РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр.
София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16825/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 160838/28.12.2015 г., предявена от
Б.М.Б., с
ЕГН: **********, починал на 29.07.2017 г., в чиито процесуални
права, като ищци по делото са конституирани наследниците му по закон: Ф.А.Б.,
с
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Б.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Б.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „У.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
В
исковата молба се твърди, че на 20.07.2015г., около 08:30 ч., в с. Ясен, обл.
Плевен, на ул. “********срещу № 1А, К.П.И., при управление на лек автомобил
“Лендроувър”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което блъснал движещия се в същата посока велосипедист Б.М.Б.. По
случая било образувано ДП № 235/2015 г. по описа на ОДМВР- гр. Плевен, пр.пр. №
3919/2015 г. по описа на РП – Плевен, по което било установило, че причина за
настъпване на ПТП били действията на водача на лек автомобил
„Лендроувър".
В
исковата молба се твърди, че в резултат на така описаното ПТП, Б.М.Б. е
получил следните увреждания: мозъчно сътресение; контузия на главата; контузия на мозъка;
фрактура на тялото С4-5 и С6; множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло
и главата. След ПТП, Б. постъпил по спешност в УМБАЛ „Д-р *********"-Плевен,
където се установило, че е получил фрактура на черепа в дясно темпорално,
посттравматичен САХ, множество контузионни огнища фронтално с размери от 4 до
15 мм., периофокален едем в дясно периетално, субгалеален хематом темпоро -
окципитално, компресионно - дислокационен синдром. Установена била и фрактура
на тялото С4-5 и С6. На Б.М.Б. била поставена диагноза „контузио капитис, контузио церебри, фрактура вертебре С4 ет С6“.
Болничният престой продължил 7 дни, след което на Б.Б. била предписана
имобилизация на шията - шийна яка за период от 3 месеца. В исковата молба се сочи, че състоянието на Б.М.Б.
се влошило, което наложило повторно хоспитализиране за период от 15 дни, при
което се установило, че има посткомоционен синдром и започнал да получава епилептични припадъци.
Вследствие на получените от ПТП травми, Б.М.Б.
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се както във физически болки и
страдания от получените телесни увреждания, така и в претърпени психически и
емоционални травми. Били ограничени движенията му, което го затруднявало при
извършване на ежедневните му дейности. Претърпените от Б. психически и
емоционални страдания се изразявали в преживения в резултат на ПТП стрес, както
и получените впоследствие епилептични припадъци.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил марка „Лендроувър”, с рег. № ********, включително и на водача К.П.И..
Застрахователната полица била със срок на действие от 14.01.2015 г. до
13.01.2016 г.
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати разделно по
23 333.33 лева – частични искове от по 33 333.33 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от Б.М.Б. неимуществени вреди, както и по 28.33
лева, представляващи обезщетение за претърпените от Б.М.Б. имуществени
вреди.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане (20.07.2015г.) до окончателното им изплащане. Ищците претендират и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. “У.”
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на
който, към датата на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Ленд роувър”, с рег. № ********.
Оспорва исковете с възражението, че не е налице противоправно поведение на водача
на лекия автомобил. Ответникът твърди, че водачът на л.а. “Ленд роувър” не е нарушил правилата за движение, а причината за
произшествието се дължи на иЗ.лючителната вина на велосипедиста. Ответникът
оспорва изложените в исковата молба твърдения по отношение на механизма на
осъществяване на твърдяното събитие. Оспорва и твърденията за наличие на причинно-следствена връЗ.а между
посочените вреди и пътнотранспортното произшествие. Твърди, че травматичните
увреждания на пострадалия се предхождат от друга скорошна травма и са били в
причинна връЗ.а с нея. Евентуално, ответникът прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадали,
като заявява, пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
Ответникът
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, искове се поддържат. Излагат се съображения, че
механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящото производство. Сочи се, че
доказателствената сила на Протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице изводи за наличието или липсата на вина на водач на ППС, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно
възприетите от актосъставителя факти. Навеждат се доводи за неоснователност на
направените с отговора на исковата молба възражения.
В
допълнителния отговор на исковата молба се поддържат направените от ответника
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове
с правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 20.07.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 13.01.2015 г. във формата на застрахователна полица №
05115000293167/13.01.2015 г., валидна от 14.01.2015 г. до 13.01.2016 г., З. „У.” АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил “Ленд роувър”, с
рег. № ********, включително и на водача К.П.И.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от
24.01.2017 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Не
се спори, че на 20.07.2015г., около 08:30 ч., в с. Ясен, обл. Плевен, на ул. “********срещу
№ **, е
реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), между лек автомобил “Ленд
роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И., и велосипед, управляван от Б.М.Б..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
и от приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
от дежурен ПТП - при ОД на МВР, който е посочил, че на 20.07.2015
г. е посетил мястото на ПТП. В Констативния
протокол, като обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на 20.07.2015 г.,
около 08:30 часа, в с. Ясен, на ул. „********, Б.Б. е управлявал ППС –
велосипед, направил е неправилна маневра за преминаване от дясна в лява лента,
след което се блъснал в задната дясна гума на преминаващия от лявата му страна
участник – лек автомобил „Ленд роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И.. В Констативния протокол е посочено, че пострадал от
ПТП е Б.М.Б. с диагноза „спукани 3 бр. шийни прешлени“. Отразено е, че по
случая е образувано досъдебно производство с ЗМ № 235/2015 г. по
описа на ОД на МВР – Плевен.
Видно
от представеното и прието по делото постановление от 12.11.2015 г. на прокурор
в Районна прокуратура – Плевен, производството по досъдебно производство с ЗМ № 235/2015 г. по
описа на ОД на МВР – Плевен е било прекратено на основание чл. 199, чл. 243,
аб. 1, т. 1 НПК (след като пострадалият Б.М.Б. е заявил желанието си
наказателното производство срещу К.П.И. да бъде прекратено).
По делото са представени и План-схема към Констативния
протокол за ПТП и Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и на
участвалите в него ППС.
На 20.07.2015 г., в 09:30 ч., етиловият алкохол в кръвта на Б.М.Б. е бил
в количество 3.1 ‰ - видно от представените и приети по делото Протокол за
химическа експертиза № 384/2015 г. и Протокол за медицинско изследване на кръв,
взета от Б.М.Б. на 20.07.2015 г., в 09:30 ч.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.П.И.
и И.Д.Н..
Свидетелят
К.П.И. е управлявал лек автомобил „Ленд
роувър” при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че е забелязал
пред него в далечината велосипедист, който криволичел по пътя и свидетелят си
помислил, че е пиян. В дясната част на платното се намирал микробус с около
десетина лица, на които велосипедистът ръкомахал говорейки и същевременно
продължил да „лакатуши“. Свидетелят преминал в ляво, като движението на
велосипедиста принудило свидетеля да
отиде в насрещното движение. Свидетелят заявява, че е усетил, че нещо се
строполило зад автомобила, при което веднага спрял на 7-8 метра и видял, че
велосипедистът е паднал на земята. Според св. И., нито по лекия автомобил е
имало драскотина, нито велосипедът е бил счупен.
Свидетелят
Н. е управлявал МПС в насрещното движение и е видял процесното ПТП. Този
свидетел също заявява, че велосипедистът е „лъкатушел“
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: на 20.07.2015 г. около 08:30 ч. в с. Ясен,
област Плевен, по ул. „И. Винаров“ срещу № 1А в посока към гр. Плевен, се е
движел велосипедистът Б.М.Б. със средна обичайна за възрастта му скорост от
около 12 км/ч. Движението на велосипедиста е било с лъкатушене на зиг-заг. След
него в същата посока се е движел л.а. „Ленд роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И.
със скорост от около 67 км/ч. Водачът на лекия автомобил шофирал в лявата
лента, а Б.Б., управлявал велосипеда си в дясната. Когато лекият автомобил
приближил велосипедиста, последният започнал да се отклонява под ъгъл от около
20 градуса спрямо автомобила. Водачът на лекия автомобил реагирал за аварийно
спиране, но със закъснение, поради което е настъпил удар. Скоростта на лекия
автомобил, освен, че е била по-висока от ограничението за шофиране в населено
място, не е била съобразена с неустойчивото движение на велосипедиста. Като
причина за реализиране на произшествието в заключението на вещото лице е
посочено именно управлението на автомобила със скорост по-висока от максимално
допустимата в границите на населено място. Водачът на автомобила е имал
възможност да не допусне ПТП като предварително намали скоростта си отдалече,
във всички случаи под 50 км./ч. и с приближаване към велосипеда съобразно
поведението на велосипедиста да я намали допълнително, а ако е необходимо до
бавна скорост, предвид опасното движение на велосипедиста. От заключението на
вещото лице се установява, че самото неустойчиво движение на велосипедиста също
е станало причина за реализирането на произшествието.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното ПТП, Б.М.Б. е претърпял две травми - лека по тежест
мозъчна контузия и гръбначна травма. Мозъчната контузия се състояла от
множество травматични контузионно-кръвоизливни огнища в челните дялове на
мозъка с размери от 4 до 15 мм и от травматичен подкожен кръвоизлив
слепоочно-тилно с размери 9/8 мм. Тази контузия е довела до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Гръбначната травма при пострадалия
се състояла от счупване на телата на четвърти и шести шийни прешлени и е довела
до трайно затруднение на снагата за период от 6 (шест) месеца.
По
делото не бяха доказани усложнения на здравословното състояние на пострадалия в
резултат на ПТП. В подкрепа на твърдените в исковата молба епилептични пристъпи, получени в резултат на
произшествието, са единствено показанията на свидетелкатаГ.М.Б.. В това
отношение съдът, преценявайки показанията на свидетелката с оглед на останалите
данни по делото и предвид възможната ѝ
заинтересованост, кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото
представлява научен извод, направен при обективно приложение на научни методи
на база констатациите на органите на МВР при огледа на местопроизшествието.
Видно
от приетите по делото медицински документи (епикризи, болнични листа,
изследвания) и заключението на извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза, лечението на Б.Б. е продължило 7 дни в болнично заведение, при
което му е поставена шийна яка, която е носел в период от 3 месеца. Търпените
от пострадалия болки са били интензивни по време на болничния престой като
постепенно са утихнали. След изписването му от болницата на Б.Б. е предписано
лечение в домашно-амбулаторни условия за период от 38 дни.
Лечебният
възстановителен период за двете травми е продължил около година – година и
половина. В съдебно заседание от 10.04.2017 г. вещото лице е заявило, че при
пострадалия е била налице и предходна черепно-мозъчна травма, която е била
по-тежка от получената при процесното ПТП. Тази предхождаща травма е била
получена на 14.05., т.е. около два месеца преди втората. Вещото лице
категорично е потвърдило, че описаните увреждания са получени в резултат на
процесното ПТП, а не на предходното увреждане, за установяване на което е
извършена съпоставка на изследванията при двете черепно-мозъчни травми. Според д-р П.П., въпреки че втората травма е получена
преди възстановяването от първата периодът на възстановяване е описаният от
него в заключението и не зависи от предходното увреждане.
За
лечение на установеното по делото увреждане на шийните прешлени на пострадалия
е препоръчано да носи шийна яка за период от три месеца. Това се установява от
приетата по делото епикриза от УМБАЛ „Д-р *********“ ЕАД, както и от
заключението на вещото лице д-р П.П.. За лечението на това увреждане Б.Б. е
заплатил 85 лева за закупуването на шийна яка. Разходите са направени по време
на болничния престой, три дни след датата на ПТП. С оглед на всичко това съдът
намира, че тези разходи представляват имуществена вреда, която е в причинна връЗ.а
с настъпилото ПТП, поради което тази вреда следва да се репарира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
причина за възникване на ПТП е единствено поведението на пострадалия. По делото
е безспорно установено, че лекият автомобил „Ленд роувър” се е движел
със скорост от около 67 км/ч., която е по-висока от максимално разрешената в
рамките на населено място - 67 км/ч.,
съгласно чл. 21 ЗДвП. Виновният водач е имал обективната
възможност да възприеме велосипедиста като опасност, и го е въприел, което се установява и от разпита на К.П.И., който сочи, че велосипедистът „лакатуши“. Т.е.
той е представлявал препятствие за водачът на автомобила, който е следвало да съобрази поведението си с него
още повече, че самият И. заявява, че е помислил, че велосипедистът е употребил
алкохол, т.е. че действията му са опасни. Водачът К.П.И. е
действал противоправно, тъй като след като е забелязал неустойчивото движение на
велосипедиста е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че когато възникне опасност за
движението, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗК “У.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени и неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Б.М.Б. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ) и в чиито
процесуални права, като ищци по делото са конституирани наследниците му по
закон.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България.
Относно
размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност
на лечебния и възстановителен период между година и година и половина (през
първите 7 дни от които Б.М.Б. е търпял болки и страдания с по-голям
интензитет); затруднените движения на снагата на пострадалия за период от 6
месеца, в резултат на счупването на прешлените и поставената шийна яка, носена
за период от 3 месеца; възрастта на Б.М.Б. към датата на ПТП – 54 г.; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Б.М.Б., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 45 000 лева, или по 15 000 лева – за всеки
ищец.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, съдът приема, че Б.М.Б. е направил разходи в размер
на 85 лева за твърда шийна яка, които се явяват имуществени вреди, причинени от
процесното ПТП. Видно от заключението по СМЕ, от направената компютърна
томография на шийни прешлени са диагностицирани счупвания на телата на четвърти
и шести шийни прешлени с костни фрагменти от задните очертания на телата.
Поставена е била шийна яка, която пострадалият е носил в продължение на три
месеца. По делото е представена фактура от 23.07.2015 г., издадена от „Медикс“
ЕООД за сумата от 85 лева, като доставчик на описаната стока „твърда шийна яка“
и фискален бон от същата дата, който установява заплащането на сумата на
доставчика. Действително, във фактура не е посочено името на пострадалия, като
получател, но с оглед датата на издаването й, датата на ПТП и установеното
ползване от пострадалия на шийна яка, съдът приема за несъмнено доказано
извършването на този разход и причинната му връзка с процесното ПТП.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По обективния характер
на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7
от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика (решение №
45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във
всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че при настъпване на процесното ПТП, етиловият алкохол в кръвта на Б.М.Б. е бил в
количество 3.1 ‰, както и че Б.М.Б. е управлявал неустойчиво
своя велосипед, криволичейки по пътното платно. При управлението на велосипеда
пострадалият е навлязъл в съседната лента за движение, при която маневра не се
е съобразил с положението, скоростта и посоката на движение на лекия автомобил,
което представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Това поведение на Б.Б. е
в причинна връзка с реализираното ПТП, респ. с вредите, които пострадалият е
получил. Поради това съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за
основателно. Същото, предвид значителния принос на пострадалия, съдът определя
в размер на 50 % .
С
оглед на изложеното съдът намира, че с поведението си пострадалият е допринесл за настъпването на вредоносния
резултат в размер на 50 %, поради което определените по-горе обезщетения следва
да бъдат намалени и исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди
следва да бъдат уважени за по 7500 лева,
а за имуществени вреди – за по 14.16
лева, като за разликата до пълните
предявени размери, съответно за по 23 333.33
лева – частични искове от по 33 333.33 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от Б.М.Б. неимуществени
вреди, както за и по 28.33 лева – обезщетение за имуществени вреди, исковете се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г.
по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г.
на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените обезщетения за неимуществени вреди са
дължими от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
20.07.2015 г., а за имуществени вреди – от настъпването им на 23.07.2015 г.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 312.28 лева от общо направените разноски в размер на 460 лева (460
лв. х 0.68), в т.ч.: депозит за СМЕ (100 лв.), депозит за АТЕ (200 лева), както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 204 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. П.С. К., с
адрес: ***, офис 10, сумата от 842.42
лева, съразмерно
на уважените части от
исковете. Възражението на ответника,
че ДДС върху сумата не се дължи е неоснователно. Съгласно Определение № 306 от
06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд, сумата от 1 014.28
лева,
които включват: 901.70 лева
– държавна такса и 112.58 лева – депозити
за вещи лица, от внасянето на които съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищците.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Ф.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Б.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Б.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, всички със
съдебен адрес:***, адв. П.К.,
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), по 7500 лева – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за
претърпени от Б.М.Б. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.07.2015 г., в с. Ясен, обл. Плевен, на ул.
“********срещу № 1А – частични искове от по 33 333.33 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2015 г.
до окончателното плащане и по
14.16 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от Б.М.Б. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 20.07.2015 г., в
с. Ясен, обл. Плевен, на ул. “********срещу № 1А, ведно със законната
лихва, считано от 23.07.2015 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликите над 7500 лева до пълния предявен
от всеки ищец от 23 333.33 лева – частични искове от по 33 333.33
лева – обезщетение за неимуществени вреди и за разликите над 14.16 лева до
пълния предявен от всеки ищец от 28.33 лева
– обезщетение за неимуществени вреди
ОСЪЖДА Ф.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Б.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Б.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят на ЗК „У.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 312.28 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
сумата 204 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат П.С. К.,
с адрес: ***, офис 10, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 842.42 лева лева – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС).
ОСЪЖДА ЗК „У.”
АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 014.28
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: