Р Е Ш Е Н И Е
№ R-1128 07.09.2009 година град Бургас
Бургаският районен съд, граждански състав
На двадесет и шести август, две хиляди и девета
година
В публично заседание в състав
Председател: трети
граждански състав
при секретаря трети граждански състав
като разгледа докладваното от съдията трети граждански
състав
гражданско дело № 4284
по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по молба на Е.И.Ч.
с ЕГН **********,*** за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо
нея домашно насилие от съпруга й М.К.Ч. с ЕГН **********,***, ул. „Д. Н.” № *. Моли
се за постановяването на следните мерки за защита: задължаване на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да се доближава жилището
на молителката, находящо се на горния адрес, както и местата й за социални
контакти и отдих, както и временно определяне местоживеенето на децата при
пострадалия родител или родителя, които не е извършил насилието, при условия и
срок, определени от съда.
В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли мерките да бъдат наложени за възможно най-дългия срок.
Ответната страна е депозирала отговор на
молбата, в който се сочи, че изложеното в нея не отговаря на истината. В
съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли същата
да не бъде уважавана.
Бургаският районен съд, като взе предвид
постъпилата молба, изложените в нея доводи, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, ал. 1
във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за защита срещу домашното
насилие /ЗЗДН/. Същата съдържа законно определените в чл. 9 от закона реквизити
и е подадена в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 от него, поради което е
процесуално допустима.
По
делото не се спори, а и това се установява от представените актове за раждане и
акт за сключване на граждански брак, че страните са съпрузи, като са сключили
граждански брак на 26.06.2003 г. и от него имат родени две деца К. на шест
години и С. на три години.
В молбата се твърди, че проблемите между
съпрузите са започнали от преди три години; съпругът бил доста нервен и
избухлив и всеки скандал бил последван от побои, като на част от тях свидетели
са били и децата на страните. На 07.06.2009 г. съпругът бил на работа извън
града, когато неговия брат във видимо нетрезво състояние посетил дома на
молителката за да докара там по-голямото й дете. Същият „поискал да спи с
молителката, тя категорично му отказала, след което той започнал да опипва я с
ръце, да я влачи, удря и рита”. С помощта на родителите на съседско дете
гостувала в дома им по същото време и съдействието на ІІ-ро РПУ успяла да се
справи със ситуацията. Като разказала на съпруга си какво се е случило същият е
обвинил и я нарекъл „тъпа” за това, че е търсила съдействие от полицията.
На 11.06.2009
г. ответната страна се прибрала в дома си заедно със своята майка. Още с
влизането си започнал да крещи за това, че съпругата е търсила помощ от
полицията. Започнал да обвинява нея за случилото се, наричал я курва”, обиждал
я и я заплашвал със саморазправа. Молителката сочи за страха си да живее със
своя съпруг, който описва като неконтролируем и жесток в действията си.
Към
молбата е са приложени декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По молба на ищцата
по делото е изискана и приложена преписка № 6670/22.07.2009 г. на Бургаска
районна прокуратура, образувана по полицейска преписка по молба на Е.Ч. срещу
брата на ответника, която е индиция за истиността на случилото се между
молителката и брата на ответника на 07.06.2009 г. Съдът намира обаче данните от
същата за ирелеванти по настоящото дело, образувано по молба за защита спрямо
извършено от трето лице – съпруга на молителката домашно насилие.
Към настоящото
дело е изискано и приложено ч.гр.д. № 3936/2008 г. по описа на БРС. Видно от
него то е било образувано по молба за защита срещу осъществено от М.Ч. спрямо Е.Ч.
домашно насилие, като същото е прекратено поради оттеглянето на молбата.
По
делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Б. – майка на молителката, която изрично е заявила в съдебно
заседание, че не е очевидец на случилото и информация има от своята дъщеря,
която е споделила с нея, се установява развилата се на 07.06.2009 г. случка
между дъщеря й и брата на съпруга й, като на следващия ден молителката е
потърсила своята майка по телефона за да й разкаже. По-късно на 11.06.2009 г.
майката потърсила своята дъщеря за да разбере как е реагирал съпругът й.
Разбрала, че той я нарекъл „проста и глупава”, без да е направил опит да я
разбере и защити. От показанията пък на свидетелката Ч. – майка на ответната
страна, която лично е присъствала в дома на страните се установява, че синът й
не е обиждал съпругата си, нито я е заплашвал, нито я е нагрубил, а само я е
попитал какво е правила с приятелки на заведение в неделя, след което е
започнал да се играе с децата си,
Представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 от закона има самостоятелна доказателствена стойност. От нея се
установява изложеното в молбата. От събраните обаче по делото гласни
доказателства се обори изложеното в нея. Дори в показанията си водената от молителката свидетелка не
установи заплаха от страна на ответната
страна по молбата, нито изричането от негова страна на изложените в молба
обидни думи. От показанията на другата свидетелката пък се установи, че
съпругът нито е обиждал жена си, нито я е заплашвал и нагрубявал. Останалите
представени по делото доказателства нямат отношение към извършеното от страна
на Миросвал Ч. спрямо съпругата му Е.Ч. на 11.06.2009 г.
Ето защо съдът намира, че остана недоказано
извършването на домашно насилие от М.Ч. спрямо съпругата му Е.Ч. на 11.06.2009
г., поради което счита, че молбата не следва да бъде уважавана.
При това положение неоснователна се явява
претенцията на молителката за присъждане на направените по делото разноски.
Следва на основание чл. 11, ал. 3 от ГПК
същата да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен
съд в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля молбата на Е.И.Ч. с ЕГН **********,*** за издаване на заповед за защита срещу
осъществено на 11.06.2009 г. спрямо нея домашно насилие от съпруга й М.К.Ч. с
ЕГН **********,***, ул. „Д. Н.” № *.
Осъжда Е.И.Ч.
с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен
съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: трети граждански състав
Вярно с оригинала!
К.К.