Р Е Ш Е Н И Е
№ 260288 29.03.2021
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на двадесет и трети март през
година 2021 година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 1309 по описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.Т. с
ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.В.В. *** против наказателно
постановление №20-0769-005555 от 05.02.2021г. издадено от началника на група
към ОДМВР, сектор „Пътна полиция”–Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4
вр. ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1600
(хиляда и шестстотин) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 (три ) месеца.
С жалбата се моли за отмяна на горепосоченото наказателно постановление,
като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. Навеждат се доводи
за накърняване правото на защита на жалбоподателя с оглед различната правна
квалификация на нарушението в акта и в НП. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован, но
не се явява. Явява се упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. Не се претендират
разноски.
За административнонаказващия орган надлежно призован, представител не се
изпраща. Изпраща се становище, с което се моли да не бъде уважавана жалбата и
да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за ЮК
възнаграждение.
По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист № 15 и 17 от делото). Жалбата изхожда от легитимиран субект и е
срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред съда е редовно образувано. Разгледана по
същество същата се явява частично основателна.
Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 22.10.2020г, в 20,11 часа, в град
Б., по бул.“Т. А.“, в посока от
кръстовището с ул.“С.“ към надлез „В. П.“, водач на лек автомобил марка „Ауди“
модел „А6“ с рег.№ … управлявал с наказуемата скорост от 111 км/ч при максимално
допустимата за населеното място скорост от 50 км/ч. Скоростта била установена с
помощта на мобилната система TFR1-M с фабричен номер 510/07 с отчетен толеранс на
измерената скорост от 3%. Мобилната камера била ситуирана в служебен автомобил
с рег.№А7861 КК паркиран на посоченото по-горе място за времето от 19,00 до
22,00 часа (лист 32 от делото). Изготвен бил клип (снимков материал) на лист 19
от делото.
Установен бил собственикът на
моторното превозно средство (лист 20 от делото)-С. И. Т. ***. Последният на 30.11.2020г попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП (на лист №23 от делото), в която посочил, че на 22.10.2020г.
в 20,11 часа И.С.Т. е управлявал автомобил с рег. № А 0767 МА.
На същата дата -30.11.2020г жалбоподателят И.С.Т. е попълнил декларация
по чл.188 ЗДвП (лист 23 от делото), в която потвърдил, че на 22.10.2020г в
20,11 часа е управлявал процесния автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег.№… в
20,11 часа. В същия ден му била връчена покана (лист 24 от делото) да се яви на
в гр.Бургас, в сектор „ПП“ в ОД на МВР-Бургас, за да му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение.
На 08.12.2020г, в срока по чл.34
ал.1 от ЗАНН бил съставен акта за установяване на административно нарушение (лист
№18 от делото). В него като нарушена е посочена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Актът
е бил изпратен за връчване по делегация на жалбоподателя и за подпис (лист № 18
от делото).
На 14.01.2020г. актът е бил подписан от
жалбоподателя И.Т. и му е бил връчен екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
са постъпили писмени възражения.
Като е взел предвид акта и
писмените доказателства в административнонаказателната преписка, както и НП
№20-0769-000301 от 19.02.2020г влязло в законна сила на 05.03.2020г издадено от
ОДМВР сектор „ПП“–Бургас, с което на И.Т. е било наложено наказание глоба в
размер на 750 лева и временно лишаване от
право да управлява МПС да срок от три месеца за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №20-0769-005555 на 05.02.2021г
в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В НП е посочено, че нарушението Т.
извършил в условията на повторност, което дало основание да се приложи
квалифицирания състав на чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП и това повлияло на размера
на наложеното наказание–глоба – станало в двоен размер - 1600 лева
(надвишението над 50 км е 61 км- 700 лева+2х50 лева).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол. Същата е била
преминала последваща проверка и е технически изправна (лист №31 от делото).
Системата за видеоконтрол представлявала одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010г.
видно от удостоверение находящо се на лист №29 от делото. Одобрението било
удължено видно от писмо на лист 30 от делото. В настоящия случай, макар че
нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.182 ал.1
т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–глоба и лишаване от право да се управлява
МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава
в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят Т. е бил поканен и е попълнил е декларация по
чл.188 ЗДвП, в която признал, че е
управлявал МПС в деня и часа както и мястото където е било заснето извършеното
нарушение.
В разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са
предвидени две кумулативни наказания–глоба в размер на 700 лева за надвишаване
на скоростта с над 50 км/ч и по 50 лева за всяко превишаване с 5км/ч над тази
скорост и три месеца лишаване от право да се управлява МПС. Следва да се
отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни
наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен
начин, поради което за административните органи и за съда не съществува правна
възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват.
Актът
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по аргумент на
Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. (лист №36 и 37 от
делото). Двата акта са издадени в предвидените в чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН
срокове. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от административнонаказващия орган е
издадено атакуваното наказателно постановление на 05.02.2021г. Същото е връчено на 23.02.2021г.
на жалбоподателя (лист №17 от делото).
Установеното в хода на съдебното следствие несъответствие между съставения
акт и издаденото въз основа на него НП, относно факта за извършване на
нарушението в условията на повторност, настоящият състав приема за съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя. Това е
така, тъй като в АУАН извършването на нарушението в условията на повторност не
е било установено, без наличието на обективни причини за това (нарушението е
извършено на 22.10.2020г , а АУАН е съставен на 08.12.2020г) –период достатъчен
за установяване на всички относими факти
и обстоятелства, в това число и обстоятелството за наличието на повторност.
Констатацията за повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП за пръв път
е извършена от наказващия орган, който в мотивите на обжалваното НП е посочил
наличието на друг предходно издаден акт- НП №20-0769-000301 от 19.02.2020г (лист
28 от делото) влязло в законна сила на 05.03.2020г за същото по вид нарушение,
поради което е приложил квалифицирания състав на чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП. Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и ако на него не му е бил
предявен факта на повторност на нарушението, то той не е могъл да реализира в
пълен обем правото си на защита, което от своя страна съставлява съществено
процесуално нарушение.
От друга страна в хода на съдебното дирене се обоснова изводът, че
нарушението по чл.21 ал.1 ЗДвП е безспорно доказано. В тази връзка настоящият състав
приема, че разполага с правомощия да приложи санкционната норма, приложима за
основания състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е
допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма
пречка съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този
смисъл е и практиката на Административен съд Бургас - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
943/2017г.; Решение № 1251 от
6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2017 г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
Настоящата инстанция следва да
измени атакуваното наказателно постановление в посочения смисъл, като счете за
безспорно доказано нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП и на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП да измени в частта размера на наказанието глоба като го намали до
размера от 800 лева и да потвърди наказанието временно лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на АНО, като поради липсата на правна и фактическа сложност те следва да
бъде определени в размер на 80
лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63
ал.1 предложение второ и първо и ал.3 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-005555 от 05.02.2021г. издадено от
началника на група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция”–гр.Бургас, с което на И.С.Т.
с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.В.В. ***, с което за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание
чл.182 ал.4 ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 (три ) месеца, като преквалифицира
основанието за налагането на наказанието глоба в такова по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и НАМАЛЯВА глобата от 1600 лева на 800 (осемстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0769-005555 от 05.02.2021г. издадено от
началника на група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция”–гр.Бургас в останалата му
част.
ОСЪЖДА
И.С.Т. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.В.В. АК-Бургас да
заплита на ОДМВР-Бургас 80 (осемдесет) лева за ЮК възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд –гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.