№ 12115
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110130680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на *** против ***. Препис
от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок същият е подал писмен отговор.
С отговора се оспорва допустимостта на предявения иск за нищожност. Твърди се, че
ищецът няма интерес да установява нищожността на договора, тъй като задълженията по
него са предсрочно погасени от ищеца и неустойка не е начислявана. Възражението е
неоснователно. Страната по договора винаги има интерес да иска прогласяване
нищожността на договора, ако твърди, че по този договор или във връзка с престирането по
този договор в нейна полза се е породило задължение или вземане, което тя претендира,
както и в случая.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал.
1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Представените от двете страни писмени доказателства следва да бъдат приети.
Основателно е искането за задължаване на ответника да представи посочените в
исковата молба документи.
Не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна изслушването на
заключението на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба,
с оглед становището в отговора на исковата молба.
Съдът намира за неотносимо искането за издаване на съдебно удостоверение на
ищеца за снабдяване с информация относно всички сключени сделки между страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за връщане на исковата молба
като недопустима, на осн. чл. 130 ГПК.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът *** твърди, че между него и ответника „*** на *** г. е сключен Договор за
потребителски кредит № *** за сумата от 400 лв. В чл. 11 от договора било уговорено, че
1
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в
полза на кредитодателя, като още със сключването на договора била начислена неустойка в
размер на 338,21 лв. поради непредставянето в срок на надлежно обезпечение. Твърди, че
задължението е погасено към момента на подаване на настоящата искова молба. Навежда
доводи за нищожност на клаузата за неустойка, чийто размер почти се равнява на
главницата. Поддържа, че е налице изначална невъзможност в толкова кратък срок да се
предостави гаранция, което прави договора нищожен поради противоречие на закона. Счита,
че задължение на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка, да откаже сключването на договор, а в случая задължението за
предоставяне на обезпечение е след сключването на самия договор. Счита, че клаузата на чл.
11 от договора противоречи на добрите нрави, доколкото неизпълнението на задължението
по нея не е свързано пряко с причинени вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до
заобикаляне на закона, доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение,
освен лихвата, и се стига до недопустимо кумулиране. Сочи неравноправност на оспорената
клауза, като последната не е индивидуално уговорена. Поддържа, че е допуснато нарушение
на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на законоустановената форма, както и
на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК тъй като не бил посочен ГПР. Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка, както и да
осъди ответника да му заплати сума в размер на 5 лева, частична претенция от 40 лв.,
недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва исковете. Излага аргументи за съответствието на договора с
изискванията по чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Сочи, че за
кредитополучателя е налична информация относно параметрите по кредита. Оспорва
твърдяната нищожност на клаузата по чл. 11 от договора. Твърди, че ако потребителят няма
възможност да предостави обезпечение, има правото да се откаже от договора. Счита, че
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не е приложима в настоящия случай, тъй като оспорената
неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на действие, а не за плащане на
парични суми. Сочи, че два дни след сключване на договора, ищецът депозирал в офис на
ответника молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит, като
страните в настоящото производство се споразумели, че процесният договор се прекратява.
Предвид изложеното, ответникът поддържа, че в клаузата на чл. 11 от договора е посочен 7-
дневен срок за изпълнение на условието за представяне на обезпечение, а доколкото
договорът е преустановил действието си два дни след сключването му, то оспорената клауза
не била приложима. В тази насока излага, че неустойка не е била начислявана и плащана.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит, че той страда от пороци, водещи от нищожност, и че е платил
процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице валидна клауза
по договора за кредит, както и че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит
е индивидуално уговорена, т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или
дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – да установи наличие на
основание за задържане на сумата.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по тях в срок до съдебно заседание.
2
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответника да предостави платежни нареждания
за извършени плащания по процесния договор, Стандартен европейски формуляр, разписки,
извадка от счетоводни книги, като при неизпълнение на това указание го
ПРЕДУПРЕЖДАВА че при неизпълнение на тези указания съдът може да приеме, че
ответникът създава пречки за събиране на доказателства – че подобни документи не са
съставяни.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2025 г.
от 14:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба и приложението.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3