№ 724
гр. Сливен, 16.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря П. М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230100648 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована не се явява. Представлява се от адв. С. Р. от
АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 01.02.2024 година –
лист 14 от делото.
Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от
представител или пълномощник.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. Р.: Поддържам исковата молба.
Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът П. Г. Г. предявява против „ЕОС Матрикс”
ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не
1
дължи сумите по изпълнително дело № 829/2022 година на ЧСИ Г. Г.,
въвеждайки следните твърдения:
На 18.09.2012 година е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за
изпълнение № 254/11.09.2012 година по ЧГД №№ 372/2012 година по описа
на РС –Котел по силата, на който ищцата е осъдена да заплати солидарно с П.
Г. Ф. на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4879,05 евро, представляваща просрочена
главница, дължима по договор за кредит от 20.10.2011 година и договор за
поръчителство от 20.10.2011 година, 332,44 евро, представляваща договора
лихва върху главницата за периода от 07.03.2012 година до 03.09.2012 година,
188,01 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница
за периода от 07.03.2012 година до 03.09.2012 година, 30 евро,
представляващи заемни такси, законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението 04.09.2012 година до окончателното изпълнение на
задължението и разноски в размер на 674,76 лева.
На 22.08.2023 година на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение, изх. № 77124/15.08.2023 година по изпълнително дело №
829/2022 година по описа на ЧСИ Г. Г., заедно с уведомление за извършено
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което било описано в
призовката. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането по описания по-горе
изпълнителен лист първо на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, след това
вземането е прехвърлено на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По заявление, вх. № 1515/26.01.2017 година от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 56/2017 година по
описа на ЧСИ П. Г. с рег. № 837, което е прекратено с постановление от
14.10.2020 година на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От ответното дружество е образувано изпълнително дело № 829/2022
година по описа на Г. Г. с рег. № 915, което е действащо към настоящия
момент и са предприети принудителни действия спрямо ищцата. По
изпълнителното дело е наложен запор върху банковите й сметки в „ОББ“ АД.
За периода от 20.11.2011 година до 26.01.2017 година не е прекъсвана
давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД и не е извършвано изпълнително
действие по смисъла на т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
година на ВКС, постановено по ТД № 2/2013 година, ОСГТК, т.е. изминал е
период повече от 5 години за главницата и 3 години за лихвите. Съгласно т.
2
14 от същото решение не се прекъсва давността при подаването на заявление
за издаване на изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, тъй като не се
уведомява длъжника в това производство.
Твърди се още, че към настоящия момент ответното дружество не е
собственик на вземането, тъй като няма надлежно прехвърляне на вземането
между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
В случая от кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД не е спазен и предвидения
шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗВ, в който кредиторът следва да предяви
иска си, при което ищцата не остава задължена по договора за поръчителство.
Предсрочната изискуемост по кредита е настъпила още през 2011 година, а
изпълнителния лист по ЧГД № 372/2012 година е издаден на 18.09.2012
година.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищцата не дължи сумата 4879,05 евро, представляваща
просрочена главница, дължима по договор за кредит от 2.10.2011 година и
договор за поръчителство от 20.10.2011 година, 332,44 евро, представляваща
договора лихва върху главницата за периода от 07.03.2012 година до
03.09.2012 година, 188,01 евро, представляваща наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 07.03.2012 година до 03.09.2012 година,
30 евро, представляващи заемни такси, законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението 04.09.2012 година до окончателното
изпълнение на задължението и разноски в размер на 674,76 лева. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по основателността на исковата претенция.
Сочи се, че на 20.10.2011 година е сключен Договор за кредит между П.
Г. Ф. кредитополучател и "ДСК ЕАД" като кредитор, като задължението е
обезпечено с Договор за поръчителство, сключен на 20.10.2011 година между
П. Г. Г. като поръчител и "ДСК ЕАД" като кредитор. Въз основа, на което
между страните е възникнало валидно облигационно отношение. На
16.12.2020 година е сключен Договор за прехвърляне на вземания между
"ОТП Факторинг България" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като
цесионер/, по силата на който "ОТП Факторинг България" ЕАД в качеството
3
на цедент, прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на цесионер,
портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити,
сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за
цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство. С оглед на
настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното
вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Поради неизпълнение на
поетите задължения по горепосочения договор за кредит е инициирано
заповедно производство, издаден е на 18.09.2012 година Изпълнителен лист
по ЧГД № 372/2012 година по опис на Районен съд- Сливен, въз основа на
който е образувано на 26.01.2017 година изпълнително производство под
номер на дело № 56/2017 година по опис на ЧСИ П. Г., peг. № 837 при КЧСИ,
по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Излага се,
че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен
давностен срок. От издаване на Изпълнителен лист по ЧГД № 372/2012
година на 18.09.2012 година до образуване на изпълнително производство на
26.01.2017 година не е изтекъл общият петгодишен давностен срок.
Последните изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело №
56/2017 година са отбелязани на изпълнителния лист, като спрямо ищеца П. Г.
Г., то е от 05.04.2017 година. От тази дата е започнала да тече нова
петгодишна давност, която е отново прекъсната с искането от дата 22.03.2022
година за образуване на ново изпълнително дело под номер 00829/2022
година по описа на ЧСИ Г. Г. Костова рег. № 915 при КЧСИ, като още с
молбата са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да
обезпечат и удовлетворят вземането, за които са заплатени и съответните
такси, а именно налагане на запори на банкови сметки на длъжниците. До
предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по
образуваното производство като не са настъпили последиците на
погасителната давност. На 15.08.2023 година е наложен запор на банкова
сметка на ищцата. На 23.02.2024 година отново са поискани справки на
активи на длъжниците с налагане на съответните обезпечителни мерки.
Позовава се на т. 5 от ТР № 3/2015 година на Върховен касационен съд, в
която е изразено категорично становище по смисъла на което „Изпращането
на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че
4
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор “.
Сочи се още, че за правилно изчисляване на установения давностен
срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020
година. В Решение № 3/04.02.2022 година по гр. д. № 1722/2021 година на
ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение
на валидните изпълнителни действия като действия за принудително
събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която
взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото
на длъжника (чл. 426, ал. 2 от ГПК), включително когато първоначалната й
нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18
от ЗЧСИ. Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето
въз основа на редовната молба е валидно в смисъла на тълкувателния акт и
прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните
действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на
имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани,
наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към
това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат
от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило
приложното й поле и би било тълкуване contra legem. Съгласно чл. 116, б. „в“,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение
за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи
фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността,
(Решение № 50118 от 11.10.2023 година, постановено по гр.д. № 3802/2021
година на ВКС, IV Г.О.) В решение № 37 от 24.02.2021 година по гр.д. №
1747/2020 година на ВКС, IV Г.О., е прието, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той
5
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане ново -
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Така
приетото становище в решението на ВКС се споделя и от настоящия състав,
поради което следва да бъдат взети предвид изпълнителните действия, и след
изтичане на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок.
Излага се още, че погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само
до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. Давността не погасява
самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време
законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността
едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо
длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност не сезира съда с
искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради
което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността, съгласно Определение №
318 от 25.07.2018 година на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о,, ГК.
Считайки, че материалното право на кредитора продължава да
съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да
установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че
длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни
доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на
представляваното от мен дружество процесиите суми, тоест че не съществува
вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са
настъпили последиците на погасителната давност, вземането продължава да
съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане.
6
Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи
субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи", категорично
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.
Сочи се, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла
погасителната давност.
Излага се, че на следващо място неоснователно е изложеното от
ищцовата страна, че не е спазен предвидения шестмесечен срок по чл.147 от
ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя. Съгласно заявление изх. №
2874/04.09.2012 година за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК изрично е посочено, че последната платена вноска по кредита е от
02.02.2012 година, съгласно извлечение от сметката по кредита. Съгласно чл.
19.02. от общите условия по кредита при забава на плащане над деветдесет
дни от падежната дата, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем.
Тоест от настъпване на предсрочната изискуемост по остатъка от кредита
най-рано на 02.05.2012 година, три месеца след последната вноска, до
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК на 04.09.2012 година не е изтекъл предвидения шестмесечен срок по чл.
147 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба се излага, че ищецът необосновано
оспорва надлежното прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия
между "ДСК ЕАД" и "ОТП Факторинг България" ЕАД, но не оспорва
качеството на частен правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД във връзка със
сключения на 16.12.2020 година Договор за прехвърляне на вземания между
"ОТП Факторинг България" ЕАД/като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като
цесионер/. С оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор
по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно
чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има отношение единствено към
противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица.
Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Длъжникът може успешно да
7
възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /в този
смисъл Определение № 978/18.07.2011 година на IV г.о. на ВКС/. В случая
ищецът не твърди, че е изпълнил на стария кредитор, като липсва и твърдение
изобщо да е погасил дълга изцяло.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде отхврълен
предявения иск като неоснователен.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. На основание разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК се иска
присъждане на минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие че се докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение N56/2012 година на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013
година по тълкувателно дело № 6/2012 година по описа на ОСГТК на ВКС/,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това
отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която разпоредба има
императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца
разноски. Претендират се разноски.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест
на ответното дружество е да докаже, че оспореното вземане по издаденият
изпълнителен лист не е погасено по давност, датата на която е извършено
последното изпълнително действие, както и обстоятелствата свързани с
наличие на спиране или прекъсване на давността.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада и дадените указанията.
Оспорвам представеното от ответната страна с отговора известие за доставяне
до П. Г. Г.. Твърдим, че този подпис не е положен от нея и няма валидно
уведомяване на моята доверителка за извършена цесия между кредитора
Банка „ДСК“ и „ОТП Факторинг България“ в следствие, на което ответното
дружество към настоящия момент не е кредитор. Оспорваме и представеното
8
извлечение от счетоводните книги, относно посочената в него дата на
настъпване на изискуемост 07.03.2012 година. Моля да назначите ССчЕ, с
която да даде отговори на следните въпроси: Има ли плащания по Договор за
кредит за текущо потребление от 20.10.2012 година, от кого са извършени
плащанията и на кои дати?. Моля да ми бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдим от ЧСИ П. Г. с копие от
изпълнително дело № 56/2017 година.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, като
възлага на вещото лице Б. М. Б. след като се запознае с цялостния събран по
делото доказателствен материал и извърши необходимите справки, да даде
заключение, с което да отговори на формулираните от пълномощника на
ищцата в днешното съдебно заседание въпроси.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на
200,00 лв., вносим от ищцовата страна в едноседмичен срок от днес по сметка
– „Депозити” на СлРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото съдебно удостоверение след представяне
на документ, удостоверяващ внесена държавна такса в размер на 5,00 лева.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи.
Във връзка с направеното от ищцовата страна в днешното съдебно
заседание оспорване и заявените от ответника в отговора на исковата молба
нередовни доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ответника и му ДАВА възможност в едноседмичен срок от
днес да изрази становище по направените от ищцовата страна оспорвания, да
приведе доказателственото си искане за задължаване на трето-неучастващо по
делото лице в съответствие с всички изисквания на чл. 192 от ГПК, както и да
се снабди и представи заверени копия от документите, приложени към
9
Изпълнително дело № 829 от 2022 година по описа на ЧСИ Г. Г.-Костова, рег.
№ 915 при КЧСИ, които считат, че ползват доказването.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда доказателства, се
приема, че не са налице условията за преустановяване на съдебното дирене,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.06.2024 година от 10:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани - ищцата чрез
процесуалният си представител от съдебно заседание, а ответната страна при
условията на чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице след представяне на документ,
удостоверяващ внесения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:38 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10