О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  79/     03.VII.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                            Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

Делото е образувано по искова молба с основание чл. 422, ал. 1 , във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,с която се иска да се приеме за установено между ищеца „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *******,град Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 92, , от една страна и от друга ответниците Г.В.Т. , като кредитополучател и Д.Т.  И.  като съдлъжник, че дължат солидарно на банката изцяло сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно:41 684,62 евро - главница, както и сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г, до 08.12.2015 г., сумата от 327.07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г, сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г.

Предявените претенции съставляват установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.430 ал.I и ал.II от ТЗ.

За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че с издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд - Димитровград, са уважени заявените претенции по реда на чл. 417 от ГПК от банката против ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят на кредитора задълженията си по договора за кредит „Жилищен" с № *******г. с първоначален договорен и усвоен размер от 45 000 евро, за сумата от 41 684,62 лв. главница, ведно със договорна лихва в размер на 15.90% върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумите от 6925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г., сумата от 372,07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08,12.2015 г., сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г, както и разноските по производството.За тези суми се издал и изпълнителен лист от 09.02.2018 г.

След изпълнение на процедурата по чл. 428, ал. 1 от ГПК, със съобщение, получено от представител на банката на 22.05.2018 г., ищецът като заявител по заповедното производство бил уведомен, че срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение са подадени в срок възражения от ответниците,което довело и до предяване на настоящата претенция

Банката твърди,че на 16.03.2009 г. между нея като кредитор и Г.Т., като кредитополучател и Д.И. като съдлъжник, бил сключен договор за кредит „Жилищен" № ***, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателите сума в размер на 45 000 евро. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума на 300 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 424,80 евро и с падеж - всяко 05-то число на всеки месец, считано от 05.05.2009 г.съобразно погасителен план -Приложение № 1 към договора за кредит.

На 09.11.2012 г. постъпила молба от Г.В.Т. във връзка с договор за кредит „Жилищен" № ***, с се иска срока на кредита да се промени на 164 месеца. На 09.11.2012 г. влязъл в сила нов погасителен план според който кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума на 164 равни ежемесечни вноски, всяка от които 499,14 евро и падеж всяко 05-то число на всеки месец, считано от 05.01.2013 г.

Банката твърди,че съдлъжникът по договора за кредит Д.Т.И., на основание част II, чл. 17 от Договора, заявила безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и ще отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения по договора, като приела, че дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя, и в същия обем.

В изпълнение на договора за кредит на 16.03.2009 г. банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя Г.Т. с *******договорената сума от 45000 евро,от който момент според ищецът възникнало задължението за ответниците да върната сумата по уговорения между страните начин.

Ищецът твърди,че при наспъпване на  падежа на вноска № 14 05/02/2014 г. по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало достатъчно наличност.Вноската останала неплатена. Започналите преговори за доброволно уреждане на отношенията с ответниците довели до погасяване на задължениято по кредита,като неплатени останали и следващите погасителни вноски.

Поради продължителното неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по договора суми, кредиторът загубил интерес от уговорката за изпълнение на части и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ пристъпил към обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо.

На 06.11.2015 г, т. е. 638 дни след формиране на просрочието, кредиторът изпратил до кредитополучателя нарочна покана, съдържаща подробна информация относно размера на просрочието, оставащата сума по кредита до крайното му погасяване.В известието кредиторът  ясно заявил, че при неплащане ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудителното му събиране. На 11.11.2015 г. ответникът лично получил писмото с поканата и е узнал за волята на кредитора да счита задължението за предсрочно изискуемо от 08.12,2015 г. поради продължилото над 90 дни просрочие.

Отново не постъпило погасяване на задълженията на ,което мотивирало банката на 08.12.2015 г. да осчетоводи кредита като предсрочно изискуем. Според ищецът след като от обективна страна е било формирано просрочие на задължение по погасителен план, продължило над 90 дни / 05.02.2014 г до 08.12.2015 г,то следвало да се приеме, че на 08.12.2015 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.

Банката посочва,че с извършените доброволно плащания,били погасени по кредита общо 16 672,87 евро - 853,37 евро за застраховка, 13 124,05 евро възнаградителна лихва и 2 695,45 евро за главница. Следователно останала непогасена главница от  41 684.62 евро.Ищецът твърди,че от датата на първо просрочие по кредита 05.02.2014 г. до датата на изискуемост - 08.12.2015 г.,на основание част I, чл.7 от договора, дължима главница се олихвявала  с договорения лихвен процент от 9.90 %- 372.07 евро възнаградителна лихва. Допълнително за същия период върху неплатените части от падежиралата главница се начислявала  и наказателна надбавка съгласно част I, чл. 9 от договора -6 925.01 евро обезщетение за забава. Обезщетение за забава за периода от датата на изискуемост 08.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението 30.01.2018 г. - 14 433.99 евро.

След предсрочната изискуемост от 08.12.2015 г. и до датата на иницииране на заповедното производство - 30.01.2018 г., довело до исковото производство, върху цялата изискуема главница в размер на 41 684.62 евро започнало на дневна база да се начислява и наказателна лихва по следната формула:(41 684,62 евро * 15.90 %) / 360 * 784 дни = 14 433,99 евро

Според ищеца по този начин за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г. се натрупала и не била платена  наказателна лихва в размер на 14 433.99 евро обезщетение за забава.

Банката посочва,че допълнително дължими останали и платените от името на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД за сметка на кредитополучателя три поредни застрахователни премии по сключения с кредитополучателя договор за застраховка „Живот", възлизащи на общо 59,39 евро. След като кредитополучателят спрял да обслужването на задължението си и при наличието на три неплатени застрахователни премии от вноски,банката преустановила заплащането на застрахователните премии и неплатени останали единствено посочените три вноски в размер на 59.39 евро.

Ищецът посочва,че погасителната давност по чл.111 от ЗЗД започвала да тече от деня на изискуемост на задължението съобразно чл.114 ал.I от ЗЗД.Изискуемостта настъпвала на датата на падежа,поради което преди изискуемостта не течала давност.

Поради изложеното банката иска да се  да се установи със сила на присъдено нещо, че ответниците дължат на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД по договор за кредит „Жилищен" с № *******г. сумата от 41 684,62 главница, както и сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г., сумата от 372,07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2014 г. сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 до 30.01.2018 г.

Ищецът поддържа изложените доводи и искания..

Ответницата Д.Т.И. в отговор на предявената искова молба посочва,че исковите претенции били недопустими, неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и размер.

И. извежда,че поради тежко и трайно психично заболяване, попадащо сред изброените в чл.146, ал.1 от Закона за здравето, не е могла  да разбира и да ръководи действията си към момента на подписване на пълномощното, въз основа на което в последствие е представлявана при сключване на процесния договора. Поради тези причини упълномощителната сделка подлежала на унищожаване на основание чл.21 от ЗЗД, а сключения с ищеца договор бил недействителен поради липса на надлежна представителна власт на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД,поради което и отправяла възражение за унищожаване на пълномощно №56 от 24.3.2009г., заверено от Г.В., завеждащ консулската служба при Посолство-А. и за прогласяване на недействителността на приложения по делото Договор за жилищен банков кредит № *******.

Ответницата твърди,че в процесния договор  неправилно била посочена като съдлъжник по правоотношението на кредитополучателя с банката,тъй-като осъществявала функциите на поръчител-същата не била получила сумата съвместно с другия длъжник, не е имала възможност да оперира с нея, не правила вноски по задължението, нямала достъп до движението на банковата сметка, от която се обслужва вземането и не била придобила имота /или част от него/ за закупуването на който е отпуснат кредита.

И. разбрала относно проблема с плащането по заема,когато била потърсена от съда и съдебния изпълнител. В тази връзка същата твърди, че не е налице основанието за ангажиране на отговорността й като поръчител по чл.147 от ЗЗД. Текста предвиждал, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца. Според дадените в т.4б от ТР №4 от 18,6.2014г, на ВКС по т. д. №4/2013г., ОСГГК разяснения, срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД бил краен и преклузивен, като за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.

Ответницата посочва,че съобразно изложеното в исковата молба кредитополучателя спрял да обслужва кредита, когато е настъпил падежа на погасителна вноска №14. В чл.3, ал.3 от Договора било предвидено, че падежа на всяка погасителна вноска е 5-то число на месеца. Така се стигало до извода според ответницата, че падежа на тази вноска не е 5.2.2014г., както твърдяла банката а била датата 5.1.2014г. Съгласно чл.8, ал.2 от Договора, с изтичането над 90 дни от просрочието на вноската /5.4.2014г./, кредита е станал предсрочно изискуем без да е необходимо волеизявление на ищеца. От този момент според И. е започнал да тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който срок ищецът е следвало да предяви претенциите си против кредитополучателя, за да запази правата си срещу нея като поръчител. Заявлението на ищеца било подадено на 30.1.2018г. - много след изтичането на 6-месечния срок. Ето защо според И.  исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени, като предявени след изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД преклузивен срок.

И. при условията на евентуалност прави и  възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за лихвите претендирани  от ищеца - по отношение на сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода 5.2.2014г. до 8.12.2015 г., сумата от 327,07 евро обезщетение за забава за периода от 5.2.2014г. до 8.12.2015г. и сумата за от 14 433,90 евро обезщетение за забава за периода от 8.12.2015г.до30.1.2018г.Ответницата извежда,че според  чл.111 от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Следователно по давност била погасена изцяло лихвата включена във вноските, които са били просрочени за периода от 5.1.2014г., до датата когато кредита е станал предсрочно изискуем - 5.4.2014г. Или лихвата включена в погасителните вноски с номера от 14 до 17, на обща стойност от 1 716,31 евро, е погасена по давност.

Ответницата твърди и че съгласно чл.8, ал.1 от Договора наказателната надбавка се начислявала върху анюитетните вноски само, ако кредита не е станал предсрочно изискуем. Т.е. нямало основание за начисляване на наказателна надбавка върху дължимите за този период анюитетни вноски, но дори и да следвало да бъде начислена такава надбавка, изцяло за нея също бил изтекъл давностния срок. Поради същите съображения давността е изтекла и за претендираното за периода обезщетение за забава от 327,07 евро.

Изтекла била и давността за част от лихвите върху главницата от 41 684,62 евро. Кредита станал предсрочно изискуем на 5.4.2014г., а исковата молба била подадена на 31.1.2018г. Поради това претенциите за лихви върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита /5.4.2014г./ до 30.1.2015г. на основание чл.111 от ЗЗД са погасени по давност.

Ответницата прави възражение и че не е получила писмото с поканата, които й се представили за пръв път с допълнителната искова молба и не била надлежно писмено уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.От съдържанието на известието, не можело да се направи категоричен извод, че писмото изпратено от банката, съдържало именно волеизявлението й за обявяване предсрочна изискуемост. Поради това ответницата оспорва истинността на представения документ - известие за доставяне на пощенска пратка, досежно авторството на положения за получател подпис, които не е изписан от нас, поради което иск да бъде открито производство почл.193 отГПК.

Ответницата извежда,че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а било необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, Решение №123/09.11.2015г. по т. д. № 2561/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение №139 от 05.11.2014г. по т. д. №57/2012г. на ВКС I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Това условие в случая не било изпълнено,поради което можело да се приеме, че ищецът надлежно упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасените си вземания, поради което претенциите се явяват недоказани.

Съдът не дължал произнасяне относно евентуално падежирали вноски или др. вземания. Подобни фактически твърдения не били въведени в заявлението и исковата молба.

И. оспорва размера на претенциите на ищеца по отношение на главница и лихви,тъй-като същите били над реално дължимите съгласно Договора,а твръденията на ищеца относно формирането на главницата и лихвите били неправилни дори при така поставените от нея параметри.

Въз основа изложено се иска  да се отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като се обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

Ответницата Г.В.Т. в отговор на предявената искова молба посочва,че исковите претенции били недопустими, неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и размер.

Преди всичко иска на банката бил подаден след предвидения в чл.415, ал.4 от ГПК едномесечен срок. Видно от лицевата част на съобщението, с което банката била уведомена, че е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, бил положен печат с дата 21.5.2018г. Именно този печат отразявал действителната дата на която е било връчено съобщението на ищеца. От приложената обратна разписка било видно, че исковата молба е била подадена до куриера на 22.6.2018г. При това положение намирам, че искът бил подаден след предвидения в разпоредбата едномесечен срок, който е изтекъл на 21.6.2018г.

Т. при условията на евентуалност прави и  възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за лихвите претендирани  от ищеца - по отношение на сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода 5.2.2014г. до 8.12.2015 г., сумата от 327,07 евро обезщетение за забава за периода от 5.2.2014г. до 8.12.2015г. и сумата за от 14 433,90 евро обезщетение за забава за периода от 8.12.2015г.до30.1.2018г.Ответницата извежда,че според  чл.111 от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Следователно по давност била погасена изцяло лихвата включена във вноските, които са били просрочени за периода от 5.1.2014г., до датата когато кредита е станал предсрочно изискуем - 5.4.2014г. Или лихвата включена в погасителните вноски с номера от 14 до 17, на обща стойност от 1 716,31 евро, е погасена по давност.

Ответницата твърди и че съгласно чл.8, ал.1 от Договора наказателната надбавка се начислявала върху анюитетните вноски само, ако кредита не е станал предсрочно изискуем. Т.е. нямало основание за начисляване на наказателна надбавка върху дължимите за този период анюитетни вноски, но дори и да следвало да бъде начислена такава надбавка, изцяло за нея също бил изтекъл давностния срок. Поради същите съображения давността е изтекла и за претендираното за периода обезщетение за забава от 327,07 евро.

Изтекла била и давността за част от лихвите върху главницата от 41 684,62 евро. Кредита станал предсрочно изискуем на 5.4.2014г., а исковата молба била подадена на 31.1.2018г. Поради това претенциите за лихви върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита /5.4.2014г./ до 30.1.2015г. на основание чл.111 от ЗЗД са погасени по давност.

Ответницата оспорва размера на претенциите на ищеца по отношение на главница и лихви,тъй-като същите били над реално дължимите съгласно Договора,а твърденията на ищеца относно формирането на главницата и лихвите били неправилни дори при така поставените от нея параметри.

Ответницата прави възражение и че не е получила писмото с поканата, които й се представили за пръв път с допълнителната искова молба и не била надлежно писмено уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.От съдържанието на известието, не можело да се направи категоричен извод, че писмото изпратено от банката, съдържало именно волеизявлението й за обявяване предсрочна изискуемост. Поради това ответницата оспорва  истинността на представения документ - известие за доставяне на пощенска пратка, досежно авторството на положения за получател подпис, които не е изписан от нас, поради което иск да бъде открито производство почл.193 отГПК.

Ответницата извежда,че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а било необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, Решение №123/09.11.2015г. по т. д. № 2561/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение №139 от 05.11.2014г. по т. д. №57/2012г. на ВКС I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Това условие в случая не било изпълнено,поради което можело да се приеме, че ищецът надлежно упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасените си вземания, поради което претенциите се явяват недоказани.

Съдът не дължал произнасяне относно евентуално падежирали вноски или др. вземания. Подобни фактически твърдения не били въведени в заявлението и исковата молба.

С оглед изложеното и предвид липсата на един от елементите от фактическия състав на главната претенция ъщата следвала да се отхвърли като неоснователна. Акцесорните вземания за договорна и наказателна лихви, като обусловени, също следва да бъдат отхвърлени.

Въз основа изложено се иска  да се отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като се обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

В съдебно заседание ответниците поддържат изложените възражения и искания.

Обстоятелства по делото

 

    С договор ***/******г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предоставя на кредитополучателя Г.В.Т. кредит за придобиване на собствеността и за извършените ремонтни и/или довършителни работи на недвижим имот- апартамент в гр.Стара Загора,ул.“Боруйград“ №2 ет.1 на обща стойност от 45 000 евро,като се състои от две части-първа част 38 400 евро за закупуване на недвижим имот/60% от стойността на закупуването/ и втора част-6 600 евро за ремонтни и/или довършителни работи.Кредитополучателя е превел 30% от стойността на имота на продавача.

    Върху имота обекта на финансирането-апартамент №3 и избеното помещение към него е учредена ипотека.

    Д.Т.И. е съдлъжник по този договор,като се поема същите задължения като длъжника по договора и отговаря солидарно с него,като банката има право да иска изпълнение директно то него. А. И.Т. е поръчител по същия.

