МОТИВИ на присъда по НОХД №332/2020 г. по
описа на ВПРС
Срещу подсъдимият А.И.С. с ЕГН **********,
роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно
образование, женен, безработен, неосъждан са повдигнати обвинения по внесен от ШРП ТО-В.Преслав, обвинителен акт по
ДП№208/2020 г. по описа на РУ-В.Преслав, за това, че на
04.07.2020г., около 08,55часа, край гр. Велики Преслав, обл. Шумен, управлявал
моторно превозно средство – л.а „Фолксваген Венто“ с рег.№****, негова
собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.00 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с
фабр.№ARDN003- престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК и за
това, че на 04.07.20920г. около 08,55 часа край гр. Велики Преслав, обл. Шумен,
управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Венто" с
рег.№ ****, негова собственост, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000847 от 24.07.2019г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен, връчена му лично на 07.08.2019г.
- престъпление по чл.343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимия и защитника заявяват, че ще се възползват от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК, подсъдимия признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370,
ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 03.09.2020 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие
на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията
описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа повдигнатите обвинения и предлага
на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание за всяко от
престъпленията от по една година „лишаване от свобода“, което на осн.чл.58а,
ал.1 от НК да намали с една трета. На основание чл.66, ал.1 от НК, счита че са
налице всички предпоставки за отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от три години. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени и
алтернативно предвидените наказания за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
„глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и шест месеца. По отношение на предвиденото кумулативно наказание
„глоба“ за престъплението по чл.343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК, предлага да бъде
определено такова в размер на 400.00 лв., като на осн. чл. 23 от НК следва да бъде определено общо наказание до
размера на най-тежкото между двете наказания, които съда ще определи. На осн.
чл. 23, ал. 2 от НК следва да бъде присъединено и наказанието „Лишаване от право да управлява
на МПС“ Прокурорът прави искане за отнемане в полза на държавата на ½ МПС
придобито в режим на СИО, като средство за извършване на престъплението.
Защитникът моли да бъде определено наказание на
подсъдимия за престъплението по чл. 343в от НК, счита че следва да бъде
наложено минимално наказание каквото е предвидено в размер на една година,
което следва да бъде редуцирано по чл.
58а от НК и съответно да бъде в размер осем месеца „Лишаване от свобода“,
намалено с 1/3. По отношение на глобата, която е неразменна част, счита че би
следвало да се наложи минималната такава в размер на 200 лева. Наказанието
„лишаване от свобода“ според защитата следва да бъде отложено за срок от три
години при условията на чл. 66 от НК, до колкото се явява първо такова
наказание. По отношение на обвинението по чл. 343б от НК счита, че едно
наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано
на осн.чл.58а, ал.1 от НК с приложението на чл.66 от НК ще бъде адекватно на
извършеното. Паричната глоба също следвало да бъде към минимума. По отношение на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, счита че с оглед
превъзпитанието на дееца следа да бъзе наложено наказание в размер на една
година „Лишаване от право да управлява
МПС“. По отношение на искането за отнемане на автомобила, счита че същото се
явява незаконосъобразно.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,
наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Поддържа изложеното от защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът прие за установено от фактическа страна изложено в обвинителния акт, а
именно:
На 04.07.2020г. подс. А.И.С., след като употребил алкохол и независимо, че свидетелството му за управление на МПС било
отнето по административен ред по силата на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
19-0869-000847 от 24.07.2019г. от началник сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР – Шумен, управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Венто" с
рег.№**** край гр.Велики Преслав в района на кръстовището на път SHU1004 с път SHU1006.
На същата дата 04.07.2020г. свидетелите Н. М.
и П. П. - полицейски служители при РУ-Велики Преслав, изпълнявали служебните си
задължения в района на посоченото кръстовище на път SHU1004 с път SHU1006, намиращо се край
гр. Велики Преслав. Около 08,55 часа, полицейските служители спрели за проверка
МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Венто" с рег № ****,
управлявано от подс.А.И. ***. При проверката обв.С. не представил СУМПС. Същият
бил поканен да бъде изпробван за наличие на алкохол в дъха му с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510 ". При извършената в 08,59 часа проба под № 05178 било отчетено
съдържание на алкохол в размер на 2,00 промила. На лицето бил издаден талон за
медицинско изследване № 0041716, в който С. записал собственоръчно, че приема
показанията на техническото средство. Същият отказал даване на кръвна проба,
което е удостоверено в талона от медицински специалист при ЦСМП,Филиал-Велики
Преслав. Пред св.М. и П. дал обяснения, че вечерта и сутринта употребил алкохол
- вино.
В хода на разследването, било установено, че
свидетелство за управление на МПС на подсъдимия, било отнето по административен
ред със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
19-0869-000847 от 24.07.2019г. от началник сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Шумен, връчена му лично на 07.08.2020г. и влязла в законна сила на
22.08.2019г. за срок не повече от 18 месеца, считано от 23.07.2019г. От писмо
рег.№ 869-р-4766/28.09.2020г. от сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Шумен, се
установява че ЗППАМ не е била обжалвана и е влязла в законна сила на
22.08.2019г., както и че НП № 19-0869-003373/10.10.2020г. било връчено на 26.01.2020г.
и към 29.09.2020г. не е влязло в законна сила.
Установено е по делото, че управлявания от подс.
С. лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Венто" с рег № **** е
собственост на А.И.С. /в режим на СИО/. Същият бил доброволно предаден от С. за
нуждите на ДП № 208/2020г. , с оглед обезпечаване приложението на чл. 53 от НПК.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на
подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява по надлежния ред/химическа експертиза/, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда;
- субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия и ниската му правна култура.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че като управлявал л.а „Фолксваген Венто" с рег.№****, негова собственост /в режим на СИО/, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 19-0869-000847 от 24.07.2019г. от началник сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - Шумен, връчена му лично на 07.08.2020г. и влязла в
законна сила на 22.08.2019г., подсъдимият е осъществил от обективна
страна и състава на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за всяко от извършените
от него престъпление, съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е
по реда на глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият
А.И.С.
с ЕГН ********** роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан.
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК:
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия - съдействие на органите на наказателното
производство, чисто съдебно минало.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени високата концентрация на
алкохолно съдържание и наложените административни
наказания по ЗДвП.
Предвид на горното съдът, намира че по отношение на подсъдимия А.С. не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства и
определели, наказанието му при условията на чл.54 от НК вр. с чл.58а, ал.1 от НК, в минималния предвиден в закона размер една година „лишаване от свобода“,
което намали с една трета и му наложи осем месеца „лишаване от свобода“. Съдът наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ към
средния размер от 500.00 лв.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване, поради което постанови отлагане на
изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК и предвид установената концентрацията на алкохол в кръвта и
наложените административни наказания по ЗДвП, настоящият състав определи на
подсъдимия и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година и шест месеца.
За престъплението по чл.343в, ал.3
вр. ал.1 от НК:
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия - съдействие на органите на наказателното
производство, чисто съдебно минало.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени наложените
административни наказания по ЗДвП и извършване на престъплението в съвкупност с
друго престъпление против транспорта.
Предвид на горното съдът, намира че по отношение на подсъдимия А.С. не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства и
определели, наказанието му при условията на чл.54 от НК вр. с чл.58а, ал.1 от НК, към минималния предвиден в закона размер шест месеца „лишаване от свобода“,
което намали с една трета и му наложи четири месеца „лишаване от свобода“. Съдът наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в минимален
размер от 200.00 лв.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване, поради което постанови отлагане на
изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1
от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия за престъпленията по
настоящата присъда в размер на най-тежкото измежду тях, а именно осем месеца
“лишаване от свобода”, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи
изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал.3 от НК, присъедини изцяло към така определеното общо наказание “лишаване от свобода”
наказанието „глоба“ в размер 500.00 /петстотин/ лева, като най-тежкото измежду
наложените такива. На основание чл. 23, ал.2 от НК, присъедини изцяло и
наказанието “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок
от една година и шест месеца, считано от влизането на присъдата в сила.
В случай на привеждане в
изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода“,
съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, от
определеното общо наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъдимия А.И.С. е бил задържан на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 04.07.2020 г. от 08,55 часа до 21,15 часа на от 04.07.2020 г.
по настоящото дело.
Комбинацията от така определените
размери на тези наказания, съдът намира за справедлива и съответстваща на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
Настоящият състав счита искането
на прокурора за отнемане в полза на държавата на ½ ид.ч. от л.а „Фолксваген
Венто“ с рег.№****, собственост на подсъдими на
осн.чл.53, ал.1, б.“а“ от НК за неоснователно, поради следното: Предметът на
престъпленията против транспорта са обществените отношения, които осигуряват нормална
и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в
опасност или увреждане на лични и/или имуществени интереси на неопределен брой
лица. Транспортът представлява придвижване на хора и стоки в пространството с
транспортни средства. Транспортното средство, включително и МПС, като част от
обективната страна на престъплението по чл.343б от НК е част от предмета на
посегателство, а не средство за извършване на престъплението. Отнемане на
предмета престъплението по чл.343б от НК е възможно само в случай, че е изрично
предвидено в особената част на НК. Към настоящият момент такава разпоредба не е
приета.
Предвид изложеното, съдът на основание чл.
111, ал. 1 от НПК, постанови да се върне на подсъдимия, иззетия като веществено
доказателство по делото л.а
„Фолксваген Венто“ с рег.№****.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: