№ 8460
гр. София, 23.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110119314 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.
129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед
процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде
указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за
ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на
определението. Също така доколкото в прерогатив на съда е да определи правната
квалификация на иска, следва да се посочи, че съдът не се консолидира със становището и
на двете страни по посочената от ищеца правна квалификация. Следва да се посочи, че
между ищеца и ответника не е възникнало наемно правоотношение. Такова наемно
правоотношение би могло да възникне само ако апартаментът беше собственост на другия
съпруг или на негови близки в хипотезите на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от СК. В случая собственик
е акционерно дружество, поради което не биха могли да се приложат съответните
разпоредби на Семейния кодекс.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Основателно е искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно оценителна
експертиза.
Следва да бъдат оставени без уважение доказателствените искания на ответника за
допускане на гласни доказателствени средства като ненеобходими за правилното решаване
на спора.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да:
1
1) уточни периода на претенцията си за главница, с оглед констатираните
противоречия между обстоятелствена част и петитум.
2) уточни претенцията си за обезщетение за забава върху главниците по размер и
период с посочване на начална и крайна дата, като има предвид, че крайният му период е до
депозиране на исковата молба, а законната лихва от датата на исковата молба е законна
последица от уважаване на иска;
При неизпълнение на указанията в цялост и срок исковата молба ще бъде върната в
съответната част. След уточненията, съдът ще допълни, съответно измени проекто-доклада
си в съответната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за допускане на
гласни доказателствени средства като ненеобходими за правилното решаване на спора.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза за отговор на въпросите
поставени с исковата молба, срещу депозит в размер на 300,00 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ...
Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за внесен
депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на искова молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумите, както следва: сумата от 3882,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване на
ищеца от правото на ползване на собствения му недвижим имот – апартамент № 18 в гр.
София, р-н Витоша, ж.к. Симеоново – Север, ул. 64, № 9, както и сумата от 263,17 лева,
мораторна лихва за забава.
В исковата молба, ищецът твърди, е собственик на апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ж.к. Симеоново-север, ул. „64-та“ № 9. Сочи, че с определение № 58118 от
06.03.2019 г. по гр.д. № 12842/2018 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 323 ГПК в
бракоразводно дело между Василиос Константинос Н.с и ответницата В. П. Н., процесният
имот, който представлявал семейно жилище, бил предоставен за привременно ползване на
ответницата, докато упражнява родителските права по отношение на общите две деца на
съпрузите. Твърди, че ответницата дължала обезщетение за ползване на ищеца, като
собственик на жилището, в размер на средния пазарен наем, като се приспадне площта,
ползвана от двете деца, т.е. в размер на 1/3 от средния пазарен наем. За периода 01.07.2022
г.-01.03.2023 г. сумата била в размер на 3882,87 лв., като натрупаната лихва за забава била в
размер на 263,17 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че искът е следвало да бъде
предявен в бракоразводния процес. Посочва, че с процесния иск се цели осъществяване на
натиск от страна на съпругът й, който бил действителен собственик на ищцовото дружество.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже: 1/ принадлежност на
правото на собственост върху процесния имот в правната сфера на ищеца; 2/ обедняване на
ищеца, изразяващо се в отнемане възможността му да упражнява вещното си право в пълния
му обем; 2/ обогатяване на ответницата под формата на спестени разходи за ползването на
собствения на ищеца имот; 3/ връзка между обедняването и обогатяването, изразяваща се в
2
наличие на общ факт, от който са произтекли посочените изменения в патримониумите на
страните, в случая ползването на имота от ответницата – несобственик; и 4/ липса на правно
основание за осъщественото ползване от ответницата, респ. и за настъпилото имуществено
разместване.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелствата, а именно: че ищцовото дружество е собственик на процесния
имот и че в исковия период имотът е ползван от ответницата и децата.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3