№ 48188
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110132568 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.№ 360501/11.11.2024 г. „ДЗИОЗ” ЕАД иска изменение на постановеното
Решение № 20147/07.11.2024 г. в частта за разноските. Иска се да бъде намалено
присъденото на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1509.57 лева
като прекомерно.
С отговор вх. № 380344/26.11.2024 г.. ищецът излага доводи за неоснователност на
искането.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производство е образувано по искова молба от „ДЗИОЗ” ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **************** със съдебен адрес: **************
чрез: адв. С. Г., срещу „ЗКЛИ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**************, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
главница в размер на 12 328, 51 лв., представляваща разликата между изплатеното от
„ДЗИОЗ” ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка „А”, Клауза Пълно Каско” в
„ДЗИОЗ” ЕАД, съгласно застрахователна полица № *************, с включени разходи за
пътна помощ и обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, и
доброволно възстановената от „ЗКЛИ“ АД сума /12 328, 50 лв. от пълен претендиран размер
от 24 657, 01 лв./ във връзка с настъпило застрахователно събитие на 01.07.2023 г., около
14.20 ч. в **************- реализирано ПТП между лек автомобил „Форд- Фокус“, с рег.№
************ и лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № *************, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба/05.06.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
С постановеното по делото Решение № 20147/07.11.2024 г. искът е уважен изцяло.
Съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане
ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо-2252.71
1
лева- в т.ч. 493.14 лева-държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице, 50 лева- депозит за
призоваване на свидетел и 1509.57 лева- адвокатски хонорар.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
предтендирания от ищеца размер на адвокатския хонорар, в случай, че надвишава
определения минимум по НМРАВ.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия
се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално представителство в
две съдебни заседания с разпит на двама свидетели свидетел и изслушване на вещо лице по
иск с правно основание чл. 411 КЗ.
При прилагането на наредбата следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от
23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56,
параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на
предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална
организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални
размери на адвокатските възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело,
неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са
извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а
единственият критерий при делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат
ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101,
2
параграф 1 ДФЕС.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Макар и наредбата /Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/, като приета от съсловна организация да не обвързва съда/
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС/, настоящият състав счита, че наредбата по дела,
различни от потребителски спорове и т.н. конвейерни дела представлява ориентир за добра
3
практика.
Наредбата предвижда като минимум по настоящото производство на основание чл. 7,
ал. 2 т. 3 именно претендирания от ищеца размер 1509.57 лева.
При определяне на размера съдът следва да съобрази наличните обективни фактори,
че делото не се отличава с особени процесуални усложнения, но и не е протекло в
минимални рамки, напротив то се характеризира с над обичайната за този вид регресни
претенции между застрахователи спорове сложност. В производството са разпитани двама
свидетели- участници в процесното ПТП, като е изслушана и приета и САТЕ. Изискана и
приобщена е и преписката от административно-наказващия орган. Т.е. производството се е
развило в максимални рамки що се касае за типичния предмет на доказване по исковете по
чл. 411 ГПК.
Така съдът счита, че определения адвокатски хонорар /1509.57 лева/ е съобразен с
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 360501/11.11.2024 г. от „ДЗИОЗ” ЕАД за
изменение на постановеното Решение № 20147/07.11.2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4