Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7875 по описа за 2019 година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове
предявени от Д.Г.Д., ЕГН **********
и М.К., ЛНЧ **********, двамата с адрес *** срещу „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, както
следва: 1. за осъждане ответника да
заплати на ищеца Д.Г.Д., ЕГН **********
сумата от 3600лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания /кръвонасядания в областта на седалището и долните крайници,
контузия на гръден кош и ожулвания в областта на долните крайници, емоционален
стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч.
на АМ Тракия в посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а
«БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на
валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-
23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата; 2. за осъждане ответника да заплати на ищеца Д.Г.Д., ЕГН **********
сумата от 350лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди във вид на реализирани разходи за
превоз увредения л.а «Сузуки гранд
витара», с рег. № В 4798 ВК за превоз на увредения
автомобил с пътна помощ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км.,
причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането- 23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата; 3. за осъждане ответника да заплати на
ищеца М.К., ЛНЧ ********** сумата от 4300лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди- физически и психически болки и страдания / контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на лицето и главата, контузия на
лява раменна става и счупване на шесто ляво ребро, емоционален стрес/,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ
Тракия в посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а «БМВ
435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от
12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-
23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Ищцата е собственик на л.а
«Сузуки гранд витара», с рег. № В 4798 ВК. На 23.12.2017г. около 22,30ч.
при движение по АМ Тракия в посока София, на 230+600км. е настъпило ПТП
причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/117001955844. За настъпилото произшествие били уведомени органите на
полицията, които посетили произшествието и изготвили протокол за ПТП с
пострадали лица № 222. В момента на ПТП автомобилът на ищцата е бил управляван
от ищеца К., а тя е била пътник. В резултат на ПТП се сочи, че ищците са
получили телесни повреди. Ищецът е получил контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на лицето и главата, контузия на
лява раменна става и счупване на шесто ляво ребро, а ищцата кръвонасядания
в областта на седалището и долните крайници, контузия на гръден кош и ожулвания
в областта на долните крайници. След ПТП са били отведени от Бърза помощ и от
проведените им прегледи са констатирани посочените увреждания. Предвид силните
болки в областта на гърдите се сочи, че ищецът е приемал първите вечери
болкоуспокояващи, като това му състояние продължило повече от месец. Рязката
промяна в климата му предизвиквала болки и в ребрата. По време на лечението се
наложило неговите близки да го подпомагат в ежедневието. В резултат на ПТП
изпадал в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминавала кола и чуе
мотор. Страхувал се да се вози и управлява л. автомобил. Дори и година по-
късно продължавал при допир, вдигане на тежести да усеща тъпи болки. Не можел
да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да изпълнява обичайните си работи
и чисто човешки задължения. Чувствал се като тежест за семейството си. На
ищцата първоначално също се наложило да приема болкоуспокояващи за облекчаване
болките в седалището и краката, и да може да спи. Първия месец избягвала
контакти и разговори с близки и семейството. Появило се безсъние, продължаващо
вече повече от година. Изпитвала панически страх от тълпи хора и спрени
автомобили, стрес при преминаващи покрай нея автомобили и звук от такива.
Страхувала се да се качи в автомобил. Увреждания били причинени и на собствения
на ищцата автомобил възлизащи на стойност 7701,83лева. Твърди, че по случая е
било образувано д.п. № 900/2017г. по описа на РУП Нова Загора при ОДМВР Сливен
и с присъда № 35/14.05.2019г. по НОХД № 119/2019г. по описа на РС Нова Загора,
влязла в сила на 30.05.2019г., водачът на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.а от НК, а именно за виновно нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и причиняване по
непредпазливост на значителни
имуществени вреди на стойност 7701,83лева на л.а собственост на ищцата.
