Решение по дело №17/2022 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 44
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20224140200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Павликени, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20224140200017 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0311-
000692/11.11.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ-П., с което на
Я. А. А., ЕГН ********** от с. Б., ул. „***” № *** са наложени
административни наказания, както следва - за нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП и за
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N 1з-2539
на МВР са отнети 6 контролни точки. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на НП, като жалбоподателят в съдебно заседание, чрез
защитника си поддържа и доразвива жалбата и моли отмяна на НП.

1
Ответник жалба редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.

ПРС, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в
законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 12.10.2021 г. актосъставителя Г., в присъствието на св. Ц. и П., както и
на жалбоподателя, против последния съставила акт за установяване на
административно нарушение серия GA, бл. № *** за това, че на същата дата в
„….22:56 часа в с. Б., ул. „***“ при следните обстоятелства: До номер ***
управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** собственост на Г.
Й. В., ЕГН ***, като към датата и часа на извършване на проверката
автомобила е без ГТП. По време на движение не използва обезопасителен
колан с който е оборудван автомобила. Водачът е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр номер ***. като уреда
отчита 0.82 промила алкохол.“ – квалифицирано като нарушения по чл. 147,
ал. 1 и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт, в срока по ЗАНН е издадено и
обжалваното наказателно постановление.

Разпитани в съдебно заседание, актосъставителят и свидетелите
поддържат констатираните в АУАН обстоятелства, като заявяват, че
управляваното МПС е товарен бус, не помнят конкретни обстоятелства
относно проверката.

Жалбоподателят не ангажира доказателства.

2
С оглед така изложеното съдът не възприема направените от
жалбоподателя оплаквания в жалбата, по следните съображения:

Актът е подписан от актосъставителя, посочените свидетели – очевидци
и жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността си да напише
възражения в акта или да депозира допълнителни такива.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Проверяващите органи в кръга на компетенциите си по ЗДвП са съставили акт
за нарушението, който не страда от съществени пороци, съдържа пълни данни
за актосъставителя, нарушителя и свидетеля, описание на нарушението - и в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение и в тази на наказателното постановление е отразено какво
нарушение е извършил А.. И в двата акта същото е описано подробно и
прецизно с всички признаци на неговата обективна и субективна страна.

Същото се отнася и за процедурата по издаване на наказателното
постановление, която следва законовите изисквания.

Това, че актосъставителят и свидетелите не помнят подробности по
конкретния случай или в показанията им има несъществени противоречия, не
означава, че същите не са в състояние да защитят констатациите по акта.
Тримата са служители при РУ, гр. П. и в ежедневните им служебни
задължения влиза и осъществяването на контрол по спазване разпоредбите на
ЗДвП от водачите на моторни превозни средства. Естествено е те да не
помнят всички подробности от конкретния случай, но поддържат
констатациите, описани в акта за установяване на административно
нарушение. Следва да се отбележи, че по делото не се установява, не се и
твърди те да са в каквито и да било отношения с жалбоподателя, които да
поставят под съмнение достоверността на показанията им, дадени след
3
предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, респективно
констатациите в акта.

Следва, при това положение и с оглед доказателствената дейност на
жалбоподателя, да се съобрази нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят, към момента на спирането му
е „водач на пътно превозно средство”, т.е. управлявал моторно превозно
средство. И като такъв той следва да се подчинява на общите правила на
ЗДВП в частност на чл. 137а, ал. 1 „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“ и на чл. 147, ал. 1 „Регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства,
с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност.“ От гореописаното се установява
А. не е изпълнил задължението си да постави предпазния колан, с който
управляваното от него МПС е било оборудвано, както и това да представи
същото за извършване годишен технически преглед, т.е. безспорно
нарущителят като водач на МПС не е съобразил поведението си с горни
правила, с което виновно нарушил цитираните норми. Не е спорно по делото,
че МПС попада в категория от визирани в нормата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП
– M1 или N1 – в зависимост от окомплектовката за превоз на пътници или
товари, както и че производствено е било оборудвано с предпазен колан за
водача.

Съответни на констатираните нарушения са и санкционнате разпоредби –
тази на чл. 185, предвиждаща глоба в размер на 20 лева и чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП, санкционираща с глоба 50 лв. водача нарушител, каквито са и
наложените.

4
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 21-0311-
000692/11.11.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ-П., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд, гр. Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5