Р Е Ш Е Н И Е
№ 933/19.12.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-административен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 175 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал.
3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.А.Б., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му
адв. П. Г. в, със съдебен адрес: ***, офис 8 срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/01313/3/01/04/01 на директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, обективирано в писмо
с изх. № 01-163-6500/351#1 от 14.01.2022 год., с което е отказано пълно
изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 (двадесет и четири
хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляващо второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0627-C01 от 26.01.2021 год. за
отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от „Програмата за развитие на селските
райони (2014 год.-2020 год.)“ и на М.Б. е определено задължение в размер на 24
447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо
на възстановяване първо плащане по сключения договор.
В жалбата се излагат твърдения, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен,
като издаден в противоречие с материалния закон, поради неправилност на
констатациите, изложени в същия. Сочи, че в обжалвания акт са посочени само
правни основания за издаването му, но не и фактически такива. Липсват и
подробни мотиви към него, поради което не може да се направи обоснован и
категоричен извод за наличието на основания за издаването на акта, с което е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 59 от АПК. Твърди се, че в акта няма
констатирано неправомерно поведение от страна на жалбоподателя, което да води
до получаване на субсидии от Разплащателната агенция, които не му се дължат.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Г..
Излага допълнителни съображения, позовавайки се на писмените доказателства по
делото, а именно – метеорологична справка от Национален институт по
метеорология и хидрология (НИМХ) съдържаща информация, че на 01.07.2021 год. в
района на с. Скутаре, област Пловдивска има регистриран интензивен валеж от
дъжд и градушка. Моли се за отмяна на обжалвания АУПДВ и присъждане на
направените по делото разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК (л. 277 от настоящото дело).
Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
Пловдив, чрез пълномощника старши юрисконсулт П. М., в писмено становище с вх. №
9306 от 18.11.2022 год., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно определения размер.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.01.2021 год. между Държавен фонд „Земеделие“ и М.А.Б. е сключен
Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0627-C01 за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от „Програмата за развитие на селските райони (2014
год.-2020 год.)“, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора одобрената финансова
помощ е в максимален размер на 48 895,00 лева, които се изплащат на два етапа:
първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500,00 евро, а именно 24
447,50 лева, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на
договора и второто плащане е в размер на левовата равностойност на 12 500,00
евро, което се извършва в срок до три месеца от подаване на искането за второ
плащане от бенефициента, като съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора подава
пред Фонда искане за второ плащане в срока по чл. 2, ал. 3, окомплектовано с
документите, посочени в условията за изпълнение, а размерът на подлежащата на
изплащане помощ се определя въз основа на подаденото искане за второ плащане
след извършване от страна на фонда на проверки, включително посещение/проверка
на място, въз основа на резултатите, от които да бъде установено следното: 1.
фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрения бизнес
план и изпълнението му и 2. изпълнението от бенефициента на всички изисквания
по този договор и условията за изпълнение. В ал. 3 от чл. 2 от посочения е
уговорено, че искането за второ плащане се подава в срок – 19.07.2021 год., а
според чл. 10 фондът има право да откаже първо плащане при условията на чл. 2,
ал. 2, т. 1, б. „б“ от договора и да откаже второ плащане и да изисква
възстановяване на извършените по договора плащания при условията, изброени от
т. 1 до т. 12, посочени в чл. 11 от договора, като видно от т. 2 това се отнася
до неизпълнение точно на бизнес плана, според т. 4 – не е поддържан
икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен за
периода от датата на сключване на договора до осъществяване на планираното
увеличение, както и според т. 5 не е увеличен икономическият размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на
4 000,00 евро, измерен в СПО.
На 19.07.2021 год. М.Б. е подал искане за второ плащане, ведно с
приложените документи, съгласно приложение № 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год.
На 03.09.2021 год. е извършено посещение на място от служители на ДФ
„Земеделие“ като резултатите са обективирани в контролен лист за посещение на
място, извършено в присъствието на ползвателя и подписан от него и с приложен
снимков материал. Установено е, че на парцел №
66915.17.174 в с. Скутаре, Община Марица, област Пловдив с площ 25 дка няма
засадени домати – открито производство. Площта съответства визуално. Липсват
растителни остатъци. Представени са 3 броя договори за покупка на разсад – домати,
не е представен дневник на стопанството. Не е поставена информационна
указателна табела. Култиваторът, предмет на инвестицията, не е наличен на
мястото на инвестицията в с. Скутаре. Представени са само малък и голям талон
за регистрация в КТИ. По данни на ползвателя, същият няма сключен договор за
съхранение на актива на друго място. В графа „Забележки“ към контролния лист
лицето е посочило, че поради природни бедствия градушка разсадът е унищожен,
има протокол за щета от общината. Също така е отбелязано, че табелата е
открадната, на нейно място е поръчана нова, а култиваторът се съхранява в
охранявана база поради риска да не се открадне. Жалбоподателят е предоставил
служебна бележка от кмета на с. Скутаре, в която е удостоверено, че на
01.07.2021 год. в землището на селото се е разразил ураганен вятър, придружен с
пороен дъжд и градушка. Представен е и договор-протокол за покупка от
25.06.2021 год. на разсад – домати за 13 000,00 броя от ЗС „Нюрие Метраш“ от с.
Тополица, област Бургас.
На М.Б. е изпратено чрез ИСУН Уведомително писмо за нередности №
13/06/1/0/01313/3/01/02/02 на 04.10.2021 год. С него са изискани обяснения и
документи, отнасящи се до реализацията на селскостопанска продукция,
декларирана в годишната данъчна декларация за 2020 год. На 21.10.2021 год.
бенефициентът е представил отговор пред административния орган. Изложил е
твърдения, че е спазил всички технологични срокове и мероприятия при засяването
на домати – открито производство. Представил е дневник на земеделското
стопанство, в който за 2020-2021 год. по дати са описани извършените земеделски
дейности в имота: дълбока оран, чизеловане, дисковане, торене, разсаждане на
домати, поливане на домати. Отново се позовава на настъпилите непредвидените и
форсмажорни обстоятелства свързани с климатичните условия и че голяма част от
насажденията са унищожени и не е възможно да се посади или създаде ново
насаждение. М.Б. представя договор-протокол за покупко-продажба на
селскостопанска продукция от 30.06.2020 год., от който се вижда, че е продал
700,00 кг. череши. Представил е обяснения, че съхранението на култиватора е в
близост до стопанството, в стопанска постройка, но не е приложил договор за
съхранението му и че табелата в момента на проверката е била открадната или
поради лошите климатични условия е изгубена.
С писмо с изх. № 01-163-6500/351 от 09.11.2021 год. и уникален номер
13/06/1/0/01313/3/01/22/01, изпратено чрез ИСУН на 09.11.2021 год., на М.Б. е
предоставена възможност, в 14-дневен срок от получаването му, да представи пред
административния орган писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. В указания срок лицето не е представило документи или
доказателства по започналото производство по издаване на АУПДВ. В резултат на
това е издаден процесния АУПДВ № 13/06/1/0/01313/3/01/04/01 на директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, обективирано в писмо
с изх. № 01-163-6500/351#1 от 14.01.2022 год., с който на основание чл. 11, т. 2,
т. 4 и т. 5 от Административен Договор № BG06RDNP001-6.001-0627-C01 от
26.01.2021 год., както и кореспондиращите му норми от раздел 2 „Финансово
изпълнение на проектите и плащане“ и по-точно т. 11.1.2, т. 11.1.4 и т. 11.1.5
от „Условията за изпълнение: и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл.
165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс ДОПК), и чл. 20а, ал. 1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отказано пълно
изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 (двадесет и четири
хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляващо второ плащане по Административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0627-C01 от 26.01.2021 год. за отпускане на финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от „Програмата за
развитие на селските райони (2014 год.-2020 год.)“ и на М.Б. е определено
задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по сключения
договор.
Към административната преписка е приложен договор за доставка на стоки,
сключен на 01.07.2021 год. между ЕТ „Галина Дичева-82-Николай Бочев“, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, представляван от И. Д. Б. и ЗП „М.А.Б.“
за доставка на култиватор модел „STP RKW3-300”, година на производство 2015 год., с уговорен срок на предаване на
купувача не по-късно от 31.07.2021 год. С приемо-предавателен протокол № 43 от
12.07.2021 год. страните са констатирали, че същият култиватор е доставен на
земеделския производител. Приложена е фактура от 12.07.2021 год. за заплащането
на сумата от 1 000,00 лева и платежно нареждане от 16.07.2021 год. за извършено
плащане по фактура и договор за покупка на култиватор, както и копие от материална
книга и инвентарна книга на ЗП „М.А.Б.“ за 2021 год. за завеждането на същия
продукт. Представени са 2 броя удостоверения за професионално обучение на
жалбоподателя; договор № ЗЗ-01 от 18.08.2021 год., сключен между Община Марица,
представлявана от кмета и ЗП „М.А.Б.“ за наем на поземлен имот № 66915.17.174 в
с. Скутаре, Община Марица, област Пловдив, с площ 25 дка, за срок от 7 години; договор
№ ЗЗ-01 от 17.04.2018 год., сключен между Община Марица, представлявана от
кмета и М.А.Б. за наем на поземлен имот № 66915.17.174 в с. Скутаре, Община Марица, област
Пловдив, с площ 25 дка, за срок от 5 години; Служебна бележка № 1 от 15.05.2020
год. за проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа на 15.05.2020
год. от М.Б. на лицето М. Ш.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ с Придружително писмо № 133902100993990 от 02.07.2021 год.;
разходни касови ордери от 31.05.2020 год., 30.06.2020 год., 31.07.2020 год.,
31.08.2020 год., 30.09.2020 год., 30.10.2020 год., 30.11.2020 год., 31.12.2020
год., 29.01.2020 год., 26.02.2020 год., 31.03.2020 год., 29.04.2020 год.,
31.05.2020 год. за изплащане на работни заплати на М.
Ш.; Годишни данъчни декларации към НАП по чл. 50 от ЗДДФЛ на М.А.Б.;
Служебна бележка от 06.08.2021 год., издадена от кмета на с. Скутаре, от която
е видно, че на 01.07.2021 год. в землището на същото населено място се е
разразил ураганен вятър, придружен с пороен дъжда и градушка; 3 броя
договори-протоколи за покупко-продажба на разсад – домати, общо в размер на 34
000,00 броя, закупени от земеделския производител от ЗС „Н. Ф. М.“; справка за
актуално състояние на трудовите договори към 01.10.2021 год., към 21.07.2021
год., към 17.09.2021 год. на осигурителя М.Б.; договор-протокол от 30.06.2020
год. за покупко-продажба на 700,00 кг. череши, сключен между А. В. и М.Б.;
дневник на земеделското стопанство на М.Б. за стопанската 2017/2018 год. и
2018/2019 год., съдържащи мероприятия по отглеждането на домати в парцел №
00170174, с площ 19 дка и за стопанската 2019/2020 год., с посочен УПИ V-279, с площ 0,800 дка, касаещ череши; дневник на земеделското стопанство
за стопанската 2020-2021 год. на земеделския производител; дневник за проведени
химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично
активни вещества от 24.05.2021 год., 15.06.2021 год. и от 01.06.2021 год.;
договори за покупко-продажба на домати от 30.06.2018 год., 12.07.2018 год.,
03.07.2018 год., сключен межди земеделския производител и други лица.
В хода на съдебното производство е представено писмо с изх. № ОД-03-147-1 от 17.05.2022
год. на директора на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) – филиал
Пловдив от съдържанието, на което се установява, че на 01.07.2021 год. в района
на с. Скутаре има регистриран интензивен валеж от дъжд и градушка.
По делото е разпитан свидетелят К. Е. С., който заявява, че познава жалбоподателя
и знае, че същият е отглеждал домати. През месеците юни-юли 2021 год. му е
превозвал работници към с. Скутаре и понякога е седял там и цял ден. Заявява,
че е виждал градушките, които са унищожили доматите и Б. е загубил продукцията.
Заявява, че не може да каже дали земеделският производител е наемал техника,
тъй като той само е превозвал работници.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по
реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
При извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че същият е
издаден от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден от директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – Пловдив, действащ при спазване на материалните предели на
правомощията си, в рамките на предоставените му от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ със Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 год. правомощия. Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, е делегирал правомощието да издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс на директорите на областните дирекции на фонда, сред които е
и Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ –Пловдив. Административният акт е издаден
от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция
за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на
ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изречение първо от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт,
административният орган е изложил подробни мотиви досежно отказаното пълно
изплащане на финансова помощ на М.Б. и определеният размер за възстановяването
й. Процесният АУПДВ съдържа посочване на фактически и правни основания за
издаването му. Административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването
на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил
възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и
представяне на доказателства. От това си право жалбоподателят не се е
възползвал и не е подал възражение. Следователно при издаването на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, които да водят до неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР 2014-2020 год. са регламентирани в Наредба № 14 от
28.05.2015 год.
Като основание за издаването на оспорения АУПДВ са посочени изискванията на
чл. 11, т. 2, т. 4 и т. 5 от Административен Договор №
BG06RDNP001-6.001-0627-C01 от 26.01.2021 год., както и кореспондиращите му
норми от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ и по-точно т. 11.1.2,
т. 11.1.4 и т. 11.1.5 от Условията за изпълнение от договора.
В чл. 11, т. 2 от договора страните е установено, че фондът има право да
откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените по договора
плащания, когато бенефициентът не е изпълнил точно бизнес плана, включително и
в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение № 3 и
инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно
Приложение № 2, както и когато бизнес планът не е изпълнен в срока по този
договор.
В чл. 11, т. 4 от договора страните са се договорили, че фондът има право
да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените по договора
плащания, когато бенефициентът не е поддържал икономически размер на
стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен, за периода от дата на
сключване на административен договор до осъществяване на планираното
увеличение.
В чл. 11, т. 5 от договора е прието, че фондът има право да откаже второ
плащане и да изиска възстановяване на извършените по договора плащания, когато
бенефициентът не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000,00 евро,
измерен в СПО.
В случая е поет ангажимент за нарастване на стопанството с 6,00 дка домати
– открито производство или общо отглеждане на домати – открито производство
върху 25,00 декара. При извършена проверка на място на 03.09.2021 год. от експерти на ДФ „Земеделие“ е
констатирано, че одобрената за засаждане и отглеждане земеделска култура не е
реализирана. Установено е, че в имота липсват растителни остатъци. М.Б. е
представил доказателства за покупка на 25.06.2021 год. на разсад – домати за 13
000,00 броя от ЗС „Нюрие Метраш“ от с. Тополица, област Бургас, но при посещението на място в стопанството не са открити домати – открито
производство. Резултатът от извършеното посещение обективно отразява
действителното състояние на стопанисвания от бенефициера земеделски имот.
Същите се подкрепят от анализа на събрания по делото доказателствен материал,
като категорично обосновават извода за липса на произведена и реализирана
продукция от домати сорт „Рио Гранде“ – при технология на отглеждане – открито (полско)
производство, чрез разсад произведен отделно, съгласно одобрения бизнес план. В
съответствие с договорените правоотношения и одобрения бизнес план,
административния орган правилно е приел, че бенефициерът не е изпълнил
договореното с фонда условие за постигане на ръст с минимум 4 000,00 евро СПО
към годината на проверка на бизнес плана.
В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на свидетеля К. С., преценени в съвкупност с останалия
доказателствен материал, включително и с представените по делото заверени копия
от дневник за употребени минерални и органични торове, подобрители на почвата и
биологично активни вещества и дневник за проведени химични обработки, които не
съдържат обективно никакви данни, освен използването на препарат „NPK-15%“ за
обработка на почвата, но същият е комплексен минерален тор, подходящ за всички
видове почви и земеделски култури и не може да се приеме, че е използван за
целите на засаждане и отглеждане земеделската култура. Свидетелят заявява, че е
превозвал работници до имота на жалбоподателя, но по делото не са представени
документи за срочни или дневни договори, платени трудови възнаграждения на
лицата, наети от жалбоподателя, които да са извършвали земеделска дейност във
връзка с отглеждане на домати на открито. От приобщените писмени доказателства
се установява, че единствено лицето М. Ш. е полагало труд при земеделския
производител, но не и през 2021 год., а през предходната, видно от
представените касови ордери за изплащане на работни заплати на Ш..
Жалбоподателят е представил в
хода на съдебното производство писмо с изх. № ОД-03-147-1 от 17.05.2022 год. на
директора на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив.
От него се установява, че на 01.07.2021 год. в района на с. Скутаре има
регистриран интензивен валеж от дъжд и градушка, но освен процесното писмо не
са представени никакви други доказателства удостоверяващи, че реколтата е
засегната на сто процента от градушка.
С нормата на чл. 37, ал. 4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 год. се предвижда, че при неизпълнение на задължения
в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не
възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова
помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2, в който случай
съгласно чл. 37, ал. 5 от наредбата, ползвателят или изрично упълномощен от
него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на
непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно
доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в
състояние да го направи.
Легалната дефиниция на
понятията „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ е дадена в
разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 год., към която
препраща параграф 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба към Наредба № 10 от
10.06.2016 год. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 год.,
за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в
следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на
стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
В случая обаче не се установява
наличието на „тежко природно бедствие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2, б. „в“
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 год., засегнало именно имота, стопанисван от Б. и
кумулативно то да е засегнало селскостопанските насаждения, поради което и не
може да се приеме, че е налице „непреодолима сила“ или „извънредни
обстоятелства“ и не намира приложение нормата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10
от 10.06.2016 год.
В обобщение, правилно административният
орган е посочил в обжалвания акт, че икономическият размер на стопанството,
измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на
бизнес плана, не само че не е нараснал спрямо първоначалния икономически
размер, но и е намалял. Следователно поетите от бенефициера задължения, във
връзка със сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не са
изпълнени, като са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 2, б.
"а" и ал. 3 от Наредба № 10/2016 г., респективно чл. 6, ал. 1 и ал. 3
от сключения договор, съставляващи юридическите факти, правопораждащи
правомощието на административния орган по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 от 2016
год., а и основание по чл. 10 и чл. 11, т. 2, т. 4 и т. 5 от сключения договор,
да откаже искането второ плащане и да изиска от получателя на помощта връщане
на полученото първо плащане по същия този договор.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане
на направените по делото разноски. Жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 150,00 (сто
и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
адвокатурата.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, VІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Б., ЕГН ********** ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/01313/3/01/04/01 на
директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив,
обективирано в писмо с изх. № 01-163-6500/351#1 от 14.01.2022 год.
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
/п/