    Заповед №133/09.II.2018 г. издадена на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №221/2018 г. на РС-Димитровград въз основа на представено извлечение то счетоводните книги на банката, разпорежда ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят на кредитора задълженията си по договора за кредит „Жилищен" с № *******г. с първоначален договорен и усвоен размер от 45 000 евро, за сумата от 41 684,62 лв. главница, ведно със договорна лихва в размер на 15.90% върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумите от 6925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г., сумата от 372,07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08,12.2015 г., сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г, както и разноските по производството.

За тези суми се издаден и изпълнителен лист от 09.02.2018 г.

Г.Т. и Д.И. отправят възражение против издадената заповед за изпълнение на 16.V.2018 г.

Видно от експертно решение №1213/102/18.IХ.2003 г. на ОДПЗС-Стара Загора Д.Т.Т. е с водеща диагноза „Шизофренни психози“ с инвалидност от 65%.Идентични обстоятелства съдържа етапна епикриза от 07.Х.2005 г. на МЦ-Димитровград.

    Съобразно епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“,Нефрологична клиника-Пловдив Д.И. и била на лечение 24.Х-28.Х.2005 г. с диагноза „ Хроничен нефритен синдром,Гломеруроннефритис хроника-минимално увреждане.Киста ренис дек.Хипертония артериалис симптоматика гр.II.Шизофрения.

    Видно от нотариален акт №153/31.III.2009 г. рег.1018 дело №78/2009 г. на нотраиус №309-Стара Загора А.К. Г.В.Т. купува от Г.П.Б. и Ц. Г. К. имот-апартамент №3 заедно с избено помещение за 38 400 евро чрез отпуснат й кредит от банката ищец и след вписване на ипотека върху имота.

    С покана от 09.ХI.2015 г. банката отправя последна покана в срок до 07.ХII.2015 г. Г.Т. да погаси доброволно задъженията си по кредита,като се посочва,че в противен случай ще се снабди със заповед за незабавно изпълнение.Съобщава се че кредита е с просрочие от 638 дни и ако не се заплатят неиздължените суми задължението по кредита ще се счита за предсрочно изискуемо.Поканата е връчена на Т. на 11.ХI.2015 г.Идентична покана е изпратена и получена от Д.И. на същата дата.

    Съобразно приетата съдебноикономическа експертиза по делото сумата от 45 000 евро е преведена по сметката на Г.В.Т. на 03.IV.2009 г.Погасителния план по процесния кредит е спазван до 05.Х.2013 г.При последващите плащани нередовно вноски банката е погасявала падежирали такива с начисляване на лихва за забава съборазно условията по договора.След 16.Х.2013 г. кредитополучателят по договора не е извършвала пълна и редовна вноска,видно и от приложената таблица.

Вещото лице посочва,че изцяло неплатени били 21 вноски от 05.III.2014 г. до 08.ХII.2015 г.-датата на която банката отнася цялото задължение като изискуемо и един брой частично непогасена вноска към 05.II.2013 г. с останала от нея непогасени 76.08 евро главница.Последното плащане на процесния кредит било на 16.II.2015 г. на 250 евро,с която банката частично погасява дължимата към 05.II.2014 г. вноска-погасяване на възнаградителна лихва.Банката отнася задължението по договора за кредит като изцяло изискуемо на 08.ХII.2015 г. и взема счетоводни операции за –просрочена начислена главница-3 339.03 евро;предрсрочно изискуема главница от 38 345.59 евро,начислена договорна /възнаградителна лихва-6 925.01 евро;лихва за забава до 08.ХII.2015 г.-372.07 евро и застрахователни премии от 59.39 евро.

    Вещото лице посочва,че по кредита са погасени изцяло 56 вноски и една частично;непогасената главница възлиза на 41 684.62 евро и 6 925.01 евро възнаградителни лихви;лихва за забава върху начислените е непогасени вноски 372.07 евро;лихва за забава за периода 08.ХII.2015 г. до 30.I.2018 г.-14 433.99 евро.

    Експертизата извежда,че размера на възнаградителната лихва по погасителен план,включена в анюитетната вноска е 11 372.51 евро и лихвата за забава възлиза на 6 627.85 евро.

    Съобразно съдебнографологичната експертиза по делото Д.Т.И. е изпълнила подписа след израза „Подпис на получателя“ в известие за доставяне с баркод ИД PS 9000 024FIG 9 и получател Д.И. и  в известие за доставяне с баркод ИД PS 9000 024FIG 7 и получател Г.В.Т..

    Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза извежда,че към датата на подписване на пълномощно №56/24.III.2009 г. в Консулската служба при Посолството на Р.Б.  в А. Д.Т.И. е могла да разбира значението на написаното на този документ,като в периода 01.III до 31.III.2018 г. същата не е лекувана в Център за психично здраве в гр.Хасково.Експертизата посочва,че при лицата с параноидна шизофрения не се засягал интелекта и паметта,а нарушенията  били в личността в тесен аспект или емоционални и волеви разстройства,като към датата на обследването 20.V.2019 г. не били установени шизофренни налудности.

 

Правни съображения

 

Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът намира за основателна предвид проведеното пълно и главно доказване на изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца.

    Банката е и надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид качеството й на заявител в заповедното производство,кредитор по процесния договор за банков заем съобразно заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 221/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград .От друга страна ответниците са  пасивно легитимирани страни по установителната искова претенция по чл.422 от ГПК,изведена от статута им на длъжници по надлежно оспореното от тях вземане,обект на процесната заповед за незабавно изпълнение,обективирано в надлежно и в срок представени възражения по чл.414 то ГПК.

Съобразно установеното по делото страните в производството са и страни по създаденото от тях материалноправно облигационно отношение,обективирано в обсъдения по-горе договор за кредит..

Ответницата Г.В.Т. съобразно обсъдения договор е кредитополучател с оглед закупуване на посоченото жилище.Ответницата Д.Т.И. участва в това договорно правоотношение като съдлъжник,или същата е обвързана в режима на пасивна солидарност с всички задължения на кредитополучателя и отговаря за същите предвид чл.122 ал.I от ЗЗД.Тази солидарна отгововорност на И. е създадена по силата на процесния договор,съобразно чл.121 от ЗЗД и нейния обем е изрично уреден в чл.16 от процесния договор за кредит.Ал.2 на текста изрично разпорежда,че съдлъжникат дължи същото,за което се е задължил и кредитополучателя.Ето защо И.,като поемател на дълга по договора като свой не може да се счита за поръчител,чийто статут е различен от този на солидарния длъжник.В тази насока следва да се има предвид,че по договора е създадено отделно правоотношение по поръчителство с третото за процеса лице А. И.Т.,която отговаря за чужд дълг.Д.Т.И. надлежно е участвала в договорните отношение по процесния договор за кредит,като е съзнавала и ръководела всички свои действия от подписване на пълномощно №56/24.III.2009 г. през цялото развитие на договорното правоотношение,вкл. и по време на изготяване на приетата и обсъдена по делото съдебно-психиатрична експертиза.Установеното й заболяване не засяга интелекта и паметта,а нарушенията  били в личността в тесен аспект или емоционални и волеви разстройства,като към датата на обследването 20.V.2019 г. не са установени шизофренни налудности.

Банката е предявила в срок настоящата претенция.Известието за представените от двете ответници възражения по чл.414 от ГПК против заповедта за незабавно изпълнение е получено от ищеца на 22.V.2018 г. Исковата молба е с вх.№7979/25.VI.2018 г. на РС-Димитровград,като е представена и товарителница на Булпост,то която е видно че документа е представен на куриера на 22.VI.2018 г.Следва да се има предвид и действалата редакция на чл.61 ал.II от ГПК към този момент,според коуято сроковете спират да текат за страните през дните обявени за официални празници.24.V.2018 г. е официален празник според чл.154 ал.I от КТ.Следователно месечния срок по чл.415 от ГПК спира да тече за този ден и изтича на 25.VI.2018 г.,който е първия присъствен ден след 23.VI.2018 г. предвид чл.60 ал.VI от ГПК.

    Безспорно се установи,че сумата,обект на договора за заем е получена от кредитополучателя в размер на 45 000 евро чрез превод по сметката на Г.В.Т. на 03.IV.2009 г.

В рамките на действие на процесния договор обаче длъжникът по същия  не изплаща следващите се месечни погасителни вноски.Предвид действието договора за кредит всяко неплащане на определения падеж на погасителни вноски по кредита съставлява релевантно неизпълнение предвид чл.7 ал.I б.“А“ и представените погасителни планове.Погасителния план по процесния кредит е спазван до 05.Х.2013 г.При последващите плащани нередовно вноски банката е погасявала падежирали такива с начисляване на лихва за забава съобразно условията по договора.След 16.Х.2013 г. кредитополучателят по договора не е извършвала пълна и редовна вноска,видно и от приложената таблица.Изцяло неплатени били 21 вноски от 05.III.2014 г. до 08.ХII.2015 г.-датата на която банката отнася цялото задължение като изискуемо и един брой частично непогасена вноска към 05.II.2013 г. с останала от нея непогасени 76.08 евро главница.Последното плащане на процесния кредит е извършено на 16.II.2015 г. на  сумата 250 евро,с която банката частично погасява дължимата към 05.II.2014 г. вноска-погасяване на възнаградителна лихва.По кредита са погасени изцяло 56 вноски и една частично.Непогасената главница възлиза на 41 684.62 евро,6 925.01 евро са възнаградителните лихви,лихвата за забава върху начислените непогасени вноски е 372.07 евро и лихвата за забава за периода 08.ХII.2015 г. до 30.I.2018 г.-14 433.99 евро.Рзмера на възнаградителната лихва по погасителен план,включена в анюитетната вноска е 11 372.51 евро и лихвата за забава възлиза на 6 627.85 евро.Това неизпълнение предвид чл.9 ал.I б“А“ от процесния договор за кредит е релевантно поведение и извежда правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно изискуеми и платими,което същата и сторила.За това си решение кредитополучателя и солидарния длъжник са известени надлежно,като са и поканени за заплатят натрупалите се задължения,посочени в съобщенията обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила. Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор.Безспорно следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло изискуем,което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-горе писмо от банката е прието от длъжниците, те са запознати с посочените там последици ,като  същото съдържа несъмнено и изрично изявление относно предсрочната изискуемост на дълга и съставните му компоненти.Същото е връчено на ответниците преди представяне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Същевременно цялото вземане е отнесено като предсрочно изискуемо на 08.ХII.2015 г.,ден след дадения срок за доброволно изплащане на задълженията от кредитополучателя.

Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е модифицирал наличната облигация между страните,длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на падежиралите такива. Ето защо банката е била изцяло в правото си да представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 вр. с чл.417 от ГПК и чл.60 ал.II от ЗКИ след обявената предсрочна изискуемост на длъжника.В тази насока и т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI2014 г. постановено по т.д. №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.

Параметрите на дължимите суми са правилно предявени от банката и отразени в заповедта за незабавно изпълнение,в каквато насока е изцяло и заключението на вещото лице.Следва да се посочи и че възражението за погасителна давност по отношение на лихвите е неоснователно,тъй-като срока по чл.114 от ЗЗД не е изтекъл от настъпването на предсрочната изискуемост на 08.ХII.2015 г. до предявяването на заявлението,респ. на процесния иск.

Съобразно изложеното съдът ще следва да признае съществуването на предявеното вземане на банката ищец по отношение на ответника,обект на визираното заповедно производство,предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му предсрочна изискуемост.

    Ще следва ответникът съобразно изхода от делото да заплати на банката държавна такса от 2 482.90 лв.,400 лв. възнаграждение за вещо лице, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.VIII  от ГПК  вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно сложността и интереса по делото или общо  3 182.90 лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №221/2018 г. на РС-Димитровград в размер на 2 482.93 лева.

    Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

    ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *******,град Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 92 спрямо ответниците Г.В.Т.,ЕГН:**********като кредитополучател и Д.Т.  И. ЕГН:**********  като съдлъжник,двете с постоянен адрес ***  произтичащо от договор № ******г. за банков кредит, че същите дължат солидарно на банката изцяло сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно:41 684,62 евро - главница, както и сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г, до 08.12.2015 г., сумата от 327.07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г, сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г.

    ОСЪЖДА Г.В.Т.,ЕГН:********** и Д.Т.  И. ЕГН:********** ,двете с постоянен адрес ***  да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *******,град Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 92  сумата от 3 182.90 лв.  разноски пред съда.

    ОСЪЖДА Г.В.Т.,ЕГН:********** и Д.Т.  И. ЕГН:********** ,двете с постоянен адрес ***  да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *******,град Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 92  сумата от 2 482.93 лв.  разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №221/2018 г. на РС-Димитровград

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване от страните по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

    Съдия :