№ 76
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500142 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от
КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. №
266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете й с
правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:
- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра
на сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация
06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324;
сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;
- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание.
Във въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението следва
да се счита за постановено по общия ред и поради това подлежи на обжалване
от ищеца, тъй като независимо от приетото от съда с определение по реда на
1
чл. 239 от ГПК искане на Комисията за постановяване на неприсъствено
решение по отношение на ответниците, част от предявените искове са били
отхвърлени (съобразно приетото в такава хипотеза в определение №
184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.). Поради това се счита, че
решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. В тази връзка се изразява несъгласие с
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС (Решение
№ 137/02.11.18г. по гр.д. № 2507/17г., ІV г.о. и Решение № 147/16.09.19г. по
гр.д. № 1998/18г., ІV г.о.), тъй като се поддържа, че „имущество“ по смисъла
на ЗПКОНПИ представляват и парите и като такова те подлежат на отнемане
в полза на държавата ако са придобити незаконни. Когато пък имуществото
липсва или е отчуждено (вкл. и когато е укрито), то на осн. чл. 151 от
ЗПКОНПИ подлежи на отнемане неговата парична равностойност. В
противен случай ще се стигне до резултат незаконната облага да не е
премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ. Освен това
подобно тълкуване би довело до нееднакво приложение на закона спрямо
онези лица, които са трансформирали незаконно придобитото имущество в
друго налично имущество, което се отнема. Акцентира се на обстоятелството,
че съдът е постановил отнемането на суми от продажбата на МПС, за които
също няма данни да са налични в патримониума на проверяваното лице в
края на проверявания период и към датата на предявяване на иска, а
същевременно отхвърля исковете за отнемането на суми от по 200 лв. като
парична равностойност на две МПС към датата на прекратяване на
регистрацията им по аргумент, че не са налични в патримониума на
ответника. Това е вътрешнопротиворечив извод, тъй като разликата е само в
това дали МПС са били отчуждени или не. Тъй като исковете са осъдителни, а
не конститутивни, то и не е налице пречка да се отнеме липсващото
имущество. Цитира се и решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о.
на ВКС, в което се приема, че приложимият закон не изисква имуществото да
е налично, тъй като когато то липсва, се отнема неговата парична
равностойност и поради това при изчисляване на „значителното
несъответствие“ се взема предвид и неналичното, но придобито през
проверявания период имущество. В условията на евентуалност, ако се приеме,
че въззивната жалба е недопустима, то в такъв случай и първоинстанцинното
решение следва да се приеме за недопустимо (цитира се в този смисъл
Определение № 394/26.05.14г. по ч.т.д. № 1418/14г. на ВКС, І г.о.).
Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се
уважат отхвърлените искове, евентуално – решението да бъде обезсилено и
делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените
искове.
В определения срок насрещните страни С. С. Р. и КР. СЛ. АТ. не са
депозирали отговор на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с което от
С.Р. е отнето следното имущество:
2
- лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС 3573 МС,
дата на първа регистрация 05.11.1996 г., рама № W0L000036V5060535,
двигател № 202991, регистриран на името на С. С. Р. на 24.03.2014 г.,
придобит с договор от 05.03.2014г.;
- лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ СС 2695 СА,
дата на първа регистрация 29.10.1992 г., рама № W0L000057P5029575,
двигател № C16NZ00B50835G, регистриран на името на С. С. Р. на 14.07.2020
г., придобит с договор от 19.05.2020г.;
- сумата в размер на 7 350 лв., представляваща ¾ от пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „325 ТД“ с
рег.№ СС 0755 РВ, дата на първа регистрация 31.05.1996 г., рама №
WBACC31040EN23459, двигател № 256T132378205, отчужден с договор от
28.11.2011г.;
- сумата в размер на 9 750 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег.№
СС 2062 МС, дата на първа регистрация 12.12.2000 г., рама №
WAUZZZ8EZ1A004791, двигател № AEK038615, отчужден с договор от
25.03.2014г.;
- сумата в размер на 3 250 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ
35“ с рег.№ СС 1870 МС, дата на първа регистрация 01.12.1997 г., рама №
WV1ZZZ2DZWH016201, двигател без №, отчужден с договор от 11.06.2015г.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт (тъй като решението не е
неприсъствено и подлежи на обжалване по общия ред), при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
С уточняваща молба от 15.04.22г. Комисията е уточнила, че от
приложените към исковата молба доказателства се установява, че към края на
проверявания период 27.08.20г., наличността по банковите сметки на
ответницата възлиза на 5.13 лв. (салдо към 15.11.19г.) по сметката в
„Юробанк България“ АД, трансферирана в „Пиреос Банк“ АД, открита на
01.10.09г., активна към датата на проверката. За периода след 27.08.20г. до
подаване на исковата молба в съда Комисията няма информация, тъй като
няма правомощия да проверява имуществото на лицата за времето след
крайната дата на проверявания период, поради което не може да наведе
твърдения дали получените средства по банков път чрез преводи от системите
за бързи разплащания са налични към момента на предявяване на иска.
