Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 313 – 340 от НПК. С присъда № 133 от 15.02.2011г. по нохд № 1097 по описа за 2010 на ГОРС подсъдимият Н. Т. Недялко е признат за виновен в това, че на 18.07.2000 година в с.Виновград, общинаСтражица, обл. В., с цел да набави за себе си имотна облага, като използвал неосведомеността на представителите на ЗППК „В." с.В., Д. С. - домакин на кооперацията, О. М., Н.В.-бригадири и Г. Н. Г. –член на УС на кооперацията,възбудил и поддържал заблуждение у тях, че като представител на фирма „К." ЕООД гр. Ш. има правно основание по направено предварително плащане за покупко-продажба на пшеница с ордер от 14.07.2000 година да натовари и да изнесе 45 120 килограма пшеница, с което причинил имотна вреда на ЗППК „В." с.В.в размер на 8663,04 лева с ДДС, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.211 пр.З, вр.чл.209 ал.2, вр.ал.1 НК, вр.чл.373 ал.2 НПК,вр.чл.55 ал.1 т.1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание следва да се изтърпи при „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл.25 ал.1, вр.чл.23 НК е определено едно общо наказание по НОХД № 1188/10г. на РС-Ст.Загора, НОХД № 304/10г.на РС-Попово, НОХД № 132/10г.на РС-Гълъбово и настоящото НОХД № 1097/10г.на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно- две години лишаване от свобода, което да изтърпи при „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип , като на основание чл. 23 ал.3 НК е присъединено наказанието глоба в размер на 10 000 лева, наложено по НОХД № 304/10г. на ПРС. На основание чл.25 ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по включените в съвкупността осъждания.Подсъдимият е осъден на разноски в производството. Присъдата е обжалвана от осъдения Н. Т. Н. в частта относно прилагането на чл. 23 НК. Посочено е, че следва наказанието по присада № 133 от 15.02.2011г. по нохд № 1097 по описа за 2010 на ГОРС да се групира с наказанията по НОХД 82/2003г на Районен съд-Велики Преслав, по НОХД №321/2003г. на Районен съд -Търговище, с определение по ЧНД 645/2006г. на Районен съд –Търговище,по НОХД №8911/2005г. на Софийския районен съд,по НОХД №1401/2008г. на Шуменския районен съд, по НОХД №2271/2007г. на Плевенския районен съд, по НОХД №121/2009г. на Районен съд- Левски, по НОХД №1188/2010г. на Районен съд Стара Загора, по НОХД №304/2010г. на Районен съд Попово,по НОХД №132/2010г. на Районен съд- Гълабово, като бъде определено едно общо наказание. Не се излагат претенции за размера на наложеното наказание и правилността на обжалваната присъда. Подсъдимият Н. Н. е предявил молба със същите съображения пред ГОРП , която по компетентност е изпратена и приложена по настоящото производство. В съдебно заседание защитата излага съображения по подадената въззивна жалба, като посочва конкретни твърдения за групиране на наказанията, наложени по НОХД № 8911 на РС – София с общото наказание по НОХД № 1097/2010г. по описа на ГОРС. Прокуратурата заема становище, че в присъда №133 от 15.02.2011г. по нохд № 1097 по описа за 2010 на ГОРС в е налице частично групиране. Подсъдимият моли да бъде зачетено наложеното наказание по НОХД№ 8911. Предвид горните съждения съдът пристъпва към разглеждане на въззивната жалба, подадена от П. Р. П. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата: Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания, и като взе предвид събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание, намира за установено следното: Подсъдимият Н. Т. Н. е роден на ...г. в гр. Р., област С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с постоянен адрес гр. С., ул.”М.” № ... ЕГН *. На 12.07.2000 г. при председателя на кооперацията ЗППК” В.” с. В.- Г. П. Г. отишли подсъдимия Н. Н. и М. Д. М. Последните искали да закупят 100 тона пшеница. УС на кооперацията определил цена, като е поискано капаро от 5 000 лева. Уговорена била дата за извозване на зърното-18.07.2000г. На тази дата присъствали представители на председателя на кооперацията- бригадирите Д.С., О.