид.К.А. сочи , че е управлявал процесното МПС, но не  е знаел , че спрямо него е била приложена ПАМ. Доводите на жалбоподателя , че водачът не е знаел , че спрямо него е била приложена ПАМ, не се подкрепят от писмените доказателства по делото- лицето собственоръчно е удостоверило с подписа си , че е уведомен за ЗПАМ-отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС. Това , че физически СУМПС не е било предадено от водача , не обосновава извод за незнание на същия . Противното би означавало да се черпят права от недобросъвестното поведение на водача , който при връчването на заповедта е следвало да предостави СУМПС. Знанието , респ. незнанието на собственика съобразно изложеното по-горе , е без правно значение , тъй като отговорността на собственика е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с веща , с която е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.171,т.2а от ЗДвП, в последното си предложение, не предвижда каквато и да е форма на изпълнително деяние на собственика.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения с оглед липсата на обяснения на водача и собственика на автомобила, тъй като разпоредбите , разписващи обстоятелствата  , при които следва да се приложи ПАМ, са разписани в закона и административният орган при установяването им , какъвто  е процесния случай , е длъжен да ги приложи, без да изисква допълнителни обяснения или сведения от трети лица. От всички приложени по административната преписка и събрани в съдебното производство доказателства се установява, че К.А. е бил с временно отнето СУМПС по административен ред, което е върнато на водача на 04.01.2021г., поради което са установени предпоставките в чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ. Липсата на необходимост от допълнителни сведения или обяснения се обосновава и от предвиденото по закон предварително изпълнение на заповедта , тъй като съобразно разпоредбата на чл. 172,ал.4 от ЗДвП в посочените в същата случаи на прилагане на ПАМ, вкл. на основание чл. 171, т. 2а, каквато е процесната ПАМ,  свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер, т.е прилагането е от момента на съставяне на АУАН на водача. Моментът е изрично разписан в закона и той е непосредствено след установяване на нарушението, извършено от водача .

Заповедта е издадена и в  съответствие с целта на закона-в случая преустановяване на нарушенията , като видно е и че едва при прилагане на процесната ПАМ е заплатена дължимата глоба, поради което доводите за нецелесъобразност на ПАМа са неоснователни. Същата  е приложена в минималния срок , предвиден в разпоредбата.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила  , в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК , в сила от 28.01.2017г.

На основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.А. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0953-000550/29.12.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо него е наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е.Д.А. ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                  Административен съдия: