Решение по дело №178/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 232
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 6 август 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700178
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 20.07.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ  

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                 АЙГЮЛ ШЕФКИ 

                                                                

при секретаря Мелиха Халил,  като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д  178  по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П.Т.З. от ***, подадена чрез пълномощник, против разпоредбата на чл.53, ал.1, т.18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград, приета с Решение23 от 17.12.2003 г. на Общински съвет-Момчилград  /изм. с Решение 123/31.10.2012 г. на ОбС-Момчилград/. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорването с депозираното от него заявление до кмета община Момчилград по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и заплатената сумата в размер 1.59 лв., за предоставянето на търсената информация, във вид на писмена справка. Сочи, че не е получил отговор на запитването си, отправено до кмета на община Момчилград, дали дължи заплащане на разходи по предоставяне на търсената информация. Счита, че оспорената разпоредба е в разрез с принципа на правовата държава, защото по недопустим начин ответника е въвел заплащане на такса, която няма опора в закона. В тази връзка намира оспорения текст за нищожен, поради липса на компетентност за общинския съвет, да определя разходите по предоставяне на достъп до обществена информация. Счита, че оспорената разпоредба противоречи и на разпоредбите на  чл. 10, ал.1 и чл.37, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и на Наредба №Н-1/18.03.2022 г., издадена от министъра на финансите, по делегацията на чл.20/2/ ЗДОИ. Прави искане за обезсилване или отмяна на оспорената разпоредба. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

ОтветникътОбщински съвет - Момчилград, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима и неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали, намира жалбата  за основателна. Счита, че оспорената разпоредба, въвеждаща разходи по предоставяне на достъп до обществена информация, е приета от некомпетентен орган, както и че същата противоречи на Наредба №Н-1/18.03.2022 г.

Административният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград е приета с Решение №23/17.12.2003 г. на Общински съвет - Кърджали, на основание чл. 22 от ЗМСМА /в редакцията на закона към 2003 г./, във връзка с чл. 9 от ЗМДТ. Видно от приложения по делото протокол №4/17.12.2003 г. от проведеното заседание на ОбС - Момчилград,  решението е прието с поименно гласуване, при необходимия кворум и мнозинство, с 25 гласа „за“, от присъствалите на заседанието 27 общински съветници /при общ брой на общинските съветници - 29/. По делото е приложено и предложението на кмета на общината, за приемането на наредбата,  както и становища на постоянни комисии към общинския съвет.

С Решение123/31.10.2012 г. на Общински съвет - Момчилград, на основание чл. 21, ал.1, т.7, чл. 21, ал. 2, чл. 27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, са приети изменения и допълнения в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград, в т.ч. и изменение на оспорената разпоредба на чл.53, ал.1, т.18. Според протокол №9/31.10.2012 г. от проведеното заседание на ОбС - Момчилград, решението е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство, с 26 гласа „за“, от присъствалите при гласуването 26 общински съветници. Видно от  представеното извлечение от официалния сайт на Община Момчилград, проектът на предложените от кмета на общината изменения и допълнения на наредбата, е публикуван, ведно с мотивите, на 03.10.2012 г.

По делото е приложено заявление от П.З. до кмета на община Момчилград, с което, на основание чл. 24 от ЗДОИ, е поискано предоставянето на информация относно приходите и разходите на общината, свързани с такса битови отпадъци за 2020 г. Към заявлението е приложена и разписка за платена от жалбоподателя сума в размер на 1.59 лв., с посочено основание -  такса съгласно чл. 53, ал.1, т. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград.

Съгласно оспорената разпоредба на чл. 53, ал.1, т.18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград /изм. с Решение 123/31.10.2012 г. на ОбС-Момчилград/, находяща се в раздел VI „Такси за административни услуги“, за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация, според вида на носителя, се заплащат следните такси:

1.     Дискета -  1 брой – 0.50 лв.;

2.     CD 1 брой – 0.50 лв.;

3.     DVD – 1 брой – 0.60 лв.;

4.     Разпечатване – 1 стр. (А4) – 0.12 лв.;

5.     Ксерокопие – 1 стр. (А4) – 0.09 лв.;

6.     Факс – 1 стр. (А4) – 0.60 лв.;

7.     (Отм. с Решение №22/28.01.2021 г. ОбС  Момчилград);

8.     (Отм. с Решение №22/28.01.2021 г. ОбС  Момчилград);

9.     Писмена справка – 1 стр. (А4) – 1.59 лв.

След проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от общинската наредба, съобразно  чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. В тази връзка като взе предвид приложените  доказателства за платена сума, свързана с предоставяне на информация по ЗДОИ, съдът намира, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, като това оспорване, според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок.  

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград е приета на основание разпоредбата на чл.9 от ЗМДТ, според която общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Спазени са и изискванията на  чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, в относимата редакция на текста /обн.ДВ бр.46/2007 г./, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, Проектът, заедно с мотивите, е публикуван на интернет страницата на общината, като на  на заинтересованите лица е предоставен законоустановения  14-дневен срок за предложения и становища.

В случая, с процесната разпоредба от общинската наредба са регламентирани такси за предоставяне на обществена информация, в зависимост от вида на носителя.

Следва да се отбележи, че обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация се определят със Закона за достъп до обществена информация.

Съгласно чл.20, ал.2 от специалния ЗДОИ /обн., ДВ, бр. 55 от 07.07.2000 г., в сила и към момента на приемане на оспорената разпоредба/, разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. В последната  разпоредба законодателят е посочил изрично органа, който има правомощието да определи разходите по предоставяне на обществена информация, и това е министърът на финансите. В тази връзка, с Наредба № Н-1 от 07.03.2022 г., издадена от министъра на финансите са определени нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация. При така предвиденото в закона, общинските съвети нямат правомощия да определят разходи за предоставяне на обществена информация, респ., такси за предоставяне на такава информация, като такова овластяване не се съдържа и в чл.6 от ЗМДТ.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 53, ал.1, т.18 от общинската наредба е приета от некомпетентен орган  и следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, да бъде обявена за нищожна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на оспорващия се следват деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съобразно приложения ДПЗС от 27.04.2022 г. Предвид фактическа и правна сложност на спора и проведеното едно открито съдебно заседание, следва ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, деловодни разноски в размер на 532 лв., от които: 11 лв. за внесена д.т. и такса за превод на горната сума; 21 лв. за внесена такса за публикация в ДВ и такса за превод на горната сума, както и 500 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на 53, ал.1, т.18  от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград.

ОСЪЖДА Общински съвет - Момчилград да заплати на П.Т.З. от ***, разноски по делото в размер на 532 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизането му в сила, решението подлежи на обявяване по реда, по който е обявена Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                              2.