Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 18.04.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря ПЕТЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2175/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена молба от Ц.Н.Ц. против М.Н.М. за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

Твърди се, че на 23.12.2017 г. страните били в компания в увеселително заведение. В заведението, в което се намирали, избухнала свада, което накарало ищецът да излезе навън. Там той бил посрещнат с бухалка от ответника, опитал се да предпази главата си с ръце, но той го ударил, след което паднал на земята. В следствие на удара, нанесен му от ответника, ищецът получил счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка, луксация на главичката на радиуса на лявата ръка и разкъсно-контузна рана на главата с размер от 3/2 см. След инцидента той бил приет в болница, където претърпял оперативна интервенция. В следствие на травматичното увреждане ищецът твърди, че изпитал силни болки в областта на лявата ръка и главата, не можел да движи ръката си от лакътя до китката, имал изтръпване и му липсвала кожна чувствителност. След претърпяната от него оперативна интервенция за месеци и половина ръката му била имобилизирана с гипс, имал затруднения с движението на ръката и пръстите, не можел да се обслужва в ежедневието сам – в обличането и поддръжката на личната хигиена. Той продължил да изпитва болка, макар интензитета им да намалял. След свалянето на гипса преминал процес на рехабилитация.

Случилото се повлияло на емоционалното му състояние. След инцидента той не можел да спи, будил се от болки. Поради зависимостта от близките му в периода на възстановяване той станал мълчалив и затворен, избухвал без причина, чувствал се подтиснат и стресиран от нанесения му побой. За обезщетяване на претърпените болки и страдания твърди, че има право на обезщетение в размер на 26 000,00 лв., от което претендира 6 000,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000,00 лв., частичен иск от сумата от 26 000,00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с причинено му от ответника телесно увреждане, ведно със законната лихва от деня на увреждането до изплащането на обезщетението. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва претенцията по основание. В отговора той признава, че се познава с ищеца. Не се спори, че с него са били в обща компания, като вечерта на 22.12.2017 г. са посетили таверна в гр. Ловеч, а в малките часове на 23.12.2017 г. са се преместили в друго заведение също в Ловеч. Седнали на маса, запазена за друг посетител. Ищецът обидил компанията, след което излязъл вън от заведението. Малко след това ответникът и още двама от компанията им, решили да си тръгват, като се качили в автомобила на М.. Тогава той чул ищецът да го нарича предател и полицай и да го псува, слязъл от автомобила, за да разговаря с него. Твърди, че ищецът го ударил по лицето, като двамата паднали на земята и продължили да се боричкат. Други хора от компанията се опитали да ги разтърват. М. взел от колата си бухалка, замахнал с нея към ищеца, които бил предпазен на място от присъстващ на мястото, бухалката се счупила, след което била изхвърлена в реката. По случай се твърди, че е образувано досъдебно производство, в хода на което е установено, че нараняванията по тялото на ищеца се дължат на падане, поради което производството срещу него е прекратено.

В хода на делото по същество страните не участва лично или чрез представил, ангажират становище с позиции за основателност, съответно неоснователност на заявената претенция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Вечерта на 22.12.20217 г. Ц. и М., свидетелят И. и брат му, и свидетеля Н. се събрали в дома на свидетеля И.. Черпели се, а около полунощ Ц. и М. и свидетелите Н. и И. решили да излязат в града на заведение. Придвижвали се с автомобила на М., който шофирал. Около полунощ компанията посетила таверната срещу полицията, а по-късно се преместила в дискотека Версай. Скоро след пристигането на групата в дискотеката Ц. напуснал заведението и излязъл навън. В автомобил на паркинга пред дискотеката по това време бил свидетеля И.. След Ц. от заведените излезли свидетелите И. и Н. и ответника М. и започнали да си говорят. М. се качил в джипа, с който дошли, заедно със свидетелите И. и Н., а Ц. останал на паркинга към заведението. Джипът се отдалечил от Ц. на около 5-6 метра, след което спрял. Ц. се приближил към шофьорското място, на което бил ответник М., който слязъл от джипа. М. последвали и свидетелите И. и Н.. Между М. и Ц. възникнала свада. М. взел от джипа едно дърво, след което ударил с него Ц.. След удара Ц. паднал на земята, а свидетеля И. взел дървото, хвърлил го в реката, след което той, свидетеля Н. и ответника М. се качили в джипа и потеглили. След потеглянето на джипа свидетелят И. се приближил до Ц. и го видял клекнал на земята. Ц. споделил с И., че много го боли ръката и главата. По главата на Ц.И. забелязал, че има кръв, но не кървял обилно. Ц. помолил И. да извади от джоба му телефона му и да се обади на съпругата му Ели.

И. се обадил на свидетеля Ц. по телефон. В разговора й съобщил, че ищецът е ударен от ответника, лежи на земята, ръката е подута, а по главата му има кръв. Ц. се придвижила до мястото, на което се намирал ищеца с автомобил, качила го в него и го отказала в Спешна помощ. При прегледа в спешния център се установило, че лявата ръката на Ц. е счупена, а на главата му има рана. Ц. бил насочен към ортопед във връзка с травмата на ръката. След прегледа ортопедът го уведомил, че на мястото на травмата трябва да се постави шина и да се фиксира. Ц. решил, че ще потърси второ мнение от друг лека. Свидетелят Н. го откарал с автомобила си до ортопедията в Плевен. В същия ден там го прегледали и оперирали, поставили имплант и обездвижили ръката му с гипс. След свалянето на гипса Ц. преминал курс на рехабилитация.

На 23.12.2017 г. Ц.Н.Ц. е приет в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Странски“ Плевен с диагноза: Фрактура-локсацо монтежия синистра. Компатман синдром. В същия ден той е подложен на оперативна интервенция, като е изписан на 29.12.2017 г. с предписания за превръзка на 3-тия ден, сваляне на конци на 12 –тия ден и гипсова имобилизация за срок от 45 дни /епикриза на л. 5-ти от делото/.

На 29.12.2017 г. Ц. е прегледан от доц. д-р Д.– лекар в катедра съдебна медицина и деонтология на МУ Плевен. След преглед и въз основа на представена му медицинска документация, доц. Д.е издал медицинско удостоверение, в което е удостоверил, че Ц. има травма – счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса и малка разкъсано контузна рана на главата. В заключението е прието, че уврежданията са следствие от директен удар с твърд, тъп предмет, с тясна, издължена удряща повърхност и относително голяма маса /бухалка, кол, дърво, тръба/, като локацията на счупването е от характера на т. н. „защитни травми“. Счупването на двете кости на предмишницата и изкълчването са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка, а разкъсно-контузната рана до разстройство на здравето временно и неопасно за живота /л. 7-ми от делото/.

От изслушаната в хода на производството съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Ц. е причинено травматично счупване на лакетната кост на лявата ръка с горна трета и оперативно лечение метална остеосинтеза метална плака, което обуславя трайно затруднение движенията на лавата ръка. Пострадалият е изпитал силно изразена болка след травмата и по-малко болки след проведеното му оперативно лечение, почти без болки при правилен режим и лечение. Тъй като плаката не е премахната и е счупена и подлежи задължително на премахване, експертът приема, че при освидетелствания все още са налице болки и затруднения при движението на ръката. Между произшествието на 23.12.2017 г., травматичното изменение и последващото лечение е прието в заключението, че е налице причинно следствена връзка.

При разпита на вещото лице д-р Г. тя посочва, че при прегледа на ищеца е установена лека оточност и изкривяване на счупената ръка, което се дължи на счупване на плаката, която не е отстранена след оперативната намеса. По принцип плаката се махат, след като се получи калус /костно вещество/, а това става рамките на 6 месеца. Плаката не е отстранена към датата на извършване на прегледа, което допълнително затруднява движенията в пълен обем на лявата ръка. Негативни изживявания и болките, ако такива има сега ищецът, се дължат според експерта именно на не отстраняването на плаката. При ищеца болки е имало в първите дни от счупването до извършване на оперативната дейност, след което е имало неудобства, но не и болки. След първият месец от счупването няма никакви болки, но трябва да се носи плака и гипс или каквото е сложено. Има ограничения в движението до 6 - 7 месеца за носенето на тези неща. Вещото лице уточнява, че под трайно затруднение в движението се разбира такова, чиято продължителност е повече от един месец. Д-р Г. уточнява също, че изменението на главата и лявата ръка не могат да бъдат получени от един и същи удар. Ударът в главата е в лявата слепоочна област и не могат да бъдат от един удар с този на ръката. Счупването на лакътната кост се дължи единствено на директен удар в областта на ръката. То се получава при вдигане на ръката с цел предпазване. Касае се за директен удар с твърд предмет в горната трета на лявата предмишница и като единствен начин за получаване е вдигане на ръката над главата, с цел предпазване на главата. Теоретично може да се получи нараняване и на главата - при вдигане на ръката за защита, след преплъзване да удари и да се нарани и лявото слепоочие. При счупване на предмета и отхвръкване на втората му част също е възможно части от него да са причинили нараняване на главата. При отскачане на предмета е възможно да се получи от един единствен удар травмата и на главата и на ръката. При вдигане на ръката се открива лакътната кост. Ако е долу ръката се касае за откриване на лъчева кост. Ако е имало старо счупване по принцип, на мястото на калуса, ръката става още по-здрава. Костта става още по-здрава от калуса. Меките тъкани и увредите по тях нямат никакво отношение по тази травма, т. е. дори и да е имало минали наранявания по меките тъкани на счупената ръка, това няма отношение към настоящото нараняване.

От изслушаното в хода на производството заключение по допусната психолого-психиатрична експертиза се установява, че травматичното увреждане при ищеца не е дало клинично значимо отражение върху психичното му състояние, като липсват убедителни субективни оплаквания, поведенчески и друг вид симптоми, които да подкрепят такъв тип твърдения. При ищецът не се наблюдава клинична симптоматика. Травматичното събитие има своето отражение в емоционален план върху Ц., което е станал по-мрачен, неспокоен, тревожен, напрегнат, като му липсва увереността, която е имал до преди инцидента, но тези симптоми не са клинично изразени.

Преди операцията ищецът изпитвал болка в ръката и главата, за което приемал аналгетици. От болки в ръката той се оплаквал и след операцията. Към момента ищецът има проблем с поставения в ръката му имплант, който е счупен, ръката му отича, оплаква се от болки в нея. Тази ръка, която не е основна за него, след травмата той не използва пълноценно, предпазва я, а в работата си използва основно дясната. Преди години ищецът също е претърпял травма на ръката – скъсано сухожилие.

Във възстановителния период след травмата, в ежедневието ищецът се подпомагал от свидетеля Ц.. За известен период от време той престанал да ходи на работа, станал по-затворен. Сега той работи в сервиза на свидетеля Н., като двамата разглабят автомобили.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в пода на производството писмени доказателства, които не са оспорени от страните, от заключенията на вещите лица и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели на страните. На показанията на разпитаните свидетели съдът не дава вяра в цялост. Не се кредитират показанията на свидетеля Ц. в частта досежно периода, в който ръката на ищеца е била гипсирана, тъй като те не се подкрепят от останалите доказателства. В ангажираната по делото епикриза е отразено, че поставения на ищеца гипс след оперативната интервенция следва да се премахне 45 дни след операцията. В хода на производството не се установи в рамките на възстановителния период да са настъпили усложнения, които да са наложили запазването за по-дълъг период от време – три месеца, както заявява свидетеля Ц..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И. и Н. относно обстоятелства, при които ищецът е получил травматичното увреждане. В тази част изявленията на свидетелите си противоречат както помежду си така и с останалите доказателства. Свидетелите И. и Н., както и свидетеля И., поддържат, че ответникът М. е извадил от автомобила си дървен прът /бухалка/, замахнал е с него, като в следствие на удара той се счупил и части от него са изхвърлени от свидетеля И. в реката. Н. и И. казва, че бухалката М. е счупил в главата на свидетеля Н.. Съществени са разминаванията между тези свидетели относно местоположението на ищеца, ответника и свидетеля Н.. Свидетелят И. твърди, че М. е бил срещу Ц., а Н. зад Ц. в момента на удара. Обективно при тази това разположение на участниците в спора М. не е може да нанесе удар на Н., тъй като Ц. е с много по-висок ръст от Н. и се явява препятствие между М. и Н.. Н. твърди, че към момента на удара се е намирал между М. и Ц. - с гръб към М. и лице към Ц.. При това разположение на страните и свидетеля Н. е възможно М. да нанесе удар в главата на Н.. Ако действително това се е случило и бухалката се е счупила в главата на Н. се поставя въпроса защо той не потърсил медицинска помощ. В показанията си свидетеля И. заявява, че Н. е прекарал два дни в болница след инцидента, но това не са потвърждава от ангажираното по делото писмо от МБАЛ Ловеч /л. 278 от делото/, в което се посочва, че през месец декември 2017 г. не е регистриран болничен престой. На Н.. Н., в показанията си, отрича да посещавал в болницата, като заявява, че на следващия ден след инцидента е посетил спешния център в Ловеч, където е бил прегледан. Доказателства за това не са ангажирани по делото. Заявеното от Н. и И., че бухалката е счупена в главата на Н., не обяснява и как ищецът е получил травмата на лявата си ръка. В тази насока непротиворечиви са както заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, така и съдебното удостоверение, издадено от съдебния лекар доц. д-р Деков. От тези доказателства се установява, че травмата на ищеца има защитен характер, т. е. тя не може да бъде получена при падане, както заявява свидетели И. и Н.. Във връзка с механизма на настъпване на увреждането съдът дава вяра на казаното от свидетеля И.. Той не е заинтересова от изхода на спора, тъй като е не участвал в спора, възникнал между страните и свидетелите Н. и И.. Показанията му са последователни и непротиворечиви. В показанията си той заявява, че М. е замахнал с бухалката, след което Ц. се е свлякъл на земята, И. е изхвърлил бухалката в реката, след което заедно с М. и Н. е напуснал местопроизшествието. Непосредствено след това И. е видял Ц., който е имал рана на главата и се е оплакал от болки в ръката. Свидетелят не казва да е видял свидетеля Н. да пада на земята, да му е оказвана помощ, което дава основание да се заключи, че ударът с бухалката не бил в неговата глава, а в ръката на ищеца. Този извод на съда се подкрепя и от останалия доказателствен материал.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Заявена е частична претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното включва кумулативно следните предпоставки: противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

В хода на производството са установени всички елементи за ангажиране деликтната отговорност на ответника.

Ответникът е осъществил противоправно деяние - замахнал и ударил с дърво/бухалка ищеца, в следствие на което му е причинил травматично счупване на лявата лъка, като между деянието и вредата е налице причинна връзка. По делото не са налице данни това травматично увреждане на ищеца да е настъпило от друга причина - падане при спречкването между него и ответника, от което следва да се приеме, че увреждането е в пряка връзка с действията на ответника - удар с дърво /бухалка на ищец.

В приетото и не оспорено заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експерти се посочва, че теоретично е възможно, след преплъзване на бухалката, с която ответникът е нанесъл удар на ищеца, тя да е причинила разкъсно-контузна рана на главата му. Това е само хипотеза, като тя не се подкрепя от доказателствата, събрани в производство, поради което съдът не приеме, че това увреждане е настъпило в пряка причинна връзка с поведението на ответника, за което следва да се ангажира деликтната му отговорност. 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.

В случая, за да се определи справедлив размер на обезщетението съдът взема предвид вида на причиненото травматично увреждане на ищеца – счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, последвана от оперативна интервенция и рехабилитация. Засегната от травмата ръка на е била основна за ищеца, като възможността му да си служи с нея е била ограничена в рамките на рамките на период около 45 дни /времето в която ръката е била поставена в гипс/. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на ищеца към датата на инцидента /39 г./, т. е. активна трудова възраст, като тя го е лишила от възможността да упражни правото си на труд в рамките на периода на възстановяване. Интензитета на болките, които е търпял ищеца е бил най-значим в периода от нараняването до оперативната интервенция /около 12 часа/, след което е намалял, но възможността му за самообслужване е била ограничена. Травмата е имала преди всичко емоционално отражение върху живота на ищеца, но не е дало клинично значимо отражение върху психичното му състояние. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и социално-икономическите условия в страната и отчита факта, че с осъждането на ответника също има определяща роля за възстановяване на вредите от деянието.

Изхождайки от изложеното, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е 8 000,00 лв. От него, с оглед частично заявената претенция, в полза на ищеца следва са се присъди сумата от 6 000,00 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2017 г. до изплащане на вземането.

Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от процесуален представител, който заявява, че му е предоставил безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и претендира присъждане на възнаграждение. По делото е ангажиран договор за правна помощ, с поето в него задължение за процесуално представителство на ищеца, но не в производството по настоящото дело, а по гр. д. № 756/2019 г. по описа на ОС Пловдив /л. 218 от делото/. В кориците на делото няма доказателства за поето задължение от адв. Г. за предоставяне безплатна правна помощ в полза на ищеца, с оглед на което не са налице основания за уважаване на това искане. Доказателства за други сторени разноски по делото от ищеца не са ангажирани.

Ответникът също е заявил искане разноски, което при изхода на спора не следва да се уважава.

С акт на съда ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 580,00 лв. /възнаграждения за вещи лица/ и държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 240,00 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ц.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 6 000,00 лв. /шест хиляди лева/ частичен иск от сумата от 26 000,00 лв., във връзка с причинено му от ответника М. на 23.12.2017 г. счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, ведно със законната лихва от 23.12.2017 г. до изплащането му.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К.Г. за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на възнаграждение за процесуално представителство на Ц.Н.Ц..

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Н.М., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 240,00 лв. /двеста и четиридесет лева/ и разноски в размер на 580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/.

 

Решението може да се обжалва от страните от 2-седмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: