№ 2338/20.12.2023г.
гр. Пловдив, 20.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Св.Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2568/2023г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
"Сигнум" ЕООД, ЕИК *********: гр. Пловдив, ул.
„Йордан Гавазов“ № 1, представлявано от управителя В.Х., чрез адв. Ил. С., обжалва
Решение № 1357 от 02.08.2023г., постановено по АНД
№ 512 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 679355-F662916 от 02.12.2022 г. на директора на дирекция
"Контрол" в ТД Пловдив на НАП, с което на дружеството, на основание чл.180 ал.3 във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС са наложени общо
тринадесет административни наказания – имуществени санкции, като дванадесет от
тях са в размер от по 200.00 лева, а тринадесетата – в размер на 701.84 лв., за
общо тринадесет нарушения на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 във връзка с
чл.82 ал.1 във връзка с чл.25 ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че РС – Пловдив неправилно е
възприел и кредитирал събраните по делото доказателства, по-конкретно
представеното пълномощно. Поддържа се да е налице възможността за прилагане на
чл.28 ЗАНН, както и се оспорва размерът на наложените санкции. Касаторът счита,
че неправилно административно-наказващия орган е приел, че са налице 13
нарушения, което не намира опора в разпоредбите на ЗДДС. Иска се отмяна на
съдебното решение.
Ответникът ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт М.М. оспорва касационната жалба и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в писмения отговор на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211
ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно съдебно
решение. По същество е неоснователна.
1. НП № 679355-F662916 от 02.12.2022г. е издадено от орган,
административнонаказателната компетентност на който произтича от упълномощаване
със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП - т.1,
1.3, б.”в” /приета по делото на ПРС/. АУАН № F662916 от 09.06.2022г. e съставен
от гл.инспектор по приходите в ТД-Пловдив. В това си качество, актосъставителят
се явява орган по приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 ЗДДС.
За да потвърди НП, районният съд след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства приел за установено от фактическа
страна, че дружеството-жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството
на доставчик по облагаеми доставки на стоки /медицински изделия/, за които са
издадени по 13 броя фактури, извършени в периода 01.12.2021г. – 31.12.2021г., с
различни получатели, в законоустановения срок до 14.01.2022г. включително, не е
начислило дължимия по доставката ДДС по всяка една от фактурите. Установено е,
че за всяка фактура данъчното събитие е настъпило, съответно на: 06.12.2021г.;
07.12.2021г.; 08.12.2021г.; 09.12.2021г.; 10.12.2021г.; 13.12.2021г.;
16.12.2021г.; 20.12.2021г.; 21.12.2021г.; 22.12.2021г.; 22.12.2021г.;
29.12.2021г. и на 30.12.2021г. и данъкът е станал изискуем на същите дати по смисъла
на чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС. Констатирано е, че плащането по доставките е
осъществено на датите на издаване на фактурите, поради което ДДС е станал
изискуем по смисъла на чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС именно на тези дати
и "Сигнум" ООД е издало данъчен документ по чл.113 ал.4 ЗДДС в 5-дневен срок от
настъпване на изискуемостта на ДДС, като е следвало да отрази издадените фактури
в дневника за продажбите и в справката-декларация, подадени в ТД Пловдив на НАП
за данъчен период м.12.2021г., но не по-късно от 14.01.2022г. Вместо това в
срока по чл.113 ал.4 ЗДДС "Сигнум"
ООД е издало фактури №№ **********/06.12.2021г; **********/07.12.2021г.;
*********/08.12.2021г.; *********/09.12.2021г.; **********/10.12.2021г.;
*********/13.12.2021г.; **********/16.12.2021г.; **********/20.12.2021г.;
**********/21.12.2021г.; **********/22.12.2021г.; **********/22.12.2021г.;
**********/29.12.2021г. и **********/30.12.2021г., които не са отразени в
дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м.12.2021г.,
т. е., ДДС не е начислен по смисъла на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Фактическите установявания са квалифицирани за
административно нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 ЗДДС вр. във
връзка с чл.82 ал.1 във връзка с чл.25 ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
ПРС възприел правилна правна квалификация на допуснатото нарушение / нарушения.
Съгласно
чл.180 ал.3 вр. с ал.1 ЗДДС : „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното
лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв.; Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък
в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.“.
Спор за
установените факти не е имало. ПРС с основание съобразил, че начисляването на
ДДС е сложен фактически състав, който включва: 1) издаване на данъчен документ,
в който данъкът е посочен на отделен ред; 2) включване на размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за този данъчен
период; 3) посочване на документа по т.1 в дневника за продажби за съответния
данъчен период; 4) подаване на документите по т.2 и по т.3 в ТД на НАП в
определения срок за съответния данъчен период, като съответно, за да се счита
за надлежно начислен ДДС, всеки един от четирите елемента следва да е налице и
отсъствието на който и да е от тях води до незавършеност на фактическия състав
и неначисляване на ДДС. В съответствие с данните от преписката районният съд
приел, че се касае за облагаема доставка на стока по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДСС и съгласно чл.25 ал.2 с. з., данъчното събитие
възниква датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик. В жалбата против НП не е отречено, че доставките са облагаеми
и не е оспорена възприетата в НП дата на възникване на данъчното събитие за
всяка доставка. Издадените 13 бр. фактури не са отразени в дневника за продажби
и в справка-декларация за данъчен период м.12. 2021г., поради което е прието,
че дружеството не е изпълнело задълженията си, произтичащи от посочените в НП
норми от ЗДДС, поради което правилно е санкционирано на основание чл.180 ал.3
във връзка с ал.1 ЗДДС – в случая при спазване на правилото на чл.18 ЗАНН.
Като неоснователни са преценени доводите за маловажност :
касае се за тринадесет деяния, което обстоятелство не може да бъде определено
като смекчаващо вината обстоятелство; не може да се счете за обстоятелство,
понижаващо обществената опасност на извършеното - че нарушението е отстранено
доброволно с подадена коригираща декларация с оглед значителния период от време,
след изтичането на който е извършено отстраняването на нарушението. В тази вр.
е посочено, че законодателят изрично е отчел възможността за последващо
отстраняване на нарушението, като е предвидил занижени санкции в зависимост от
периода на изтичането, в който е отстранено нарушението, което е било отчетено
от наказващия орган при определяне на правилната санкционна разпоредба.
2. Решението е правилно. Изводите на ПРС съответстват на
установените факти.
Във вр. с възражението в касационната жалба за неправилно
кредитиране на пълномощното и приемани от ТД на НАП – Пловдив документи от лице
без представителна власт се съобрази, че преписката съдържа Заявление за
подаване на документи по електронен път и ползване на електронните
административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на М.В.П. с вх.номер от 13.01.2022г.,
в което е отбелязано - декларации, документи и данни по ЗДДС, от името на
Сигнум ООД, представлявано от В.Х.. Преписката съдържа и Уведомление за
упълномощаване от 14.01.2022г на М.В.П. от страна на Сигнум ООД, представлявано
от В.Х.. Предвид данните правилно процесуалният представител на ответника
поддържа, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за авторство на подписа на В.Х., упълномощил П.. Поради това
твърденията за осъществени действия от лице без представителна власт не са
доказани.
Неоснователно е възражението на касатора и за неправилност на
извода на районния съд, че се касае за едно извършено нарушение. По см. на ЗДДС
данъкът следва да се начисли за всяка извършена от регистрираното лице доставка
чрез издаване на данъчен документ – фактура /изключението е по чл.113 ал.3 ЗДДС/
и отразяването на всеки от издадените документи в дневника за продажбите и в
резултата за съответния данъчен период. Тоест, начисляването на ДДС за всяка от
извършените доставки представлява отделно задължение, произтичащо от ЗДДС, като
неизпълнението му представлява самостоятелно нарушение, за което съгласно чл.18 ЗАНН се налага отделна санкция.
Неоснователно е и възражението относно приложената санкция,
тъй като в случая са наложени санкции по чл.180 ал.3 вр. с ал.1 ЗДДС – при
отчитане срока на закъснението. Доколкото датата, на която са извършени
плащанията и фактът, че към датата на издаване на АУАН 09.06.2022г. все още не е
подадена СД по ЗДДС, са изрично посочени в АУАН и наказателното постановление,
некореспондиращо със съдържанието им е твърдението на касатора за липса на
мотиви от страна на наказващия орган относно приложението именно на чл.180 ал.3 от ЗДДС за конкретния
случай. Ведно с това, АУАН и НП съдържат пълно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение и всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Случаят не би могъл да бъде квалифициран за маловажен по см.
на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН. В тази насока фактите са отчетени правилно
от ПРС, вкл. коригираща справка-декларация е подадена на 09.06.2022г., а
резултатът за данъчен период м.12.2021г. е ДДС за внасяне в размер на
25 735,81лв., което е съобразено и при налагане на занижен размер на
имуществената санкция.
При неоснователност на жалбата са дължими за присъждане
разноски за ответника - в размера на 80 лв., на основание чл.63д ЗАНН и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 пр.1-во АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1357 от 02.08.2023г., постановено по
АНД № 512 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 г.
Осъжда "Сигнум" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
ул. „Йордан Гавазов“ № 1, представлявано от управителя В.Х., да заплати на
Националната агенция за приходите, сумата от 80лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: