Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 05 декември 2016 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 1819 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на ЕТ „П. – Н.П.“, представлявано от Н.П.П. *** против
Решение № 3105 от 13.07.2015 година, постановено по гр.дело № 10 913/2013
година на ВРС, с което е била уважена исковата претенция с правно основание
чл.124 от ГПК и е прието за установено в
отношенията между страните „ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. "*******", м. "*******", вила 559, представлявана от управителя си Л. В. Ф.,
гражданка на Русия, родена на ***г. в гр. Ленинград, ЛНЧ ***********, с адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул.
"****" №34 Б, ет.2, ап.№1,
и Н.П.П., ЕГН **********,***, в качеството си на ЕТ "П.-НИКЛАЙ
П." ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул."Алеко Константинов" №44, че „ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. "*******", м. "*******", вила 559, представлявана от управителя си Л. В. Ф.,
гражданка на Русия, родена на ***г. в гр. Ленинград, ЛНЧ *********** е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
местност „*******", съставляващо
имот № 1675 в кв.53 по плана на местността, при граници на мястото: път, имот
№16810, имот №1676, имот № 2208, ведно с намиращата се в същото място
постройка, с площ от 35 кв.м., придобит
на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 106, том I, peг. № 871, дело № 67 от 23.09.2003г. на нотариус Катя Паунова, с peг. № 382 и
район на действие – ВРС
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно
решение.Излага, че въззиваемата Ф. не е лоялна към
българското законодателство и не представлява дисциплиниран човек; че не е бил
обсъден довода за придобивна давност, на която въззивника се позовава; че Ф. се
е демонстрирала незаинтересованост по отношение на имота дълги години и че той
е бил стопанисван именно от въззивника; че органите на МВР – в частност Пето
РПУ – Варна са корумпирани; че исковата претенция е погасена по давност и било
редно делото да бъде прекратено; че ВОС следва да приложи разпоредбата на
чл.301 от ТЗ.По същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се
претендира и за разноски.
В срока по чл.263 от ГПК писмен отговор не е
постъпил.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника,
редовно призован, се явява лично и като представител на ЕТ „П. – Н.П.“;
поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Адв.Я., която
представлява „Пасифлора“ ООД, моли съдът да потвърди
решението, като правилно и съответстващо на закона.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна
инстанция съдебното производство е било образувано по предявен от „ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК *********, чрез управителя си Л. В. Ф. иск против Н.П.П., ЕГН **********,
действащ в качеството на ЕТ "П.-Н.П." ЕИК *********, с които е
настояла да бъде прието за установено, че ищеца е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
местност „*******", съставляващо
имот № 1675 в кв.53 по плана на
местността, при граници на мястото: път, имот №16810, имот №1676, имот №2208,
ведно с намиращата се в същото място постройка,
с площ от 35 кв.м. Пред ВРС ищцата изложила фактически твърдения, според
които през 2003 година е решила да закупи имот в Р България, както и да регистрира
собствена фирма.Излага, че е е създала дружество с
ограничена отговорност с фирма „ПАСИФЛОРА", както и че е упълномощила Н.П.П., ЕГН ********** с нотариално заверено пълномощно под
№2638 на нотариус Орлин Стефанов, peг.№196 и район на
действие - Варненски районен съд, с право „да провежда преговори и да подписва
договори за покупко-продажба /предварителни и окончателни/ на недвижими имоти,
терени и сгради от името и за сметка на „ПАСИФЛОРА" ЕООД".Ищцата
твърди още, че предвид горната договорка с н.а.№ 106, том I, peг.