Ответникът като застраховател на автомобила на виновния водач е бил уведомен от
ищците за настъпилото събитие на 25.03.2019г., когато е изпратена писмена
застрахователна претенция. Твърди се, че ответното дружество чрез свой
представител в проведен разговор е отказало да плати така заявеното
обезщетение, вкл. за имуществените вреди, признати с влязлата в сила присъда. В
резултат на ПТП, автомобилът на ищцата е бил технически неизправен, което е
наложило неговия транспорт с Пътна помощ, за което на 24.12.2017г. ищцата
платила сумата от 350лева. Претенцията към ответното дружество е за
застрахователно обезщетение за причинените на ищците имуществени и
неимуществени вреди в заявените размери, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват на
първо място като недопустими. Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба- 27.05.2019г. не е бил изтекъл срокът по чл. 498 КЗ, тъй като претенцията
на ищците е получил на 05.04.2019г. Така, ответното дружество се сочи, че е
било лишено от възможността да се произнесе в законово регламентирания срок. На
следващо място, исковете се оспорват като неоснователни по размер. Оспорват се
твърденията ищците да са претърпели сочените увреждания, болки и страдания.
Твърди паричното им обезщетяване да е заявено в завишен размер. Искът за
имуществени вреди се оспорва като неоснователен, доколкото ищцата не била представила
доказателства да прекратяване регистрацията на автомобила, каквото е било
изискването на застрахователя. В тази връзка се сочи да е налице тотална щета.
Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявените осъдителни искове е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно
чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, ***. Съдът
намира, че исковата претенция е допустима. Между страните не е имало спор, а и
представеното известие за доставяне е видно, че застрахователната претенция на
ищците е получена на 25.03.2019г. и заведена от застрахователя с вх. 4874/05.04.2019г.,
което се установява и от ангажираните писмени доказателства. Застрахователят
обаче очевидно е бил уведомен за събитието в предхождащ момент, доколкото на
26.12.2017г. е извършил опис- заключение по образувана при него щета под №
2631-5000-17-307522, но липсват данни от кой е бил уведомен, респ. заявена ли е
претенция пред него и за какво. За изплащането на обезщетение по тази щета с
писмо от 07.05.2019г. е поискал представяне на доказателства за прекратена
регистрация на увредения автомобил, приемайки, че е налице тотална щета. Исковата
молба е заведена на 27.05.2019г., т.е преди да изтече срока по чл. 498, ал. 3 КЗ. Нормата на чл. 498 КЗ регламентира,
че увреденото лице преди да заяви претенцията си за обезщетение по съдебен ред
следва да я заявило пред застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване
правото на иск е предходно развило се пред застрахователя производство за доброволно
уреждане на отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение.
Правото на иск възниква само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по
чл. 496 КЗ, т.е три месеца от заявяването на претенцията, или е отказал да
плати застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на
определеното или изплатено обезщетение. Факт е, че срокът по чл. 496 КЗ към
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл. Факт е и че изричен отказ от
застрахователя предхождащ подаване на исковата молба няма. Факт е, че с
отговора на исковата молба, по същество застрахователят е застъпил позиция по
оспорване на претенциите в т.ч. и по размер, като наред с това нито към нея
дата, нито последващо е налице произнасяне от него по заявената претенция,
респ. липсва и предложен размер на обезщетение или изплащане на такова. Така,
че в заключение съдът приема, че позицията на ответника заявена с отговора на
исковата молба е такава за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение,
респ. налице е спор по отношение на дължимия размер.
За да бъдат уважени исковете
и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени
вреди, съответно техния размер, вкл. че с влязла в сила присъда виновният за
ПТП водач е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. а НК; настъпване на сочените увреждания на здравето на ищците,
причинна връзка между вредите и застрахователното събитие, вид, интензитет и
продължителност на твърдяните неимуществени вреди; настъпил падеж на
задължението за плащане на застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че между собственика на
л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ и
ответника е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г.
до 12.07.2018г.;
- че в срока на
действие на застраховката е настъпило на 23.12.2017г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищцата, в резултат на което л.а «Сузуки гранд витара»,
с рег. № В 4798 ВК е увреден.
От ангажираните
по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че на 23.12.2017г. е
настъпило ПТП с участие на л.а БМВ 435И с рег. № СА 2555 СТ и този собственост на
ищцата „Сузуки гранд витара“ с рег. № В 4788 ВК. За ПТП е бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 222/23.12.2017г., в който е
документирано, че при ПТП са пострадали водачът на л.а БМВ 435И с рег. № СА
2555 СТ и водачът на л.а „Сузуки гранд
витара“ с рег. № В 4788 ВК- ищецът К.. На
26.12.2017г. е бил изготвен опис- заключение на уврежданията на автомобила на
ищцата по образувана щета № 2631-5000-17-307922. С влязла в сила присъда по
НОХД № 119/2019г. по описа на РС Нова Загора водачът на л.а БМВ 435И с рег. №
СА 2555 СТ е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343,
ал.1, б „а” вр. чл. 342, ал.1 НК. На основание чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици на деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. Т.е в настоящия случай, предвид приложената по делото присъда по НОХД №
119/2019г. по описа на РС Нова Загора, безспорно установени за настоящия съд се
явяват обстоятелствата: че на 23.12.2017г. на автомагистрала Тракия на км +600
в землището на с. Събрано, община Нова Загора, при управление на МПС- л.а БМВ
435И с рег. № СА 2555 СТ, собственост на „Куити
транспорт“ ООД гр. София, водачът е нарушил правилата за движение- чл.20, ал.2 ЗДвП - „водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да са
съобразяват… с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и чл. 23, ал.1 ЗДвП- „Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне с него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 7701,83лева
на автомобила „Сузуки гранд
витара“ с рег. № В 4788 ВК собственост на ищцата. Противоправността на деянието и вината на застрахования
водач са безспорно установени.
За установяване
характера на причинените телесни увреждания, преживяните
болки и страдания от ищците, по делото са ангажирани гласни доказателства,
както и експертни заключения на в.л. по допуснати съдебно- медицинска и
съдебно- психологична експертизи.
От показанията на
свидетелите Борис Мицов /син на ищцата/ и Йорданка Г. /майка на ищцата/ става
ясно, че на 23.12.2017г. ищците са пострадали при настъпило ПТП. Получили
спешна помощ във Бърза помощ гр. Стара Загора. И двамата били в шок от
случилото се. Ищцата се оплаквала от болки в гърба, задушаване в гърдите, имала
ожулвания и синини по коленете. Ищецът имал счупено ребро. След случилото се
ищцата се чувствала зле психически, ходела на психолог. Станала раздразнителна,
мажела се с болкоуспокоящи около месец. Спряла да
ходи на работа и вършела, каквото може от дома си. Притеснявала се да кара
кола, особено извън града и се движела главно с такси. След инцидента известно
време била подпомагана в домакинството от майка си, която вкл. водела и вземала
детето от градина. Имала болки в гърба, лявото рамо и гърдите. Обслужвала се
трудно- къпане, обличане, събличане, движение. След катастрофата двамата ищци
се разделили, като и самата катастрофа повлияла на отношенията им. М. се
възстановил значително по- бързо психически.
По делото е приета
медицинска документация от извършени прегледи на ищците след ПТП, обект на
изследване от в.л. д-р Д.. От изслушаното по делото заключение на в.л. по
назначената СМЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, ищецът К. е получил
следните травматични увреждания- счупване на шесто ребро в ляво с разместване
на фрактурата по ширина и травматични отоци по главата, чието настъпване е
възможно да е резултат на въпросното ПТП. Обичайно необходимият възстановителен
период за счупването на реброто е 20-30дни, като впоследствие в.лице сочи да е
възможно да се появят периодични болки на мястото на счупване- при промяна във
времето или повишена физическа активност, но без трайни увреждания. Другите
травми отминават напълно за около седмица без трайни последици. Ищцата е получила травматични увреждания изразяващи се
в кръвонасядане в областта на лява седалищна област и
ожулвания, и кръвонасядания на ляв крак и подбедрица на десен крак, чието настъпване е възможно да е
резултат на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че тези травми обичайно изчезват
в рамките на 2-3 седмици, без трайни увреждания впоследствие.