М., Н. В. и Г. Г. На 17.07.2000г. в с. В. пристигнали два товарни автомобила, съставени били пътно-прехвърлителните разписки на името на фирма” К.”ЕООД гр. Ш. и изисано името на Н. Н.. Предсатвителят на кооперацията С. следвало да събере останалата част от сумата от предсатвители на Н. Н.- И. Л., К. С. Доколкото не бил открит прдседателя на кооперацията се разбрали да го изчакат. Самсиев отишъл да им търси квартира, като връщайки се в центъра на селото . и Л. ги нямало. Производството пред първа инстанция е развито по реда на чл. 371 НПК с предварително изслушване на подсъдимия, който е признал всички факти и обстоятелства, обективирани в обвинителния акт. По отношение на същия подсъдим са налице елементите на престъпният състав, закрепени нормативно в чл.211 пр.3,вр.чл.209 ал.2, вр.ал.1 НК. Безспорно е доказано изпълнителното деяние, авторството и вината на подсъдимия Н. извършване на посоченото документно престъпление. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият Н. Т. Н. използвал неосведомеността на представителите на ЗППК „В с.В., Д. С. - домакин на кооперацията, О. М., Н.В.-бригадири и Г. Н. Г. –член на УС на кооперацията,възбудил и поддържал заблуждение у тях, че като представител на фирма „К." ЕООД гр. Ш. има правно основание по направено предварително плащане за покупко-продажба на пшеница с ордер от 14.07.2000 година да натовари и да изнесе 45 120 килограма пшеница, с което причинил имотна вреда на ЗППК „В." с.В. в размер на 8663,04 лева с ДДС От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежът му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин. За да определи наказанието на подсъдимя, районният съд съдът е взел предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, както и обстоятелството, че производството се е развило по реда на чл. 373 ал.2 НПК, наказанието е определено при условията на чл. 58 а НК, в редакцията действаща към момента на деянието. Пореда на чл. 25 ал.1, вр.чл.23 НК районният съд е определил едно общо наказание, измежду наложените наказания с влезли в сила присъда по следния начин На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията по НОХД №1188/2010г. на РС- Стара Загора, НОХД №304/2010. на РС- Попово, НОХД № 132/2010г. на РС- Гълабово с НОХД № 1097/2010г., като е определил общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на две година лишаване от свобода , което да се изтърпи при „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основанието чл. 23, ал.3 НК е присъединено наказанието глоба в размер на 10 000 лева по НОХД № 304/2010г.на ПРС. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 НК е приспаднато наказанието, изтърпяното по горепосочените присъди. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е осъждан както следва: 1. С присъда по НОХД №139/1996г. на Районен съд- Тетевен, в сила от 20.03.1997г., за престъпление по чл. 195, ал. Т.3 и 4 и чл. 54 НК, е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, при общ режим. 2. С решение от 11.04.1997 по НАХД №3/1997г. на Районен съд- Тетевен в сила от 11.04.1997г., е наложено наказание глоба в размер на 10 000 лева. 3. С присъда по НОХД №27/1998г. на Районен съд- Тетевен, в сила от 02.08.1998г., за престъпление по чл. 308, ал. 1 чл.54 НК, извършено на 24.08.1994г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, групирано е с наказание по НОХД 139/96, определено му е общо наказание една година лишаване от свобода. 4. С присъда по НОХД №16/1997г. на Районен съд- Тетевен, в сила от 05.04.1999г., за престъпление по чл. 212, ал. НК, извършено на 12.04.1996г., са наложени наказания съответно „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца при първоначален общ режим . С определение 65 от 19.11.1999г. на РС Троян на основание чл. 25, ал.1 НК е определено едно общо наказание по Присъда 15/15.02.1997г. и 48/05.03.1999г. общо наказание една година лишаване от свобода 5. С присъда по НОХД 82/2003г на Районен съд-Велики Преслав в сила от 30.04.2004г. за престъпление по чл.211 във вр. чл. 209, ал.1, извършено на 30.04.1999г.е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг” режим. 6. Ð присъда по НОХД №321/2003г. на Районен съд -Търговище, в сила от 25.05.2005г., за престъпления по чл. 211 във вр. чл.210 ал.1, т.3 НК, извършено месец май 1999г -04.06.1999г. е наложено наказание съответно „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца и „Лишаване от свобода” са срок от четири години при първоначален строг режим. 7. С определение по ЧНД 645/2006г. на Районен съд –Търговище в сила от 14.09.2006г. на основание чл. 306 ал.1 т.1 НПК във вр.чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал. 1 НПК е определено едно общо наказание по присъда НОХД 82/2003г. по описа на РС Велики Преслав и НОХД 321/03 по описа на РС Търговище в размер на най тежкото от тях четири години лишаване от свобода при строг режим лишаване от свобода. 8. С присъда по НОХД №8911/2005г. на Софийския районен съд, в сила от 01.03.2007г., за престъпление по чл. 211пр.2,вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.5,вр.чл.209 ал.1,вр.чл.29 ал.1 б. ”А” НК и чл.55,ал.1 т.1 НК , извършено на 29.11.1997г. , е наложено наказание „Лишаване от свобода” са срок от една година и три месеца при първоначален строг режим. 9.Със споразумение по НОХД №1401/2008г. на Шуменския районен съд, в сила от 15.09.2008г., за престъпление по чл. 211, пр.3 НК във вр.чл.209, ал.1 НК във вр. чл. 29 ал.1 б”а” и „б” НК, извършено на 26.07.2001г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” са срок от три години при първоначален строг режим. 10. С присъда по НОХД №2271/2007г. на Плевенския районен съд, в сила от 03.07.2009г., за престъпление по чл. 212 ал.1 НК и чл. 55 ал.1 т.2 б”в” във вр.с чл. 2, ал.1 НК , извършено на неустановен ден април 1996, е наложено наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на двадесет лева. 11. С присъда по НОХД №121/2009г. на Районен съд- Левски, в сила от 15.12.2009г., за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр.чл. 195 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл. 29, ал.1 б.”А” във вр. чл. 18 НК , извършено на 14.09.2000г. е наложено наказание „Лишаване от свобода” са срок от три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. 12. Със споразумение по НОХД №1188/2010г. на Районен съд Стара Загора, в сила от 08.10.2010г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б „А” вр.чл.55, ал.1, т.1 НК , извършено на 02/03.06.2009г.г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” са срок от една година и девет месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. 13. Със споразумение по НОХД №304/2010г. на Районен съд Попово, в сила от 27.10.2010г., за престъпления по чл. 235, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. А НК. извършено на 03.05.2009г. , като е определено наказание „Лишаване от свобода” са срок от шест месеца при „строг” режим на изтърпяване и „глоба” в размер на 10 000 лева 14. С присъда по НОХД №132/2010г. на Районен съд- Гълабово, в сила от 05.01.2011г., за престъпление по чл. 211, предложение второ, във вр. с чл.209, ал.1 букви А и Б , извършено на 13.02.2006г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” са срок от две години при първоначален строг режим. При спазване правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съобразявайки и ТР №1 от 10.05.2006г. по н. д. №1/2006г. на ВКС, Великотърновският окръжен съд намира, че наказанията на Н. Т. Н. могат да бъдат кумулирани и по друг начин, различен от този, по който е било извършено кумулирането им им от районния съд. Престъпленията по присъди 1 3, 4 и 10 са извършени в условията на съвкупност по между си. Това води до извода, че от наказанията по тези присъди следва да се определи общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на най-тежкото от наложените по тях - една година. Престъплението по присъди 5, 6, 8, 9 и 11 в съотношение на съвкупност и наказанията по тях могат да се кумулират като се приложи чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. НК и се определи едно общо наказание най-голямото между тях четири години лишаване от свобода. Престъпленията по 12, 13, 14 и настоящата присъда са в съвкупност и се определи едно общо наказание най-голямото между тях две години и 10 000 лева глоба. По отношение прилагане на Тълкователно решение № 1/2006г. на ОСНК на ВКС, в частност разпоредбата на & 90 от ЗИДНК / ДВ брой 92/2002г./ Съгласно ТР №1 от 10.05.2006г. по н. д. №1/2006г. на ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 25 от НК наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002г. могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002г., но в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с параграф 90. В настоящият случай разпоредбата на & 90 от ЗИДНК е неотносимо, доколкото за периоõа 08.08.1997г. до 01.10.2002г. няма влезли в сила присъди за извършените от жалбоподателя деяния при условията на опасен рецидив. И така, кумулирането по групи на наказанията по петнадесетте осъждания, ще изглежда по следния начин: Първата група, ще се формира от наказанията по присъди 1, 3, 4 и 10, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, ще следва да се определи общо наказание в размер на най-тежкото по тях - една година „Лишаване от свобода”; Втората група, ще се формира от наказанията по присъди 5, 6, 8, 9 и 11, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, ще следва да се определи общо наказание в размер на най-тежкото по тях - четири години „Лишаване от свобода”; Третата група, ще се формира от наказанията по присъди 12, 13, 14 и настоящата присъда, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, ще следва да се определи общо наказание в размер на най-тежкото по тях – две години „Лишаване от свобода” и глоба от десет хиляди лева ; Полученият резултат от настоящия анализ се различава от този на първоинстанционния съд в частта, при която той е формирал само третата група от наказания. Следва да се има предвид, че наказанието по постановената последна присъда по НОХД № 1097/2010г. би могла да се кумулира с наказанията по присъдите от втора група. Общото наказание на втора група е четири години лишаване от свобода, като ако бъде избрана втора група би се нарушил принципа за невлошаване положението на осъдения. Определеното от първоинстанциония съд общо наказание съвпадащо с трета група в размер на две години лишаване от свобода е най-благоприятно за жалбоподателя. По отношение на присъединената глоба правилно първоинстанционният съд я е присъединил изцяло. Когато се определя общо наказание за две или повече престъпления, при които за едното от тях е наложено наказание лишаване от свобода и глоба, следва да се определи най-тежкото наказание лишаване от свобода и към него задължително да се присъедини глобата изцяло. И това е така, защото не може общо определеното наказание по реда на чл. 23 НК да бъде по-малко по размер от най-тежкото наказание за едно от престъпленията в съвкупността. В случая глобата следва да се присъедини изцяло. Изтърпяното наказание по присъдите, включително предварителното задържане, ще следва да бъде приспаднато от така определеното наказание. По приложението на чл. 24 НК, настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като производството е образувано по жалба на осъдения и всяко увеличение на наказанието по аргумент от противното на чл. 337, ал. 2 НПК, ще бъде нарушение на принципа за невлошаване положениетона осъдения, в случай че липсва съответен протест на прокурора. Следва да се има предвид, че може да бъде посиакано от първоинстанционният съд да приложи чл. 25 НК по реда на чл. 306 НПК да се произнесе по въпроса за определяне на общо най-тежко наказание. С оглед спазване принципа за невлошаване положението на осъдения и принципа, че наказанията следва да се кумулират по най-благоприятния за осъдения начин, като се има предвид размера на наложеното общо наказание, така че лицето да търпи най-малко наказание, въззивният съд намира, че жалбата на Н. Тенев Н. е неоснователна и обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като и на основание чл. 338 от НПК, съдът РЕШИ: Потвърждава Присъда №133 от 15.02.2011г. по НОХД №1097/2010г. на Горнооряховския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |