№ 40
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20224500100356 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът П. С. А. твърди, че с постановление за привличане на обвиняем
от 05.07.2017 г. по Досъдебно производство № СлО-3112/2016г. по описа на
Окръжна прокуратура – гр. Русе, бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършени престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, по чл.
149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 2, т.
1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Досъдебно производство, по което бил привлечен като обвиняем, било
образувано на 09.06.2016 г., като преди предприемане на действия по
разследване по него ищецът бил разпитван в РПУ – гр. С. п., а на 30.06.2016г.
в жилищата му в с. Б. и в гр. Русе били извършени претърсване и изземване.
С постановление от 31.05.2017г. на Окръжна прокуратура – гр. Русе П.
А. бил задържан за срок от 72 часа до внасяне от прокурор на искане за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като по внесеното
такова на 02.06.2017 г. ОС - Русе взел по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В резултат на това, до 20.07.2017 г.
ищецът в качеството на обвиняем бил в Следствен арест – гр. Русе, след което
бил преместен в Затвора Белене. По този начин от 31.05.2017 г. до 05.07.2018
г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 13 месеца
и 6 дни, от които 20 дни в Следствения арест прекарал в наказателна килия
без прозорци. За период от 11 месеца и 17 дни ищецът, в качеството на
обвиняем, бил в затвора в Белене.
1
В исковата молба се твърди, че до момента на задържането ищецът не
бил осъждан, не бил задържан, не бил обвиняван в извършване на
престъпления и случилото се – задържането му и пребиваването му в ареста и
в затвора, било огромен шок и изпитание както относно физическото му
състояние, така и за психическото. Твърди, че живеел в условия на нечовешка
мизерия, отвратителна храна, при липса на контакт с външния свят и за
първите два месеца от задържането му побелял и отслабнал с 10 кг.
Твърди се, че на 20.07.2018 г. мярката за неотклонение е изменена от
„задържане под стража“ в „домашен арест“, продължил до 27.10.2019 г. - за
срок от 15 месеца и 21 дни или приравнено по реда на чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК
– 7 месеца и 25 дни „задържане под стража“.
Описаните действия, освен посочените промени в здравословното и
психическо състояние, ищецът твърди, че са довели до злепоставянето му
пред съседи, близки и уронване на престижа и достойнството му. Твърди, че
случаят е неправомерно разгласен не само в селото, в което е живеел, но и в
цялата община, довело е до това, че е останал без работа, съответно до
невъзможност да осигурява прехрана на близките си и да обслужва кредитите
си, включително и до невъзможност за внасяне на здравни осигуровки. Това
от своя страна го депресирало, предизвикало чувство на срам и вина, довело
до асоциално поведение, тъй като се е чувствал унизен. Счита, че доброто му
име и уважението на хората са били накърнени с действията по воденото
срещу него разследване.
Твърди, че обстановката в следствения арест е била без дневна
светлина, с хлебарки и дървеници, заплашен от зарази, нямало осигурено
легло за престоя му, наложило се да спи на дюшек на земята. В килията имало
наркомани в абстиненция и хора, обвинени за убийство.
Сочи се, че воденото наказателно производство продължило в
неразумни срокове – от 09.06.2016 г. до 19.01.2022 г., като обвинителният акт,
изготвен на 24.07.2017 г., бил връчен на ищеца в качеството му на подсъдим,
на 02.01.2018 г.
В съдебната фаза на производството били проведени 14 съдебни
заседания и едно отложено, а мярката за неотклонение била изменена от
„задържане под стража“ в „домашен арест“ след шест депозирани молби от
пълномощника на ищеца, тогава в качеството на подсъдим.
За времето на мярката за неотклонение „домашен арест“, за срок от 15
месеца и 21 дни, ищецът не бил напускал дома си, освен за участие в съдебни
заседания, което допълнително го направило апатичен, дезориентиран,
отделен от своята социална среда.
Сочи още, че във връзка с воденото производство, тъй като бил
поставен в списъка на криминалния контингент в града, по отношение на него
били предприети и действия във връзка с разследване на убийството на В. М..
С присъда № 4/18.01.2019г. на РОС ищецът П. А., в качеството на
подсъдим, бил признат за виновен по всички обвинения, по които бил
2
предаден на съд и му било наложено общо наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода. Мотивите към присъдата били постановени повече от 6
месеца след произнасянето й.
Производството срещу П. А. приключило окончателно с решение от
19.01.2022г. на ВКС, с което била оставена в сила присъда от 19.04.2021г. на
ВТАС, с която същият изцяло бил оправдан по всички обвинения.
Изложените факти относно воденото производство и отражението му
върху личния живот, здравословното и психическо състояние, отношенията с
околните, ищецът счита, че обосновават правния му интерес да води
настоящото производство и да предяви претенции срещу Прокуратурата на
Република България за неправомерните й действия, бездействия и актове, тъй
като с тях му е причинила вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени.
Претенцията за неимуществените вреди обхваща нравствените,
емоционалните, психическите и психологически терзания, които е преживял
и продължава да преживява от незаконното обвинение в тежко умишлено
престъпление и задържането, накърнената чест, достойнство, доброто име в
обществото, липсата на работа, накърняване в социалната и професионалната
сфера, за които счита, че биха били справедливо обезщетени със сумата от
300 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата.
Предявява и претенции за имуществени вреди за това, че в периода от
07.07.2016г. до приключване на наказателното производство на 19.01.2022 г.,
е останал без възможност да полага труд, съответно без доходи и да разчита
изцяло на издръжката от съпругата си. Твърди, че е бил принуден да напусне
работа след извършения обиск в дома му, който го е дискредитирал, а
впоследствие поради тази причина не могъл и да си намери работа. За
периода от 28 месеца и 27 дни, в които е бил с мярка за неотклонение,
съответно „задържане под стража“ и „домашен арест“, обективно е бил в
невъзможност да полага труд и да получава доходи. Счита, че това
обосновава претенцията му за имуществени вреди в размер на 50 000 лв. –
месечното му възнаграждение за посочения период. В съдебно заседание е
допуснато изменение на иска за обезщетение на имуществените вреди за
периода 07.07.2016г. – 19.01.2022г., като размерът му е увеличен на 129
211.51 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноските по делото и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът Прокуратурата на РБ в писмения отговор счита предявения
иск за допустим, но неоснователен, тъй като е недоказан по основание и
размер, за което излага подробни съображения. Оспорва претенцията за
обезщетение на неимуществените вреди, като твърди, че е недоказана по
размер. По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди твърди,
че ищецът не е ангажирал доказателства относно заемана длъжност, трудово
възнаграждение, поради каква причина е прекратено трудовото му
3
правоотношение.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор за факта, а и от материалите по приложеното
НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд се установява, че
досъдебното производство, водено срещу ищеца за престъпление по чл. 149,
ал. 5, т. 1 от НК, е образувано с постановление на прокурор в Окръжна
прокуратура -Русе от 09.06.2016г., а още преди образуването му, на
01.06.2016 г. от П. А. са искани обяснения по повод постъпили в РУ - С. п.
заявления за извършени от него престъпни деяния.
С постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2017г. по ДП №
СлО-3112/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, П. С. А. е
привлечен като обвиняем за следните престъпления: по чл. 149, ал. 5, т. 1 във
вр. с ал. 1 от НК – за това, че през периода м. март. 2016 г. – 09.05.2016 г. в с.
Б., обл. Р. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица; две
престъпления по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК – за това, че през периода м. март.
2016 г. – 09.05.2016 г. в с. Б., обл. Р. извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили 14-
годишна възраст; по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на
неустановена дата през м. декември 2015 г. в с. Б., обл. Р. извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, като блудството е
извършено чрез употреба на сила; по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК – за това че през периода 06.10.2015 г. – 23.06.2016 г. в с. Б., обл. Р. и в
гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 42 пъти държал на
компютърни системи порнографски материали, за създаването на които са
използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години.
С Постановление от 31.05.2017 г. на прокурор при ОП – Русе ищецът
бил задържан за срок до 72 часа, до довеждането му пред съда и с
определение № 284/02.06.2017г. по ЧНД № 373/201 г. по описа на Окръжен
съд - Русе, потвърдено с Определение № 197/08.06.2017г. по ВЧНД №
249/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, му е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
На 24.07.2017г. ОП – Русе внесла в ОС – Русе обвинителен акт срещу
ищеца П. А. за описаните по-горе престъпления и било образувано НОХД №
505/2017г., съдебното производство по което първоначално било прекратено
и делото върнато за отстраняване на процесуално нарушение.
Разпореждането за прекратяване на съдебното производство било отменено
от ВТАС по частен протест на ОП - Русе и разглеждането на делото
продължило с връчване на обвинителния акт на подсъдимия, ищец в
настоящото производство, на 02.01.2018 г. В хода на съдебното производство,
с определение от 26.06.2018г. мярката за неотклонение „задържане под
4
стража“ по отношение на подсъдимия била изменена в „домашен арест“.
С Присъда № 4/18.01.2019г. по НОХД № 505/2017 г. на РОС ищецът П.
С. А. бил признат за виновен в извършването на престъпленията, за които бил
предаден на съд, и бил осъден на четири години лишаване от свобода, при
първоначален общ режим, частично били уважени предявените граждански
искове.
По въззивна жалба на подсъдимия и протест на РОП срещу
постановената присъда, във ВТАС било образувано ВНОХД № 289/2019г., по
което с определение от 28.10.2019г. била изменена мярката за неотклонение
на подсъдимия от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 1 000
лв. Въззивното производство приключило с присъда № 40/10.02.2020 г., с
която подсъдимият бил оправдан по обвинението по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, изменена била присъдата в частта, с която за
извършеното деяние по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и на
подсъдимия е наложено наказание четири години лишаване от свобода, като
същото било намалено на три години и изпълнението му било отложено за
срок от пет години. Изменена била присъдата в частта за присъдените
неимуществени вреди, отменено приложението на чл. 53 от НК, а в
останалата част била потвърдена.
Тази присъда била обжалвана и протестирана пред ВКС и по
образуваното касационно наказателно дело № 640/2020г., с Решение №
151/14.12.2020 г. бла отменена изцяло присъда № 40/10.02.2020 г. по ВНОХД
№ 289/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и делото
върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото по образуваното ВНОХД №
396/2020 г. по описа на ВТАС с присъда № 1/19.04.2021 г. била отменена
присъдата по НОХД № 505/2017г. на РОС, а ищецът е признат за невинен и е
оправдан по всички повдигнати му обвинения, отхвърлени били и
предявените граждански искове.
След касационен протест и касационна жалба на гражданските ищци и
частни обвинители, било образувано н. д. № 843/2021 г. по описа на ВКС, І н.
о., по което с Решение № 60239/19.01.2022 г. въззивната присъда №
1/19.04.2021 г., постановена по ВНОХД № 396/2020 г. по описа на ВТАС,
била оставена в сила и това решение е окончателно.
Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е
работил по трудов договор като комбайнер в Кооперация „Б." - с. Б. и видно
от приложеното копие на страница от трудовата му книжка,
правоотношението е прекратено на 07.07.2016 г., на основание чл. 325, т. 1 от
КТ.
По делото са разпитани свидетелите М. М. А., Н. К. К., Л. Х. А. и С. Н.
Н., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК за свидетелката А.,
предвид близката й връзка с ищеца – негова съпруга и възможната й
5
заинтересованост от изхода на спора. От показанията на св. А. се установява,
че с ищеца се познават от лятото на 2004 г., живеели в един и същи блок, знае
го като добър и отговорен човек, отзивчив и прям. Към м. май 2017 г.
свидетелят работел в ОЗ „Арести“ в гр. Русе и присъствал при влизането на
ищеца в ареста. Към този момент той бил в много тежко състояние, бил
почервенял, вдигнал кръвно, бил много притеснен, дезориентиран и с
некоординирани движения. Когато му разпореждали да извърши нещо, бил
неадекватен, не чувал и не възприемал нищо. Свидетелят си спомня, че между
документите на П. имало документ от Центъра за спешна медицинска помощ
в гр. С. п., издаден същия ден, в който било отразено, че може да пребивава в
ареста. Първоначално го настанили като пети човек в спално помещение за
четирима, заради което спал върху дюшек на пода, а на следващия ден бил
преместен в друго помещение, без прозорци, сам, където престоял 20 дни.
След това бил преместен отново като пети човек в спално помещение за
четирима и спял на пода. Ищецът отказвал да излезе да се разхожда с другите
задържани, рядко се хранел, като в повечето случаи отказвал храна и за 40
дни престой в ареста видимо отслабнал. Свидетелят твърди, че е посещавал
ищеца в дома му, докато е бил впоследствие под „домашен арест „, която
мярка стриктно спазвал, виждал колегите си от патрула като идвали в
различни часове на денонощието да проверяват как се изпълнява мярката.
Видимо ищецът бил променен – изнервен, притеснен, отказвал да общува.
След като се разчуло в блока за какво е задържан П., съседите отказвали да
общуват с цялото семейство. Към настоящия момент ищецът живее сам в с.
Б. в наследствен имот, избягвал да общува с хора, затворил се в себе си,
притеснявал се дори да шофира автомобил, за да не стане някакъв проблем и
всичко да започне отново. Ищецът нямал никакви доходи и разчитал на
издръжката на съпругата си и сина си, който през февруари 2019 г. заминал да
работи в Шотландия за период от около 6 месеца, за да подпомага финансово
семейството.
От показанията на св. Н. К. се установява, че с ищеца и съпругата му се
познават от 2001 г., били приятелски семейства. Определя П. като много
добър, честен, искрен, трудолюбив и милостив човек, държи на приятелите и
семейството си. Когато през 2016г. съпругата му се обадила притеснена, че
той е обвинен в блудство с непълнолетни и от тях били иззети компютри,
флашки и дискове, свидетелката и съпругът й смятали, че това е просто
недопустимо за него и никога не повярвали в това обвинение. Докато бил под
домашен арест, го посетили за морална подкрепа и видели, че е неузнаваем –
побелял, отслабнал, притеснен и затворен в себе си. Споделил за условията в
ареста и в затвора – в началото бил в килия без дневна светлина, имало
задържани за убийство, както и наркомани, които денонощно крещели. В
затвора бил подложен на психически тормоз, заплашвали го с убийство,
затова по цели нощи не спял и не излизал от килията, когато се полагали
разходки. И в ареста, и в затвора храната била оскъдна, имало насекоми и
дървеници. Всичко това повлияло на психиката му и бил много притеснен от
6
изхода на делото. Синът му се принудил да напусне работа и заминал за
Шотландия, за да може да помогне на семейството с пари за разходите по
делото. След отпадане на мярката „домашен арест“, ищецът отишъл в с. Б. и
до момента живее там, но се отчуждил от хората, не им вярвал и не
контактувал с тях.
Св. Л. А. – съпруга на ищеца, изнася данни за началото на наказателното
преследване, което започнало още през 2016 г., когато ищецът бил извикан в
РПУ - С. п. във връзка с подадени жалби срещу него. По това време живеел в
с. Б. и работел в кооперацията като комбайнер-механизатор. Извършени били
два обиска – на къщата в селото и на жилището в гр. Русе. На място имало и
кола с надпис „криминалистична лаборатория“, в селото търсили поемни
лица и тогава тръгнали приказки, хората говорели, че П. е престъпник, че в
дома им идвала полиция, която изнесла чанти и кашони. Скоро след тези
събития ищецът напуснал работа, защото усетил негативно отношение към
себе си, а и служители от РПУ - С. п. ходили с полицейски коли на работа да
му връчват призовки. На 31.05.2017г. П. бил задържан, за което свидетелката
разбрала след обаждане на следовател. В ареста бил месец и 20 дена, но тя
успяла да го посети чак на 10-тия ден, като се наложило да му стане
защитник, за да го посещава по-често. При първата им среща в ареста ищецът
бил брадясал, с хлътнали очи и постоянно повтарял, че не знае какво е
направил. Едва като се прибрал в къщи под „домашен арест „, разказал за
условията в ареста и затвора – още първата вечер някакъв задържан го
заплашвал, тогава не бил на себе си, всичко виждал в мъгла, размазано. Спал
на дюшек на пода, след което го преместили в по-малка килия, без прозорци,
където пребивавал сам, нямало въздух да диша, било много задушно. Пълнил
шише със студена вода, което си слагал на гърдите, за да се охлажда. Не
можел да разбере кога е ден, кога е нощ, постоянно бил на изкуствено
осветление и само по времето за носене на храна разбирал горе-долу коя част
на денонощието е. Когато взела дрехите му вкъщи, видяла кръв от дървеници.
Докато бил в затвора в Белене, имала право само на две посещения месечно,
като само при едното можела да му носи багаж. Ищецът се оплаквал от
лошата храна и с парите, които му пращала, имал право веднъж в седмицата
да си купува храна от лавката. В затвора също бил заплашван, но вече се
разхождал с другите затворници. След година и половина под домашен арест,
П. не бил същия, бил отчаян от живота, не знаел как ще приключи делото и
какво ще е бъдещето. Въпреки, че не бил добре здравословно – виело му се
свят, трудно чувал с едното ухо, станал нервен и избухлив, на моменти бил
много отчаян, не можел да спи, отказвал да отиде на лекар, защото трябвало
отново да разказва какво се е случило. Ежедневно по два пъти в денонощието
бил проверяван от полицията и не можели да се успокоят и да заспят, докато
не минели проверките. Съдът не уведомявал полицията за датите на
съдебните заседания и затова на следващия ден започвали разпити защо П. не
е бил вкъщи и къде е бил. Случвало се и съседите да обясняват, че той е на
дело. Имало случай, при който цивилни полицаи го разпитвали какво е
7
правил предния ден и това вероятно е било във връзка са убийството на
журналистката В. М.. При друг случай го отвели за около два часа и като се
прибрал в къщи обяснил, че му вземали натривки от ръцете във връзка с
някакъв палеж като, отново го разпитвали какво е правил предния ден.
Свидетелката разказва и за изживения шок, когато установила, че в различни
сайтове има статии във връзка с ареста на ищеца за блудство с малолетни, за
иззети множество дискове с порнографски материали, а в местен вестник била
публикувана и снимката му. Животът на семейството им коренно се
променил, не виждали бъдеще вече, защото макар и оправдан, той вече бил
оплют и това било голямо унижение, срам, стрес и болка. Едва след като се
разчуло, че е оправдан, ищецът си намерил работа.
Св. С. Н., служител в РС „Изпълнение на наказанията“, визуално
познава ищеца, но не си спомня нищо за престоя му в ареста. Изнася данни за
състоянието на самите помещения, на които били извършвани проверки от
европейски комисии с известни забележки. Много ремонти били извършени
от тогава. Както към 2017г., така и към момента имало две килии без
прозорци. Допускало се е настаняване в килиите за четирима и на пети човек,
когато арестът бил пренаселен. Тогава допълнителният човек спял на матрак
на пода.
