РЕШЕНИЕ
№ 1666
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203663 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. М. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вярност“ **, против
НП № 355/03.08.2022год. на зам. кмета на Община Варна, с което за
нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП му е било наложено адм.наказание
глоба в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2, т.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът не оспорва фактическите констатации
изложени в НП, но счита, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН и моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание въззивника се представлява от упълномощен
защитник, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в акта, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено на основанията изложени в жалбата и в допълнителните писмени
бележки които представя.
За въззиваемата страна, редовно уведомена за датата на съдебното
заседание представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното:
1
На 19.06.2022год. въззивникът паркирал служебното си си МПС –
т.а. „Рено Клио“ с рег. № РВ 4573ТР, собственост на „Сожелиз - България –
клон Пловдив“ и ползвател „Селена ЕС“ ООД гр.Пловдив, на ул. „Вярност“ в
гр. Варна, пред № 7, от лявата страна по посока на движението по улицата
която била еднопосочна. На същата дата във връзка с постъпила в Община
Варна сигнал за неправилно паркирани автомобили на посочената улица,
които пречели на движението на автобус по линия №7, около 10:15ч. св. К. ст.
полицай в сектор „Общинса полиция“ при ОД на МВР Варна извършил обход
в района и забелязал паркирания от въззивника автомобил както и други
неправилно паркирани автомобили. За всички неправилно паркирали
автомобили били съставени глоба с фиш. Такъв бил съставен и за автомобила
паркиран от въззивника като фиша бил издаден на името на управителката
„Сожелиз - България – клон Пловдив“, като на предното стъкло на
автомобила било оставено и уведомление. На 07.07.2022год. въззивникът
представил в Община Варна декларация от управителката на дружеството
ползвател на МПС-то „Селена ЕС“ ООД във вр. с чл. 189, ал.5 от ЗДП, в
която се сочело, че на 19.06.2022год. автомобилът е бил управляван именно
от него (въззивника), както и копие от свидетелството си за управление на
МПС. Издаденият глоба с фиш бил анулиран, а на 26.07.2022год. срещу
въззивника бил издаден АУАН № 657 в който било посочено, че на
19.06.2022год. около 10:15ч. , в гр.Варна, на ул. Вярност“ №7 е нарушил
разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП – паркирал МПС с рег.№ РВ 4537ТР от
лявата страна по посока на движението, с което създавал пречки за
преминаването на останалите участници в движението.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, които го
подписал вписвайки че има възражения. Писмени възражения в срока по чл.
44 от ЗАНН не постъпили и на 03.08.2022год. въз основа на него, зам.кмета на
Община Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.2, т.1
от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 20лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Н. К.
(актосъставител) и Ж. К.. В показанията си пред съда св. К. сочи, че не
присъствала при установяване на нарушението нито го била констатирала.
Заявява, че съставила АУАН на база докладна от св. К. и глобата с фиш.
В показанията си пред съда св. К. възпроизвежда възприятията си от
извършената проверка по сигнал на ул. „Вярност“ и констатациите от същата
с нужната конкретика. Сочи, че улицата е еднопосочна, а автомобилите са
били спрени в лявата страна по посоката на движението. Заявява ,че били
съставени глоба с фиш на собствениците на всички автомобил паркирани
неправилно след справка в АИС КАТ.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
глоба с фиш № **********, докладна записка от Ж. К., възражение от М. М.
2
К. срещу фиш № ********** от 20.06.2022год., Заявление от М. М. К. ведно
с приложени към него декларация за предоставяне на информация по
нарушение № ОВ **********/19.06.2022год. и нарушение № ОВ
**********/20.06.2022год. във вр. с чл. 189, ал.5 от ЗДП изходяща от В. П. Г.
и копие на СУМПС издадено на името на въззивника М. М. К., справка
относно глоба с фиш № **********/19.06.2022год., сигнал подаден по ел. път
на 13.06.2022год., както и заповед № 4129/05.11.2018год. издадена от кмета
на Община Варна, както и Заповед № 0506/07.02.2020год. на кмета на Община
Варна.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приобщени допълнително справка от началника на сектор „ПП4 Пловдив
ведно с приложени към нея справки от АИС КАТ, както и писмо от директора
на Дирекция „ИИБ“ при Община Варна ведно с приложено към него копие от
извадка ГПОД – 1бр. чертеж.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както ва АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника на нарушение както от обективна така и от субективна страна,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушение на процес. правила в хода адм.наказателното
производство съдът не констатира.
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение на чл. 94, ал.3
от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба за престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното
за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска
се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
В случая по делото не е спорно, че на датата посочена в НП въззивникът
3
е бил паркирал тов. автомобил „Рено клио“ с рег. № РВ 4573ТР от лявата
страна на пътното платно на ул. „Вярност“ в гр.Варна, пред №7. Спорен е
въпроса имали изобщо извършено нарушение на ЗДП и евентуално дали ако
има извършено нарушение то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В писмените бележки представени от защитника на въззивника се
излага становище за липса на извършено нарушение, тъй като нормата на чл.
94, ал.3 от ЗДП не била забранителна, а доколкото улицата била еднопосочна
съобразно нормата на чл. 94, ал.4 от ЗДП спирането от лявата страна било
допустимо.
Съдът не споделя това становище на защитата, първо защото в нормата
на чл. 94, ал.3 от ЗДП изрично са посочените разрешените места за паркиране
в населените места и там изрично е посочено, че може да се спира и паркира
само най-вдясно на пътното платно по посока на движението.
На следващо място действително улицата на която е бил паркиран
автомобила е еднопосочна. В случая обаче нормата на чл. 94, ал.4 от ЗДП е
изобщо неотносима тъй като тя допуска спиране, а не паркиране от една
страна и второ указва, че спиране в лявата страна е допустимо само ако няма
това да затрудни движението на останалите участници.
Легалните дефиниции за спряло МПС и паркирано такова са дадени в
нормата на чл. 93 от ЗДП. Съгласно ал.1 от цитираната разпоредба пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-
разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно ал.2 от същия член на
закона паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
автомобилът на въззивника е бил паркиран, а не престояващ. В тази насока са
показанията на св. К., а и факта че МПС-то е било паркирано не се и оспорва
от въззивника който в жалбата си потвърждава, че е бил паркирал автомобила
и пространно обяснява причините поради които е сторил това на конкретното
място.
При положение че автомобилът е бил паркиран, а не спрял
безпредметно остава обсъждането дали той е представлявал пречка за
останалите участници в движението, но с оглед показанията на св. К. и
приложения към преписката сигнал изпратен до Община Варна, то очевидно
паркираните в лявата страна на еднопосочната улица МПС-та са е пречели на
движението на останалите участници, предвид паркиралите от дясно МПС-та,
ширината на платното за движение и факта, че по него се движат и автобуси
от градския транспорт, които са и с по-големи габарити.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че паркирайки от лявата
4
страна на платното за движение въззивникът е нарушил разпоредбата
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.2, т.1 от
ЗДП защото точно тази норма предвижда санкция за неправилно паркирано
МПС. В случая наложеното на въззивника наказание глоба в размер на 20лв. е
определено във фиксирания в закона размер, поради което и съдът не дължи
произнасяне досежно справедливостта на наказанието.
Що се касае до изразеното в жалбата становище за това че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото
съобразно нормата на чл. 189з от ЗДП (в сила от 23.12.2021 г.) за
нарушенията по ЗДП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
С други думи налице специален закон, който дерогира приложението на
чл.28 от ЗАНН, поради което и задължение за АНО, а и за съда да извърши
преценка досежно приложението на тази норма (чл.28 от ЗАНН) не е налице.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 355 от 03.08.2022год.
на Зам кмета на Община Врана с което на М. М. К. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание
чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от същия
закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5