Р
Е Ш Е
Н И Е № 398
гр.Хасково, 15.07.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на девети юли
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1913 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България против Б.Г.Г.,***, искове с правно основание чл.415,
ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗДД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът подал Заявление по чл.
410 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът възразил срещу същата, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за
изпълнение, бил подписан Договор за потребителски кредит
CREX- 15357060 от 09.10.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор
и ответника като кредитополучател. Съгласно сключения договор , кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 539,55 лв, който
следвало да бъде върнат ведно с лихва, и с оскъпяването съгласно лихвен годишен процент на
разходите, като всички параметри били уточнени със самия договор.Погасяването
на дълга следвало да става на равни 12
месечни вноски,всяка от тях по 51,43 лв. Кредиторът изплатил сумата в уговорения размер, а
ответникът с подписа си удостоверил нейното усвояване.Поради изложеното
следвало да се приеме,че ищецът е изрядната страна по процесния договор,но
ответникът не изпълнил задължението си да плаща месечните вноски в уговорените
срокове. Към датата 20.02.2018 год. длъжникът погасил само три месечни
вноски,поради което и на основание уговореното в чл. 3 от договора, вземането
на кредитора станало изискуемо в пълен размер.Отделно от това ищецът твърди,че
вземането му е станало изцяло изискуемо и поради изтичане крайния срок на договора - 18.10.2018
год.,тъй като срокът на договора е едногодишен.В изложения смисъл счита,че за
него е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен
иск,тъй като в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата в размер на 419,56 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по договора; 43,31 лв.-възнаградителна лихва по договора; 38,38 лв.- законна лихва
за забава за времето от 20.03.2018 год. до 11.02.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 475/2019 г.
по описа на Районен съд-Хасково. Претендира
разноски по заповедното и настоящото производство.
Назначеният
особен представител на ответника счита предявените искове за доказани по
основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
Ч.гр.д. № 475/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в
настоящото производство за сумата от 419.56
лева – главница; 43.31 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г.
до 20.10.2018г., 38.38 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2019г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25
лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми
е била издадена Заповед № 227/22.02.2019г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника
настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-15357060 оторизационен
код а965е71х, сключен на 09.10.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София и Б.Г.Г., Кратък медицински въпросник за
приемане за застраховане от дата 09.10.2017г. на
кандидата за застраховане Б.Г.Г., ведно със: Сертификат № CREX-15357060,
издаден от „Кардиф Животозастраховане”, Клон България” от дата 09.10.2017г.,
Сертификат № CARD-15357060,
издаден от „Кардиф Животозастраховане”, Клон България” от дата 09.10.2017г.,
Служебен бон от 09.10.2017г. на обща стойност от 412.50 лева, издаден от
„Зора-М.М.С.“ ООД гр.София, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК с кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София и кредитен посредник „Зора-М.М.С.“ ООД гр.София
от дата 09.10.2017г., Декларация за
предоставяне на лични данни CREX-15357060
от Б.Г.Г., Извлечение по кредит CREX-15357060
/Погасителен план, Получени плащания, Разнесени плащания/,
актуално към 11.07.2019г., състоящо се от три страници, Последна покана от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, гр.София до Б.Г.Г., са представени по
делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание,
поради което не следва отново същото да се преповтаря.
По
делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експретиза,
което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото е
видно, че кредитът е усвоен на 09.10.2017г. при полагане на подпис от
кредитополучателя Б.Г.Г. в раздел „Удостоверение“. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК размерът на
задължението на ответника е, както следва: 419.56 лева – главница; 43.31 лева –
лихва или общо – 462.97 лева. Извършени са две погасителни вноски в размер на
154.29 лева, съответно: на 16.11.2017г. – 51.43 лева и на 17.01.2018г. – 102.86
лева. Размерът на непогасената част е 462.87 лева, от които 419.56 лева –
главница и 43.31 лева – лихва. Вещото лице посочва още, че размерът на
обезщетението за забава за периода от 20.03.2018г. до 11.02.2019г. е 38.38
лева, а размерът на възнаградителната лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.10.2018г. е 43.31 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта
по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни
по следните съображения: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата. Безспорно се установи от събраните по
делото доказателства, че ищецът и ответника са били в облигационно отношение по
силата на сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-15357060 оторизационен
код а965е71х, сключен на 09.10.2017г. Няма спор още, че кредитът е усвоен от ответника
на 09.10.2017г., като същият е положил подписа си. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи и факта, че ответникът е извършил
плащане само на две от погасителните вноски по кредита, а именно – на 16.11.2017г. е платил сумата от 51.43
лева, а на 17.01.2018г. – 102.86 лева, или общо 154.29 лева, като другите,
дължими по кредита суми, са останали неплатени. Посочените обстоятелства
дават основание на съда да приеме, че ответникът е неизправна страна по
договора за потребителски кредит и обуславят ангажиране на отговорността му,
поради което е основателно и искането на ищеца за установяване съществуването
на вземания по договора за кредит, сключен с ответника, които вземания са му
били присъдени в развилото се заповедно производство.
От
събраните по делото доказателства се налага извода, че вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради
което предявените искове следва да се уважат в техния пълен размер, в каквато
насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 419.56 лева –
главница; 43.31 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.10.2018г., 38.38 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 475/2019г. на Районен съд-Хасково.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент
не е бил изплатил дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 475/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева. Както вече бе посочено,
тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 525 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Б.Г.Г., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
по Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-15357060 оторизационен код а965е71х,
сключен на 09.10.2017г., сумата 419.56
лева – главница; 43.31 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г.
до 20.10.2018г., 38.38 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 227/22.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 475/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр.14, сумата в размер на 600 лева, от която 525 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и 75 лева, представляваща направени
разноски по Ч.гр.д. № 475/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.