Присъда по дело №3059/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 80
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120203059
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 80
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело частен
характер № 20212120203059 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия КР. СТ. АТ. с ЕГН: **********, роден на * г. в гр.
Бургас, българин, българско гражданство, осъждан, средно образование, неженен,
работи, настоящ адрес: гр. Бургас, *, за ВИНОВЕН в това, че:
На 20.06.2019 г. около 18.00 часа в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, до бл. 53, чрез
нанасяне на удари с ръце и събаряне на земята причинил на ИВ. К. К. с ЕГН:
********** - кръвонасядания по горната устна, долната челюст отляво и гърдите, както
и охлузване на лакътя, които наранявания са му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в претърпени болки и страдания, без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание
„ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява, чрез явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК –„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като го признава за НЕВИНОВЕН да е нанесъл лека телесна повреда и на С.
1
ИЛ. К. с ЕГН: **********, изразяваща се в кръонасядания по страничната повърхност
на лявата мишница, оток на лявото коляно и оток на левия глезен, които наранявания
да са й причинили болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД подсъдимия КР. СТ. АТ. с
ЕГН: ********** да заплати на ИВ. К. К. с ЕГН: ********** сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 800 лева до
първоначално предявения от 1700,00 лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ИЛ. К. с ЕГН: ********** срещу подсъдимия КР.
СТ. АТ. с ЕГН: ********** иск да й заплати сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** да
заплати на ИВ. К. К. с ЕГН: ********** сумата от 27 (двадесет и седем) лева,
представляваща сторените в производството разноски от страна на частния тъжител,
от които 12 лева – държавна такса за образуване на делото и 15 лева – държавна такса
за издаване на три броя съдебни удостоверения.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 80/26.10.2021 г. по НЧХД 3059/2021 г. по описа на РС-Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на И.К. К. с ЕГН:
********** и С. ИЛ. К. с ЕГН: **********, с която против КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2
НК.
Първоначално по тъжбата е било образувано НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас,
като с нарочно определение съдът е конституирал двамата тъжители и в качеството на
граждански ищци, като е приел за съвместно разглеждане и предявените от тях граждански
искове срещу подсъдимия А., както следва: по отношение на И.К. К. за сумата от 1700 лева,
представляваща обезщетение за неимуществните вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК и по отношение на С. ИЛ. К. за сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществните вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
С Определение № 260245/16.02.2021 г. производството по НЧХД № 5816/2019 г. на
РС-Бургас е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Съдията-докладчик е приел, че подсъдимият е бил вече осъждан по НОХД № 2072/2020 г.
по описа на БРС за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК по отношение и на двамата
тъжители, като описаните в тъжбите телесни повреди са инкорпорирани в постигнатото
споразумение за решаване на отговорността на дееца по НОХД № 2072/2020 г. на БРС,
поради което и е налице фактическа идентичност от обективна и от субективна страна
относно конкретното осъществено от дееца поведение, предмет на споразумението по
НОХД № 2072/2020 г. на БРС и инициираното от тъжителите производство. Поради тази
причина и в съответствие с принципа „non bis in idem” съдът е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас. Определението е било обжалвано от
частните тъжители, като с Решение № 48/24.06.2021 г. по ВНЧХД 295/21 г. на ОС-Бургас,
първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС-Бургас. След връщане на делото то е било заведено под
горния номер и е било разпределено на настоящия съдия-докладчик.
При настоящето разглеждане на делото подсъдимият се явява лично във всички
съдебни заседания, отказва да ползва адвокатска защита и се възползва от правото си да не
дава обяснения по обвинението. Доколкото обаче той вече е депозирал такива обяснения
при предходното разглеждане на делото от съда, то и на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК
обясненията му от предходното разглеждане на делото бяха надлежно приобщени в
настоящия процес. В тези обяснения подс. А. заявява, че между неговото семейство и
наемодателите му (сем. К.и) е възникнало неразбирателство, като на процесната дата
действително се е състояла среща между него, жената, с която живее на съпружески начала
(св. *) и двамата частни тъжители. Заявява, че напрежението е ескалирало и „в яда си
получих осъдителна присъда“, както и че един от случайно преминаващите граждани го е
възпрял „защото щеше да стане по-голяма беля“, но не дава други подробности относно
инцидента.
В пледоарията си пред съда повереникът на частните тъжители – адв. К. – АК -
Сливен застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от
правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските
1
искове изцяло, или в размер по преценка на съда.
Частният тъжител К. прави ретроспективен анализ на случилите се събития, като още
веднъж подчертава, че е бил бит от подсъдимия, в следствие на което е получил описаните
наранявания и е преживял болки, стрес и дискомфорт. Акцентира, че три седмици по-рано е
бил опериран от херния, поради което и нанесеният побой потенциално е могъл да застраши
дори живота му. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, като не се ангажира с точен размер на наказанието, което следва да му се
наложи.
Частната тъжителка К. се присъединява към позицията на съпруга си. Допълва, че св.
* е излъгала в показанията си, че е била дърпана за косата. Акцентира, че самата тя е била
съборена на земята и ритана от свидетелката, като заявява своето огорчение от изречените
лъжи.
В пледоарията си пред съда подс. А. заявява, че всичко, което се е казало е факт, но
изразява недоумение, защо бива съден отново за тези събития, при положение, че със св. *
вече са били осъждани веднъж. Оспорва твърденията на тъжителите, че не са излизали от
дома си цял месец, както и че лично той не е посягал на тъжителката К.. В предоставената
от съда възможност за последна дума подс. А., заявява че иска адекватно решение.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели посочени от частното обвинение и от защита, както и такива по
инициатива на съда и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.
Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** е роден на * година в град Бургас. Той
е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, но живее на семейни
начала и работи без трудов договор. Настоящият му адрес е в град Бургас, *.
Към датата на инкриминираното деяние подс. А. е бил неосъждан, въпреки че в
справката му за съдимост фигурират 3 осъждания (вписаното НОХД № 3290/2010 г. на РС-
Бургас е било възобновено и поради това изрично е отбелязано, че бюлетинът е невалиден).
По първото му осъждане – НОХД № 2552/2004 г. на РС-Бургас на 27.09.2007 г. е
настъпила реабилитация по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, поради което и съдът не го взима
предвид. По второто му осъждане – НАХД № 980/11 г. на РС-Бургас подсъдимият е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, поради което и то не влияе на
преценката дали подс. А. е осъждан.
Частните тъжители ИВ. К. К. и С. ИЛ. К. били съпрузи. На 06.06.2019 г., бил сключен
договор за отдаване под наем на техен собствен жилищен имот с адрес: гр. Бургас, *, с
наемател – подсъдимият КР. СТ. АТ.. В договора за наем било уговорено плащането на
2
първата наемна вноска в размер на 300 лв., както и на депозит в размер на месечния наем,
да се извърши в деня на подписване на договора. На 07.06.2019 г. тъжителите К.и и подс. А.
се явили пред нотариус, където подписите им в договора за наем били заверени. Тогава К.и
предали на А. ключовете от жилището. Наемателят посочил, че в момента не може да плати
наема и гаранционния депозит, помолил тъжителите да го изчакат до 10-15 юни, когато щял
да заплати дължимите суми в общ размер от 600 лв. Издал писмен документ, наименуван
„разписка“, с който писмено поел задължение в този смисъл. На 14.06.2019 г. К.и се видели
с А. в ж.к. „Изгрев“ и той им съобщил, че няма да може да заплати навреме и обещал да
плати на 17.06.2019 г. На посочената дата подсъдимият отново не се издължил, но няколко
пъти се опитвал да намери наемодателите си на известния му адрес, но безуспешно.
На 20.06.2019 г. около 18.00 часа подсъдимият случайно се срещнал с двамата
тъжители в ж.к. „Изгрев“, в района на бл. *. Между тримата възникнал спор, като подс. А.
твърдял, че търсел тъжителите на адреса, за да им се издължи, а те не си стояли вкъщи.
Обадил се на жената, с която живеел на съпружески начала – св. * * и я повикал на мястото,
за да се издължат на сем. К.и. Малко след това св. * действително пристигнала на място,
като носела със себе си необходимата парична сума. Въпреки това К.и отговорили, че ако А.
и * са искали, са можели да ги намерят, включително и да ги потърсят по телефоните, които
били записани на самия договор; че не може да им държат сметка дали стоят или излизат от
дома си и че дължат 600 лв., а не 300 лв., които при това следвало да плати още преди 5 дни.
Направили забележка, че закъснява още с първата наемна вноска и че според тях не са
коректни. Предвид няколкократното отлагане на плащанията на първата наемна вноска и
уговорения депозит, сем. К.и заявили, че искат да прекратят действието на договора за наем,
като казали на А. и *, че трябва да си изнесат багажа и да освободят апартамента. Това не се
понравило на последните двама и спорът прераснал във физически конфликт, като подс. А.
нанесъл няколко удара с ръце и съборил на земята тъжителя К., с което му причинил –
кръвонасядания по горната устна, долната челюст отляво и гърдите, както и охлузване на
лакътя. В същото време св. * нанесла няколко удара с ръце и също съборила на земята
тъжителката К., като по този начин й причинила – кръвонасядания по страничната
повърхност на лявата мишница, оток на лявото коляно и оток на левия глезен. През цялото
време подс. А. и св. * отправяли обиди и закани по отношение на двамата пострадали,
включително и заканвайки им се с убийство – подс. А. се заканил спрямо двамата с думите:
„Ще ви убия! Ще ви запаля!”, а св. * се заканила по отношение на тъжителката К. с думите:
„Дърта мастийо, ще те убия! Ще те смачкам!“.
Настаналата суматоха била чута от св. Н.Д., която по това време се намирала в
жилището си в гр. Бургас, *. Тя излязла на терасата и видяла спорещите, но предвид
разстоянието и това, че пред блока имало разлистило се дърво – не успяла да види
конкретните действия на лицата. Въпреки това свидетелката решила да подаде сигнал на
тел. 112. Малко след това кавгата престанала и лицата се разотишли.
По-късно същия ден тъжителката К. посетила 05 РУ-Бургас и подала сигнал за
случилото се. Изрично в този сигнал посочила, че нараняванията й са причинени именно от
св. *, а тези на тъжителя К. са причинени от подс. А.. Посочила също, че тя и съпруга й са
били обиждани и заплашвани от подсъдимия и от неговата приятелка. Сигналът бил приет
от св. Ф. ИЛ. – служител в 05 РУ-Бургас, заведен по надлежния ред и възложен за проверка
на св. М. М. – полицейски инспектор в същото управление. Св. М. снел сведения от всички
заинтересовани, включително от подсъдимия и неговата приятелка, като обобщил
резултатите в подробна докладна записка.
На следващия ден - 21.06.2019 г. двамата пострадали се обадили на свой приятел – св.
*, когото помолили да дойде до адреса им. Когато св. * пристигнал той видял, че и двамата
3
тъжители са с видими наранявания по лицето и тялото, както и че изпитват болки и
дискомфорт. Пред него пострадалите заявили, че са били бити от наемателите си, както и че
се чувстват притеснени и уплашени. Понеже той бил медицински фелдшер го помолили да
им закупи някой медикаменти, за да облекчат болките. Св. * изпълнил молбата им, като ги
посъветвал да отидат при съдебен лекар, който да ги прегледа. Двамата го послушали, като
още същия ден посетили МБАЛ-Бургас и били прегледани от съдебен лекар – д-р *. При
снемане на анамнезата тъжителят К. заявил, че е получил нараняванията си от „познато
лице“, а тъжителката * заявила, че нейните са причинени от: „непозната жена, която я
съборила на земята, ритана“. Съдебният медик извършил прегледите, описал
констатираните наранявания и излязъл със становище, че всички телесни увреди е възможно
да бъдат получени по описания от пострадалите начин и са им причинили и „болки и
страдание“.
Св. * посещавал двамата пострадали през два-три дни, като му направило
впечатление, че около месец те били притеснени и стресирани, като почти не излизали от
дома си, защото се страхували и се чувствали унизени.
Междувременно по сигнала на тъжителката К. било образувано досъдебно
производство № ЗМ-3388-390/2019 година по описа на Пето РУ – град Бургас, пор. №
2787/2019 година по описа на Районна прокуратура – Бургас. В хода на разследването като
обвиняеми били привлечени подс. А. и приятелката му – св. *, като спрямо двамата били
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
Разследването приключило като прокурорът изготвил обвинителен акт, в който изрично
посочил, че повдига обвинение само за заканите с убийство, доколкото те се преследват по
общия ред. Уточнил, че по отношение на телесните увреждания, доколкото се касае за леки
телесни повреди, редът за реализиране на отговорността на виновните е по реда на частното
обвинение. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 2072/2020 г. на БРС,
което приключило с одобряване на споразумение, съгласно което подсъдимият КР. СТ. АТ.
бил признат за виновен в това, че:
1. На 20.06.2019 год. в град Бургас, в ж.к. „Изгрев“, пред бл. № *, се заканил на ИВ.
К. К., с престъпление против неговата личност, а именно с убийство с отправяне към него на
реплики със следното съдържание: „Ще ви запаля! Ще изгорите живи! Ще ви ликвидирам и
двамата”, като му нанесъл удари по тялото и главата и това заканване би могло да възбуди
у К. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр.
ал. 1 от НК и за това, че:
2. В съвкупност с деянието по т. 1 на 20.06.2019г. в град Бургас, в ж.к. „Изгрев” пред
бл. № *, се заканил на С. ИЛ. К., с престъпление против нейната личност, а именно с
убийство с отправяне към нея на реплики със следното съдържание: „Ще ви убия! Ще ви
запаля!”, като и нанесъл удари по главата и това заканване би могло да възбуди у К.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1,
вр. чл.23, ал.1 от НК. За двете престъпления било определено едно общо най-тежко
наказание - „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Със същото споразумение св. * била призната за виновна в това, че:
На 20.06.2019 год. в град Бургас, в ж.к. „Изгрев“, пред бл. № *, се заканила на С. ИЛ.
К., с престъпление против нейната личност, а именно с убийство с отправяне към нея на
реплики със следното съдържание: „Дърта мастийо, ще те убия! Ще те смачкам! Ще те
удуша! Ще те убия!", като й нанесла и удари по тялото и това заканване би могло да
4
възбуди у К. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3,
предл. 1, вр. ал. 1 от НК, за което й било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Доколкото по отношение на нанесените телесни увреждания прокуратурата не
повдигнала обвинение (както стана дума прокурорът приел, че се касае за леки телесни
повреди, за които отговорността на виновния се реализира по реда на частното обвинение)
двамата тъжители решили да сезират съда с процесната тъжба.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на св. Ф. ИЛ. (л. 24-25 от
съдебното производство); частично от показанията на св. М. М. (л. 25 от съдебното
производство); св. Н.Д. (л. 25 гръб от съдебното производство); частично от показанията на
св. * (л. 26 от съдебното производство); частично от показанията на св. * * (л. 26 от
съдебното производство); св. * (л. 27 от съдебното производство) и частично от обясненията
на подсъдимия К.А., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК (л. 86 от НЧХД №
5816/2019 г. на РС-Бургас).
От писмените доказателства: справка от 05 РУ-Бургас (л. 17-19 от съдебното
производство); справка за съдимост (л. 91 от НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас);
съдебномедицински удостоверения (л. 6-7 от НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас); епикриза
(л. 5 от НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас); договор за наем и опис (л. 97-102 от НЧХД №
5816/2019 г. на РС-Бургас) и разписка (л. 103 от НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., като намира същите за логични,
последователни и правдиви. Като цяло свидетелката не е видял конкретните действията на
лицата, поради което и съдът не се спира подробно на заявеното от нея, но все пак
показанията й допринасят за цялостно очертаване на картината на развилите се събития,
поради което и имат своето място в доказателствената съвкупност.
Съдът кредитира изложеното от св. И. и св. *, като също счита, че показанията им са
правдиви и последователни. По отношение на св. И. обаче, доколкото тя заявява, че няма
спомен за случая, показанията й допринасят в твърде незначителна степен за разкриване на
обективната истина, поради което и съдът не се спира подробно на тях. Св. * от своя страна
също не заявява да е възприел пряко инкриминираните събития, но неговите показания са
значими относно изясняване на причината за възникване на конфликта и опитите на подс. А.
да се издължи на наемодателите си.
5
Съдът кредитира в основните им части показанията на св. М. и св. *, които също
намира за логични и последователни. Вярно е, че и двамата на са свидетели-очевидци на
инкриминираните събития, поради което и относно главния факт – нанесения побой,
показанията им се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични
възприятия, а преразказ на казаното им от частните тъжители, но вярно е също така, че
практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по к.н.д. №
1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните
доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните
доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни
(поради фактически или юридически причини). В случая по отношение на частните
тъжители – поради невъзможността да бъдат разпитани като свидетели, поради
несъвместимост на тези две процесуални качества, показанията на двамата свидетели
успешно могат да се ползват за замяна на техните възприятия (първичните доказателства),
доколкото последните са „ юридически недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение №
113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва
процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна
на първичните, ако последните са недостъпни.
Именно поради това съдът кредитира изложеното от св. М. и св. *, относно заявеното
им от двамата тъжители. По отношение на св. * съдът не кредитира само твърденията му, че
тъжителката К. му е заявила, че е била бита и от подс. А.. Видно от приложеното по делото
медицинско свидетелство и от заявеното от тъжителката пред полицейските служители – св.
М., включително и от отразеното в писменото заявление до Началника на 05 РУ-Бургас, още
от самото начало тъжителката К. неотклонно е заявявала, че нараняванията й са получени от
жена, за която по-късно е установено, че е св. *. Нито пред съдебния лекар, нито пред
полицейските органи тъжителката е заявявала да е била бита от подсъдимия, като в тази
връзка са и изявленията й в хода на съдебните прения пред настоящия състав, където още
веднъж К. заяви, че е била съборена и ритана именно от св. *. При това положение съдът не
кредитира изложеното от св. *, че пред него К. е заявила да е била бита и от подсъдимия,
доколкото тези факти се оборват от цитираните доказателствени източници.
По отношение на св. М. съдът не кредитира показанията му само в частите, в които
той пресъздава информация, получена от подсъдимия при проведената „беседа“. Съдът
счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар.
„беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени
доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват
предварително снети обяснения от лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а
разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Лицето няма процесуално
качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито
разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради
тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“
на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за
доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в
Решение № 247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ
(делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира частично и показанията на св. *, като отчита, че тя е в близки
отношения с подсъдимия, както и че има право да не дава отговори на въпроси, които биха
6
уличили нея или подс. А. в извършване на престъпление. Поради тази причина съдът се
доверява единствено на изложеното от нея, че на процесната дата действително е възникнал
конфликт между нея, подсъдимия и сем. К.и, както и че до падането на К. на земята се е
стигнало именно поради бутане от нейна страна. В тези им части показанията на
свидетелката напълно кореспондират на вече обсъдените и кредитирани доказателствени
материали, поради което и съдът няма причина да не им се довери. По отношение на заявено
от св. *, че не е имало физически конфликт между подсъдимия и К. обаче, съдът отчита тези
изявления като опит за изграждане на защитна позиция по отношение на подс. А., която
обаче категорично се оборва от другите доказателствени материали, поради което и съдът не
им дава вяра.
Съдът кредитира частично и приобщените в процеса обяснения на подс. А..
Досежно причината за възникване на конфликта, както и относно неговата предистория
съдът няма причина да не се довери на обясненията на под. А., доколко в тези им части
изложеното от него корелира с останалите кредитирани и обсъдени вече доказателствени
източници. Не така стои въпросът по отношение на това дали подсъдимия е нанасял удари
на някого или не. Неотклонно в теорията и практиката е прието, че обясненията имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основно средство за упражняване на
правото на лична защита. Именно поради това, съдът приема, че в некредитираните части
обясненията са опит за изграждане на защитна позиция, която не се възприема от настоящия
състав. Това е така, защото в тези им части обясненията на А. се оборват от вече обсъдените
и кредитирани показания на останалите свидетели, както и от писменото доказателство –
медицински удостоверения.
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства Същите са приобщени по
надлежния ред, не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. А съгласно
разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се установи,
че деянието не е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по същество държи сметка
за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл са и
разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГППС.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК по отношение на тъжителя К., но недоказано е останало
да е причинил лека телесна повреда и на тъжителката К..
Преди да пристъпи към разглеждане на обективните и субективните признаци на
престъплението, съдът счита че следва да направи няколко предварителни бележки.
На първо място, с оглед възраженията на подсъдимия и предвид предходното
прекратяване на производството от страна на предишния съдебен състав, съдът следва да
7
посочи, че се придържа към мотивите на Решение № 48/24.06.2021 г. по ВНЧХД 295/21 г. на
ОС-Бургас и също приема, че няма идентитен между фактите, за които А. вече е бил осъден
по НОХД № 2072/2020 г. на БРС и фактите, за които е предаден на съд по настоящето
производство, т.е. не е налице хипотезата на „non bis in idem”. Това е така доколкото
маркираните в одобреното споразумение по НОХД № 2072/2020 г. на БРС нанесени от
подсъдимия удари по различни места от телата на пострадалите са най-общи и крайно
недостатъчни обстоятелства, за да се направи обективен извод, че се касае за тъждество на
описаната в частната тъжба и уточненията към нея престъпна деятелност, от една страна и
деянията на същия подсъдим, предмет на приключилото с одобреното споразумение
съдебно дело, от друга. За да достигне до този извод съдът приложи към настоящето
производство НОХД № 2072/2020 г. на БРС, като видно от всички събрани доказателствени
материали и прокурорски актове – прокурорът се е ограничил единствено до предявяване на
обвинение по чл. 144, ал. 3 НК, подчертавайки, че за престъплението по чл. 130 НК не
повдига обвинение, а указва на пострадалите, че могат да потърсят правата си по реда на
частното обвинение. При това положение, фактът, че най-общо в обвинителния акт, а в
последствие и в одобреното споразумение, е посочено, че подсъдимият е нанесъл и удари
(без да се конкретизира дори до какво са довели тези удари) не попада във фактическите
рамки на предявеното обвинение, а от там и не е налице пречка за тези телесни увреждания
пострадалите да потърсят отговорност от подсъдимия в отделно наказателно производство,
както те са сторили.
Това обаче, не означава, че в новото наказателно производство пострадалите могат да
се ползват от обективните и субективните предели да одобреното споразумение и да
заявяват, че щом в споразумението е посочено, че подсъдимият им е нанесъл удари, то тези
факти се ползват със силата на присъдено нещо и няма нужда да се доказват повторно.
Тъкмо напротив. Както приема и съдебната практика – Решение № 229/25.04.2013 г. по н.д.
№ 603/2013 г. на III н.о. на ВКС, с което е потвърдена Присъда по ВНОХД № 5961/2012 г.
на СГС - сключването на споразумение от страна на подсъдимия и признанието на вина за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, не представлява по същество признание на фактите,
съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. За разлика от приключване на
производството по реда на Глава 27 – чл. 371, т. 2 от НПК, то процедурата по Глава 29 от
НПК – решаване на делото със споразумение, не изисква направата на признание за каквито
и да е факти от страна на подсъдимия, а само съгласие за това, че има извършено деяние, че
е извършено от постигащия споразумението подсъдим и че е извършено виновно /арг. от чл.
381, ал. 5 от НПК/. По същество това съгласие засяга само въпроси, включени в диспозитива
на обвинителния акт, и не може да се счита, че обхваща фактите от обстоятелствената част
на същия. Мотивите, по които едно лице се съгласява да се признае за виновно, за да се
реши делото със споразумение, не се изследват от съда и те не интересуват наказателния
процес, освен с оглед преценката по чл. 382, ал. 7 от НПК. Не може да се презюмира, че
подсъдим, съгласил се делото му да бъде решено със споразумение с прокуратурата, се
съгласява и приема, че фактите, обусловили обвинението, са се осъществили така, както
твърди прокурорът в обвинителния акт. Поради това и постигнатото споразумение не би
могло впоследствие в друг процес да се използва като аргумент, че подсъдимият, спрямо
когото производството е приключило по Глава 29 от НПК, признавайки вината си, е признал
и фактите по обвинението. Ненапразно самият законодател е приел в чл. 382, ал. 8 от НПК,
че самопризнанието няма доказателствена стойност. Следователно, това че в
производството по НОХД № 2072/2020 г. на БРС А. се е признал за виновен, че е извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и по отношение на тъжителката К., като й е нанесъл и
удари /неуточнени какви, къде, какво са причинили и т.н./ не може автоматично в настоящия
процес да задължи настоящия състав да приеме, че нанасянето на удари е доказано. Тези
факти подлежат на доказване в настоящето производство на общо основание и не са ползват
със силата на присъдено нещо (между другото ако хипотетично се приеме, че нанасянето на
8
удари е било предмет на НОХД № 2072/2020 г. на БРС и е включено в пределите на
съдебното произнасяне, то би се достигнало до хипотеза, при която изводът на предишния
състав на РС-Бургас за наличие на „non bis in idem” би бил правилен).
След тези предварителни бележки и съобразно приетата по-горе фактология, съдът
счита че нанасянето на лека телесна повреда по отношение на тъжителя К. е безспорно
доказано.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари по тялото и главата на
пострадалия К. и събарянето му на земята. Видно от приложеното медицинско
удостоверение – причинени са кръвонасядания по горната устна, долната челюст отляво и
гърдите, както и охлузване на лакътя, които са реализирали медико-биологичния признак –
„болка“ - разбирана като – „краткотрайно преживяване на неприятно усещане
произтичащо от физическото въздействие”, и „страдание“ - т.е. „продължаваща болка” (т.
16 от ППВС № 3/1979 г.), без разстройство на здравето. Съдебната практика (ППВС 3/1979
г.) е категорична, че ако се касае до причинена болка и/или страдание, без разстройство на
здравето, то това увреждане следва да се квалифицира по чл. 130, ал. 2 НК, както правилно е
посочено в тъжбата.
При извършване на престъплението подс. А. е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. От интелектуална страна той е съзнавал, че нанасяйки удари и
събаряйки пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева страна –
подсъдимият е искал засягане на здравето на К. и причиняването на телесна увреда.
В конкретния случай към деянието не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право, не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на
деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на
обществената опасност поради негова малозначителност /на деянието/; или наличие на
обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на
признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват деянието и
обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно,
конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или
не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти
по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете не само
личността на подсъдимия (който е с ниска степен на обществена опасност), като част от
преценката за самата обществена опасност на престъплението, но и конкретиката на самото
деяние. В случая поведението на подсъдимия се е изразило в осъществяване на две отделни
престъпления спрямо пострадалия (по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, предмет на НОХД №
2072/2020 г. на БРС и по чл. 130, ал. 2 НК, предмет на настоящето производство), който е
далече по-възрастен от него. Самият побой е извършен на обществено място и е станал
достояние на странични хора, причина поради което и по мнение на настоящия състав
приложението на чл. 9, ал. 2 НК е изключено.
Съдът обаче счита, че причиняването на телесно увреждане по отношение на
тъжителката К. е останало недоказано. Това е така, доколкото в производството не са
ангажирани достатъчно убедителни доказателства, от които да може да се направи извод, че
причинените на тъжителката наранявания са в резултат на действия от страна на
9
подсъдимия А.. Непосредствено след извършване на деянието пострадалата е заявила в
писмено заявление до Началника на 05 РУ-Бургас, че е била бита от жена (св. *). Че
нараняванията й са причинени от жена К. е заявила и пред съдебния лекар и това е отразено
в издаденото медицинско удостоверение. В тази насока са и изявленията й пред св. М.,
както и в пледоарията й в хода на съдебните прения. При това положение съдът приема, че
пострадалата действително е получила описаните в тъжбата телесни увреждания, но те не са
й причинени от А., а от друго лице (св. *), поради което и съдът на основание чл. 304 НПК
следва да оправдае подсъдимия по обвинението да е нанесъл лека телесна повреда и на С.К.,
изразяваща се в кръвонасядания по страничната повърхност на лявата мишница, оток на
лявото коляно и оток на левия глезен, които наранявания да са й причинили болки и
страдания, без разстройство на здравето.
Предвид оправдаването на подсъдимия по обвинението да е причинил телесна
повреда и на тъжителката, то той следва да бъде признат за невиновен и оправдан и по
квалификацията да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК (телесна повреда на
повече от едно лице).

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, за което подсъдимият беше признат за
виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или
„Пробация“ или „Глоба“ от сто до триста лева.
Съдът съобрази, че към инкриминираната дата подс. А. е бил неосъждан
/реабилитиран за първото си осъждане/, а от освобождаването му от наказателна
отговорност по НАХД № 980/2011 г. на РС-Бургас е изтекъл срок повече от 8 години, както
и че не са причинени съставомерни имуществени вреди, т.е. формално деянието попада в
предметния обхват на чл. 78а, ал. 1 от НК. Независимо от това институтът на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не може да намери
приложение спрямо процесното престъпление, тъй като то е осъществено в условията на
реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, с престъпленията по НОХД №
2072/2020 г. на БРС, а от там е и налице законната пречка, предвидена в чл.78а, ал. 7 предл.
четвърто от НК. Действително касае се за деяния санкционирани с отделни съдебни актове,
но както безпротиворечиво се приема в съдебната практика - Решение № 178 от 28.05.2015
г. по н. д. № 538/2015 г. по описа на III н. о. на ВКС – „реалната /респ. идеалната/
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се
формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал.1 от НК, които са
деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи
своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали
са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността”.
Съгласно нормата на чл. 25 НК – правилата за съвкупността се прилагат дори когато лицето
е осъдено с отделни присъди, както е в случая, т.е. – за наличието на „множество
престъпления” е без значение дали деянията са включени в един съдебен акт или за всяко
отделно деяние е било проведено отделно съдебно производство, завършило с осъдителен
акт. Именно поради това институтът на чл. 78а НК е неприложим в конкретния случай.
При избора на едно от трите предвидени наказания, съдът след като съобрази
10
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Пробация”.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство, съдът отчете, че се
касае за нанесен побой над значително по-възрастен мъж, който наскоро е претърпял
хирургична интервенция. В негативен план съдът отчита и обстоятелството, че телесната
повреда е била съпроводена с извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, както и че е
била причинена на публично място в оживено време.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът отчете
чистото му съдебно минало към датата на деянието и факта, че се касае само до няколко
нанесени удара, без те да се отличават с особена жестокост или безцеремонност.




С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като намери че конкретните пробационни мерки, които следва
да се наложат на подсъдимия са: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, която да се
изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, като конкретният размер и на двете мерки
следва да бъде една година.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на А. и наред с това ще му въздействат предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.

По гражданските искове:

По отношение на предявените срещу подс. Атнасов два граждански иска за обезвреда
на причинените на тъжителите неимуществени вреди вследствие причинените болки и
11
страдания, в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, съдът
намери претенцията на тъжителя К. за безспорно установена и категорично доказана по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното спрямо него престъпление,
неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
с престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази: интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на тъжителя, фактът, че става дума за най-леката възможна телесна
повреда, която не е причинила на К. затруднения в обичайните му дейности и е отшумяла
сравнително бързо, без специално лечение и без каквито и да е последици. В този контекст
съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди вследствие
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за основателен и доказан до размер от 800
лева, като отхвърли иска на К. до първоначално предявения размер от 1700 лева, като
недоказан. Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и размерът
се явява справедлив.
По отношение на иска на тъжителката * - съобразно извода, че подсъдимият не е
извършил вмененото му престъпление по отношение на нея, то и съдът приема, че липсва
първата предпоставка за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, а
именно извършено деяние – абсолютно задължителен елемент, за да е налице
гражданскоправен деликт по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради това и предявеният
граждански иск от страна на К. се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде
отхвърлен от съда.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК с пострадал
тъжителят К., както и беше уважен гражданския иск на този тъжител срещу него - на
основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, подс. А. следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото
държавни такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския
иск, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя К. и
сторените, поискани с тъжбата и доказани от последния разноски по делото, в размер на
общо 27 лева, от които – 12 лева държана такса за образуване на дело и 15 лева – държавна
такса за издаване на три броя съдебни удостоверения. Принципно в полза на тъжителя К. се
дължи и заплатен адвокатски хонорар на повереник, но само когато по делото са
представени доказателства за реално заплатен такъв хонорар и неговия размер. В случая на
л. 18 от НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорен хонорар в размер на 850 лева общо за двамата тъжители.
Липсва обаче документ доказващ, че реално този хонорар е бил заплатен (разписка,
платежно и т.н.), поради което и съдът приема, че тъжителят К. не е доказал сторването на
други разноски освен сумата от 27 лева.
12
По отношение на разноските, сторени от тъжителката * (такса за образуване на
делото и др.), доколкото подсъдимият беше признат за невиновен в извършването на
престъплението спрямо нея, то и разноските на основание чл. 190, ал. 1 НПК следва да
останат в нейна тежест.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
от съда.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни