Разпореждане по дело №32308/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 85876
Дата: 15 юни 2024 г. (в сила от 15 юни 2024 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20241110132308
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85876
гр. София, 15.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110132308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 176444/30.05.2024 г. на „...., ЕИК .... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. Д., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 2 891,28 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40013389784 от
16.11.2022 г.; 1 160,58 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
05.01.2024 г.; 1 166,67 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „....“ за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 2 187,50 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „...“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 30 лв. –
такса за извънсъдебно събиране на вземането съгласно Тарифата за извънсъдебно събиране
на вземането; 500 лв. - такса поради забава с повече от 90 дни; 342,02 лв. – лихва за забава за
периода от 02.01.2023 г. до 05.01.2024 г. и 411,41 лв. – лихва за забава за периода от
05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2024 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите, както
следва: 1 166,67 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „....“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 2 187,50 лв. – възнаграждение за закупена услуга „...“ за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 30 лв. - такса за
извънсъдебно събиране на вземането, както и за 500 лв. - такса поради забава с повече от 90
дни.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 16.11.2022 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението такса „....“ е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „...“ предоставя възможност на
кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от
1
описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По
отношение на такса „...“ следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и
кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „....“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 1 166,67
лв. и такса „...“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента в
размер на 2 187,50 лв. поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 30 лв., както и такса поради забава с повече от 90 дни в размер на
500 лв., тъй като най-напред същите са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната
лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва
забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не
се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона
функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената
такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя
на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 176444/30.05.2024 г. на „...., ЕИК .... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. Д., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 1 166,67 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „....“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 2 187,50 лв. – възнаграждение за закупена услуга „...“ за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 30 лв. - такса за
извънсъдебно събиране на вземането, както и за 500 лв. - такса поради забава с повече от 90
дни, съгласно договор за потребителски кредит № 40013389784 от 16.11.2022 г.;
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3