№871, дело № 67 от 23.09.2003г. на нотариус Катя Паунова, с peг. №382 и район
на действие – ВРС, „Пасифлора" ЕООД закупува
недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, с
площ от 600 кв.м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, местност „*******",
съставляващо имот №1675 в кв.53 по плана на местността, при граници на мястото:
път,имот №16810, имот №1676, имот №2208,
ведно с находящата се в същото място
постройка, незавършено строителство - 50% с площ от 35 кв.м, и че покупката е
била осъществена от чрез пълномощника Н.П.П., по
пълномощно с peг.2638/24.07.2003г.на нотариус
№196-ВРС.В исковата си молба ищцата сочи още, че през 2013 година е узнала
факта на прехвърлянето на спорния имот на упълномощеното лице, действащо в
качеството му на едноличен търговец с фирма „П.-Н.П.", ЕИК *********, с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 102, том VI, per.№12375, нот.дело №1014 от 20.12.2007г. на нотариус
Павлина Симеонова, с peг.№335 - ВРС.Обръща внимание и
че владее имота.
Също пред ВРС
ответника е оспорил исковата молба, като заявил, че е надлежно упълномощен да
осъществи това правно действие и че сделката от 2007 година не е нищожна и
поражда вещно правно действие.
Между страните
не е спорно и е видно от материалите по делото, че с Пълномощно под №2638 на
нотариус Орлин Стефанов, peг. №196 и район на
действие - Варненски районен съд, от 2003 година Л. В. Ф. в качеството й на
едноличния собственик на капитала на „ПАСИФЛОРА" ЕООД е упълномощила Н.П.П., ЕГН ********** с различни права, между които и /т.5/ „Да
провежда преговори и да подписва договори за покупко-продажба /предварителни и
окончателни/ на недвижими имоти, терени и сгради от името и за сметка на
„ПАСИФЛОРА" ЕООД .Въз основа на това пълномощно с н.а. № 106, том I, peг. № 871, дело № 67 от 23.09.2003г. на нотариус Катя Паунова, с peг. № 382 и
район на действие – ВРС, „Пасифлора" ЕООД
закупува недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
местност „*******", съставляващо имот №1675 в кв.53 по плана на
местността, при граници на мястото: път, имот №16810, имот №1676, имот
№2208, ведно с находящата
се в същото място постройка, незавършено строителство - 50% с площ от 35 кв.м.Видно
от същия е, че сделката е осъществена чрез пълномощника Н.П.П.,
по пълномощно с peг.2638/24.07.2003г.на нотариус
№196-ВРС.
По делото е
наличен също така и н.а. № 102, том VI, peг.№12375, нот.дело №1014 от 20.12.2007г. на нотариус
Павлина Симеонова, с peг.№ 335 – ВРС, с които „ПАСИФЛОРА"
ЕООД чрез пълномощника си Н.П.П., ЕГН **********,
продава на ЕТ „П.-Н.П.", ЕИК
*********, чрез представляващия Н.П.П., ЕГН **********,
следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, с
площ от 600 кв.м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, местност „*******",
съставляващо имот №1675 в кв.53 по плана на местността, при граници на мястото:
път,имот №16810, имот №1676, имот №2208, т.е. спорния имот.
Представено
е копие от Протокол от ОС на „ПАСИФЛОРА" ЕООД от 17.12.2007г., с който
едноличния собственик на капитала на „ПАСИФЛОРА" ЕООД Л. В. Ф. взима
решение, дружеството „ПАСИФЛОРА" ЕООД да продаде процесния имот, като
упълномощава управителя Л. В. Ф. да извърши фактически продажбата.
При
тези данни ВРС е заключил, че отсъствието на възможност да договаря сам със
себе си е пречка за осъществяване на втората сделка от 2007 година и че това
прави исковата претенция основателна.
Становището на съда е
следното:
Правилно
и в съответствие със закона ВРС е обосновал решението си с разпоредбата на
чл.38 от ЗЗД.Съгласно последната представителят не може да договаря от
името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той
също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. От
разпоредбата на закона не следва, че има пречка едно лице да сключи като
представител сделка със себе си или от името на друго лице, чийто представител
е също той, но и в двете хипотези е необходимо даване на съгласие от страна на
представлявания.На база на приобщените по делото доказателства, конкретно
представеното по делото Пълномощно обема на представителната власт на
въззивника е сила строго очертана – наред с описаните в различните точки от
него права, в частност т.5 му е дала правото да провежда разговори и подписва
договори за покупко – продажба на недвижими имоти от името и за сметка на „Пасифлора“.Ситуирана по този
начин въпросната т.5 от пълномощното изключва възможността на представляващия
да договаря сам със себе си, нещо което той е направил реализирайки сделката
предмет на н.а.№ 102 от 20.12.2007 година, по н.д. № 1014/2007 година, т.е. той
е надвишил делегираните му права, за целта на което е било нужно изричното
съгласие на представлявания.Съобразно константната практика на ВКС на Р
България забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със
себе си намира приложение и при законното представителство на търговско
дружество.За разлика от него, при доброволното представителство, е необходима упълномощителна сделка от представлявания търговец.
Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис, както в случаите на
търговско пълномощно - на основание чл. 26 от ТЗ, така и в случаите, когато се касае за упълномощаване за извършване на
сделка извън търговската дейност - на основание чл.
37 от ЗЗД.
По повод наведеното във въззивната жалба
възражение досежно приложимостта на чл.301 от ТЗ, настоящата инстанция счита,
че с въпросната норма е въведена законова презумпция, че ненадлежно
представляваният търговец потвърждава предприетите от негово име действия, ако
веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им.
Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.Не намира приложение
правилото на чл.
301 ТЗ при сделка, при която е договаряно сам със себе си, тъй като чл. 301 ТЗ регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от
търговеца, т.е. от лице без представителна власт, не от органния
представител на търговското дружество.В конкретния случай, и това е несъмнено
доказано от материалите по делото, узнавайки за осъществената сделка, предмет
на н.а. 102/2007 година, въззиваемата Ф. е предприела
несъмнени действия, с които изрично се е противопоставила на прехвърлянето –
касае се за множество жалби, както до Варненска районна прокуратура, така и до
Пето РПУ – Варна – вж.л.90 - л.96 и л.131 – л.134 от първоинстанционното
дело.Ето защо и този довод на въззивника се явява неоснователен.Не само, че не
се касае за мълчаливо одобрение на осъществената сделка, а е видно, че
търговеца изрично и несъмнено се е противопоставил на същата.
Въпреки, че е заявил намерението си да
придобие имота по давност, без да посочва изричен срок в които е станало това,
и при все, че това възражение е сторено извън срока по чл.131 от ГПК,
настоящата инстанция приема, че следва да отговори по този начин:
Съобразно
установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „
като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus),
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито не са били ангажирани в
този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на
този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. На база на
наличните в процеса доказателства не може да се направи извод, от закупуването
на имота – 23.09.2003 година до
датата на предявяване на иска – 11.06.2013
година, че е протекъл изискуемия 10 годишен срок, още повече, че въззивника
е не посочил изрични доказателства за намерението за свои веща, т.е. че е
отблъснал претенциите на Ф..Бидейки недобросъвестен, той не може да се
възползва от протичането на кратката давност от 5 години.
ВОС не намира за необходимо да изразява становище по
коментираните от въззивника доводи, касаещи степента на подготвеност и/ или
добросъвестност на органите на МВР и / или други представители на определените
в Държавата, власти.Те не са предмет на настоящия спор.
Ето защо, предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата не съдържа основания, годни
да променят виждането на настоящия състав.
По възражението за прекомерност:
В съдебно
заседание пред ВОС, въззивника е направил възражение за прекомерност по
отношение възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемото
дружество.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1 000
(хиляда) лева (вж.л.35).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да
изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 10 000
лева се дължи хонорар от 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева – или
изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в размер на 1 653.46 лева.Следва да се
отбележи, че по делото е представен Договор за правна помощ и Списък на
разноски за сумата от 1 000 / хиляда/ лева, т.е. под изискуемия и установен от Наредбата размер,
ето защо не са налице основания за неговото намаляване.
На
основание изложеното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3105 от 13.07.2015 година,
постановено по гр.дело № 10 913/2013 година на ВРС, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на „ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. "*******", м. "*******", вила 559, представлявана от управителя си Л. В. Ф.,
гражданка на Русия, родена на ***г. в гр. Ленинград, ЛНЧ ***********,
сумата от 1 000 /хиляда/, представляваща
разноски по делото – адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: