Решение по дело №25353/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3102
Дата: 15 октомври 2021 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20211110125353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3102
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110125353 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИР. Р. ЕФ. срещу „........“ ЕООД.
Ищцата твърди, че въз основа трудов договор № 3 от 31.10.2017г. е работила при
ответника на длъжност „счетоводител оперативен“, като трудовото правоотношение
помежду им било прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 (поради намаляване обема на
работа). Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният дължи сумата от 2163,41 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал 1
КТ за оставането й без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва от 08.01.2021г. до окончателното плащане, за която твърди, че
имало издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните е
имало трудово правоотношение, което е прекратено поради намаляване обема на
работа (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ). Оспорва ищцата да е останала без работа 1 месец след
прекратяване на трудовото правоотношение. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 222, ал. 1
КТ. В тежест на ищцата е да докаже, че трудовото й правоотношение с ответника е
прекратено на твърдяното основание (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ), че е останала без работа
след прекратяване на правоотношението, размера на дължимото обезщетение, а в
1
тежест на ответника е да докаже евентуално, че е заплатил претендираното
обезщетение.
В настоящия случай, с изрично определение на съда от 13.08.2021 г. са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства включени във
фактическия състав на спорното вземане, освен оставането на ищцата без работа за
период от 1 месец след прекратяване на трудовото правоотношение. В потвърждение
на тези изводи са и приложените писмени доказателства (трудов договор № 3 от
31.10.2017г., заповед № 7 от 16.04.2020г. и констатация от трудовата книжка на
ищцата), от които става ясно, че през периода от 01.11.2017 г. до 16.04.2020 г. ищцата
ИР. Р. ЕФ. е работила по трудово правоотношение с ответника при трудово
възнаграждение в размер на 2163,41 лв., което е прекратено на основание на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 17.04.2020 г..
По отношение на единствения спорен по делото въпрос (оставането на ищцата без
работа за период от 1 месец след прекратяване на трудовото правоотношение), от
извършената в открито съдебно заседание на 05.10.2021г. констатация в трудова
книжка № 1, сер. 3, сер. № 911570, съдът намира за доказано, че през периода от
17.04.2020г. до 25.01.2021г., ищцата е останала без работа. Същият извод се
потвърждава напълно и от приложената справка за актуално състояние на трудовите
договори (л. 30).
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, в полза на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл. 38 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 457,71 лв. с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ
на ищцата. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 86,53 лв., представляваща държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
„...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, район
......... ет. партер ДЪЛЖИ на ИР. Р. ЕФ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„...... сумата от 2163,41 ЛЕВА, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за
оставане на ищцата без работа след прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ), ведно със законна лихва от
12.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1370/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.
София, район ......... ет. партер ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.З. Н. от Адвокатска колегия –
Ямбол сумата от 457,71 ЛЕВА, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ с ДДС.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление
гр. София, район ......... ет. партер ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 86,53 ЛЕВА, представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
2
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3