В с.з. изложеното становище на Комисията се поддържа чрез процесуален
представител.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
3
подадената на 02.08.21г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за
отнемане на имущество от ответниците КР. СЛ. АТ. и С. С. Р., за което се
твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от
27.08.2010г. до 27.08.2020г. Комисията е посочила, че въз основа на
постъпило на 25.08.20г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от
ОП-Силистра /приложено е на л.47 на гърба/, касаещо привличането на
ответницата като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-63/19г. по описа на ОД на
МВР-Силистра за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК /престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от
ЗПКОНПИ/, с Протокол № ТД 04ВА/УВ-9869/ 27.08.20г. на директора на ТД
на КОНПИ-Варна /приложен на л. 47/, е била образувана проверка за
установяване на несъответствие в имуществото на А.. По внесеното от
прокурора обвинение за престъпление с горната правна квалификация на
деянието е било образувано НОХД № 260/20г. на ОС-Силистра, по което е
била постановена на 13.11.20г. присъда, с която А. е призната за виновна в
това, че в с. Кайнарджа, обл. Силистра, в условията на продължавано
престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 7 012.32 лв. като не е подала изискуемите се
по закон данъчни декларации за получените през периода 09.08.10г. до
11.02.20г. общо 236 броя дарения от различни лица на обща стойност от
140 158.21 лв., за което й е било наложено наказание. В мотивите на
присъдата е било прието, че А. е получила чрез системите за бързи парични
преводи „WESTERN UNION“ и „MoneyGram“ множество парични преводи от
различни граждани от чужбина, които са я подпомагали, тъй като тя им
споделила за финансовите си затруднения . Наказателният съд е възприел
обясненията на подсъдимата, че сумите са й били дарени от непознати лица
(л. 48-58).С решение № 1277/19.05.21г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от
ответниците е внесено в съда въз основа на Решение № 2179/28.07.21г. на
КПКОНПИ /приложено на л. 27-46/.
Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на
проверката двамата ответници са били във фактическо съпружеско
съжителство, от която връзка имат две родени деца – С., р. на 11.11.93г. и С.,
р. на 22.11.02г., с които са живели заедно. Отбелязано е било и наличното
имущество в началото на проверявания период – л.а. м. „ВАЗ 2103“, придобит
от ответника на 23.07.07г.; л.а. м. „Фолксваген“, м. „Транспортер“, придобит
от С. на 01.10.09г., л.а. м. „БМВ 316И“, придобит от С. на 09.04.10г. и 36.78
лв., налични по посочена банкова сметка на А..
Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за целия
проверяван период от 27.08.2010г. до 27.08.2020г. общият размер на
доходите, приходите или източници на финансиране на ответниците е
29 573.67 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 124
336.86 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на
4
94 763.19 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на
придобитото имущество (пари и движими вещи) възлиза на 174 925.53 лв., от
които: за придобиване на МПС в общ размер на 50 758.20 лв. и
непреобразувани парични преводи в размер на 124 167.33 лв. При това е
посочено, че е налице несъответствие в размер на 269 688.72 лв. в
имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107,
ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв.,
за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен
законен източник на средства (в тази връзка не се възприема приетото от
наказателния съд, че парите, получени от ответницата чрез системите за
бързи плащания представляват дарения от непознати лица).
Отправеното до съда искане е било да се отнемат от ответниците К.А.
и С.Р. придобитите през проверявания период имущества:
от Р. – леките автомобили и пазарната стойност към датите на
отчуждаването на МПС, които са отнети с първоинстанционното
решение, както и сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ СС 3791 АМ, дата на първа
регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател №
AFB132324 и сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил,
марка „Опел“,модел „Вектра“ с рег.№ СС 6001 АН, дата на първа
регистрация 05.03.1998 г.,рама № W0L0JBF19W1155459, двигател №
X18XE14387595;
от А. - сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание.
С оглед на установеното по-горе съдът приема, че приложимият закон
за преценка на допустимостта и основателността на предявените от
Комисията осъдителни искове, е ЗПКОНПИ, тъй като проверката и
производството пред Комисията, както и производството пред съда за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, са
образувани при действието на този закон.
Исковото производство се явява допустимо с оглед на представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответницата А. като обвиняема в извършването на
престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, за
постановяването на надлежен акт за образуване на проверка за установяване
на незаконно придобито имущество, за образуване на производство за
5
отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за
отнемане на такова имущество от ответниците.
По приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем противоречива
съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на
ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва да сподели по-новата и
преобладаваща съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г. по гр.
д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г.,
Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 и др.,че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период , респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля
стойността, определена в закона. По втория въпрос съдът възприема трайно
застъпваното вече разрешение от ВКС, че не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период; „преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на
пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са
останали в съответния патримониум в края на изследвания период /Решение
№ 97/18.05.18 г., по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по
гр. д. № 4143/17 г., Решение № 191/15.02.21 по гр. д. № 4768/19 г., Решение №
263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. и др./.
Така по-специално в последното цитирано Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че на „отнемане на основание
чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в
6
края изследвания период, към който момент може да бъде установено
съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде
установено превишение и релевантно несъответствие, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се
намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на
трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема
от „приобретателя“.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.
Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и
подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.
Разбира се, в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е
в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените
плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване
на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Наличното в края на изследвания период имущество е придобито
незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с повече от 150 000
лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в
началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след
приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му
издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети
за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства,
които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно
придобито.
Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно
придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при
кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е
отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата
равностойност към този момент.
Видно от изложеното паричните средства преминали по банкови
сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират
7
превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради
което не подлежат на отнемане.
Предпоставка за отнемането по този закон е наличието на превишение и
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на
проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не доход
(доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред)“.
В по-рано постановеното Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17
г., IV ГО е прието, че „притежавано имущество е придобито имущество,
което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено
или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което
е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има
придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
разходите за подобрения)“. И още, „В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е
посочено значението на понятието „нетни доходи“ - доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
което се вижда, че законодателят влага в това понятие значението на
„източници за увеличаване на имуществото“. Доколкото в обикновения говор
не се прави разлика между приход и доход, „брутен доход“ са приходите от
една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за
осъществяването на същата дейност - т. е. обогатяването от дейността.“
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „нетен доход“,
определено в ЗОПДНПИ /отм./, с идентична дефиниция и в § 1, т. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ, следва да се приеме, че не може да има „нетен доход“ с
отрицателен размер, който следва да се „прибавя“ към установеното налично
имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи,
извършени от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявените искове по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
8
ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки
парични средства, които не са налични в края на проверявания период не са
част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците, както и техните
обичайни и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй
като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
От твърденията на Комисията е видно, че придобитото имущество
представляват МПС на стойност 50 758.20 лв. (включваща и стойността на
л.а. м. „Фолксваген“, м. „Голф“, с рег.№ СС 6264 СВ, дата на първа
регистрация 11.01.1999г. – описан в т. 5, за който се твърдяло, че за
придобиването му са установени законни източници на средства от
продажбата на закупен преди проверявания период автомобил), както и
сумата от получените от ответницата А. парични преводи на стойност от
124 167.33 лв., които не са били преобразувани в други имущества при
проследената трансформация на средствата.
Изхождайки от посоченото по-горе, преминалите през банковите
сметки на ответниците или по друг начин през патримониума им парични
суми не съставляват част от придобитото имущество, ако не са налични в
края на периода, поради което следва да се приеме, че придобитото
имущество за целия проверяван период от ответниците възлиза на обща
стойност от 50 763.33 лв. - стойността на придобитите МПС (съобразно
стойностите им посочени от ищеца в исковата молба) и сумата от 5.13 лв.
налични по банковата сметка на А. в края на проверявания период.
Горното сочи, че стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв. и при това положение не е необходимо да се извършва изследване
на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през
проверявания период, за да са установи дали е налице „значително
несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе - отрицателна величина
на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на
придобитото имущество.
Само на това основание предявените искове, които са предмет на
настоящото въззивното производство се явяват неоснователни и решението в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Настоящият състав на съда констатира, че в актуалната съдебна
9
практика се налага разбирането, че на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
/идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.// при отхвърляне на исковете
на Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса по делото (като се извежда аргумент за това и от нормата на
чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ) – така в Определение № 13 от 12.01.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 1411 от 4.01.2022 г. на
САС по в. гр. д. № 555/2021 г.; Решение № 152 от 22.12.2021 г. на БАС по в.
гр. д. № 304/2021 г.; Решение № 140 от 14.12.2021 г. на БАС по в. гр. д. №
423/2021 г. При това положение Комисията следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВАпС, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 1 999.47
лв. (2% върху обжалваемата част от решението, имаща цена на исковете в
общ размер от 99 973.44 лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. №
266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете на
КПКОНПИ, гр. София с правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ,
а именно:
- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра
на сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г.,
рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324; сумата в размер на
200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на
регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. №
СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;
- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, гр. София, да заплати в полза на
Апелативен съд-Варна, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на
1 999.47 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и
седем ст.), на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
10
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11