Решение по дело №79/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана в срок от молителя в първоинстанционното производство М. Й., частна жалба. В жалбата се твърди, че протоколно определение от 13.12.2012 г., постановено по Г.д. № 224/ 2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е прекратено производството по делото, е неправилно и необосновано, постановено в драстично и грубо противоречие с материалния и П. закон, и с доказателствата по делото. Излагат се съображения в тези аспекти. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното определение, вместо което върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

В дадения му надлежен срок, ответникът по частната жалба О. М., не е депозирал отговор на същата.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема за установено следното :

В основата на първоинстанционното производство стои предявената пред Момчилградския районен съд от молителя М. Й. молба, с която цели да бъде допусната поправка в акт за гражданско състояние, в частност в акт за раждане № 558/30.12.2006 г. на О. М., като в графа „баща” бъде заличено неговото името М. А.И. и ЕГН *, защото молителят не бил баща на лицето,и защото не били налице основанията за пресъставянето на акта-липсвало припознаване и установен произход от бащата, което налагало да бъде задължено длъжностното лице по гражданското състояние –Кметът на О. М. да впише промяната в регистрите за гражданското състояние.

Настоящата инстанция в рамките на своя въззивен контрол констатира следното : Пред надлежния първоинстанционен съд искането е предявено от турския гражданин М. Й.,роден на., който видно от направената бележка върху неговия собствен акт за раждане №12/21.03.1964 г. носил българските имена М. А. И., но бил освободен от българско гражданство с указ № 122/ 29.12.2002 г. на МП. Същият в образуваното пред Момчилградския районен съд производство твърди, че в Акт за раждане № 558/30.12.2006г. на О. М., принадлежащ на Ю. Д. с ЕГН *, била допусната грешка като той- М. А. И. с ЕГН * неправилно бил вписан като баща на титуляра на акта. От прочита на акта се установява, че Ю. Д. е роден на 22.05.1991 г. в Р.Турция от родители Тюркян Дьонмез, с ЕГН * и М. Дьонмез, с ЕГН *. В графа „Бележки” е отразено от длъжностно лице, че имената в регистрите за населението са Т. К. С.и М. А. И. В кориците на делото е приложен в легализиран превод и Акт за раждане № 1993-001854 на Служба Гражданско състояние, Б./ И., Р. Т., съдържащ апостил. От прочита му се установява, че Ю. Д. е роден на 22.05.1991 г. в К.от баща М. Д. и майка Т. Д..

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.12 г. по образуваното Г.д. № 224/2012 г., компетентният Момчилградския районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че искането, с което е сезиран не попада в хипотезата на чл. 547 от ГПК, и че направеното искане засяга произхода на титуляра на акта за раждане, поради което за оспорването на този произход е предвидена друга процесуална възможност, а именно по реда на Семейния кодекс.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира предявената частна жалба за допустима, но неоснователна. От анализа на изложените в молбата твърдения става ясно, че в производството молителят при все, че твърди наличие на грешка в съставяния акт за гражданско състояние, всъщност цели да бъде допусната поправка в акт за гражданско състояние на един пълнолетен гражданин и при това досежно произхода му от баща. И това молителят цели да бъде допуснато в едно охранително производство, в което пълнолетното физическо лице, чиято правна сфера досежно произход се цели да бъде променена, не участва. В този аспект настоящата инстанция намира за правилен извода на решаващия съд, че целеният в казуса резултат следва да бъде постигнат в едно исково производство за оборване на произход с призоваване на всички заинтересовани от изхода на спора страни. Друг е въпросът доколко турският гражданин М. Й. може и следва да се ползва от имената М. А. И. и ЕГН, които вече не притежава, както сам твърди поради освобождаване от българско гражданство, и дали тези имена, посочени в съставения през 2006 г., процесен акт за раждане касаят този турски гражданин.

Т.е. изложеното води до извода, че атакуваното определение на Момчилградския районен съд се явява правилно.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от М. Й., гражданин на Р.Т., със съдебен адрес в Р.Б. в Г.М., У.”Г. № 31, А.С., против протоколно определение от 13.12.2012 г., постановено по Г.д. № 224/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд.

На основание чл.274, ал.3, т. 1 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.