№ 162263
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110112427 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД с искане за допускане на
изпълнение срещу Д. А. Д. и К. Р. С., за следните парични суми – 10 390,71
евро – остатък от главница; 77,72 евро – такси, и 908,39 евро – неустойка за
забавено плащане за периода от 16.03.2020 г. до 06.03.2023 г. - задължения по
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен ипотечен кредит № HL
58311/07.06.2012 г. В заявлението се твърди, че вземанията по кредита били
установени частично от съда с Решение № 1379/16.11.2022 г. по въззивно
гражданско дело № 872/2022 г. на Апелативен съд - София, 2. граждански
състав.
С Определение № 13766/12.04.2023 г. по делото е спряно, като до Съда на
Европейския съюз са отправени преюдициални въпроси, на които е
отговорено по реда на чл. 99 от Процедурния правилник на същия съд с
Определение от 18.12.2023 г. по дело C-231/23 Юробанк България, в следния
смисъл:
„1) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална съдебна практика, която забранява на съда, сезиран с
искане от продавач или доставчик за осъждане на потребител да плати
дължимия остатък от вземането, произтичащо от сключен с него договор,
да проверява служебно евентуалната неравноправност на клаузите на този
договор, когато в предходно съдебно решение, което се ползва със сила на
1
пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало
произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената
директива. За разлика от това посочените разпоредби не допускат този съд
да не може да упражнява служебно контрол върху евентуалната
неравноправност на клаузи или части от клауза на посочения договор, които
не са били разгледани в рамките на предходното решение.
2) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална съдебна практика, която забранява на съда, сезиран с
искане от продавач или доставчик за осъждане на потребител да заплати
дължимия остатък от вземането, произтичащо от сключен с него договор,
да проверява служебно евентуалната неравноправност на клаузите на този
договор, когато в предходно съдебно решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало
произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената
директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които
позволяват на този съд да установи клаузите или частите от клауза, които
са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и,
дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по
това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клауза не са
неравноправни.“
При служебна проверка в портала за електронно правосъдие се установява, че
Решение № 1379/16.11.2022 г. по въззивно гражданско дело № 872/2022 г. на
Апелативен съд - София, 2. граждански състав, е обжалвано, като по
касационната жалба е образувано търговско дело № 773/2023 г. на Върховния
касационен съд (тази информация не беше налична в системата към
12.04.2023 г.). Тъй като във въззивното дело е обсъждана действителността на
договора за кредит, който е предмет и на настоящото дело, това означава, че
делото, което в момента е висящо пред ВКС, е преюдициално и
производството по настоящото дело следва да се спре на друго основание -
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до разрешаване на производстовото пред ВКС, за да
се прецени дали решението на последния съд ще породи сила на присъдено
нещо по настоящото дело.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
2
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по частно
гражданско дело № 12427 по описа за 2023 година на Софийския районен съд,
28. съд, до постановяване на краен акт в производството, по което в момента е
висящо търговско дело № 773/2023 г., ΙΙ ТО, на Върховния касационен съд.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото определение делото ДА СЕ
ДОКЛАДВА на всеки шест месеца за преценка за възобновяване.
ПРЕПИС от настоящото определение и Определение от 18.12.2023 г. на СЕС
(лист 94 – 99 от делото) да се изпратят на Върховния касационен съд за
прилагане за сведение по търговско дело № 773/2023 г.
Определението може да се обжалва в частта, с която производството е
спряно, с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3