№ 820
гр. Пазарджик, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря К.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220103489 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.
Подадена е искова молба от М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен,
*********, чрез пълномощника д-р Р.П. - адвокат от ПзАК, съдебен адрес:
гр.Пазарджик, ********* против Л. СТ. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен,
*********, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че той и
ответникът са първи братовчеди (бащите им Г. и К. К.и са братя) и имат общ
наследодател Л. Й. К., бивш жител на гр.Ветрен, починал на *********г.
Твърди, че общият наследодател притежавал следния недвижим имот:
Дворно място, находящо се в гр.Ветрен, цялото от 750м2, съставляващо УПИ
III-1677 в кв.39 по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, с административен
адрес: улица ****** ******, при съседи на имота: улица; УПИ XIV-1676;
УПИ XIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ ІІ - за училище, ведно с построените в
източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от 52м2 и в
западната част от имота масивна жилищна сграда от 72м2 и стопанска
постройка от 132м3.
Твърди, че общият наследодател живеел и ползвал само полумасивната
1
едноетажна къща от 52м2, построена на източната част на имота, а в
западната част и в масивната сграда от 72м2 живеел бащата на ищеца със
семейството си, като ползвал и стопанската постройка от 132м3. Твърди, че
след смъртта на Л. К. никой от наследниците не ползвал източната част на
имота с полумасивната едноетажна къща от 52м2.
Твърди, че на 09.04.1991г. Г. Л. К. (син на Л. К. и баща на М.К.) се
снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност /съгласно Нотариален акт №154, т.3, н.д.
№1272/09.04.1991г. на Нотариус В. Г. при Районен съд-Пазарджик/ върху 1/2
ид.ч. от описаното по-горе дворно място, с правото на ползване на западната
половина от парцела, ведно с цялата построена масивна жилищна сграда от
72м2 и стопанска постройка от 132м3.
Твърди, че същият ден Г. К. и съпругата му П. К.а прехвърлили на сина
си М.К. описания имот срещу задължението да ги гледа доживотно и им
пре достави правото да ползват една от стаите на сградата.
Твърди, че веднага след това М.К. започнал да обработва и източната
половина на дворното място - засадил ябълкови (2бр.) и кайсиеви (2бр.)
дървета, като започнал да съхранява и ползва зимнина, инвентар, домашна
посуда и лични вещи в едноетажната полумасивна къща от 52м2.
В следващите години засадил овощна градина в тази източна част от
дворното място - 22 дървета (ябълки, круши, череши, праскови, райска
ябълка) и 15 лози. От 1997г. поставил в тази източна част на двора 18 пчелни
кошера и отглеждал пчели. Към настоящия момент са останали 10 пчелни
кошера.
Твърди, че открито и необезпокоявано обработвал цялото дворно място,
включително и източната половина и едноетажната полумасивна къща като
свои и събирал плодовете. Никой от наследниците не проявявал интерес, не
посещавал дворното място и къщата, не се противопоставял и изявявал
претенции към тази част от имота.
Това положение продължавало и до момента на предявяване на
настоящия иск, т.е повече от 30 години, включително с времето на К. К..
Твърди, че по този начин М.К. придобил по наследство и давностно
владение, повече от 30г., описания имот, вкл. и източната половина, ведно с
построена едно етажна полумасивна сграда на 52м2.
2
Твърди, че на 01.08.2007г. М.К. и Е. К.а дарили дъщеря си П. К.а с
двуетажна масивна жилищна сграда от 82м2 и РЗП 164м2, ведно със
самостоятелен обект - гараж, разположен в приземния етаж на същата
жилищна сграда от 20м2, която сграда е построена в северозападната част на
описания имот - дворното място, без да прехвърлят собствеността върху
самото дворно място и без неговото ползване.
Твърди, че братовчед му Л.К. също нямал претенции, тъй като още
около 1970г., при възникнали конфликти, дядото Л. изгонил сина си К. и
семейството му да напусне имота и от тогава то заживяло в друг имот в
гр.Ветрен, като не го посещавали. В последните години Л. и брат му Л.
живеели в чужбина.
Ищецът бил в добри отношения с всички свои роднини, но все отлагал
да се снабди с нотариален акт за придобиване на имота по давност и
наследство.
До пролетта на 2021г. се поздравявали с ответника Л.К., но от този
период последният започнал да го избягва. В един момент от хора в гр.Ветрен
разбрал, че Л. предлагал имота за продажба. Голямо било учудването на
ищеца, защото не бил уведомен за това обстоятелство, още повече, че
продължавал открито да ползва дворното място и полумасивната сграда, без
абсолютно никакво противопоставяне и някакви претенции от братовчед му.
Ищецът извършил справка в СВп и установил, че на 26.04.2021г. Л.К. се
снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство. За свидетели по нотариалното дело той
посочил и били разпитани като свидетели зет му С. И. П. и работниците от
неговата строителна бригада В. П. Б. и К. П. Б., които живеели в другия край
на гр.Ветрен, били много млади, не познавали имота и нямали никакъв
поглед върху владението му.
Сочи, че другите наследници на Л. К., който имал 6 (шест) деца, са:
1/. И. Л. Б., дъщеря, починала на ******г., която нямала деца и
оставила за наследник само съпруга си М. Г. Б., починал на 08.08.2004г.,
който след смъртта си оставил за свои наследници: а/. Ц. Г. Х., сестра,
починала още преди това на 10.04.1994г. и оставила за свои наследник
дъщеря си М. И. С. и И. Г. Б., брат, починал на 13.02.2003г., който след
смъртта си оставил за свои наследници: а/ Б. И. Б., син и Л. И. Б., син, починал
3
на 07.04.2009г. и оставил за наследници Л. И. Б., съпруга, И. Л. Т., дъщеря и
Ц. Л. Б., дъщеря;
2/. Г. Л. К., син, починал на 20.06.2000г. и оставил за наследници: М. Г.
К. и Б. Г. К.;
3/. В. Л. Д., дъщеря, починала на 29.07.2005г. и оставила за наследници:
Х. С. Д., съпруг, починал на 22.07.2007г. и Й. Х. К., дъщеря;
4/. М. Л. А., дъщеря, починала на 20.07.2010г. и оставила за на‐
следници: а/. З. К. А., дъщеря и б/. И. К. А., син, починал на 28.05.2009г. и
оставил за наследници: М. И. А., дъщеря, Р. И. А., дъщеря и А. И. А., син;
5/. С. Л. Ч., дъщеря, починала на 01.12.1992г. и оставила за наследници
Г. С. Ч., син и В. С. Ч., син;
6/. К. Л. К., син, починал на 17.03.2004г. и оставил за наследници: Л.
СТ. К., син и Л. К. К., син;
Твърди, че изложените факти водят до извода, че Л.К. не е станал
изключителен собственик на описания имот по наследство и давност. По
наследство може да е наследил не повече от 1/12 ид.ч. от него, а по давност не
е придобил останалата част от наследството.
Твърди, че владението и ползването на имота от М.К. продължавало
явно, спокойно и без противопоставяне от наследниците на Л. К. или на други
лица повече от 30 години и той го е придобил по давност и наследство.
Обстоятелството, че и в момента владеел имота обосновавало правния
му интерес да предяви само установителен иск, че М.К. по отношение на Л.К.
е собственик по наследство и давност на описания имот, респ. последният не е
станал собственик на това основание.
Сочи, че извършваните действия по снабдяване с нотариален акт и
желанието да продаде имота обосновавали правния интерес на М.К. да
предяви положителния уста новителен иск за собственост срещу Л.К..
