№ 636
гр. София, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110119355 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Х. В. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б ул."С" №
3В, ет.1, офис 6, адв. И. Н. срещу ,,А” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ,,...., офис сграда Л, ет.2, офис 4, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал.1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.06.2016
г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10466/2016 г. по описа на
СРС, 47 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М
П, по което не са извършвани изпълнителни действия и от влизане в сила на заповедта на
23.03.2016 г. са изтекли повече от пет години, поради което е изтекла предвидената в закона
давност. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата в общ размер от 771,79 лв. по посочения изпълнителен
лист. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
1
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителен лист от 21.06.2016 г. по ч. гр. д. № 10466/2016 г. по описа на СРС, 47 с-в.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените
вземания.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на
която на 21.06.2016 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице презумирано
признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено
нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност
за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По делото
липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, поради което
за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на издаване на
изпълнителния лист на 21.06.2016 г. От тази дата давността е прекъсната.
След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано
изпълнително дело № ..., с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено проучване на
имущественото състояние на длъжника. Следа тази дата давността е прекъсвана
многократно с налагане на запори на 19.07.2016 г., с молба на взискателя от 07.06.2018 г. с
искане за прилагане на определени способи; с налагане на запори на 10.02.2020 г.; с молба
на взискателя от 03.07.2020 г. с искане за прилагане на определени изпълнителни способи; с
налагане на запор на МПС на 23.12.2020 г.; с насрочване на опис на 21.01.2021 г.; с молба на
взискателя от 27.05.2021 г. с искане за прилагане на определени способи; с налагане на
запори на 27.07.2021 г., 29.07.2021 г., 11.08.2021 г.; с молба на взискателя от 21.02.2022 г. с
искане за прилагане на определени изпълнителни способи; с налагане на запори на
22.02.2022 г.; с молба на взискателя от 28.09.2022 г. с искане за прилагане на определени
изпълнителни способи. От тази дата до настоящия момент не са изтекли пет години, а
изпълнителното дело не е перемирано, което отделно от това е ирелевантно за погасителната
давност.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Относно разноските в производството: При този изход на спора на ответника следва да се
2
присъдят разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. В. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б ул."С" №
3В, ет.1, офис 6, адв. И. Н. срещу ,,А” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ,,...., офис сграда Л, ет.2, офис 4 искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение сумата в размер на 457.70 лева – главница по договор за заем № ....14.12.2012 г.,
сумата 137,38 лева - договорна лихва за периода 24.01.2013 г. – 04.04.2013 г. и сумата 176,71
лева- лихва за периода 25.01.2013 г. - 25.02.2016 г. по изпълнителен лист от 21.06.2016 г.,
издаден по гр. д. № 10466/2016 г. по описа на СРС, 47 с-в.
ОСЪЖДА Х. В. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б ул."С" № 3В, ет.1, офис 6,
адв. И. Н. да заплати на ,,А” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ,,...., офис сграда Л, ет.2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. -
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3