По делото е прието заключение на назначената икономическа
експертиза, която е дала отговор на въпроса за средния размер в брутна и
нетна стойност на работната заплата за длъжността, заемана от ищеца –
комбайнер- механизатор,за периода от м. юли 2016 г. до м. януари 2022 г.,
както следва: брутен размер – 1 928.53 лв. и нетен размер – 1 514.58 лв. При
тези стойности, размерът на трудовото възнаграждение, който ищецът би
получил за горния период е равен на 129 211.51 лв. в брутен размер и 101
476.86 лв. в нетен размер. Последното брутно трудово възнаграждение, което
е начислено на ищеца за последния месец преди освобождаването му от
работа е в размер на 1 096.00 лв., а нетният размер е бил 859.16 лв. Изчислен
върху тези стойности, размерът на трудовото възнаграждение за процесния
период би бил 73 432 лв. в брутен размер и 57 563.72 лв. в нетен размер.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при задържане под стража, включително като мярка
за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ регламентира задължението на
8
Държавата да обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Налице е фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за
това, че на ищеца са били наложени мерки за неотклонение „ задържане под
стража“ и „домашен арест“, след като му били повдигнати обвинения за
извършени престъпления, предаден бил на съд и в резултат на воденото
наказателно производство бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му обвинения. Недоказаността на обвинението съответства на
основанието за търсене на отговорност по ЗОДОВ – деянието не е извършено
от ищеца (ТР №3/2006 г. на ОСГК ВКС). Предявените обективно съединени
искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са доказани по
основание и частично по размер.
Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от
страна на ищеца на следните предпоставки – незаконно обвинение в
извършено престъпление, което е довело и до изтърпяване на съответните
мерки за процесуална принуда, и на претърпени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от неправомерните действия на ответника.
Отговорност за репариране на причинените на ищеца вреди в случая следва
да се носи от Прокуратурата на Република България, която е упражнявала
ръководство и надзор на досъдебното производство, контролирала е хода на
разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото,
давала е указания по разследването, съгласувала е повдигането на обвинение
и е внесла обвинителен акт в съда, като е поддържала обвинението във всички
фази на процеса, вкл. и чрез изготвяне на протести.
Извършените в хода на наказателното производство процесуално –
следствени действия, мярката за неотклонение „задържане под стража“ и
последващата такава – „домашен арест“, през изтеклия период от 5 години и 7
месеца, от началото на наказателното производство, започнало с
постановление на прокурора от 09.06.2016г. до приключване на същото с
влязла в сила оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения, са
засегнали неимуществената сфера на ищеца. Причинените неудобства от
наказателното преследване и злепоставянето му в обществото безспорно имат
пряко значение за размера на обезщетението на пострадалия, когато е налице
причинна връзка с повдигането на обвинение. Повдигането на незаконно
обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга
неговия личен живот, професионален авторитет и достойнство на гражданин.
След като се доказват увреждащите последици от наказателната репресия,
съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с релевантните
за спора обстоятелствата от значение за определяне на конкретния размер.
Преживените притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството
и честта, са във връзка с обвинението. Съдът намира за доказани по
9
основание твърденията в исковата молба, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди са причинени от продължилото 5 години и 7 месеца
наказателно производство, от тежестта на обвиненията, от мерките за
неотклонение и невъзможност да упражнява професионалната си дейност
докато търпи мерките. Вредите са се изразили в стрес, притеснения,
безпокойства, тревоги,влошаване на общото здравословно състояние и на
емоционалното състояние, накърняване на честта и достойнството,и на
професионалния му авторитет.
Съгласно константната практика на ВКС (така напр. Решение № 356 от
09.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2946/2014 г., IV г. о., ГК), при определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като на
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително трябва да се отчете постановяването на една или повече
осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на
лицето (в конкретния случай е налице осъждане от две инстанции), общата
продължителност (5 години и 7 месеца) и предметът на наказателното
производството (обвинения за тежки престъпления), поведението на страните
и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и
на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение
по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване (в този смисъл –
Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС). Последното
обуславя очертаване на предмета на спора в рамките на обичайните
негативни преживявания за съответните действия или бездействия на
10
прокуратурата .
Съдът намира, че в настоящия случай в исковата молба предметът на
спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от
ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, а се
претендира обезщетяване на увреждания значително над обичайните като
интензитет и вид. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над
обичайните обаче не са конкретно формулирани в исковата молба, а по
делото не се доказаха такива.
От гледна точка на спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т.
1 и т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на Държавата за вреди,
като критерий за преценка са въведени продължителността на наказателното
производство до окончателното му приключване, съобразно разумния срок на
висящност на едно производство, характера на престъпленията, за които е
повдигнато обвинение, публичното достояние на делото и свързаните с това
последици. В настоящия случай, периодът от образуване на наказателното
производство до приключване на делото с оправдаване на ищеца по всички
повдигнати му обвинения, е 5 години и 7 месеца. Освен това, търпените общо
28 месеца и 27 дни от ищеца мерки за процесуална принуда „задържане под
стража“ и „домашен арест“ през периода 31.05.2017 г. – 27.10.2019 г.,
безспорно са му нанесли сериозни негативни последици в психически и във
физически план – значително отслабнал, бил много притеснен, търпял
заплахи в ареста и затвора, физически изтощен и отчаян, без перспектива за
бъдещето. Обезщетението за неимуществените вреди следва да обхване и
вредите от незаконното задържане под стража, с оглед разясненията в т. 13 от
ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.
Ответникът не носи, обаче, отговорност за лошите битови условия в
ареста, каквито доводи навежда ищецът. Сектор „Арести“ към РС
„Изпълнение на наказанията“ се намира в структурата на Министерство на
правосъдието, което е различно юридическо лице от Прокуратурата на
Република България. От процесуална гледна точка продължителността на
производството надхвърля разумния срок за водене на наказателно
производство, а от гледна точка на психическите преживявания на ищеца,
ограничаването на социалните и професионални контакти, неудобството,
накърнените чест и достойнство, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би репарирало адекватно тези вреди, като се съобрази и
съдебната практика, е в размер на 40 000 лева. Над този размер
претендираните неимуществени вреди съдът намира за недоказани.
Наред с това, от събраните и неоспорени писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът е претърпял и имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения през
периода на задържането му и домашния арест, от Кооперация „Б.“ - с. Б.,
която е напуснал след извършените в дома му действия по претърсване и
изземване. В тази връзка следва да се отбележи, че за самото прекратяване на
11
трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 от КТ, което е станало
почти година преди повдигане на обвинението и задържането на ищеца под
стража, ответникът не следва да носи отговорност. Съдът намира, че само в
периода, докато е търпял мерките за процесуална принуда, ищецът е в бил
обективна невъзможност да упражнява трудова дейност. Не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че през останалото време, докато е
водено наказателното производство срещу него, той е търсил работа и именно
заради повдигнатите му обвинения не е бил наеман. От заключението на
вещото лице се установява, че имуществените вреди, които ищецът е
претърпял в резултат на неправомерното му привличане към наказателна
отговорност, са в размер на общо 51 662.70 лв. – пропуснати ползи през
периода от 31.05.2017 г. до 27.10.2019 г. (28 месеца и 27 дни) от
невъзможността да упражнява трудова дейност. До пълния предявен размер
от 129 211.51 лв. искът за имуществени вреди се явява недоказан и
неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху посочените размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди се дължи законна лихва, която е претендирана от
20.01.2022 г.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца,
съразмерно с уважената част на исковете, разноските за производството – 20
лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице, а на процесуалния
представителна на ищеца адв. Н. М. от АК – Русе адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2124 лева.
Възражението за прекомерност на разноските, направено с отговора на
исковата молба, се явява неоснователно, съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. А.,
ЕГН **********, от гр. Р., ул. Т.И №*,*****, сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото и поддържано срещу него
незаконно обвинение за престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от
НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл.
149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, за които е оправдан от съда с влязла в сила на 19.01.2022 г.
Присъда № 4/18.01.2019 г. по НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенския
окръжен съд, ведно със законната лихва от 20.01.2022г., до окончателното
плащане, сумата от 51 662.70 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи през периода от 31.05.2017 г. до
12
27.10.2019г. от невъзможността да упражнява професията си ***********,
поради наложените му мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“ по воденото срещу него наказателно производство, по което
е оправдан със същата влязла в сила присъда, ведно със законната лихва,
считано от 20.01.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 220
лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за сумата над 40 000
лева до претендираните 300 000 лева, ведно със законната лихва и за
имуществени вреди за сумата над 51 662.70 лева до претендираните 129
211.51 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Н.
М. от АК – Русе, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 2124 лева,
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13