№ 1248
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501371 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на АЛ. В. АЛ. срещу
решение №261249/09.04.2021г., постановено по гр.д. №9339/20г. по описа
на ВРС, 19 с-в, в частта с която е бил отхвърлен иска му срещу ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за присъждане на
застрахователно обезщетение за нанесени щети на имущество, застраховано с
полица „Каско“ за горница над 242.55лв до 292.29лв., ведно със съответна
законна лихва.
Въззивникът, чрез адв. А.(ВАК) се позовава на неправилно приложен
закон въз основа на установените факти по възникване на застрахователно
събитие за което ответното дружество е поело риск от увреждане на
застраховано имущество и размер на пазарната стойност на разходите за
ремонт на понесените вреди. Сочи, че съдът неправилно е игнорирал
своевременно предприетото изменение на частичния иск до пълния му размер
и вместо да присъди обезщетението в доказания в цялост размер, потвърден
1
от вещото лице като възстановителна стойност е определил обезщетението до
сума, посочена ориентировъчно при първоначалното сезиране на съда. Като
счита, че е доказал пълен размер на иска си до предявената сума от 292.29лв,
въззивникът моли претенцията му да бъде уважена и за горницата над
присъдената част след отмяна на обжалвания акт.
Същите доводи се поддържат бланкетно в писмено становище по
същество.
Въззиваемото застрахователно дружество не заявило становище по
жалбата и негов представител не е пледирал по същество. В първата
инстанция тази страна е оспорвала размера на обезщетението, като се е
позовала на уговорка от общи условия за определянето му по експертна
оценка, изготвена по методика на застрахователя и е възразила за приспадане
на последна вноска от дължима премия.
Само въззивникът е претендирал и за определяне на разноски за
настоящата инстанция, конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №1964/03.06.2021г., като е
докладвал оплакванията и предмета на въззивния контрол.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително. Постановеният диспозитив съответства на предявения
осъдителен иск на пострадал собственик, претендиращ пряко обезщетяване
на понесени щети, причинени на застраховано МПС при покрит риск по
клауза на имуществена застраховка „пълно каско“. Произнасянето
съответства на търсената претенция за обезщетение, индивидуализирано чрез
разходите за възстановяване на конкретни повреди на застрахованото
имущество. Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта
е съответно на основанието на претенцията, точно квалифицирана по чл.405
ал.1 КЗ.
Първоначално ищецът е предявил иска си като частичен с искане за
присъждане на част от остатък от обезщетение над признатия и изплатен от
застрахователя размер. С молба, депозирана в единственото съдебно
заседание, ищецът е изменил изрично искането си, като е преминал към пълна
2
претенция, заявена в размер на 292.92лв. Изменението е допуснато и съдът е
разгледал претенцията на недоволния от произнасянето на застрахователя
въззивник в този размер.
Страните не са изложили оплаквания по установените факти, поради
което въззивният съд ги зачита, така както са били установени от първата
инстанция: между страните е сключена имуществена застраховка с полица
№*****************/ 04.05.2020г., за покритие на рисковете по клауза
«Пълно каско» със срок на действие 09.05.2020г.- 08.05.2021г. в полза на
собственик на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *********; на 15.07.2020г.
застрахованият въззивник уведомил застрахователя за настъпило на паркинг
пред търговски обект събитие, покрито като риск (наранено лаково покритие
„ожулване“ на десен заден калник в паркирано състояние, причинено от
друго ППС или предмет, движещ се покрай спрял автомобил), след
извършения оглед и опис, документирани като щета №51-01300-
7191/20/15.07.2020г, застрахователят оценил по своя методика разходите за
възстановяване на повредата чрез боядисване и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 97,14лева. Назначен от съда автоексперт е
потвърдил съответствието на увреждането като резултат от ПТП, настъпило
по заявения от застрахования механизъм и пазарна стойност на разходите за
труд и материали в размер на 389.43лв, при отчитане на усреднени пазарни
цени на авторемонтни услуги и минимална времева норма (по НАРЕДБА №
49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз препращаща от Наредба № 24 от 2006
г.), пазарни цени на боята и нужните допълнителни материали.
Въз основа на тези факти първоинстанционния съд е констатирал, че
претенцията на застрахованото лице е основателна, като е отчел, че законът(
чл. 402 КЗ) предписва обезщетението да се определи по възстановителна
стойност, като съответна на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Въззивният съд изцяло споделя правните изводи,
направени в съответствие с установена съдебна практика, за отчитане именно
на пазарната стойност на присъщите разходи за доставка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, нужни за подмяна на увредените части от
имуществото с нови от същия вид и качество, в случая за възстановяване на
3
лаковото покритие на детайла с ново боядисване. Тези изводи обаче налагат
признаване на остатък от неплатен от застрахователя размер на
обезщетението до сума от 292.29лв.
Оплакването на въззивника за необосновано отричане на основателност
на претенцията му за част от този размер е напълно основателно. Рамките на
сезирането на съда се определят от искането за присъждане на определена
сума, а не от фактическите твърдения за обстоятелствата, породили
претенцията. При предявяване на частичен иск описанието на общата
стойност на имуществото право няма значение за предмета на делото, тъй
като обективните предели на решението се простират до частта, която е
предявена с искане за присъждане. Размерът над предявената част има
факултативно значение, и може да се за посочи само за да поясни изрично, че
претенцията е частична, за да се изключи формиране на сила на пресъдено
нещо над този размер. Размер на горница може изобщо да не се фиксира при
предявяване на частичен иск, тъй като какъвто и да е той, няма да бъде
разглеждан от съда и остава над частта от размера, която е предмет на делото.
Затова и ориентировъчно посочения „общ“ размер не лимитира по никакъв
начин правото на ищеца да разшири първоначалния предмет на спора когато
преминава към пълна претенция. След изменението на искането значение за
правораздавателна компетентност има само новия посочен пълен размер на
остатък от дължимо от застрахователя обезщетение, който изцяло съответства
на установения с доказателствата по делото.
Само за пълнота на изложението, с оглед направеното в първата
инстанция възражение от въззиваемия, съдът отчита, че застрахования
собственик е представил и неоспорено писмено доказателство, от което е
видно, че в хода на делото е внесена и последна четвърта вноска от премия с
падеж 09.02.2021г. Съответно няма основание за прихващане на дължими от
застрахования суми.
Затова и крайния извод на въззивния съд е за изцяло основателна
претенция, а постановения отхвърлителен диспозитив не съвпада с него и
следва да се отмени.
Основателността на жалбата налага да се ревизира и определянето на
разноските. Липсва основание за присъждане на суми в полза на ответник по
4
основателна претенция, съответно целия размер от определените в първа
инстанция разходи без редукция следва да се присъдят на ищеца.
От посочените в списък на въззивника разходи, относими към защита в
настоящата инстанция са внесена държавна такса от 25 лв и неоспорен
адвокатски хонорар от 360 лв. Сборния размер на разноските възлиза на
385лв за въззивния контрол.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261249/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№9339/20г. по описа на ВРС, 19 с-в, В ЧАСТИТЕ с които е бил отхвърлен иск
за присъждане на застрахователно обезщетение за горница над 242.55лв до
292.29лв., ведно със съответна законна лихва и са определени разноски в
полза на ответника в размер на 34.03лв, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. София, пл.“Позитано“№5 ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. В. АЛ.,
ЕГН ********** с адрес
********************************************** допълнителна сума от
49.74лв (четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) ,
представляваща горница над 242,55лева до пълен размер 292.29лв(двеста
деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки) на остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско», клауза
„Пълно“ по полица №*****************/04.05.2020г. за претърпените
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на заден десен калник на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № *********, настъпили на 13.07.2020г., на паркинг в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. София, пл.“Позитано“№5 ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. В. АЛ.,
5
ЕГН ********** с адрес
********************************************** допълнителна сума от
86.79 лв, представляваща горница над 423.21лева до пълен размер 510 лв(
петстотин и десет лева) направени в първа инстанция разноски, както и сума
от 385лв (триста осемдесет и пет) лева направени във въззивна инстанция
разноски за защита по основателен иск, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280 ал.3
ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК
вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6