От изслушаното по
делото заключение на в.л. Ц. по назначена СПЕ, което съдът кредитира, като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено и след преглед на ищцата
се установява, че при нея вследствие на катастрофата се наблюдават известни
нарушения в социалното и емоционалното функциониране, което допълнително е
утежнено от раздялата й с партньора К., с който още към датата на ПТП са били в
процес на такава, а след катастрофата отношенията им са се влошили. До голяма
степен травмата от произшествието е преодоляна, но настъпилата впоследствие
раздяла с К. е увеличила степента на негативните усещания към инцидента.
Обичайно, в.л. сочи, че са нужни около шест месеца за преживяване на травмата,
което уточнява, че все пак зависи от личностовата
структура. Ищецът Капена не е обследван от в.лице,
доколкото не се е явил при него, т.е не е дал нужното съдействие по повод
изготвяне на експертното заключение.
Съвкупният анализ на
ангажираните по делото доказателства обосновават извод, че са се осъществили
всички елементи от фактическия състав на претендираното право. Както се посочи,
не е спорно, че ответното дружество е застраховател на виновния водач, чиято
вина за настъпването на ПТП и причинените имуществени вреди на л.а на ищцата са
установени с влязла в сила присъда. Установя се, че в резултат на ПТП,
автомобилът на ищцата е било невъзможно да се придвижи на собствен ход.
Следователно в причинна връзка с увреждането са и реализираните разходи по
репатрирането му от мястото на ПТП. Ищцата е ангажирала писмени доказателства
за направата на този разход- касов бон от 24.12.2017г. Ответникът не е оспорил
размера на разходите направени от ищцата в тази връзка, поради което съдът
приема, че претенцията е установена в своето основание и заявен размер от
350лева.
Вследствие на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил се установи, че ищцата е
търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания
и неудобства в ежедневието. От ангажираните експертни заключения и гласни
доказателства се доказа, че вследствие на произшествието, ищцата е получила телесни
увреждания, както и психологическа травма. Травматичните й увреждания са
създали за нея дискомфорт за период от около 2-3седмици,
в който същата е употребявала обезболяващи медикаменти, била е временно
неработоспособна, не е можела да се обслужва пълноценно в нормалните ежедневни
дейност. Инцидентът е подействал като стресогенен
фактор, изпитвала е страх да шофира дълъг период от време. За преживяването на
травмата според в.лице обичайно нужното време е шест месеца, който с оглед
индивидуалните особености на личността на ищцата очевидно е продължил повече.
Налице е причинно- следствената връзка с инцидента. Съдът отчита и
обстоятелството, че причина за душевните й страдания е и фактът, че тя се е
разделила с партньора си, с който още към него момент са имали проблеми във
връзката, като според свидетелските показания инцидентът е способствал за
раздялата. Т.е по- продължителният период на преодоляване на травмата и
субективно негативните усещания към нея стои и на причини извън претърпяното
ПТП, което обстоятелството следва да бъде отчетено при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Съобразявайки изложеното, настоящият
състав намира, че претърпяните от ищцата
неимуществени вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 3000лв., както и
че обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за
справедливост. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи до размера от 3000лева,
а за разликата по пълния от 3600лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Анализът на
ангажираните доказателства обосновава извод, че и ищецът К. е търпял
неимуществени вреди вследствие на претърпяните
травми- счупване на шесто ребро в ляво с разместване на фрактурата по ширина и
травматични отоци по главата. В тази връзка съдът взе предвид преди всичко
заключението на в.л. д-р Д., съобразно което възстановителният период е около
месец. Несъмнено, в този период ищецът е търпял ограничения в ежедневието си и физически
болки. Характерът на травмата допуска във времето и след възстановяване на
счупването, появата на болки на травматичното място при физическо натоварване
или промяна във времето. Липсват доказателства са негативни физически
преживявания или ограничения извън обичайните и характерните за естеството на
полученото телесно увреждане. Несъмнено, инцидентът е повлиял на психиката на
ищеца, като в тази връзка съдът съобрази заключението на в.л. Ц., съобразно
което обичайният възстановителен период е шест месеца, както и показанията на
св. Г., която посочи, че ищецът се е възстановил бързо психически. Не се
установява трайна психическа травма и възстановяване психиката на ищеца след
инцидента следва да се приеме, че се е осъществило напълно и в рамките на
обичайно нужното за такива травми време. Съобразявайки всичко изложено, съдът
приема, че претърпяните от ищеца неимуществени вреди
справедливо ще се обезщетят със сумата от 4000лв., както и че обезщетение в
посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост. Ето защо,
предявеният иск следва да се уважи до размера от 4000лева, а за разликата по
пълния от 4300лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от
датата на увреждането- 23.12.2017г. Отговорността му за обезщетяване вреди
причинени от застрахования е производна от тази на делинквента.
Разпоредбата
на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на
прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един
по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в
случая отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на
уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие- 25.03.2019г.,
по който факт страните не спорят. И на основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това
обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС,
ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/. Така, следва да се
приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и законната лихва се дължи,
считано от 25.03.2019г. Искането за присъждането й от датата на деликта-
23.12.2017г. не следва да бъде уважено.
По
разноските:
Разноски за
присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните възлиза на
сумата от 1000лева платено адв. възнаграждение от ищцата по договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2019г., 700лева платено адв.възнаграждение от
ищеца К. по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019г., 366лева
платена държавна такса, 600лева платен депозит на в.лица. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждения. Минималният размер на адв.
възнаграждение дължимо от ищцата изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т. 2
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения предвид, че
предмет на обезщетяване са имуществени и неимуществени вреди възлиза на сумата
от 782лева. Минималният размер на адв. възнаграждение дължимо от ищеца
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т. 2 Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адв.възнаграждения възлиза на сумата от 531лева. Съобразявайки така
посочените минимални размери, от една страна, а от друга фактическата и правна
сложност на спора, процесуалната активност на процесуалния представител и
участието му в проведените две съд.заседания, съдът приема за неоснователно
направеното възражение за прекомерност. Разходите за в.лица и държавна такса са
заплатени изцяло от ищцата, поради което същите следва да се присъдят в нейна
полза. Съобразно уважената част от исковата
претенция в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на
общо 1667,37лв. Съобразно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 651,16лева.
Ответникът на основание
чл. 78, ал.3 ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Липсват доказателства обаче за направата на разноски. Платеният депозит по
допусната САТЕ е останал неусвоен и поради това подлежи на връщане, респ.
отговорността за него не следва да бъде разпределяне съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, както следва:
сумата от 3000лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и
страдания /кръвонасядания в областта на седалището и
долните крайници, контузия на гръден кош и ожулвания в областта на долните
крайници, емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км.,
причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на уведомяване на застрахователя- 25.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния заявен размер от 3600лева и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането 23.12.2017г.,
на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, както следва:
сумата от 350лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди във вид на реализирани разходи за
превоз увредения л.а «Сузуки гранд
витара», с рег. № В 4798 ВК с пътна помощ, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в
посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с
рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от
12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 25.03.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането 23.12.2017г. на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К., ЛНЧ **********, с адрес *** сумата от 4000лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания /
контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на
лицето и главата, контузия на лява раменна става и счупване на шесто ляво
ребро, емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км.,
причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на уведомяване на застрахователя- 25.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния заявен размер от 4300лева и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането
23.12.2017г., на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 1667,37лева представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски в първата инстанция съразмерно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К., ЛНЧ ********** сумата от 651,16лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски в първата
инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: