Решение по дело №892/2023 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 649/8.11.2023г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 2. МАРИЯ КОЛЕВА

 

при секретаря Димитрина Георгиева и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н. дело № 892 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на П.А.М.,***, срещу Решение № 354/24.07.2023 г. по АНД № 531/2023 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш серия К № 6509755 на ОДМВР-Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – ОДМВР-Пазарджик в представена писмена защита чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Пенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на П.А.М. срещу електронен фиш серия К № 6509755 на ОДМВР-Пазарджик, за това, че на 19.08.2022 г., в 19.27 часа в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“, км. 77, при максимално разрешена скорост за движение по магистрала от 140 км/ч. и отчетен толеранс – 3 км/ч, с мобилна радарна система ATCC ARH CAM S1, бил заснет лек автомобил „Мерцедес ГЛС 600 4Матик Майбах“, рег.№ ***, собственост на жалбоподателя, да се движи със скорост 166 км/ч. С ЕФ на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП, тъй като нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6021497.

Районен съд-Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е приел, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което го е потвърдил.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Правилно РС-Пазарджик е установил съставомерност на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение на водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да не превишава скоростта от 140 км/ч при движение на автомагистрала. В случая, от доказателствата по делото се констатира, че лекият автомобил се е движил със 166 км/ч след отчетен толеранс от 3 км, като е превишил стойността на скоростта с 26 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност, с оглед на което наложената санкция е в двоен размер.

Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесния акт не е направено правилно, пълно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш трябва да бъде посочено точното място на нарушението, а това е мястото, на което е била разположена мобилната система, с която е засечена скоростта на движение на автомобила, управляван от касатора. Настоящият съдебен състав намира, че описанието на мястото на извършване на нарушението в обжалвания електронен фиш е направено точно и ясно, а именно: обл. Пазарджик, АМ Тракия км 77, като изрично е посочена посоката, към която е била насочена да заснема АТСС. От направеното описание става ясно къде е извършено нарушението и какво е въведеното ограничение на скоростта за движение на посоченото място. Тези данни се потвърждават и от приетите по делото доказателства, в т.ч. и приложения снимков материал, в който са отразени конкретните координати на мястото на извършване на нарушението, поради което съдът намира, че местоизвършването на нарушението е изчерпателно описано и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка. Твърдението на касатора, че инстанцията по същество неправилно е приела, че посоката на движение на автомобила при извършване на нарушението е от гр. София, не съответства на събрания по делото доказателствен материал. По делото е представен и приет Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и другите обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Видно от протокола посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София към гр. Пловдив, а именно така както е възприето и от въззивния съд. Предвид изложеното неоснователно се явява и твърдението на касатора за противоречие между описаното в протокола място на контрол и описаното в ЕФ, че камерата е насочена към гр. София. Посоченото в Протокола не противоречи, а напротив потвърждава описаното в ЕФ.

Неоснователни са и твърденията, изложени в касационната жалба, за неправилно определяне на санкцията за извършеното нарушение в хипотезата на повторност. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установи, че ЕФ серия К № 6021497, видно от приложената справка (л. 18 от делото на РС), е съставен на 15.06.2022 г. и е връчен на 13.07.2022 г., като е влязъл в сила на 28.07.2022 г., като липсват каквито и да е доказателства да е бил обжалван или да са подавани някакви възражения от жалбоподателя срещу него. От страна на касатора не се сочат подобни аргументи, нито доказателства в тази насока. С оглед на това налице е влязъл в сила на 28.07.2022 г. ЕФ серия К № 6021497 за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, извършено на 29.05.2022 г. Противно на твърдението на касатора, правилно въззивният съд приема, че непосочването на датата на влизане в сила на предходния на процесния електронен фиш не представлява съществено нарушение, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице.

От горното следва извода, че нарушението, за което е издаден процесният ЕФ Серия К № 6509755 на ОДМВР-Пазарджик е извършено на 19.08.2022 г. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6021497 на 28.07.2022 г.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че за да намери приложение разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП от значение е вида на извършеното нарушение. Нарушението е едно и също като вид, без значение дали е нарушена максимално предвидената скорост за движение в населено място или извън населено място. Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава посочените в таблицата стойности на скоростта в км/час. Не може да се приеме, че установеното нарушение, за което е съставен ЕФ Серия К № 6021497, е различно от нарушението, за което е наложена санкция с ЕФ серия К № 6509755, само защото едното е извършено в населено място, а другото – извън населено място. Нарушената разпоредба е една, а именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, П.М. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/24.07.2023 г. по АНД № 531/2023 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   (П)

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

 

 

                    2. (П)