Р Е Ш Е Н И Е № 260001
Гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при
участието на секретаря Таня Златева, след като разгледа ВНЧХД
№ 131 по описа за 2021 г. на ПОС, докладвано от съдията
БОНЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 260051/23.10.2020 г., постановена по НЧХД № 1074/2020 г., ПРС, 09
нак.състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.В.Д. *** с ЕГН **********, за НЕВИНЕН
в това на 08.01.2020 г., в интернет, в електронното издание „П.“, с електронен
адрес – ***, в качеството си на *** на
същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН: **********,
изнесени в статия на електронен адрес – ***/, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по интернет – престъпление по чл. 148,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. I-во от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ ИЗЦЯЛО по така
повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда ПРС е ОТХВЪРЛИЛ ИЗЦЯЛО приетия за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от
частния тъжител Д.А.Г. срещу подсъдимия И.В.Д., за
сумата в размер на 10 000 лева, съставляващи неимуществени вреди от описаното
в частната тъжба деяние, а именно – от това на 08.01.2020г., в интернет, в
електронното издание „П.“, с електронен адрес –
**, в качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни
обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН:**********, изнесени в статия на електронен адрес
– *** като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по интернет,
съставляващо престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро от НК, вр.
чл.147, ал.1, пр.I-ро от НК, като НЕДОКАЗАН по основание и размер.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК ПРС е осъдил частния тъжител и граждански ищец Д.А.Г.,
ЕГН:**********, да заплати на подсъдимия И.В.Д. с ЕГН ********** направените
разноски по делото в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА за процесуално
представителство от адвокат.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител Д.Г., който редовно призован не се явява в
съдебно заседание, а чрез повереника си адв. Б. моли присъдата да бъде отменена
и се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият И.Д. лично и чрез
защитника си адв. К.Н. моли присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивски окръжен съд след като
провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и във връзка със становищата на страните намира въззивната жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ПРС е приел,
че:
Подсъдимият И.В.Д. е
роден на *** ***, *** гражданин, средно образование, неженен, работи като ***
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият И.В.Д. бил ***
на информационна интернет платформа „П.“, на електронен адрес: ***
На 08.01.2020г. в
същата електронна медия „П.“ била публикувана статия с електронен адрес -***
със заглавие „Красотата ще спаси света?“.
Под горното заглавие бил публикуван редакторски коментар
със съдържание – „П. публикува в отделен
текст коментар от сайта на читателката ни А. М., с който тя дава своя авторски
отговор на въпроса „Да се строи ли гигантска сграда върху археологията на П.?”,
каквото е последното ни заглавие по темата. Коментарът, подписан като
„Гражданска позиция на няколко наследствени „пловдивски кокони“” представяме
без редакторски намеси.“.
След последния коментар била публикувана и самата статия
със съдържание:
Красотата ще спаси света?
Или как една блондинка, докато търси в сайт на българска козметична
компания своя шампоан против пърхот за 3лв, открива съобщение за инвестиционно
намерение за поне 30 милиона лева в един хилядолетен град, до вчера и столица
на културата.
Пиесата е реализирана с любезното съдействие на Община Пловдив. Сцената
на кръстопът е застлана с рози. Много рози. От тук, та чак до границите на
източна Европа.
Първо въвеждащо действие:
Преди около половин век на някой му хрумнало да построи музей на
тракийската история и изкуство в сърцето на града. За идните поколения. Така
де, да се помни миналото!
Пловдив древен и млад!
Казват по онова време се работило бързо и точно. Бързо разкопали и
побили темелите на бъдещия музей, а антиките,които намерили, скрили в незнайно
царство- господарство.
На сцената се появил кметът на Пловдив с мандат от 1 ноември 1995г до 1
ноември 1999г
Видял се в чудо пишман кметът, теглил едни пари от една банка, да спаси
заплатите на бюджетните работници и.т.н.
И после, като не успял да върне парите, дал общинския имот заедно с
бетонната конструкция, на банката и то от сърце!
И така се появила „ Д.“!
Второ действие:
Минали години. Честен бизнесмен купил дълга към банката, която
неочаквано се превърнала в бивша банка.
И станал нашият човек, горд собственик на „Д“. Започнал да мечтае как ще
я превърне в хотелче за чудо и приказ, на 7 етажа, с кула и лифт за многото
туристи, които да се изсипват направо на Античния театър. (пък той колко
туристи може да събере…)
Мечти, мечти, розови мечти.
И тогава изневиделица се появили шепа трезвомислещи и му объркали
благородните намерения.
Човекът се видял в чудо! И решил!
Позабавил темпото и станал благодетел и меценат. Покрил се със слава от
глава до пети.
И вече нищо не е същото!
Появили се много важни въпроси:
Защо ние, гражданите на Пловдив искаме да спираме всякакви строежи върху
Джамбаз тепе, в най-югоизточната част на Трихълмието, в подножието на Старинен
Пловдив?
Защо считаме, че с инвестиционните си намерения инж. Д.Г., чрез
дружествата „Ц. П.“ АД; „Р. И.“ и др. ще унищожи безценно историческо
наследство от световно значение, още повече, че археологическото проучване в
района не е довършено? Чрез поредица от управленски грешки през последните
години в гр. Пловдив се стигна до тук! Какво следва? Виновен ли е бизнесменът, че
Общината му е поднесла на тепсия всичко?
За кой пореден път ще го гледаме тоя цирк! Все едни такива въпроси!
Хипотетични отговори:
„Виновност на предишното
управление; давност; вече е започнато от предишното ръководство; тежко
наследство; длъжни сме да изпълняваме взети вече решения (нищо, че са
малоумни!)“
Има ли разумно решение? – ще попита някой.
Нужна е воля и разум, за да се спре това безумие и да се продължи с
допълнително разкриване на културните пластове от римската, както и от по-
ранната елинистическа епоха. Очаква се с бъдещите проучвания да бъде потвърдена
хипотезата, че в конструкцията на Източната порта са включени останки от
триумфални арки, издигнати във връзка с посещението на римския император Адриан
във Филипопол през II век. Ако се докаже наличието на арка, то, тя ще бъде
единствената открита на територията на България, и то по трасето Via
diagonalis! Находките по протежението на Диагоналния път (Via Diagonalis, Via
militaris или Via Singidunum), построен от римляните през 1 век от н.е,
свидетелстват за хилядолетен междукултурен обмен. Той е идвал от Сингидунум
(Белград), минавал през Виминациум (Костолац) – Наисус (Ниш) – Сердика (София)
– Филипопол (Пловдив) – Хадрианопол (Одрин) и е стигал до Бизантион
(Константинопол). Днес върху него са разположени столиците на пет държави:
Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. През 2007 – 2008 г, при
спасителни археологически разкопки с ръководител М.М.К., е проучено
продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага
архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на
архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от
археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ 101
елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за
потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и
„типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите
специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на
обекта археологът М. М.-К. и архитектът Г. П.
Част от зоната, предвидена за строеж на жилищна сграда и др., попада в
границите на групова недвижима културна ценност Историческа зона
„Филипопол–Тримонциум-Пловдив“.
Проектът предвижда промяна на отреждането на УПИ I – 2234,
административна, обществена, стопанска дейност, с превеждане в съответствие с
идентификатор по КК на гр.Пловдив в УПИ I-1704, обществено обслужващи дейности,
жилищно “ строителство и археология за изграждане на обект:
„Културно-исторически и обществен център Пловдив”.
И какво като всяко строителство в района е недопустимо и е престъпление
да се изграждат административни, обществени или жилищни сгради върху Паметник
на културата с категория „Национално значение“?
Ние, гражданите, дали ще следим за опазването на разкритите
архитектурно-археологически структури и за стриктна реставрация, консервация и
анастилоза – връщане на наличните разпръснати елементи на техните места в
първоначалната композиция, като се спазва принципът за минимална намеса?
И какво излезе? – ще попита някой
-Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
К Р А Й“
За да приеме тази фактическа обстановка първостепенният съд се е доверил
на обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие, от които
се установява, че изданието в които е публикувана статията „П.“ подсъдимият е ***,
като посочва и причините за публикацията – да бъдат отразени повече гледни
точки относно намеренията на тъжителя по делото Д.Г. за построяване на сграда
върху археологията на П..
Обстоятелството на публикуване на тази статия, както и
съдържанието й се установява също и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Ф.А. И., която също преповтаря в най-общия смисъл на думата
съдържанието на статията, а също и как това съдържание се е отразило на
състоянието на частния тъжител.
При тази установена фактическа обстановка ПРС е стигнал до
единствено възможният извод, че подсъдимият И.Д. не е осъществил от обективна и
от субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.2 предл 2-ро от НК, вр чл.147 ал.1 предл. 1-во от НК, а именно – на
08.01.2020 г. в интернет в електронното издание „П.“ в качеството си на *** на
същото да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., с ЕГН **********,
изнесени в статия на електронен адрес ***, като
клеветата да е разпространена по друг начин, а именно по интернет.
За да стигне до този
извод ПРС е съобразил, че самата статия съставлява публикуване на коментар на
читател – А.М., БЕЗ РЕДАКТОРСКА НАМЕСА, като това обстоятелство се установява
както от съдържанието на самата статия, така и от обясненията на подсъдимия, на
които съдът се е доверил. При това положение – публикуване на мнение на лице не
би могло да доведе до осъществяване признаците на състава на престъплението
клевета със субект **на съответната медия.
Както е приел в мотивите си районният съд в настоящият
случай става дума не за статия с автор подсъдимият Д., в която той да твърди,
че възпроизвежда мнение на неназовано лице, а за буквално пресъздаване на
написано от конкретно посочен автор – А. М. /читател на сайта/ БЕЗ РЕДАКТОРСКА
НАМЕСА.
При това положение, ************ дума по-горе ПРС е стигнал
до единствено възможния извод, че подсъдимия Д. не може да бъде субект на
престъплението клевета, поради което и го е оправдал по повдигнатото му с
частната тъжба обвинение.
В съответствие с постановената присъда е отхвърлен и
предявеният от Д.Г. против И.Д. граждански иск за сумата от 10000 лева.
При тези установени факти въззивната инстанция счита за
излишно и безпредметно да се занимава с въпроса има ли извършено престъпление
спрямо частния тъжител Д.Г. в горепосочената статия от друго лице или не, както
подробни мотиви е изложил районният съд, макар да е признал, че може да спре и
до тук.
Частният тъжител Д.Г. следва да заплати на подсъдимия И.Д.
сумата 1000 лева направени от него разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260051/23.10.2020 г. на ПРС, 9 н.с.
ОСЪЖДА Д.А.Г. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д. сумата 1000 лева заплатена от
последния като разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: