РЕШЕНИЕ
№ 1251
гр. Кюстендил, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20241520100608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
със законен представител Ю. Х. Ю. - изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. Г. П. А., против М. И. С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, съдържаща искане с правно основание
по чл.415 във вр.с чл.422, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество, сума в
общ размер на 732,68 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2851/2023 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, от които: 687,88 лева - главница за периода от 01.02.2023 г. до
01.10.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 44,80 лева -
обезщетение за забава, считано от 02.02.2023 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените в настоящото и в заповедното производство, разноски.
1
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че на
10.02.2023 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл.99 от ЗЗД
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ищцовото
дружество, по силата на който вземане, произтичащо от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX - 19389009 от дата 26.06.2022 г. било
прехвърлено в полза на ищцовото дружество с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви, като самият договор съдържал клауза,
която давала право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица, а длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX
19389009 от дата 10.02.2023 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне
от ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на цедента.
Уведомлението било изпратено чрез "БГ Пощи" ЕАД и било получено лично
от ответника на 16.02.2023 г. Иска се, в случай, че съдът прецени нуждата от
представяне на Приложение 1 в цялост, ищецът да бъде уведомен с нарочен
акт на съда за това, както и с настоящата искова молба да бъде връчено на
ответника копие от уведомлението за извършената цесия.
Отправени са и искания за връчване на уведомлението в случаи, ако
ответникът не бъде открит на установен по делото, адрес.
Сочи се, че на 26.06.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, в качеството му на кредитор и М. И. С., в качеството й на
кредитполучател бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX - 19389009, като били спазени разпоредбите на ЗПК, а
размерът на предоставения кредит бил - 999,04 лева. С подписването на
договора, кредитополучателят се бил съгласил предоставеният му кредит да
бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя и
по този начин се създало задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалба на кредитора, а лихвеният процент бил фиксиран за срока на
договора, в който бил посочен. Общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 1 253, 70 лева, обща цена на стоките - 892 лева, а
2
договорната лихва по кредита била в размер на 254,66 лева, като
кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до
01.10.2023 г. ( дата на последна погасителна вноска), при 15 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 83,58 лева, съгласно
погасителен план, посочен в договора за кредит. По отношение на вземанията
не била обявявана предсрочна изискуемост, като при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит и на длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 02.02.23 г. до дата на подаване на заявлението в
съда, която била в размер общо на 44,80 лева. Във връзка с подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника, съдът бил уважил претенцията на ищеца и
по образуваното ч.гр.д. 2851/2023 г. по описа на КРС, била издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, което обусловило
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на
732,68 лв., от които 687,88 лева - главница за периода от 01.02.2023 г. до
01.10.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/ по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX - 19389009 от 26.06.2022 г. между
ответницата и БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземането
по който е прехвърлено с Договор за цесия от 15.02.2022 г. и Приложение 1 от
10.02.2023 г.; 44,80 лева обезщетение за забава считано от 02.02.2023 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство,
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е представил отговор на исковата
молба, като е посочил, че предявеният иск бил допустим, но напълно
неоснователен. Твърди се, че сумата не се дължи от ответницата, тъй като
същата била погасила всички вноски и задължения по договора. Иска се да
бъде посочено от ищеца за исковия период, поотделно за всеки месец, по
колко се претендирало от негова страна, че ответницата дължала. Поради това,
3
че ищецът не бил посочил по месеци и поотделно каква сума се била дължала
от ответницата, искът бил неоснователен и недоказан, заради което следвало
да се отхвърли, както и да бъдат присъдени разноските, направени от
ответницата.
Оспорва се уведомлението за извършена цесия да е достигнало до
ответницата.
В проведените по делото две открити съдебни заседания страните не се
явяват или представляват, като ищцовото дружество предварително, преди
заседанията, чрез депозирани по делото писмени молби от процесуалния му
представител, се поддържа исковата молба по изложените в нея съображения
и се изразява становище по хода на делото. Претендират се разноски и е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че е над минималното такова.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано от съда.
След цялостна и съвкпуна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа страна, следното:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, е
обявено за безспорно, че на 26.06.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, в качеството му на кредитор и М. И. С., в
качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № CREX - 19389009, като същото се установява и от
приложеното заверено копие на самия договор, по силата на който освен това
ответницата е получила кредит в размер на 999,04 лева, който следвала да
погасява при месечна погасителна вноска в размер на 83,58 лева и при 15 броя
погасителни вноски, а общата стойност на плащанията възлизала в размер на
1253,70 лева, при ГПР 41,19% и лихвен процент в размер на 34,99%. С оглед
така сключения договор е виден и погасителният план, съгласно който първата
вноска е с падежна дата - 01.08.2022 г., а последната - 01.10.2023 г.
По делото са приложени и заверени копия на условията към договора, както
и на договор за застраховтелно посредничество, също сключен между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и М. И. С., към който са
представени и заверени копия на Сертификат за застраховка "Закрила на
4
плащанията Плюс" със същия номер като на процесния договор за
потребителски кредит - № CREX - 19389009 и от същата дата - 26.06.2022 г.,
ведно с Общи условия за застраховка "Закрила на плащанията Плюс" на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане.
Въз основа на копие на Фактура № ********** от 26.06.2022 г., става ясно,
че получател по същата е М. С., а доставчик - Мебели Виденов ЕООД, като
общо дължимата сума е в размер на 892,01 лева, с оглед на което е видно,че на
тази дата е бил предоставен кредита на ответницата.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г., по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон
България" КЧТ е прехвърлило вземанията, описани в Приложение № 1 към
него на ищеца - "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, като с
потвърждение за извършена цесия на вземания, на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България" КЧТ епотвърдило
писмено извършената цесия на всички вземания, цедирани на ищеца по
настоящото дело, както и че цедентът "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,
клон България" КЧТ е упълномощил цесионера - ищец по делото да уведоми,
в качеството му на нов кредитор, длъжниците по цедираните вземания в
Приложение № 1 от 10.02.2023 г. относно прехвърлянето. Описаното
приложение е представено по делото, като същото е със заличени данни,
освен в частта, отнасяща се до процесния договор, сключен с ответницата от
26.06.2022 г. Видно и от представеното пълномощно, прехвърлителят
"БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България" КЧТ е упълномощил
приобретателя – ищец по делото, да уведоми длъжниците по цедираните
вземания относно извършената цесия.
Представено е уведомително писмо до длъжника М. И. С., с което ищецът й
съобщава за извършеното прехвърляне на вземането по процесния
договор за потребителски кредит. От представеното копие на известие за
доставяне до ответницата се констатира, че същата лично е получила на
16.02.2023 г. уведомителното писмо.
С оглед приетото по делото и неоспорено от страните, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, доколкото
същото се явява обосновано и обективно изготвено, се констатира, че съгласно
приложената Фактура № ********** от 26.06.2022 г. на тази дата, на
5
ответницата е предоставен паричният кредит, като от доставчик "Мебели
Виденов" ЕООД са били закупени мебели на стойност 892,01 лева. Вещото
лице е посочило, че върху неиздължената главница в размер на 687,88 лева
дължимата законна лихва е в размер на 44,80 лева, като в тази връзка е
доуточнено, че за периода от 02.02.2023 г. до 28.12.2023 г. дължимата лихва е в
размер на 82,36 лева, от които са погасени 37,56 лева. От заключението се
изяснява и как е формиран ГПР, като е отразено, че при главница от 999,04
лева, включваща стойността на стоките 892 лева и 107,04 лева -
застрахователна премия, при 15 месечни анюитетни вноски и лихвен процент
от 34,99%, ГПР е 41,17 %.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 2851 /2023г., по
описа на Районен съд – Кюстеднил, се установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорна на база всички
събрани по делото доказателства, които са допустими и относими.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, с правно
основание по чл.240, ал.1 и ал.2, във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 във вр.чл.99
от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземанията, заявени по
реда на чл. 410 ГПК, като във връзка с така предявените искове съдът е
разпределил доказателствена тежест между страните и на ищеца е указал, че е
в негова да установи вземанията си както по основание, така и по размер,
дължими за посочените периоди и произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, т.е наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договора за
потребителски кредит № CREX - 19389009/26.06.2022 г., както и че същият е
сключен при сочените в исковата молба, условия и падежи, изпълнение на
задълженията си по договора и в този смисъл реалното предоставяне на
процесната сума на кредитополучателя /пряко изплащане на сумата по
кредита на упълномощен търговски партньор на ищеца кредитодател/,
изискуемостта на вземанията, техния размер, също така и наличието на
валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици
обосновава активната си легитимация по иска, респ. съобщаването му на
6
длъжника-ответник и датата, на която това е станало. По иска с правно
основание с чл. 86 от ЗЗД, съдът е указал, че ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, неговата изискуемост, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е указано,
че е необходимо да докаже погасяване /плащане/ на дълга на падежа,
възраженията си, както и всички онези факти, които изключват, унищожават,
прекратяват или погасяват претендираното право.
Съдът е разяснил на страните и за кои факти и обстоятелства не сочат
доказателства, като им е указал и, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери
служебно договора за кредит за наличието на неравноправни клаузи, като им е
дал възможност да изразят становище по този въпрос в първото съдебно
заседание по делото, от която не са се възползвали.
Производството по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК, като тази пряка обвързаност произтича
от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство,
дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за
наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето
на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до
недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде
относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния
случай сочената по-горе идентичност между страните и предмета е налице,
исковете са предявени в законоустановения срок и съобразно указанията на
заповедния съд по ч.гр.д. № 2851/2023 г. по описа на КРС, поради което съдът
ги намира за допустими.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от сключения на 26.06.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, в качеството му на кредитор и М. И. С., в качеството й на
кредитополучател, договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
7
CREX - 19389009, по силата на който ответницата е получила кредит в размер
на 999,04 лева, който е следвало да погасява при месечна погасителна вноска в
размер на 83,58 лева и при 15 броя погасителни вноски, с обща стойност на
плащанията в размер на 1253,70 лева. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от
договора за потребителски кредит и приложенията към него. От приетите по
делото писмени доказателства, вкл. Фактура № ********** от 26.06.2022 г. и
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява по несъмнен
начин, че на 26.06.2022 г. на ответницата е предоставен процесния кредит,
като стана ясно, че същата е закупила мебели на стойност 892,01 лева от
"Мебели Виденов" ЕООД. Ответницата не е оспорила, че е получила сумата
по договора, като не е представила и доказателства в тази посока. По делото
лиспват и доказателства за извършено плащане от страна на ответницата на
процесните суми, въпреки разпределената й в този смисъл доказателствена
тежест.
Също така с представените рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., писмено потвърждение за извършена цесия на
вземанията, цедирани на ищеца, Приложение № 1 от 10.02.2023 г. и учредено
пълномощно от "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България" КЧТ в
полза на ищеца по делото, е доказано и наличието на валидно цесионно
правоотношение, като се установи, че с уведомително писмо до ответницата,
на 16.02.2023 г. лично й е било съобщено за извършеното прехвърляне на
вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Тоест, преди
предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Принципно, законът не съдържа изискване за форма на съобщаването, но
изисква то да достигне до знанието на длъжника. Съгласно трайно
установената съдебна практика /като в този смисъл напр. Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о./ установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, като в случая представеното по делото уведомление до
ответницата, стана ясно, че е направено от предишния кредитор –
"БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България" КЧТ, чрез надлежно
8
упълномощения цесионер-ищец по делото, като практиката на ВКС приема,
че с оглед свободата на договаряне по смисъла на чл.9 от ЗЗД не съществува
пречка предишният кредитор да упълномощи новият такъв да извърши
уведомяването за извършената цесия /решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.; /, като това упълномощаване не стои в
противоречие с целта на разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с оглед на
което се приема, че такова съобщение поражда предвиденото по чл.99,ал.4
действие спрямо длъжника/ Решение № 114/07.09.2016 г. по гр. д. № 362/2015
г. на ВКС/ , както е станало и в настоящия случай. С връчването на
уведомлението на ответницата, цесията е породила действието си в
отношенията между ищеца и ответницата, което пък обосновава активната
материалноправна легитимация на ищеца. Следва да се отбележи, че
длъжникът може да направи възражение за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, но след като
бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. /така
определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г. о. /.
С оглед изложеното, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на
ответницата за извършената цесия, като се явява недоказано твърдението й и
направеното в този смисъл оспорване, че уведомлението за извършената цесия
не е достигнало до нея.
Процесният договор за кредит безспорно е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, а ответницата в
настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от Закона за защита на потребителите. От това следва, че доколкото
процесният договор е сключен с потребител, е нужно съдът да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в него.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В чл.11, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по
9
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В този смисъл съдът намира, че
процесният договор само формално отговаря на цитираните разпоредби,
доколкото е налице посочване на ГПР, без да е ясно обаче от самия договор
какво точно се включва в него. В случая в договора за потребителски кредит е
визирано, че годишният процент на разходите е 41,19 %, но не е отразено по
какъв начин е формиран, какви компоненти включва, като според
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза при главница от
999,04 лева /стойността на стоките 892 лева + 107,04 лева - застрахователна
премия/ при 15 месечни анюитетни вноски и лихвен процент 34,99% - ГПР е в
размер на 41,1792%. Тоест, в договора ГПР е посочен единствено като
абсолютна процентна стойност, без да са описани взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му, поради което се създава
неяснота относно начина на формиране на ГПР, а оттам не се разбира какви и
кои компоненти са включени в него. Това от своя страна води до нарушаване
на законовото изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
уредено в чл.10, ал.1 от ЗПК, с оглед на което за кредитополучателя се създава
пречка и трудност да извърши преценка относно ГПР. Практиката на СЕС
/т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива
2008/48; / приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил
информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по
единна математическа формула, тъй като това води освен прозрачност, но и до
предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно
предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да
прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в
договора за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива
2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на съществен елемент на договора неговата цена, и
го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което
10
в противен случай не би взел. Именно поради тази причина законът въвежда
задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на
формиране на ГПР, като в процесния договор очевидно това не е направено, а
единствено е посочен общ размер на ГПР, което води до засягане на правата
на потребителя в съществена степен, тъй като същият е поставен в положение
да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено
важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът го
регламентира като порок от най-висока степен. Нещо повече, в случая от
договора изобщо не става ясно и дали и по какъв начин е включена
застрахователна премия. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му и макар формално процесният
договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, въз основа на
цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че липсата
на оповестяване на компонентите, образуващи ГПР, е достатъчно сериозен
пропуск, който в случая се приравнява на непосочен ГПР, въз основа на което
следва да се приеме, договорът е недействителен поради нарушаване на чл.11,
ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК. На следващо място може да се отбележи, че
съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Освен горното, цитираната по-горе разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, урежда
специални изисквания за формата, в която трябва да бъдат приведени
договорите за потребителските кредити, като в настоящия случай е видно, че
същата не е спазена по отношение на това всички елементи на договора да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер, шрифт – не по-малък от
12. Това е така, защото в представения към процесния договор за кредит,
договор за застрахователно посредничество в чл. 4 е уредено, че
застрахователната премия по същия следва да бъде платена от клиента -
11
кредитополучател съгласно условията на процесния договор за кредит, което
води до извода, че всички представени документи, относими към
застрахователния договор се явяват част и елемент на процесния договор за
кредит, поради което за тях също се прилага правилото на чл.10, ал.1 от ЗПК.
В конкретния случай разликата във вида и размера на шрифта, използван при
договора за потребителския кредит и при застрахователния договор,
сертификата за застраховка и общите им условия, е видима дори и при
обикновен преглед на текстовете в тях, като при проверката и съпоставянето
на договора за кредит с документите, касаещи застраховките, се установява, че
при последните е нарушено изискването размерът на шрифта да не е по-малък
от 12.
Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Изложеното дотук обосновава недействителност на процесния договор на
осн. чл. 22 от ЗПК. Доколкото недействителността на договора се установява в
производството по чл. 422 от ГПК, според констатната практика на ВКС,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. /Решение №
12
50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК; Определение № 50161 от
29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1070/2022 г., II т. о., ТК/ В този смисъл остатъчното
задължение на потребителя-ответница е именно за връщане само на
главницата по получения кредит.
С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, ответницата дължи възстановяване
само чистата стойност по кредита, тоест претенцията се явява основателна
досежно главницата в размер на 687,88 лева, върху която следва да се присъди
и законна лихва, считано от 28.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претенцията за обезщетение за забава, като недоказана и неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но
доколкото ответницата не е заявила присъждането на такива и не е
представила доказателства за понасянето на такива, съдът намира, че следва
да присъди разноски само на ищеца, съобразно уважената част от исковете,
доколкото такива са поискани и са ангажирани и доказателства за
извършването им. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които с оглед уважената част от исковете, в
исковото производство възлизат в общ размер на 549, 22 лева, част от която
сума е доплатената в производството, държавна такса, депозити за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.
В хода на заповедното производство, разноскте, сторени от ищеца са в общ
размер на 75 лева ( юрисконсултско възнаграждение и държавна такса).
Съобразно уважената част от исковете, ответницата дължи на ищеца и сумата
от 70,41 лева, представляваща разноски в заповедното производство. Общо за
исковото и заповедното производство, съобразно уважената част, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 619,63
лева.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр.с чл.240, ал.1 и ал.2, във вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 във вр.чл.99 от ЗЗД, че М. И. С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
със законен представител Ю. Х. Ю. - изпълнителен директор, сума в размер на
687,88 лева, представляваща главница за периода от 01.02.2023 г. до
01.10.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/ по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX - 19389009 от 26.06.2022 г., сключен
между ответницата и БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 15.02.2022 г. и
Приложение № 1 от 10.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на заявлението в съда - 28.12.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, иска в
размер на 44,80 лева, представляващи обезщетение за забава, считано от
02.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. И. С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен представител Ю. Х. Ю. - изпълнителен
директор, сумата от 619,63 лева - сторени разноски в исковото и заповедното
производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14