Определение по дело №50/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 33
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20221700600050
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. Перник, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20221700600050 по описа за 2022 година
взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХХІI от НПК.
Образувано е по частна жалба на И.А. срещу определение от 22.12.2021 г., постановено по
НЧХД № 1366/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 190, ал.1 от
НПК частният тъжител И.А. е осъден да заплати на Н. И. сумата от 1 600,00 лв., представляваща
направени от последния разноски във връзка с производството по делото.
В посочената частна жалба, която е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, тъжителят
И.А. развива оплаквания срещу определението, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и недопустимо. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
молбата за присъждане на разноски в противоречие с процесуалните правила на НПК. Сочи, че
молбата за присъждане на разноски е депозирана от Н. И. след приключване на съдебния процес
пред Районен съд – Перник. Моли съда да установи дали правото на разноски е преклудирано и
към кой момент е станало това.
Срещу частната жалба е депозирано възражение от Н. И., в което се изразява становище в
подкрепа на процесното определение. Твърди се, че правилно разноските са възложени в тежест на
И.И., доколкото инициираното от същия производство е прекратено поради неявяването му –
основание по чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Сочи се, че искането за присъждане на разноски е направено
своевременно и правилно съдът ги е присъдил в пълен размер.
Пернишкият окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед на сочените
доводи и изцяло служебно по реда на чл.345, ал.3 от НПК, намери, че подадената частна жалба е
частично основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на подадена частна
1
тъжба от ИВ. АНГ. ИВ. срещу Н. Е. И. за престъпления по чл.146 от НК, чл.147 от НК и чл.286 от
НК. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал.1
във вр. с чл.24, ал.5, т.5, пр. 2 от НПК. Така постановеното протоколно определение е обжалвано,
като с решение № 75/19.11.2021 г., постановено по ВЧНД № 108/2021 г. Окръжен съд – Перник го
е потвърдил изцяло, като решението е влязло в сила на 19.11.2021 г. В производствата и пред двете
инстанции Н. И. е бил представляван от адвокат А. П., поради което, след приключване на
производството, с молба от 15.12.2021 г., Н. И. е поискал присъждане на сторените от него
разноски. Към молбата са приложени два броя договори за правна помощ и съдействие, сключени
между Н. И. и адвокат А. П., съответно, за производството по НЧХД № 1366/2020 г. по описа на
РС-Перник, сключен на 06.01.2021 г. и за производството по ВЧНД № 108/2021 г. по описа ОС-
Перник, сключен на 20.04.2021 г.
Извършената проверка на материалите по делото налага извода, че частната жалба на И.А. е
частично основателна по следните съображения:
На първо място, при прекратяване на наказателното производство, какъвто е и конкретният
случай, образувано по тъжба на пострадалия, с оглед изричната разпоредба на чл.190, ал.1 НПК,
разноските се възлагат на частния тъжител. Нормата е относима към всички разноски, направени и
доказани от подсъдимия, включително и адвокатското възнаграждение, в който смисъл е и
константната практика на ВКС (решение № 256 от 16.06.2009 г. по н.д. № 233/2009 г. на ВКС;
решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162 / 2015 г. на ВКС). Първоинстанционният съд
правилно е установил досежно претендираните разноски за осъществено процесуално
представителство по НЧХД № 01366/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, че за същите са
налице доказателства за реалното им извършване и за размера им. Искането за присъждането им е
направено своевременно, преди приключване на производството пред РС-Перник, като е
представен и договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г. Доколкото е отбелязано, че
заплащането на договореното възнаграждение е извършено в брой и авансово, то настоящият
състав възприема становището на Районен съд – Перник, че по делото са доказани действително
сторени разноски в размер на 800,00 лв., които правилно са възложени в тежест на частния
тъжител И.И.. Съдебната практика е категорична, че договорът за правна защита и съдействие,
заплащането в който е уговорено в брой, има характер на разписка за получената сума по него и
доказва действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Поради изложеното,
Окръжен съд – Перник намира определение от 22.12.2021 г., постановено по НЧХД № 01366/2020
г. по описа на ПРС за правилно в частта, в която И.И. е осъден да заплати на Н. И. сумата от 800,00
лв., представляваща сторени разноски в производството пред Районен съд – Перник по НЧХД
1366/2020 г.
Относно възражението в частната жалба срещу присъдените разноски за производството по
ВЧНД № 108/2021 по описа на Окръжен съд – Перник, настоящият състав намира, че същото е
основателно, а определението на РС-Перник в тази му част е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. В производството по ВЧНД № 108/2021 по описа на Окръжен съд –
Перник Н. И. е бил представляван от адвокат А. П., но в материалите по делото липсва представен
договор за правна защита и съдействие именно за това производство. Също така настоящият
състав намира, че нито Н. И. лично, нито неговият процесуален представител, са отправили
своевременно искане за присъждане на разноските до произнасянето на съда с окончателен акт. В
депозираното възражение срещу частната жалба в производството по ВЧНД № 108/2021 г. по
описа на ПОС се съдържа единствено искане за произнасяне относно разноските по представения
2
пред Районен съд - Перник договор за правна помощ и съдействие, като не се навеждат твърдения
за сторени разноски във въззивното производство, не се и претендира заплащането на такива.
Видно от материалите по делото, договорът за правна помощ и съдействие по ВЧНД № 108/2021 г.
е представен едва с молба с вх.№ 278235/15.12.2021 г. в производството по реда на чл.306, т.4 от
НПК, т.е. едва след като производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт – л.51 от НЧХД
№ 1366/2020 г. по описа на РС-Перник. Проследявайки систематичното място на разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, съдът намира, че до произнасянето на крайния акт, а не след влизането му в
сила, страните могат да отправят своето искане до съда за присъждане на разноски. Това е така,
тъй като съдебната инстанция при произнасяне с крайния си акт следва да изпълни правомощията
си и да възложи в тежест сторените разноски съобразно процесуалните правила. При пропуск съда
да се произнесе за това, е предвидена процедурата по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, но съдът следва да
съобрази вече представените доказателства за сторените разноски, а не да събира допълнителни
такива. В настоящият случай договорът за правна помощ и съдействие по ВЧНД № 108/2021 г. не
е представен своевременно, поради което съдът намира, че не следва да бъдат присъждани
претендираните разноски, обективирани в него. С оглед на изложеното, Окръжен съд – Перник
намира, че определение от 22.12.2021 г., постановено по НЧХД № 01366/2020 г. по описа на РС-
Перник, е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която И.И. е осъден да заплати на Н. И.
сумата от 800,00 лв., представляваща сторени разноски в производството по ВЧНД № 108/2021 г.
по описа но ПОС, поради което следва да бъде отменено в тази му част.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 22.12.2021 г., постановено по НЧХД № 01366/2020 г. по описа на
ПРС, с което И.И. е осъден да заплати на Н. И. сумата от 800,00 лева, представляваща сторени
разноски в производството по ВЧНД № 108/2021 г. по описа но ПОС.
Потвърждава определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3