№ 110502
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110135699 по описа за 2022 година
С разпореждане от 03.08.2022г. съдът е оставил без движение исковата
молба, като е дал ясни и необходими указания за отстраняване на
констатираните нередовности. С разпореждането ищецът е предупреден и за
последиците от неизпълнението на указанията, а именно връщане на исковата
молба.
Разпореждането е получено на 16.09.2022г. На 29.09.2022г. /преди
изтичане на предоставения 2-седмичен срок/, ищецът е подал молба, с която е
изпълнил част от указанията и е поискал продължаване на срока за
изпълнение на останалите указания, включително за внасяне на държавна
такса.
С определение от 06.10.2022г. съдът е продължил срока за изпълнение
на указанията с 1 месец, считано от изтичане на първоначалния срок /както
гласи изрично чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК/, а именно 30.09.2022г. С оглед на това,
срокът за изпълнение на указанията изтича в края на работния ден на
31.10.2022г.
Указанията не са изпълнени нито в първоначалния, нито в продължения
срок. Следва да се има предвид, че изрично в определението е посочено кога
започва да тече продължения срок. Също така, макар неправилно да е
изпратен за връчване препис от определението на ищеца и да му е връчен на
25.10.2022г., то срокът не започва да тече от този момент, а от изтичането на
първоначалния срок. В практиката на ВКС константно се възприема, че
определението, с което се продължава срокът, не подлежи на връчване, а
срокът тече от изтичането на първоначалния и страната сама трябва да следи
за резултата от искането - Определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. д. №
441/2010г., Определение № 482/10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009г. и др.
Предвид че към настоящия момент не са изпълнени указанията, като не
са налице доказателства за обективна причина за това неизпълнение
(например липса на средства, като няма депозирана и молба за освобождаване
от държавна такса), нито пък е направено ново искане за продължаване на
срока за изпълнението им, следва да бъдат приложени последиците на чл.
1
129, ал. 3 ГПК и исковата молба да бъде върната.
Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2