Р Е Ш Е Н И Е
№: 801
03.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Г.Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 470 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.Л.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***3,
против решение № 16/06.01.2020г., постановено по НАХД № 4666/2019г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0769-003523/30.07.2019г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, с което на касатора
за нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок
от 24 месеца.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Не споделя извода на районния съд, че поради
минималното закъснение от 5-10 минути за явяване на мястото, където е следва да
му се вземе кръв за анализ, е налице отказ от провеждането на подобно
изследване от негова страна. Допълнително се въведа твърдение, че отказът за
даване на кръв за изследване на наличието на алкохол и този за изследване за
наличие на упойващи вещества, представлява едно нарушение, поради което следва
настоящото производство да се обедини с НАХД 4667/2019г. по опис на Районен съд
- Бургас, което също е обжалвано пред настоящата инстанция и по което е
образувано КНАХД № 471/2020г.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат К.К.от АК-Бургас, който поддържа тезата, че трябва да
се наложи едно общо наказание за двата отказа, които Р. е направил. Твърди, че
независимо кога лицето се е явило за даване на кръв, въпреки закъснението,
медицинският персонал е бил длъжен да направи изследването, тъй като забавянето
на Р. от няколко минути би повлияло минимално върху концентрацията на алкохол в
кръвта, а при употреба на наркотични вещества няма да окаже никакво влияние. По
изложената причина счита, че решението на районния съд е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, не са събрани достатъчно свидетелски
показания от медицинския персонал и иска обжалваното решение да бъде отменено,
а делото да бъде върнато за ново разглеждана на първата инстанция. Твърди, че
съгласно чл.175 от ЗДвП, при отказ за извършване на проверка за наркотични
вещества и алкохол е налице едно нарушение, а не две, както е случая при Р.,
поради което е налице нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация – началник-сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас,
редовно уведомен, не изпраща
представител и не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност
на оспорването, поради което пледира атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено.
Посочва, че фактическата обстановка описана в обжалваното съдебно решение, е
изключително обстойна, подробна и не е спорна.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд - Бургас с оспореното решение № 16/06.01.2020г., постановено по
НАХД № 4666/2019г., е потвърдил НП № 19-0769-003523/ 30.07.2019г., с което на касатора
Р. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за това, че на 02.07.2019г., около 23.50 часа, в гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник, по бул.Александър Георгиев Коджакафалията, управлявал собствения си автомобил
Хонда Сивик, рег.№ А-4655-НК и при проверка отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол „Алкотест Дрегер
7510“ № ARBA-0184 чрез измерването му в издишания въздух.
На водача бил връчен талон за изследване №0002446/03.07.2019г., но той се явил
за извършване на изследването след определения в талона времеви период.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения, които да обуславят отмяната на НП, поради накърняване правото на
защита на санкционираното лице. В решението фактическата обстановка е напълно
изяснена и са изложени мотиви относно компетентността на
административнонаказващия орган. Изложени са подробни съображения относно факта
на закъснението на Р. да се яви в мястото на изследването. Достигнал до извода,
че закъснението се дължи единствено и само на поведението на Р.. Според първата
инстанция наложените санкции са адекватни на нарушението, реализирано от Р. и
са предвидени в закона, като нарушението не може да бъде прието за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г. и действаща до сега, предвижда, че водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Следователно с отказа на дееца да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, съчетан
с неизпълнение предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване, е осъществен състава на нарушението, който е описан
точно в АУАН и НП.
В случая от събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите,
с категоричност се установява, че контролните органи спрели за проверка
управляваният от Р. автомобил и поискали да го изпробват с техническо средство
за установяване употреба на алкохол. Той обаче отказал да му бъде извършена
такава проверка. Бил му съставен и талон за медицинско изследване №0002446/03.07.2019г.,
който е бил връчен на нарушителя в 02.00 часа (въпреки отказа му да го подпише),
като изрично в талона е отбелязано, че следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 02.45
часа. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е
интерпретирал всички писмени и гласни доказателства по делото, поради което
твърдението в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение при
неизяснена фактическа обстановка е несъстоятелно. Изложените в мотивната му
част доводи във връзка със закъснението на Р. да се яви за определеното му
изследване напълно се възприемат от този касационен състав, поради което не е
необходимо същите да се повтарят отново. Р. сам, чрез своите действия се е
поставил в невъзможност да предостави биологичен материал за изследване.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на касатора, че
неправилно административнонаказващият орган е вменил на Р. две наказания по
текста на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът
счита, че са налице две различни нарушения – едното е свързано с анализ на
съдържанието на алкохол в кръвта, а другото е свързано с тестване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл възможни са различни
варианти – например нарушителя да е употребил само алкохол или само наркотични
вещества или и двете заедно.
С оглед
изложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което обжалваното решение на Районен съд - Бургас следва да бъде
оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/06.01.2020г., постановено по НАХД № 4666/2019г. по описа на
Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.