По изложените причини за ищеца е налице правен интерес да установи,
че М. Г. К. е собственик по отношение на Л. СТ. К. на 1/2 ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.Ветрен, цялото от 750м2, съставляващо източната
половина от УПИ ІІІ-1677 в кв.39 по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, с
административен адрес: улица *********, при съседи на имота: улица; УПИ
XIV-1676; УПИ XIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ ІІ - за училище, ведно с
4
построената в източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от
52м2, т.е. последният не е станал собственик на същия имот (съгласно н.а.
№109, т.3, рег.№5933, н.д. №476/26.04.2021г. на Нотариус №423-А. И.,
вписана с вх.рег. №3177, дв.вх.рег. №3165, Акт №125, т.11, н.д.
№1698/26.04.2021г. на СВп Пазарджик), респ. на основание чл.537 ал.2 от
ГПК следва да се обез сили този нотариален акт.
Сочи, че му станало известно от нот. дело по снабдяване с констативен
нот. акт от Л.К., че данъчната оценка на имота в атакуваната част е 2351.30
лева.
Моли съда да приеме за установено по отношение на Л. СТ. К., с ЕГН
**********, че М. Г. К., с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от дворно
място, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.39, целия от 750м2 по плана на
гр.Ветрен, общ.Септември, с административен адрес: улица *********, при
съседи на имота: улица; УПИ ХІV-1676; УПИ ХІV-1676; УПИ XV-1677 и
УПИ ІІ-за училище, ведно с построената в източната част полумасивна
едноетажна сграда от 52м2, т.е. Л.К. не е станал собственик, съгласно н.а.
№109, т.3, рег.№5933, н.д.№476/26.04.2021г. на Нотариус №423-А. И., вписан
с вх.рег. №3177, дв.вх.рег. №3165, Акт №125, т.11, н.д. №1698/26.04.2021г. на
СВп Пазарджик и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да обезсили н.а.№109, т.3,
рег.№5933, н.д.№476/26.04.2021г. на Нотариус №423-А. И., вписан с вх.рег.
№3177, дв.вх.рег.№3165, Акт №125, т.11, н.д.№1698/26.04.2021г. на СВп-
Пазарджик, както и да бъдат присъдени деловодните разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че обективно съединените искове с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК (акцесорен иск) са допустими.
Твърди, че исковете са неоснователни и като такива съдът следва да ги
отхвърли.
Твърди, че няма спор, че посоченият и надлежно описан имот в
исковата молба, а именно: Дворно място, находящо се в гр. Ветрен, цялото
от 750 кв.метра, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.37 по плана на гр.Ветрен,
общ.Септември, с административен адрес: улица „І-ва” ******, при съседи
на имота: улица; УПИ XIV-1676; УПИ XIV-1677 и УПИ II - за училище,
5
ведно с построените в източната част от имота полумасивна едноетажна
сграда от 52 кв. метра и в западната част на имота масивна жилищна сграда от
72 кв. метра и стопанска постройка от 132 кв. метра, са били собственост на
Л. Й. К., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Ветрен.
Твърди, че няма спор, че Л. Й. К. е починал на *********г.
Твърди, че няма спор, че процесният имот, след смъртта на Л. Й. К., по
закон е останал в наследство на неговите 6 (шест) деца: 1. И. Л. Б., дъщеря,
починала на ******г.; 2. Г. Л. Кечев, син, починал на 20.06.2000г.; 3. В. Л.
Д., дъщеря, починала на 29.07.2005г.; 4. М. Л. А., дъщеря, починала на
20.07.2010г.; 5. С. Л. Ч., дъщеря, починала на 01.12.1992г. и 6. К. Л. К., син,
починал на 17.03.2004г.
Твърди, че няма спор, че след смъртта на децата на Л. Й. К., те са
оставили наследници, които подробно са посочени в представените от страна
на ищеца „Удостоверения за наследници” с изх. №163 от 29.06.2021г.; изх.
№0209 от 22.06.2021г. и изх. №10-10-232 от 21.06.2021г. Не оспорва тези
удостове рения.
Твърди, че няма спор, че Л.К. и М.К. са І-ви братовчеди, тъй като
бащите им - К. и Г. К.и са братя и имат общ наследо дател - Л. Й. К..
Твърди, че няма спор, че общият наследодател Л. Й. К. приживе живеел
в имота.
Оспорва категорично твърдението на ищеца, че той е живеел и ползвал
само полумасивната едноетажна къща от 52 кв. метра. Известно е, че Л. К.
бил човек, който си държал на имота и реално ползвал всичко и държал
сино вете и дъщерите му да знаят, че той е собственик на този имот.
Оспорва категорично, че само бащата на ищеца е живял в западната
част и в масивната сграда от 72 кв. метра и че само той е ползвал и
стопанската постройка от 132 кв. метра. Твърди, че и неговият баща К. К. е
живял в тази къща и е ползвал дворното място и стопанската постройка от
132 кв.метра.
Твърди, че е невярно и е клеветническо написаното от ищеца на лист 2
от исковата молба по средата: „..че дядото Л. е изгонил сина си К. и
семейството му да напусне имота ...”. Очевидно било, че ищецът клевети, тъй
като не посочвал кога според него е станало това, което пак повтаря не е
вярно.
6
Оспорва категорично твърдението на ищеца, че: „След смъртта на Л. К.
никой от наследниците не е ползвал източната част от имота с полумасивната
едноетажна къща от 52 кв.метра”, най-малкото защото баща му К. К. и после
той са ползвали това място - източната част и той лично със съпругата си са
го работили и ползвали необезпокоявани от М.К..
Твърди, че е напълно изненадан от факта, че бащата на ищеца Г. Л. К.
на 09.04.1994г. се снабдил с КНА за правото на собственост върху този
недвижим имот по давност върху 1/2 ид. част с правото на ползване на
западната половина от парцела, ведно с цялата построена масивна жилищна
сграда от 72 кв.метра и стопанска постройка от 132 кв. метра, при условие, че
между наследниците винаги се е говорило, че имуществените отношения за
този имот ще се решат справедливо и че той ще си ползва неговата 1/6 ид.
части и ще е държател на останалите 5/6 ид. части, собственост на другите
наследници. Такава е била и волята на Л. К. - всеки да има нещо от този имот.
Сочи, че е показателен фактът и моли съда да цени това признание на
ищеца, изложено в самото начало на лист 2 на ИМ, че същият ден когато Г. К.
се снабдявал с КНА, той и съпругата му прехвърлили на сина си М.К.
описания имот срещу задължението да ги гледа доживотно и ще им
предостави правото да ползват една от стаите в имота. Това говорело, че най-
вече бащата на ищеца е искал да заобиколи закона и да направи сина си трети
добросъвестен владелец и скривайки това си действие от останалите
сънаследници, да придобие неправомерно имота в тази му част.
Твърди, че е спорно, а е и невярно, че: „Никой от наследниците не е
проявявал интерес, не е посещавал дворното място и къщата, не се е
противопоставял и е изявявал претенции към източната част на имота.”
Както и че той открито и необезпокоявано е обработвал цялото дворно
място, включително и източната половина и едноетажната полумасивна
къща като свои и събирал плодовете.
Твърди, че това е така, тъй като бащата на ответника и самият ответник
след смъртта на баща му са посещавали местото, работили са го и са
предявявали претенции към М.К. да не навлиза в това място, тъй като той
вече достатъчно е завладял и няма право на повече. Твърди, че интерес към
мястото са имали и другите наслед ници.
Твърди, че независимо, че М.К. твърдял, че е обработвал част от тази
7
източна част на имота, той никога не е заявявал по отношение на останалите
нас ледници претенциите си за собственост на техните дялове.
Твърди, че всеки от наследниците е заплащал данък върху този имот,
съобразно неговия дял. Неговият баща и ответника също са правили това.
Твърди, че не е вярно и го оспорва, че М.К. е придобил по наследство и
давностно владение повече от 30 години описания имот, вкл. и сега върху
спорната източна половина, ведно с построена едноетажна полумасивна
сгра да от 52 кв.метра.
Счита, че по този казус следва да се даде отговор на въпроса дали
обстоятелството, че единствено ищецът М.К. е обработвал съсобствения имот
е достатъчно, за да придобие по давност дела на останалите сънаследници и
конкретно на Л.К., в случай, че той (М.К.) докаже първо верността на това
негово твърдение?
Сочи, че според задължителните указания в Тълкувателно решение №1
от 06.08.2012 г. по тълк. д. №1 от 2012г. на ОСГК на ВКС, при възникването
на съсобственост в резултат на наследяване, съсобственикът, който
единствен упражнява фактическата власт върху общата вещ се счита за
владелец само на своята част и за държател по отношение частите на
останалите съсобственици. Установената презумпция на чл.69 ЗС, съгласно
която владелецът държи вещта като своя, докато се докаже, че я държи за
другиго, не се прилага в случаите, при които съсобствеността е възникнала от
наследство. За да придобие някой от сънаследниците правото на собственост
върху целия имот по давност, необходимо е той да извърши действия, с които
да демонстрира по отношение на останалите сънаследници промяна в своето
субективното отношение към вещта. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, сънаследникът трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си, респ. този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т. е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у
тях никакво съм нение за новото си субективно отношение към вещта.
Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва
да се установи и намерението /анимусът/ на ищеца да държи чуждата
8
идеална част от имота за себе си /Решение №239 от 29.05.1996г. по гр. д.
№91/96г. на I г. о. на ВС/. Изменението на основанието на владението
следва да достигне до знанието на другите съсобственици, без да е
необходимо след узнаването те да са се противопоставили или да са одобрили
или потвърдили действията на владеещия наследник /Решение №2831 от
29.10.1979г. по гр. д. №1103/79г. на І г. о. на ВС/. Ако всеки от
съсобствениците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но
само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се
приеме, че владението на останалите е било прекратено. Необходимо е
сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат
да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е
отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги
допуска да го из ползват по никакъв начин.
В конкретния случай макар ищецът М.К. да твърди, че е осъществя вал
фактическа власт върху процесната източна част от имота, като я е обработвал
лично, което не било вярно и това било посочено по-горе в точки: 8, 11, 12 и
точка 13, той не е довел до знанието нито до ответника, нито до останалите
сънаследници, промененото си отношение към наследствения имот. Да не
говорел, че няма нищо конк ретно за къщата от 52 кв.метра.
Моли съда да отхвърли - основния иск и акцесорния такъв като
неоснователни и недоказани.
Моли съда да осъди ищеца по исковата молба да заплати направените
от Л. СТ. К. разноски по делото.
Взема становище по доказателствените искания на ищеца и по
представените писмени доказателства.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Предявените искови претенции се поддържат от пълномощника на
ищеца в проведените по делото съдебни заседания. Моли съда да уважи
същите, като доказани и основателни. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество
излага в представената писмена защита.
Ответникът оспорва исковете, като недоказани и неоснователни и моли
съда да ги отхвърли, с присъждане на разноските по делото. Доводи по
9
същество са изложени в приложената по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответника и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че ищецът М. Г. К. и ответникът Л. СТ. К. са първи
братовчеди - бащите им Г. К. и К. К.и са братя, както и че имат общ
наследодател - Л. Й. К., бивш жител на гр.Ветрен, починал на *********г.
Не е спорно и това, че общият наследодател на страните приживе е
притежавал следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.Ветрен,
цялото от 750м2, съставляващо УПИ III-1677 в кв.39 по плана на гр.Ветрен,
общ.Септември, с административен адрес: улица ****** ******, при съседи
на имота: улица; УПИ XIV-1676; УПИ XIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ ІІ - за
училище, ведно с построените в източната част от имота полумасивна
едноетажна сграда от 52м2 и в западната част от имота масивна жилищна
сграда от 72м2 и стопанска постройка от 132м3.
Не се спори и относно това, че Л. Й. К. е имал шест деца и наследници,
както следва:
1/. И. Л. Б., дъщеря, починала на ******г., която не е имала деца и е
оставила за наследник съпруга си М. Г. Б., починал на 08.08.2004г., който
след смъртта си е оставил за свои наследници: дъщерята на починалата си
сестра Ц. Г. Х. /починала преди него - на 10.04.1994г./ - М. И. С. и
наследниците на починалия си брат И. Г. Б. /починал преди него - на
13.02.2003г./ - сина му Б. И. Б., сина му Л. И. Б., починал на 07.04.2009г. и
оставил за свои наследници: Л. И. Б., съпруга, И. Л. Т., дъщеря и Ц. Л. Б.,
дъщеря;
2/. Г. Л. К., син, починал на 20.06.2000г. и оставил за наследници:
ищеца М. Г. К. и Б. Г. К.;
3/. В. Л. Д., дъщеря, починала на 29.07.2005г. и оставила за наследници:
Х. С. Д., съпруг, починал на 22.07.2006г. и Й. Х. К., дъщеря;
4/. М. Л. А., дъщеря, починала на 20.07.2010г. и оставила за на‐
следници: З. К. А., дъщеря и И. К. А., син, починал на 28.05.2009г. и
оставил за наследници: М. И. А., дъщеря, Р. И. А., дъщеря и А. И. А., син;
10
5/. С. Л. Ч., дъщеря, починала на 01.12.1992г. и оставила за наследници:
Стефан Г. Ч., съпруг, починал на 05.11.2020г., Г. С. Ч., син и В. С. Ч., син;
6/. К. Л. К., син, починал на 17.03.2004г. и оставил за наследници:
ответника Л. СТ. К., син и Л. К. К., син.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е, че на
09.04.1991г. Г. Л. К. (син на общия наследодател Л. К. и баща на ищеца М.К.)
се е снабдил с Нотариален акт за правото на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност №154, т.3, н.д.№1272/09.04.1991г. на Нотариус
В. Г. при Районен съд-Пазарджик, а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място в
с.Ветрен, съставляващо парцел ІІІ-1677 в кв.39 по плана на селото, с право на
ползване на западната половина от парцела, целият от 750 кв.м., при съседи:
улица, парцел ХV-1677 и парцел ІІ - за училище, заедно с цялата построена на
72 кв.м. масивна жилищна сграда и стопанска постройка на 132 м. куб.
На същия ден – 09.04.1991г. Г. Л. К. и П. Б. К.а са прехвърлили
/продали/ на сина си – ищеца М. Г. К. недвижимия имот, а именно: 1/2 ид.ч. от
дворно място в с.Ветрен, съставляващо парцел ІІІ-1677 в кв.39 по плана на
селото, с право на ползване на западната половина от парцела, целият от 750
кв.м., при съседи: улица, парцел ХV-1677 и парцел ІІ - за училище, заедно с
цялата построена на 72 кв.м. масивна жилищна сграда и стопанска постройка
на 132 м. куб. срещу задължението на купувача да гледа продавачите докато
са живи и им предостави ползването на една стая от жилищната сграда
докато са живи. Сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №41, том 4, нот. дело №1273/09.04.1991г на Нотариус В. Г..
На 01.08.2007г. ищецът М. Г. К. и неговата съпруга Е. Д. К.а са дарили,
с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том 3, нот. дело
№471/01.08.2007г на Нотариус Х. П., на дъщеря си П. М. К.а, чрез нейния
пълномощник Г. М. К.а следния свой собствен недвижим имот, придобит по
време на брака им, находящ се в гр.Ветрен, общ.Септември, а именно:
Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 82 кв.м. и РЗП от
164 кв.м., ведно със самостоятелен обект - гараж, разположен в приземния
етаж на същата жилищна сграда със застроена площ от 20 кв.м., която сграда
е построена в северозападната част на УПИ ІІІ-1677 с площ на УПИ от 750
кв.м. в кв.39 по регулационния план на гр.Ветрен, общ.Септември, при
съседи на имота: североизток-улица, югоизток – УПИ ІV-1676, югозапад –
11
УПИ XV-1677 и северозапад – УПИ-ІІ училище.
На 26.04.2021г. ответникът Л. СТ. К. се снабдил с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство №109, том ІІІ, нот. дело №476/26.04.2021г. на Нотариус А. И., с
който е признат за собственик на основание давностно владение и наследство,
на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в
гр.Ветрен, цялото от 750 кв.м., съставляващо източната половина от УПИ ІІІ-
1677 в кв.39 по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, обл.Пазарджик, с
административен адрес: ******, при съседи на имота: улица; УПИ XIV-1676;
УПИ XIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ ІІ - за училище, ведно с построената в
източната част от имота полумасивна едноетажна жилищна сграда на площ от
52 кв.м.
За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани по двама
свидетели на страните, съответно А. К. Б. - съсед и В. С. Ч. - първи братовчед
на страните – свидетели на ищцовата страна и Р. В. К.а - съпруга на
ответника и В. П. Б. – съгражданин на страните – свидетели на ответната
страна.
От Кметството на гр.Ветрен, общ.Септември са изискани и приложени
по делото Данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ на К. Л. К. и Л. СТ. К..
От Нотариус №423 А. И. е изискано и приложено към настоящето дело
нот. дело №476/26.04.2021г. по нейния опис.
Допълнително от ищеца са представени и приети като доказателства
Протокол №4/14.06.1958г. за дадена строителна линия и ниво, Удостоверение
№712/04.07.1996г., скица с виза от 04.07.1996г. и проект.
Ответникът е представил писмени доказателства, между които и
Приходна квитанция от 31.07.2013г., която е оспорена от ищцовата страна по
отношение на положените на гърба на същата текст, дата и подпис и е
открито производство по оспорване.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че е налице правен
интерес за ищеца от воденето на настоящия установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК.
По съществото си искът е основателен и следва да се уважи, по
следните съображения:
12
В настоящия казус ищецът, в чиято тежест бе, доказа съществуването
на предпоставките на разпоредбата на чл.124 ал.1, във връзка с чл.154 ал.1 от
ГПК, съгласно която в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
положителни предпоставки, че е станал собственик на недвижимия имот
преди 26.04.2021г. - датата, на която ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС
по тълк. дело №1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на разпоредбата на
чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, е неприложима в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално
е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите
идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно.
В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото
свидетели на ищцовата страна - А. Б. и В. Ч. се установи, че след смъртта на
баща си през 2000г. и повече от 10г. преди 26.04.2021г. ищецът М.К. е владял
явно, поК.но, спокойно, несъмнено и необезпокоявано от никого, вкл. и от
останалите наследници на общия наследодател Л. Й. К. /в това число и от
ответника Л. СТ. К./ процесния недвижим имот. Ищецът е владял процесния
имот с намерение да го свои, като това свое намерение той е обективирал чрез
активните си действия - използвал е процесната жилищна сграда за
съхранение на лични вещи и инвентар, а в дворното място е засадил дървета
(20-30 броя), лози (15 броя), чиито плодове е събирал и е изградил пчелин
(първоначално с 18 броя кошери, понастоящем с около 10 броя), за които се е
13
грижел през годините. Според показанията на свидетеля В. Ч. между братята
и сестрите – деца и наследници на наследодателя Л. К. е имало съгласие
процесния имот да остане на Г. К. /бащата на ищеца/, който е останал да
живее в един общ двор с общия наследодател, а впоследствие и на ищеца
М.К. и че те не са имали претенции за процесния имот. Свидетелката А. Б.
даде показания, че никой от наследниците, в това число ответника или
неговия баща, не се се противопоставяли на владението на имота през
годините.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Б. и В. Ч., като
обективни, подробни и показващи едно добро познаване на случващото се с
процесния недвижим имот през годините /както преживе, така и след смъртта
на общия наследодател Л. К./, взаимодопълващи се и непротиворечиви, както
и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелите, както и от приетите като писмени
доказателства удостоверения от ОД МВР – Пазарджик се установява, че през
последните десетина години ответникът Л. СТ. К. и семейството му основно
живеят и работят в чужбина.
В настоящия процес, ответникът не успя да преодолее оспорването на
приходната квитанция от 31.07.2013г. относно текста, датата и подписа,
положени на гърба на същата. Следователно не установи, че местните данъци
и такси, заплатени с този документ, са платени именно от ответника Л.К..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно позоваването на
ответната страна на Решение №41/15.06. 2022г. по гр. д. №2728/2021г. на I
г.о. на ВКС, тъй като същото е постановено при различна фактическа
обстановка.
Недопустимо е позоваването на ответника на свидетелски показания,
които не са събрани в настоящето производство, и по-конкретно на тези на
свидетелите по нот. дело №1272/1991г., отразени в протокола за извършване
на обстоятелствената проверка, както и на посочено в същия протокол, но
непредставено и неприето по настоящето дело писмено доказателство -
Договор за разделяне на парцела от 26.08.1957г.
Предвид горното се налага извода, че в конкретния случай у ищеца е
било налице намерение за своене на идеалните части на останалите
наследници и че той с действията си е превърнал държането на същите във
14
владение, като това негово владение е било спокойно и необезпокоявано
повече от десет години преди датата 26.04.2021г., когато ответникът се е
снабдил с процесния констативен нотариален акт за собственост.
Тъй като владението на ищеца на процесния имот е било поК.но,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя собствена, то се е произвело действието на придобивната давност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява доказан и
основателен и следва да се уважи като се приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по
давност.
Като последица от уважаването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК,
основателно се явява искането на ищеца с правно основание чл.537 ал.2 от
ГПК – за отмяна на констативния нотариален акт на ответника по реда на
същата разпоредба. Констативният нотариален акт, с който ответникът се е
снабдил и чиято отмяна се иска, е съставен по т.нар. обстоятелствена
проверка, чрез разпит на трима свидетели. Показанията на последните пред
нотариуса бяха опровергани по надлежния ред в настоящето исково
производство.
С оглед горното, процесният констативен нотариален акт ще следва да
се отмени.
При този изход на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в общ размер на 701,87 лева, с оглед
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи за същите.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен, *********, чрез
пълномощника д-р Р.П. – адвокат от ПзАК, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
********* против Л. СТ. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен, ********* с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л. СТ. К., с ЕГН **********, че М. Г. К., с ЕГН ********** е
15
собственик на ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.39,
целия от 750м2 по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, с административен
адрес: улица ******, при съседи на имота: улица; УПИ XІV-1676; УПИ XІV-
1676; УПИ XV-1677 и УПИ ІІ-за училище, ведно с построената в източната
част полумасивна едноетажна сграда от 52м2.
ОТМЕНЯ по реда на чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт №109, т.3, рег.
№5933, н.д. №476/26.04.2021г. на Нотариус №423 А. И., вписан с вх.рег.
№3177, дв.вх.рег.№3165, Акт №125, т.11, н.д. №1698/26.04.2021г. на СВп
Пазарджик.
ОСЪЖДА Л. СТ. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен, ********* да
заплати на М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Ветрен, *********, с
пълномощник д-р Р.П. – адвокат от ПзАК, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
********* разноски по делото в общ размер на 701,87 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16