Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 2044 / 30.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Кристина
Линова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2194 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по жалба на К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат С.М.,
САК и със съдебен адрес *** против отказ на секретаря на Община Бургас да
извърши корекция в актовете за гражданско състояние на непълнолетните деца Г.Г.
и К. Г. материализиран в писмо № 08-00-1051/1/24.09.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че той и И.Г. са разведени по силата на заповед от съда в окръг
Брауърд, Флорида, САЩ, от 18.01.2019г., като към момента на подаване на жалбата
има висящо съдебно производство в САЩ относно режима за личен контакт между
жалбоподателя и синовете му. Със заповеди от 17.01.2019г., 05.03.2019г. и
18.04.2019г. на същия съд са определени привременни мерки, които следва да са в
сила до постановяване на съдебното решение. Твърди, че заповедта от
17.01.2019г. на американския съд, въз основа на която е направено отразяването
в актовете за гражданско състояние, не е призната от компетентния български съд
като окончателен съдебен акт, влязъл в сила, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.117 от КМЧП. Затова счита, че неправилно Община Бургас е
отразила в актовите книги по имената на двете деца, че са с „пълно
попечителство на майката“. Жалбоподателят твърди, че няма съдебен акт, който да
предоставя на майката пълно попечителство, нито такъв, който да го лишава от
родителски права. Затова иска съдът да отмени отказа на секретаря на Община
Бургас да извърши корекция в актовите книги за гражданско състояние на децата Г.и
К. Г. и да даде указания на административния орган да заличи забележката,
нанесена по партидите на децата с текст „пълно попечителство на майката“ като
неотговаряща на обективната истина и вписана без правно основание.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат М.
поддържа жалбата и иска административния орган да бъде задължен да заличи
забележката, направена в актовите книги, в електроните досиета към електронния
регистър на населението по отношение на К. и Г.Г. и жалбоподателя, че
попечителството по отношение на децата е изцяло на И.Г., тъй като е направено
без правно основание. Претендира разноски и представя списък.
Ответникът
– секретар на Община Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т.
оспорва жалбата. Сочи, че особената бележка в актовете отразява това, което е
признато от Община Ямбол по отношение на решението на чуждестранния съд, поради
което счита, че самата бележка в актовете няма конститутивно действие. Иска
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултстко възнаграждение и прави
възражение за прекомерност по отношение на претендирания адвокатски хонорар.
Заинтересованата
страна И.К.Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е
депозирано становище от адв.С., в която е заявено, че жалбата сезирала съда е
недопустима, тъй като жалбоподателят К.Г. няма правен интерес от обжалване на
отказа на общината да заличи нанесените бележки в актовете за раждане на двете
деца. Заинтересованата страна чрез пълномощника си иска жалбата на К.Г. да бъде
обявена за недопустима и делото да бъде прекратено. Претендира разноски.
ФАКТИ:
На
14.05.2019г. И.К.Г. е подала на основание чл.117 и чл.118, ал.1 от КМЧП искане до
кмета на Община Ямбол да бъде признато и вписано в регистрите по гражданско
състояние чуждестранно съдебно решение за прекратяване на граждански брак –
съдебно решение № FMCE 18-04152 (44),
влязло в сила на 19.01.2019г., издадено от Чейбърс, окръг Брауъод, щат Флорида,
САЩ, гр.Чеймбърс относно граждански брак № 206/23.07.2005г., вписан в
регистрите на Община Ямбол между И.К.Г. и К.Г.Г. (л.96). Към заявлението са
приложени:
-
заверен препис на съдебното решение постановено от районен съд на 17-ти съдебен
окръг за територията на Брауърд, щат Флорода, САЩ от 18 април 2019г. за
прекратяване на гражданския брак, съгласно което бракът между страните И.Г. и К.Г.
е обявен за разтрогнат и брачната връзка е напълно прекратена. В т.“В“ от
решението е постановено, че по силата на предишна заповед на Съда от 17 януари
2019г. ищецът/съпругата получава пълно попечителство над непълнолетните деца от
брака на страните, свидетели по делото: Г.с дата на раждане 18 юни 2006г. и К.
с дата на раждане ***г., до момента в който ищецът, ответникът и непълнолетните
деца не се върнат на територията по подсъдност на американския съд, като
считано от настъпване на този момент, съдът ще преразгледа решението си в тази
точка. Съгласно т.“Г“ от решението временно се преустановява правото на
ответника/съпруга на попечителство/свиждане с непълнолетните деца като тази
забрана е валидна до издаване на последваща заповед на същия съд. В т.“Д“ е
посочено, че Съединените американски щати са държавата, в която непълнолетните
деца основно пребивават и живеят. А съгласно последната точка съдът си запазва
юрисдикцията за разрешаване на всички останали спорове по делото, включително
въпросите, свързани с издръжката, подялбата на семейното имущество и
разпределяне на съдебните разноски, както и всякакви въпроси и спорове,
свързани с отговорността на родителите и правото им на свиждане с
непълнолетните деца, след като същите бъдат върнати на територията на
подсъдност на съда. Посочено е, че решението е частично окончателно (л.90 –
93).
-
декларация по чл.117, т.2 от КМЧП, с която И.Г. декларира, че при развода са
били спазени нормативните разпоредби на чл.117, т.2 от КМЧП за връчване на
препис от исковата молба на ответника, за редовно призоваване на страните и за
съобразяване с основни принципи, свързани с правото на защита (л.97) и
-
декларация, с която И.Г. декларира, че са спазени условията на чл.117, т.3 и
т.4 от КМЧП, а именно, че на същото основание и за същото искане няма влязло в
сила решение на български съд и, че на същото основание и за същото искане няма
висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е
постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска (л.98).
С
решение № ГС/01-00072 от 17.05.2019г. кметът на Община Ямбол е признал съдебно
решение за прекратяване на граждански брак – частично окончателно решение по
дело № 4/18/2019 издадено от Районен съд Брауърд, щат Флорида, САЩ, между И.К.Г.,
родена на ***г., български гражданин и К.Г.Г., роден на ***г., български
гражданин, като фамилното име на съпругата след прекратяването на брака е Г.
(л.89).
На
03.07.2019г. И.К.Г. е подала заявление до кмета на Община Бургас (л.57), с
което иска да й бъде издаден документ, удостоверяващ родителските права
съгласно решение на Община Ямбол за признат развод и решение на американски съд
от 18.04.2019г., приложено към заявлението (л.65-74). Към заявлението са
приложени още:
-
молба от 03.07.2019г. до кмета на Община Бургас за признаване на съдебно
решение, с която се иска да бъде признато решението на съда в Брауърд, Флорида,
САЩ от 18.04.2019г., с което освен, че е прекратен брака между нея и К.Г. се
ограничават и родителските права на К.Г. като му забранява да вижда и доближава
децата до последващото решение на съда в САЩ (л.58-59);
-
определение № 12311 от 21.05.2019г., постановено по гр.д. 6402/2019г. по описа
на Софийски градски съд, с което е върната искова молба с
вх.№62962/14.05.2019г. на И.Г. с приложенията и е прекратено производството по
гр.д. № 6402/2019г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви брачен състав. В мотивите на определението е посочено, че законодателят е
предвидил признаването на чуждестранно решение да се извършва пряко от органа,
пред който то следва да се предяви – в случая съответното длъжностно лице по
гражданското състояние, като при положение, че този орган откаже признаване на
решението и неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален
административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се
предяви установителен иск пред Софийски градски съд, който се разглежда по реда
на чл.118, ал.2, във връзка с чл.117 от КМЧП (л.60-64).
Определение
№ 12311 от 21.05.2019г., постановено по гр.д. 6402/2019г. по описа на Софийски
градски съд е потвърдено с определение № 2281 от 05.07.2019г., постановено по
гр.д. № 2949/2019г. по описа на Апелативен съд – София (л.80-82).
Във
връзка с постъпилото в Община Бургас заявление от И.Г. с искане да бъде издаден
документ, удостоверяващ родителските права, с писмо от 09.07.2019г. Община
Бургас е изискала от Община Ямбол представяне на копие от решението на Община
Ямбол за признаване на развода между И.Г. и К.Г. (л.75).
В
отговор с писмо от 15.07.2019г. (л.83) Община Ямбол е изпратила до Община
Бургас следните документи: писмо от 02.07.2019г. изпратено от Община Ямбол до
адвокат Й.Б., с което се предоставя заверено копие на решение № ГС/01-00072 от
17.05.2019г. на Община Ямбол (л.84); молба от И.Г., чрез адвокат Й.Б. *** за
издаване на препис от решението, с което общината признава решение от
18.04.2019г. на районен съд Брауърд, Флорида, САЩ, предвид необходимостта да
бъде представено пред съдебен орган (л.85-86); акт за сключен граждански брак №
0206 от 23.07.2005г. между К.Г.Г. и И.К. Маринчева (Г. след брака) (л.88);
решение № ГС/01-00072 от 17.05.2019г., с което кмета на Община Ямбол е признал
решението за прекратяване на гражданския брак (л.89) и решението от
18.04.2019г. на американския съд (л.90 – 94).
Във
връзка с подаденото от И.Г. искане за издаване на документ, удостоверяващ
родителските права Община Бургас я е уведомила, че искането й не може да бъде
уважено и същото следва да бъде оставено без разглеждане, поради липсата на
правен интерес от издаване на такъв документ. В мотивите на писмото е посочено,
че от служебно извършена от Община Бургас справка в НБД „Население“,
прекратяването на брака е отразено в регистрите по гражданско състояние, а
упражняването на родителските права не е обстоятелство което подлежи на вписване
в Регистъра на населението (л.99-100).
На
24.08.2020г. К.Г. е подал молба до кмета на Община Ямбол, с искане да бъде
извършена корекция на вписани в актовете за гражданско състояние данни, че е
лишен от родителски права по отношение на непълнолетните му деца Г.Константинов
Г. и К. Константинов Г. (л.23-24). Към молбата са приложени определение № 12311
от 21.05.2019г., постановено по гр.д. № 6402/2019г. по описа на Софийски
градски съд (л.27-31) и потвърждаващото го определение № 2281 от 05.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 2949/2019г. по описа на Апелативен съд – София
(л.25-26).
С
писмо от 04.09.2020г. Община Ямбол е препратила молбата на К.Г. *** (л.22).
На
24.09.2020г. секретарят на Община Бургас е издал обжалвания в настоящото
производство отказ (л.8-9). В мотивите му е посочено, че след извършена
служебна справка се установило вписване в графа „Особени бележки“ по отношение
на непълнолетните Г.Г. и К. Г. „пълно попечителство на майката“. В писмото на
органа е разяснено на жалбоподателя, че никъде в регистрите на населението не
фигурират данни, че той е бил лишен от родителски права по отношение на двете
си непълнолетни деца. Освен това е разяснено, че при развод родителските права
и задължения не се прекратяват, а лишаването от родителски права по българското
право е крайна мярка за защита интересите на детето, изразяваща се в цялостно
отнемане на родителските права по съдебен ред и след постановяване на съдебно
решение, като изрично е посочено, че в Община Бургас не е представен документ,
от които да се установява наличието на такова лишаване на жалбоподателя от
родителски права. Посочено е, че пред органа е представено влязло в сила
решение № 5982/09.08.2019г. на Софийски градски съд по гр.дело № 4657/2019г.
(л.37-56), с което на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международно отвличане на деца е било разпоредено връщането на
децата Г.Г. и К. Г. в САЩ и предаването им на майката И.К.Г.. В писмото е
отбелязано, че по преписката е представено и решение № 74/13.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 453/2020г. на Върховен касационен съд (л.33-35), с
което е била оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за отмяна
на посоченото влязло в сила решение на Софийски градски съд. Отбелязано е още,
че на основание чл.75, ал.1 от ЗГР това обстоятелство е било вписано в графа
„Бележки“ в Регистъра на данните по отношение непълнолетните деца.
Административният
орган се е позовал и на мотивите на определение № 12311/21.05.2019г. по гр.дело
№ 6402/2019г. на Софийски градски съд (л.2526), потвърдено с определение №
2281/05.07.2019г., постановено по ч.гр.дело № 2949/2019г. на Апелативен съд
София (л.27-31), според които заповед от 18.04.2019г. на посочения по-горе
американски съд има характер на конститутивно съдебно решение, което подлежи на
признаване при условията на чл.118, ал.1 от КМЧП. В заключение секретарят на
Община Бургас е посочил, че при спор относно признаването на чуждестранното
решение, може да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд на
основание чл.118, ал.2 от КМЧП.
По
делото са представени още служебно издадени от Община Бургас: удостоверение за
раждане на К. Константинов Г. (л.15); удостоверение за раждане на Г.Константинов
Г. (л.16); удостоверение от 22.10.2020г. за правно ограничение, съгласно което К.Г.
няма правно ограничение (л.17); пълни данни от НБД към 22.10.2020г. за К.
Константинов Г. (л.18), Г.Константинов Г. (л.20), И.К.Г. (л.19) и К.Г.Г.
(л.21), в които в графа „особени бележки“ от 23.04.2020г. е записано „С решение
от САЩ от 18.04.2019г., с вх.рег.№РГС-04976/14.05.2019г. на Община Ямбол по
чл.117-118-КМЧП с отразено пълно попечителство, деца Г.и К. на майката и е
променена адр.регистрация. Реш.74/13.04.2020г. на ВКС за децата“.
По
делото е представено и определение от 16.04.2019г., постановено по гр.д. №
608/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството образувано
въз основа на иск, предявен от Гроздю Константинов Г. против К.Г.Г. и И.К.Г. за
определяне на режим на лични отношения между него и неговите внуци Г.и К. Г. е
прекратено, поради липсата на международна компетентност (л.77-79).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт. По делото
няма доказателства за датата на връчване на акта, поради което съдът приема, че
той е оспорван в законния срок.
По
въпроса дали оспореният акт е в кръга на актовете, които подлежат на обжалване,
съдът се позовава на определение № 5840/14.05.2021г., постановено по
административно дело № 2351/2021г. на Върховен административен съд, с което
спорът по допустимостта на производството е изчерпан.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.35, ал.3 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е длъжностно лице по гражданското
състояние на територията на общината. Той може да възлага тези функции с
писмена заповед на кметовете на кметства и кметските наместници в населените
места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние и на
други длъжностни лица от общинската администрация. В процесния случай кметът на
Община Бургас със заповед № 3359/04.11.2019г. е възложил на секретаря на
общината функциите по чл.35, ал.3 от ЗГР. Според чл.74, ал.2 от ЗГР
длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването на всяка
промяна в данните по гражданско състояние, вписани във вече съставения акт, въз
основа на съдебно решение или на административен акт за промяна. По тези
съображения следва да се направи извод, че оспореният отказ е издаден от
материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия.
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Актът
е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Както беше
посочено по-горе, нормата на чл.74, ал.2 от ЗГР предвижда, че промените в
данните по гражданско състояние следва да се извършват въз основа на съдебно
решение или административен акт, който сочи за наличието на такава промяна.
В
конкретния случай вписаната промяна в графа „Бележки“ на актовете за раждане на
двете деца на жалбоподателя – Г.Г. и К. Г., с текст „Пълно попечителство на
майката“, са нанесени въз основа на съдебно решение, постановено на
18.04.2019г. от съд в гр.Брауърд, щат Флорида, САЩ, чието съдържание този съд е
изложил при описание на фактите. Това решение според предвидения в Република България нормативен ред – чл.117
и чл.118 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), е било признато от
кмета на Община Ямбол, който е компетентен орган по смисъла на чл.118, ал.1 от
КМЧП, тъй като другият адресат на решението, постановено от американския съд –
бившата съпруга на жалбоподателя И.Г. е подала молба за признаване на това
съдебно решение (л.85) до кмета на Община Ямбол, който с решение №ГС/01/00072
от 17.05.2019г. е признал съдебното решение за прекратяване на граждански брак,
издадено от Районен съд Брауърд, щат Флорида между И.К.Г. и К.Г.Г.. Препис от
решението е представен на дирекция „Регистрация и гражданско състояние“ в
Община Ямбол за отразяване на прекратяването на граждански брак №
96/23.07.2005г. в регистрите по гражданско състояние.
Освен
прекратяването на брака, Районен съд Брауърд, щат Флорида е постановил пълно
попечителство на съпругата над непълнолетните деца от брака - Г.и К. до
момента, в който ищецът (И.Г.) и ответникът (К.Г.) и непълнолетните деца не се
върнат на територията по подсъдност на съда в Брауърд, щат Флорида, като
считано от настъпване на този момент съдът ще преразгледа решението си в тази
точка. Решението на съда в последната част очевидно не е окончателно, по която
причина и целият съдебен акт е наречен „частично окончателно решение“. Към
датата на провеждане на последното съдебно заседание по процесното дело, на
което е даден ход на устните състезания, пълномощникът на жалбоподателя Г. не е
представил доказателства, от които да се установява, че привременната мярка по
отношение на отглеждането на непълнолетните деца е променена от съдът, който я
е постановил.
Тези
факти обосновават изводът, че административният орган, който е осъществил
отбелязването в графа „Бележки“ на актовете за раждане на двете непълнолетни
деца на жалбоподателя, го е извършил въз основа на надлежно основание – съдебно
решение, което изрично постановява „пълно попечителство на майката“ и по реда
на чл.118 във вр. с чл.117 от КМЧП съдебното решение е признато от съответния
компетентен орган. Тези факти са достатъчни, за да се направи извод, че това
отбелязване е извършено законосъобразно и към настоящия момент липсват
основания за неговото заличаване. Такива основания могат да бъдат последващо
решение на съда в окръг Брауър, щат Флорида, САЩ, който след изпълнение на
предпоставките, визирани в представеното по делото решение (двамата родители и
непълнолетните деца да се върнат на територията на подсъдност на съда), да е
преразгледал въпроса относно попечителството над двете непълнолетни деца. До
този момент в пълна сила важи решението, което е представено по делото и което
изрично постановява, че съпругата И.Г. получава „пълно попечителство“ над
непълнолетните деца от брака – Г., роден на ***г. и К., роден на ***г.
Възраженията
на жалбоподателя, свързани с твърдението му, че така направеното вписване има
за последица разбирането, че жалбоподателят е лишен от родителски права, са
неоснователни. Самият административен орган изрично е обсъдил този въпрос, като
правилно е посочил, че по българското право няма такава правна фигура на пълно
или частично попечителство, свързана с упражняването на родителски права.
Административният орган е нанесъл в графа „Бележки“ в актовете за раждане на
двете деца буквално текста, който се съдържа в съдебното решение, послужило за
основание на извършената промяна в актовете. Смисълът на този текст е близък до
предвидената в чл.59, ал.2 от Семейния кодекс на Република България възможност
за предоставяне на родителски права. Административният орган обосновано е
посочил в мотивите, че никъде в регистрите жалбоподателят не фигурира като
лишен от родителски права родител, т.е. направеното отбелязване в актовете за
раждане на двете деца няма как да има за последица лишаването от родителски
права на К.Г.. Редът за лишаване от родителски права по българското право е
регламентиран в чл.133 и сл. от Семейния кодекс. Такава процедура не е
провеждана, което води до извода, че жалбоподателят притежава такива родителски
права.
Неоснователно
е и възражението, според което административният орган е възприел решението на
американския съд в частта, относно постановеното попечителство като окончателно
решение. Такова волеизявление липсва в мотивите на административния орган, а от
самото решение несъмнено става ясно, че в тази част то се постановява до
момента, до който родителите и двете деца не се върнат на територията на
подсъдност на съда и не поискат преразглеждане. Доколкото преразглеждането
обаче е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – събирането на
родители и деца на територията на подсъдност на съда в окръг Брауърд, което
може и да не се осъществи, то решението на съда в тази част може да загуби
правно значение едва след като децата станат пълнолетни и не се нуждаят от
ничие попечителство. Затова и докато въпросът с попечителството не се
преразгледа, отбелязването в графа „Особени бележки“ в акта за раждане на двете
деца е извършено от компетентен орган, съобразно предвидения ред в Закона за
гражданската регистрация, въз основа на нормативно регламентирано основание –
съдебно решение на американски съд, което по надлежен ред е признато.
По
тези съображения жалбата на К.Г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника и
заинтересованата страна, такива са претендирани своевременно и се дължат от жалбоподателя
в размер на
-150
лв. в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.144 АПК, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
-1000
лева в полза на заинтересованата страна И.К.Г., представляващи платено
възнаграждение за един адвокат (л.125).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд –
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, адвокат С.М. против отказ на секретаря на
Община Бургас да извърши корекция в актовете за гражданско състояние на
непълнолетните деца Г.Г. и К. Г. материализиран в писмо №
08-00-1051/1/24.09.2020г.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН ********** да заплати
на И.К.Г. ЕГН **********, чрез адвокат П.С.-АК Пловдив, направените по делото
разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: