РЕШЕНИЕ
№ 260019
гр.Поморие, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 625 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Е.Д. ***, чрез пълномощника
и съдебен адресат адв.Д.П., против Г.Я., П.Я., Х.Г. и В.Г.,***.
Ищцата твърди, че е собственик по наследство на 1/12 ид. част от недвижим
имот – магазин, с идентификатор
57491.502.251.5.3 по КККР на гр. Поморие, с площ от 58.60 кв.м., с адрес гр. Поморие, ул. „***”, № **.
Сочи, че първите двама ответници – Г.Я. и П.Я., същите собственици в равни части на 1/3 ид.част от
горепосочения имот, в един и същи ден – 28.06.2019 г., с две последователни
сделки, обективирани в нотариален акт за дарение № 134/2019 г., нот. дело №
467/2019 г. и нотариален акт за продажба № 136/2019 г., нот. дело № 469/2019
г., двата на нотариус Гергана Недина, са се разпоредили с цялата притежавана от
тях ид.част от имота в полза на третия и четвъртия ответник – Х.Г. и В.Г.,
последните наематели на част от имота.
Счита, че с посочените две сделки е извършена обща продажба на цялата
притежавана от първите двама ответници идеална част от имота при неспазване на
изискванията на чл. 33 от ЗС, като дарението, обективирано в нот. акт №
134/2019 г. е относително симулативно, прикриващо договор за продажба и
афишираната в него воля на страните не съответства на действителната им такава.
Според ищцата продажбата, последвала дарението, ясно показва, че липсва
дарствено намерение на договарящите страни и същата е косвено доказателство, че
с дарението се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗС.
Излага се от ищцата становище, че крайният резултат от правните и
фактически действия на всички ответници е разпореждане с дял от съсобствен имот
от страна на първите двама ответника, без да предложат на когото и да било от
другите съсобственици да изкупят този дял, в нарушение на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗС, в резултат на което за нея възниквало субективното
потестативно право да изкупи притежаваната от тези ответниците 1/3 ид.ч. от
втория и третия ответник за сумата, посочена в № 136/2019 г.
Предявен е иск за признаване за установено в отношенията между ответниците,
че договорът за дарение, обективиран в нот. акт № 134/2019 г., е нищожен като
привиден и прикриващ договор за покупко-продажба между същите страни и по
отношение на същите имоти и за прогласяване действителността на прикритата
сделка, а именно покупко-продажбата на 1/12 ид.ч. от имота, както и съединен
иск за признаване на ищцата правото на изкупуване от първите двама ответници на
1/3 ид.ч. от имота за сумата от 15 000 лв. Претендират се и разноските по
делото.
Правното основание на предявените претенции е чл.26, ал.2, предл.пето, вр.с
чл.17 ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.
Исковата
молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответниците, които са представили отговори, с които оспорват иска като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа предявената претенция.
Ответниците също се представляват от пълномощници –
адвокати, които поддържат изразените в отговора становища за неоснователност на
иска.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на на
недвижими имот № 16/29.11.2011 г., нот.дело № 40082011 г. на нотариус Х.
Ройдев, ищцата Е.Д. е собственик на 1/12 ид. част от недвижим имот – магазин, с идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на
гр. Поморие, с площ от 58.60 кв.м., с адрес
гр. Поморие, ул. „***”, № **.
Не се спори между страните, че първите двама ответници Г.Я. и П.Я. по наследство от Х.Я.Калофорова, б.ж. на
гр.Поморие, поч. на 18.08.2018 г. (майка на първия и съпруга на втория
ответник) са бивши собственици на 1/3 ид.ч. от посочения имот.
Установява се от представения по делото договор
за наем от 09.12.2016 г., че по силата на същия „Фиоре 2016“ ЕООД гр.Поморие,
представлявана от четвъртия ответник В.Г. е наела 20.51 кв.м. от процесни имот с идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на гр.Поморие.
Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от
нотариален акт за дарение № 134/28.06.2019 г., нот. дело № 467/2019 г. на
нотариус Гергана Недина, че първите двама ответници Г.Я. и П.Я. са дарили на третия и четвъртия ответник Х.Г. и В.Г. 1/12
ид.част от горепосочения недвижим имот с идентификатор 57491.502.251.5.3.
Също не се спори, а и се установява от
представения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба № 136/28.06.2019
г., нот. дело № 469/2019 г., че първите двама ответници са продали на третия и
четвъртия ответник Х. 3/12 ид.част от имота, с което са се разпоредили с цялата
притежавана от тях 1/3 ид.част от него.
Видно от приложената по делото справка от ГД „Гранична
полиция“, че ответникът Г.Я. е пристигнал в страната на 03.06.2019 г. и я е
напуснал на 05.07.2019 г.
Не се спори също така, а и се установява от
доказателствата по делото, че на 02.07.2019 г. ответникът Г.Я. е отправил
съобщение в социалната мрежа „Фейсбук“ до останалите съсобственици на
процесните имоти, с което ги уведомил, че с баща си са продали тяхната част от
наследствения магазин на Х. и В. Г..
По делото в качеството на свидетел е изслушан А.А.Д.
(брат на ищцата и съсобственик в процесния имот), който в показанията си сочи,
че на 14.06.2019 г. е провел разговор с ответника Г.Я. и неговата съпруга, в
който ответникът по никакъв начин не споменал, че той и баща му имат намерение да продават притежаваната от тях идеална част
от процесния имот. Твърди, че петнадесет минути след приключване на процесната
сделка за покупко-продажба на идеални части от имота ответникът Х.Г. му се
обадил по телефона и го уведомил за сделката като думите му били: „Кръстник,
извинявай много сме виновни пред теб. Имаме голям грях пред теб. Извинявай, ама
току-що ние купихме 1/3 от магазина, ние сме новите собственици.”. Свидетелят
твърди, че ответникът Х.Г. му е казал, че продажбата е осъществена чрез две
сделки и се извинил, че не е предупредил свидетеля преди сключване на сделката
и го е поставил пред свършен факт. Свидетелят твърди, че ответникът Х.Г. го е
уведомил за това, че ответникът Г.Я. е поел обещание да уведоми всички останали
съсобственици. Сочи, че на 02.07.2019г., получил групово съобщение в социалната
мрежа „Фейсбук”, отправено до него и част от останалите съсобственици, в което Г.Я.
уведомил съсобствениците за извършената продажба. Сочи се от свидетеля, че 17.07.2019г.
посетил гр.Поморие, направил справка в Службата по вписванията и разбрал, че са
извърени дарение и продажба. На 20.07.2019 г., вечерта поискал среща с
ответника Х.Г. и осъществил такава на следващия ден, като по-късно към тях се
присъединил и ответникът В.Г.. Свидетеля сочи, че на тази среща двамата
посочени ответника са му споделили, че ответникът Г.Я. ги е уведомил за
неговото и на баща му намерение да продадат притежаваните от тях идеални части
от процесния имот и ако ответниците не желаят да ги закупят, да ги предложат за
продажба чрез фирма за недвижими имоти. Свидетелят твърди, че ответниците Г.се
притеснили, че имотът може да бъде закупен от външно лице и са приели
предложението, но поради ограничението на чл.33 ЗС, след консултации с нотариуси
и един адвокат са решили да осъществят дарение и последваща продажба.
Свидетелят сочи, че имотът е със сантиментална стойност, като построен от прадядо
му Я.К., като съсобствениците имат право да преценят дали желаят да го купят. Твърди,
че през есента на 2016 г., се е срещнал с ответниците Г., които искали да
огледат процесния магазин, за са преценят дали да го наемат. Тези ответници не
познавали ответниците Я., поради което свидетелят уредил с телефонни разговори
огледа на магазина, при който Г.се запознали с ответника П.Я.. Твърди, че между
ответникът П.Я. и съпругата му Х.Я.са минавали, за да наглеждат дали
наемателите добре се грижат за имота, но между тях не е имало близки отношения,
като с извършването на ремонт на магазина, сключването на договор за наем и
последващи анекси към него се е занимавал свидетеля и дъщерята на една от останалите съсобственици,
докато П.Я. и Г.Я. само са получавали собствената си част от наемната цена. Свидетелят
сочи, че в края на разговора му с ответниците Г.е получил предложение от тях
към него и сестра му да продадат и притежаваните от тях идеални части от магазина,
което според свидетеля демонстрирало желанието на ответниците да придобият
постепенно цялата собственост. Свидетелят утвърждава влошени отношения между
него и П.Я., основани на парични спорове. Твърди, че уведомил ответника Х.Г. за
задължение в размер 1270 лв., което ответникът Г.Я. признавал, но не изплащал,
като ответникът Х.Г. поел дълга и го
заплатил на свидетеля, но според свидетеля под условие, ако ответниците Г.загубят
собствеността си в имота свидетелят да им възстанови сумата, което станало
причина и след заплащането на дълга свидетелят да продължи да търси плащането
му от ответника Г.Я.. Свидетелят утвърждава, че е имал намерение срещата на
21.07.2019 г. да се проведе в присъствието на трето лице, но преценил, че това
може да доведе до липса на искреност, поради което третото лице наблюдавало
срещата от прозорче над процесния магазин. Свидетелят твърди, че тъй като
според него ответниците Г.са развили огромна амбиция към придобиване на магазина,
реших да запише разговора с тях с диктофон, което и сторил, като ответниците не
знаели, че са записвани. Сочи, че след срещата възпроизвел направения запис на
третото лице.
По делото са изслушани и показанията на горепосоченото
трето лице – св. Ч.Г.В., който потвърждава за проведената между св. Д.и
ответниците среща на 21.07.2019 г., която наблюдавал по молба на Д.и която
продължила около час – час и половина. Свидетелят сочи, че не е чул продведения
разговор поради отдалечеността си, но сочи, че е чух запис, който св.Д.е
направил по време на срещата. Св.В.твърди, че св.Д.му е разказал, че ответникът
Г.Я. е предложил на Х.Г. да закупят неговата част от имота, защото е в лоши
взаимоотношения с другите съсобственици и предпочита да го предложи на тях и че
ако те не са съгласни ще го обяви на свободна продажба.
В качеството на свидетел по делото е изслушана и Р.Е.Д.
(майка на ищцата и св.А.Д.), която сочи, че познава майката на ответниците Г.,
на която тя и съпругът и са кумове. Твърди, че майката на ответниците Г.е
поискала от нея да въздейства на децата си да не водят дело за имота, както и
да я убеждава децата и да продадат частта си на семейство Г., което я
възмутило, тъй като в семейството не бил продаван имот, особено такъв със
сантиментална стойност.
В показанията си св. З.Д.Д.(във фактическо съпружеско
съжителство с ответника Х.Г.), сочи че процесното дарение е извършено по инициатива
на ответниците Я., доведена до знанието на ответниците Г.от Г.Я., продиктувана
от грижите, полагани за ответника П.Я. след смъртта на съпругата му Х.Я.от
ответниците Г.. Сочи, че след като разбрали за намерението на Я. да им подарят
малка част от имота (5 кв.м.) Г.решили да предложат да изкупят и останалите
идеални части от собствеността на Я., което и направили, като ден-два след това
Я. се съгласили с предложението да направят освен дарение и покупко-продажба. Твърди,
че ответниците Г.и ответника Г.Я. провели срещи с адвокат и нотариус, за да
обсъдят възможността с един набор от документи да бъдат направени двете сделки
- дарението и продажбата, както и възможността дарението и продажбата да бъдат
осъществени в един ден, тъй като ответникът Г.Я. е трябвало да се прибира в САЩ,
където живеел. Сочи, че ответниците Г.и Я. коментирали продажната цена и се
договорили за такава от 15 000 лв., след което били осъществени и
процесните дарение и продажба. Свидетелката утвърждава, че отношенията между
ответниците Г.и Я. са близки, тъй като Г.полагат грижи за ответника П.Я. от
смъртта на съпругата на последния, като изброява конкретни прояви на сочената
близост, в това число пазаруване на продукти, съдействие при ремонт на вещи,
здравни услуги, съдействие за превоз с автомобил, осигуряване на храна и др.
Сочи се от свидетелката, че в телефонен разговор със св.Д.ответникът Х.Г. го
уведомил, че той и брат му са новите собственици на дела на Г. и на П. Я., като
му казал, че са направили дарение и продажба. След като приключи разговора св. Д.благодарил,
че са коректни и са превели бързо парите. Потвърждава за проведената между св.Д.и
ответника Х.Г. среща, като твърди, че по време на същата се е намирала на
съседна маса. Твърди, че ответникът Г. обяснил на Д.как са били осъществени двете
сделки, включително и това, че първо е извършено дарение, а после и продажба. Сочи,
че впоследствие към двамата се присъединил и ответника В.Г.. Двамата ответници
заявили на Д., че не искат да коментират цената на покупко-продажбата, както и
че не искат усложнения, делби или промяна в наема. Д.от своя страна заявил, че
с ищцата са взели решение и искат да заведат иск срещу ответниците Я.. Сочи, че
разговор със същата тематика се е провел и на следващия ден между тримата.
Според свидетелката отношенията между ответниците Г.и св.Д.били добри. Сочи се
от свидетелката, че е присъствала на разговор на майката на ответниците Г.с
тази на св.Д.и ищцата, при който отново станало дума за осъществените сделки и
желанието на майката на Г.св.Д.и ищцата да не предявяват иск против Г..
По делото в качеството на свидетел е изслушан и св. С.П.Т.
(приятел на ответника Г.Я.), който н показанията си сочи, че познава
ответниците Г.и му е известно, че са наематели на процесното помещение, ползвано от тях като сладоледен салон. Заявява,
че ответниците Г.помагат на ответника П.Я.. Твърди, че през 2018 г. ответникът Г.Я.
му е споделил добрите си впечатления от ответниците Г., както и след смъртта на
майка му споделил тревогата си за съдбата на баща му, който имал нужда от грижи.
По-късно ответникът Г.Я. казал на свидетеля, че е говорил с ответниците Г.,
помолил ги да се грижат за баща му и те се съгласили. Утвърждава, че през есента
на 2018г. срещнал ответника П.Я. и Х.Г., двамата били с колата на Г. и
последният помагал на Я. да пазарува. Сочи, че през пролетта на 2019 г. отново
е срещнал двамата с колата на Г., който помагал на П.Я. да да си вземе пенсията
и да си плати сметките. Сочи, че през декември 2018 г. в разговор Г.Я. му
споделил, че е по-спокоен за съдбата на баща си, тъй като той му казал, че Г.го
посещават поне веднъж седмично, а понякога по-често, ходели да му пазаруват,
носели му минералната вода до втория етаж, където живеел, довели лекар вкъщи, а
П.Я. ги снабдил с ключове от апартамента и входната врата. Свидетелят твърди, през
юни месец 2019 г. ответникът Г.Я. го уведомил, че с баща си са обмисляли да се
отблагодарят на Г.за помощта и са решили да им дарят пет квадратни метра от тяхната
собственост в сладоледения салон. Няколко седмици след този разговор ответникът
Г.Я. казал на свидетеля Т., че е ходил при Г.и им е предложил това дарение,
което те приели, а след няколко дни предложили на Я. да изкупят неговите и на
баща му идеални части от съсобствеността. В последната събота от месец юни 2019
г., Я. уведомил свидетеля, че са извършили и двете сделки - дарението и
покупко-продажбата.
В показанията си св. М.Д. М.(служител на отв.Г.) сочи, че познава
ответниците. Твърди, че ответниците П. и Г. Я., съпругата на последния и
неговата майка са посещавали експлоатирания от отв. Г.сладоледен салон. През
август месец разбрал за смъртта на майката на отв.Г.Я. и по молба на отв.В.Г.
помогнал при погребението, на което присъствали и ответниците Г.и. Утвърждава,
че отв.Г.Я. помолил Г.да се грижат да отв.П.Я. и те се съгласили. Заявява, че Г.се
грижели за ответника Я., карали го на гробищата, пазарували му, помагали му с
хранителни продукти. Свидетелят твърди,
че е видял срещата между ответниците Г.и св.Д., след която Г.били ядосани и
споделили, че са обяснили на Д.как са извършени процесните сделки - първо
дарение, след това продажба. Заявява, че такава среща е проведена и на
следващия ден.
Ищцата твърди, че с процесните две сделки е извършена обща продажба на
притежаваната от първите двама ответници идеална част от с идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на
гр. Поморие, при неспазване на изискванията на чл. 33 от ЗС, като дарението е
относително симулативно, прикриващо договор за продажба и афишираната в него
воля на страните не съответства на действителната им такава, като крайният
резултат от правните и фактически действия на всички ответници е разпореждане с
дял от съсобствен имот без същият да е предложен за изкупуване на когото и да
било от другите съсобственици, в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
ЗС.
При
установяване на относителна симулация при иск по чл.
17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на
правилата относно дисимулираната сделка. Когато собственикът на идеални части
от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на
продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на
закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка
валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона – Решение
№ 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между дарителите и надарените са съществували близки отношения,
мотивирали прехвърлителите да се разпореди с част от процесния имот
безвъзмездно.
Несъмнено е, че дарителите ответници, като наемодатели са
познавали ответниците наематели. За установяване на действителните отношения
между дарители и надарени съдът изцяло кредитира показанията на св.Т., който е
в най-малка степен предубеден или заинтересован от изхода на делото и който
установява близки отношения между ответниците, възникнали след смъртта на
майката, респ. съпругата на първия и втория ответник и породени от
необходимостта от полагане на грижи за втория ответник поради напредналата му
възраст и влошено здраве (които обстоятелства не са спорни) и невъзможността
такива грижи да се полагат от първия ответник, живеещ преимуществено извън
страната.
За установяване на действителните отношения между
дарители и надарени съдът не кредитира показанията на св.Д., Д.и М.поради
тяхната безспорна предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, дължаща
се на обстоятелството, че първият свидетел е брат на ищцата, втората свидетелка
е съжителка на единия от ответниците, а последният свидетел е техен служител.
Показанията на св. В.не установяват
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, същите са
ангажирани основно с мотив въвеждане по делото на факти и обстоятелства,
извличани от аудиозапис, осъществен от св.Д.в нарушение на чл.32, ал.2 от Конституцията на
РБългария и чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и като такъв според настоящия съдебен състав представляващ недопустимо веществено
доказателство.
Твърдяната от ищцата симулация при извършване на процесното
дарение не се установява от безспорното обстоятелство, че на същата
дата, на която е извършено дарението е осъществена покупко-продажба на останалата част от притежаваните от първите двама ответници идеални части от
съсобствения имот. Краткият период на извършване на а сделките е обясним и
логичен от гледна точка на обстоятелството, че единият от дарителите живее
извън страната и е пребивавал в същата в сравнително кратък период – от
03.06.2019 г. до 05.07.2019 г.
Симулацията не се установява и от обстоятелството, че дарителят Г.Я. е
уведомил останалите съсобственици, че с баща си са продали тяхната част от
наследствения магазин, като купувачи и нови съсобственици са ответниците Г..
Това е така, тъй като несъмнено след извършването на дарението първите двама
ответници са продали цялата останала им част от съсобствеността и нови
съсобственици са купувачите по сделката Г.. Действително, при липса на
информация в цитираното съобщение за извършеното и предхождащо продажбата дарение
св.Д., респ. ищцата приемат, че „нашата част“ е 1/3 ид.ч. от имота, но подобна
квота в изпратеното от ответника Я. съобщение не е посочена.
На следващо място съществуващите между страните
икономически отношения като наематели и наемодатели на имота дават основание
останалата част от съсобствеността на дарителите в имота да се прехвърли
възмездно.
Безвъзмездният
характер на дарението не е опроверган и от размера на заплатената от ответниците продажна цена, която е
15 000 лв., при определена от оценител пазарна стойност на 3/12 ид.ч. от
имота в размер 20 000 лв., видно от приложения по делото доклад за пазарна
оценка на недвижим имот от 26.06.2019 г.
Обстоятелството, че е оценен само предметът на продажбата, а не е
остойностена цялата притежавана от ответниците Я. идеална част от имота сочи на
безвъзмездният
характер на дарението, а размерът на продажната цена (под пазарната стойност)
свидетелства за близките отношения между страните и потвърждава на свой ред
безвъзмездността на предхождащото продажбата дарение.
На последно място следва да се отбележи, че ищцата сочи,
че причината ответниците Г.да закупят притежаваните от ответниците Я. идеални
части от съсобствеността е желанието на Я. да се разпоредят със собствеността
си, същевременно нежеланието им тя да бъде придобита от другите съсобственици и
опасенията на Г., че ако тази собственост попадне у трети лица, последните биха
могли да ги изгонят като наематели.
Тези твърдения са правно и житейски нелогични и
противоречиви.
На първо място, дори ответниците Я. да не желаят
съсобствеността им да бъде придобита от останалите съсобственици, те следва да
им я предложат по силата на чл.33 ЗС и на второ място дори и съсобствеността да
бъде придобита от трети лица, то последните не могат да „изгонят“ наемателите,
тъй като ще притежават едва 1/3 ид.ч. от имота, а съгласно чл.32, ал.1 ЗС, общата
вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
В съвкупност от изложеното, съдът намира че
твърдяната симулация при извършване на дарението не е установена по безсъмнен
начин, поради което искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло, както и следва да бъде отхвърлен предявения съединен иск за
признаване на ищцата правото на изкупуване от първите двама ответници на 1/3
ид.ч. от процесния имот.
Изрично в този смисъл горепосоченото Решение № 475 от
14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК.
И двете страни претендират присъждане на разноски по делото.
С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски, поради което
искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Предвид неоснователността на претенцията, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответниците имат
право да искат заплащане на направените от тях разноски.
Ответниците Г.претендират разноски в размер 2 000 лв., всеки един от
тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Я. претендира разноски в размер 1 735 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и такса за издаване на съдебно
удостоверение.
Размерът на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения се оспорва
от ищцата като прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
По силата на чл.7, ал.6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор
с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не
по-малко от 600 лв.
Производството е с относителна правна сложност, предвид
характера на предявения иск, такава е и неговата фактическа такава, поради
което и при съобразяване на проведените открити съдебни заседания и извършените
от страните процесуални действия, съдът намира, че заплатеният от тримата
ответници хонорар за адвокатска защита е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, като такъв следва да бъде намален до размера от 1 000 лв. за всеки един
от тях.
В съвкупност от изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени направените от ответника Г.Я.
разноски в размер 1 005 лв., както и разноските на ответниците Х.Г. и В.Г.,
в размер 1 000 лв., за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***
– адв.Д.П., против Г.П.Я., ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, двамата със съдебен адреса*** – адв.И.Ц., Х.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес *** и В.Д. Г., ЕГН **********, с
адрес ***, двамата със съдебен адреса*** – адв.Евгений А., за признаване за
установено в отношенията между ответниците, че договор за дарение на 1/12 ид.ч.
от недвижим имот – магазин, с
идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на гр. Поморие, обективиран в
нотариален акт за дарение № 134/2019 г., нот. дело № 467/2019 г. на нотариус
Гергана Недина, е нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба
между същите страни и по отношение на същия имот и за прогласяване
действителността на прикритата сделка, а именно покупко-продажба на 1/12 ид.ч.
от имота, както и ОТХВЪРЛЯ предявения
съединен иск за признаване на ищцата правото на изкупуване от първите двама
ответници на 1/3 ид.ч. от имот с
идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на гр. Поморие, за сумата от 15
000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А.Д., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. А.Д., ЕГН **********, да заплати на Г.П.Я., ЕГН **********, сума в
размер 1 005 лв. (хиляда и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. А.Д., ЕГН **********, да заплати на Х.Д.Г., ЕГН **********, сума в
размер 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. А.Д., ЕГН **********, да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, сума в
размер 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.