№ 573
гр. Плевен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201561 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №644923-F660274 от 29.06.2022г *** на
ТД на НАП-Велико Търново е наложил на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на ***
ЕООД, с идентификационен номер ***, представлявано от М. Н. Т. със
седалище и адрес на управление с. Горна Митрополия, ул. ***
административна санкция имуществена санкция в размер на 200лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ЕООД, представлявано от М. Н. Т., кояйто го обжалва в
срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ТД на НАП-Велико Търново, като процесуален
представител се явява главен юрк. Н.М., която изразява становище, че
обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди
като такова.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№F660274 от 25.05.2022г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че във връзка с получена информация с писмо вх. №12-00-
48/24.02.2022г. от Агенция по вписванията и извършена проверка е
установено, че като задължено лице по смисъла на Закон за счетоводството,
не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет в
законоустановения за това срок – до 30 септември на следващата година.
*** ЕООД, като задължено лице на основание чл.38 ал.1 т.1 от Закон за
счетоводството е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в
Търговския регистър финансовия си отчет за 2020г. в срок до 30.09.2021г.
Към датата на съставяне на настоящия АУАН, задълженото лице не е
представило годишния си финансов отчет за публикуване в Агенцията по
вписванията.
При извършена проверка в информационната система на НАП е
установено, че дружеството не е подало декларация по чл.92 ал.1 за
финансовата 2020г., има обороти от фискални устройства 1779,90лв.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Т. Б. Б. и свидетелите М. Е. Х. и В. Г. Й., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства. Актосъставителката е категорична, че във
връзка с получена информация с писмо вх. №12-00-48/24.02.2022г. от
Агенция по вписванията и извършена проверка е установено, че като
задължено лице по смисъла на Закон за счетоводството*** ЕООД, не е
изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за
2020г. в законоустановения за това срок – 30.09.2021г. Според
актосъставителката Б. при направената справка в информационната система
на НАП е установено, че *** ЕООД има обороти през 2020г. в размер на
1779,90 лева. От показанията на актосъставителката Б. и от показанията на
свидетелите Х. и Й. се установява, че на представляващия *** ЕООД е
2
изпратена покана с изх.№ 6844#28-128/28.04.2022г. за съставяне на АУАН,
която е връчена на 11.05.2022г., но лицето не се е явило и актът е съставен в
негово отсъствие. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителката Б. и на свидетелите Х. и Й., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях бездействие на жалбоподателя
Т., като представляващ *** ЕООД по не изпълнение на задължението си да
публикува годишния си финансов отчет за 2020г. в законоустановения за това
срок – до 30.09.2021г. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД с
представляващ М. Н. Т. в нарушение, което не е извършил.
От Постановление за изпращане на преписка по компетентност от
15.08.2022г., постановено по пр.пр.№2962/2022г., на Районна прокуратура-
Плевен се установява, че по жалба на М. Н. Т. е образувана проверка относно
осъществяването на търговска дейност от *** ЕООД през периода от
1.01.2020г. до 31.12.2020г. и реализираният оборот в размер на 1779,90 лева.
От Постановление за възлагане на проверка на основание чл.145 ал.1
т..3 от ЗСВ от 16.08.2022г., постановено по преписка №4326/2022г., на
Окръжна прокуратура-Плевен се установява, че е възложена проверка на
служител от ОД на МВР-Плевен, сектор ПИП относно обстоятелството
осъществявана ли е търговска дейност от *** ЕООД през периода от
1.01.2020г. до 31.12.2020г. и относно установяване местонахождението на
трите броя фискални устройства след продажбата на дружеството.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
*** ЕООД е осъществил състава на административно нарушение по чл.38
ал.1 от ЗСч и правилно и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.74 ал.1 от ЗСч. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСч.в срок до 30 юни на следващата година, търговците следва,
чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да
публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от
страните, че *** ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов
3
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган. Годишният финансов отчет за 2020г. на *** ЕООД, е
следвало да бъде заявен за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър в срок до 31.09.2021г. Съдът намира за безспорно установено,
че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на чл. 38, ал.1, т 1 от
ЗСч., вр. с чл. 74, ал.1 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер
от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл. 38, ал.1 ЗСч, а за предприятието – „имуществена
санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Административнонаказващият орган е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба. При определяне размера на
наложеното наказание административнонаказващият орган законосъобразно
и обосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено и е наложил на жалбоподателя ***
ЕООД минималното предвидено в закона административно наказание
имуществена санкция в размер на 200лв. Същевременно възраженията за
липса на вина при осъществяване на деянието са
неоснователни. Правноирелевантни са обстоятелствата, че в Окръжна
прокуратура – Плевен се извършва проверка по основание чл.145 ал.1 т..3 от
ЗСВ относно обстоятелството осъществявана ли е търговска дейност от ***
ЕООД през периода от 1.01.2020г. до 31.12.2020г. и относно установяване
местонахождението на трите броя фискални устройства след продажбата на
дружеството, тъй като с обжалваното наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на търговско
дружество, което е юридическо лице. Имуществената санкция е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за
физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и
едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от
тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство
4
изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за
юридическите лица, отговорността по чл. 83 ЗАНН се определя като
обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно
въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
Според съда в конкретния случай е неприложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен
случай. Не са налице данни, от които да се направи извод, че извършеното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичните нарушения от този вид. Допълнителен аргумент за изключване на
случая от категорията на маловажните нарушения е и не малкият срок на
забава при изпълнение на задължението, а именно – незаявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО до датата на
съставяне на АУАН – 25.05.2022г., т.е. повече от 8 месеца, като по делото не
са представени доказателства за заявяването за вписване и обявяване на ГФО
и към настоящия момент.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Съдът намира,
че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочена е нарушената материално - правна норма, като депозираните срещу
акта възражения са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена
фактическата обстановка, за наказващия орган не е било налице задължение
за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поради
това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се
установява несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.74 ал.1
5
от Зсч., като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №644923-F660274 от
29.06.2022г., с което *** на ТД на НАП-Велико Търново е наложил на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч на *** ЕООД, с идентификационен номер ***,
представлявано от М. Н. Т. със седалище и адрес на управление с. Горна
Митрополия, ул. *** административна санкция имуществена санкция в
размер на 200лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6