РЕШЕНИЕ
№ 14410
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
[****] 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110116899 по описа за 2024 година
[****]. К. e предявила срещу СРС осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
1.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.07.2023 г. до
04.10.2023 г. начислена върху главница от 42 лв., представляваща недължимо
платена държавна такса по гр. д. № 42524/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът твърди, че на 04.08.2022 г. подал искова молба, по която било
образувано гр. д. № 42524/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, като била
внесена държавна такса в размер на 206 лв. С определение от 06.07.2023 г. по
ч. гр. д. № 7471/2023 г. по описа на СГС било прието, че дължимата държавна
такса била в размер на 164 лв., като разликата до 206 лв., а именно 42 лв.
следвало да бъде върната от СРС на ищеца. Излага твърдения, че на
13.07.2023 г. било изпратено искане до ответника за връщане на недължимо
платената държавна такса от 42 лв., като на 17.07.2023 г. и на 29.08.2023 г.
били отправени нови искания. Посочва, че на 04.10.2023 г. ответникът бил
превел по банковата сметка на ищцата сумата от 42 лв. Поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава след получаване на покана на 13.07.2023 г.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страните поддържа исковата претенция,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Излагат се
твърдения, че редът за възстановяване на погрешно внесени държавни такси в
СРС бил уреден посредством правила утвърдени със заповед № АС-
352/08.09.2020 г. Посочва се, че съгласно правилата молбата за възстановяване
1
на погрешно внесена държавна такса се насочвала към съдията –докладчик,
който давал становище, след това се извършвала проверка за липса на
възстановяване и едва тогава се докладвала на административния ръководител
на съда, който се произнасял с разпореждане на връщане на държавната такса,
чрез подписване на платежния документ. Посочва, че и трите молби на ищеца
от 13.07.2023 г., от 17.07.2023 г., от 29.08.2023 г. били докладвани на съдията
докладчик, който имал произнасяне по същите, като искал да му се докладват
след връщане на делото от СГС. Излагат се твърдения, че още към момента на
постъпване на първата молба на ищеца делото вече се намирало в СГС по
произнасяне на ч. гр. д. № 7471/2023 г., като делото било върната на СРС на
15.09.2023 г. Твърди, че с разпореждане на председателя на 166 състав от
25.09.2023 г. е разпредено на връщане на надвнесената гаранция, като след
извършване на проверките съгласно правилата на 03.10.2023 г. упълномощено
лице от председателя на СРС е разпоредил надвнесената държавна такса.
Излага твърдения, че действията на председателя на 166 състав били
извършени в максимално кратък срок. Моли за отхвърляне на предявени иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено за послужване гр. д № 42524/2022 г., по описа на
СРС 166 състав, от което се установява, че същото е било образувано с искова
молба подадена от [****]. К. срещу Софийска адвокатско колегия, като към
молбата е приложено платежно нареждане от 04.08.2022 г. за сумата от 206
лв., с посочено задължено лице [****] и основание държавна такса по искова
молба срещу САК.
На 07.03.2023 г. с решение № 3477 гр. д № 42524/2022 г., по описа на СРС
е признато за установено по предявения от ищеца И. Я. К., срещу ответника
Софийска адвокатска колегия, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
И. Я. К., не дължи на Софийска адвокатска колегия, сумата от 3900 лв.,
представляваща глоба, наложена с Решение от 29.01.2021 г. по дисциплинарно
дело № 145/2019 г. на Дисциплинарния съд при САК и сумата 200 лв. –
присъдени разноски в дисциплинарното производство.
На 20.03.2023 г. е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на
решението в частта за разноските, като с определение № 16267 от 04.05.2023 г.
молбата за изменение на решението, в частта за разноските е оставена без
уважение.
Видно от определение № 8256 от 06.07.2023 г. постановено по в. ч. гр. д.
№ 7471/2023 г. по описа на СГС е отменено определение № 16267 от
04.05.2023 г. постановено по гр. д № 42524/2022 г.с, което е оставена без
уважение молбата за изменение на решение от 07.03.2023 г., в частта за
разноските, досежно дължимата държавна такса в размер на 164 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 517 лв. В мотивите на определението е
посочено, че за разликата от 164 лв. до 206 лв. обжалваното определение
2
следвало да бъде потвърдено, а сумата от 42 лв. представлявала надвнесена
държавна такса и можело да бъде поискана за връщане от СРС.
На 13.07.2023 г. е постъпила молба от И. Я. К. гр. д № 42524/2022 г., по
описа на СРС, с която е поискано незабавно да бъде върната по сметка на
ищцата сумата от 42 лв., представляваща недължимо платена държавна такса.
С разпореждане от 31.07.2023 г. е разпоредено молбата да се докладвала
след връщане на делото от СГС.
На 31.07.2023 г. е постъпила молба от И. Я. К. гр. д № 42524/2022 г., по
описа на СРС, с която е поискано незабавно да бъде върната по сметка на
ищцата сумата от 42 лв., представляваща недължимо платена държавна такса.
С разпореждане от 02.08.2023 г. е разпоредено молбата да се докладвала
след връщане на делото от СГС.
На 29.08.2023 г. е постъпила молба от И. Я. К. гр. д № 42524/2022 г., по
описа на СРС, с която е поискано незабавно да бъде върната по сметка на
ищцата сумата от 42 лв., представляваща недължимо платена държавна такса.
С разпореждане от 30.08.2023 г. е посочено, че делото не било върната в
СРС и молбата да се докладвала след неговото връщане.
Съгласно разпореждане № 117646 от 25.09.2023 г., гр. д № 42524/2022 г.,
по описа на СРС, 166 състав е разпоредено да се възстанови на И. Я. К.
надвесената държавна такса в размер на 42 лв. по гр. д. № 42524/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав.
По делото е представена заповед АС-352 от 08.09.2020 г. на председателя
на СРС, с която утвърдени правилата за реда за връщане на погрешно внесени
такси по транзитната сметка на СРС, като в заповедта е посочено, че
утвърдените правила влизали в сила от 10.09.2020 г. Към заповедта са
приложени и самите правила за връщане на погрешно внесени такси по
транзитната сметка на СРС.
Представено е писмо от 29.09.2023 г. от председателя на 166 състав, СРС
до отдел „Счетоводство“ на СРС, с което е изпратен заверен препис от
разпореждане № 117646 от 25.09.2023 г., гр. д № 42524/2022 г., по описа на
СРС, 166 състав за възстановяване на сумата от 42 лв. надвнесена държавна
такса.
Съгласно платежно нареждане от 03.10.2023 г. е видно, че по сметка на И.
Я. К. е преведена от страна на СРС сумата от 42 лв. с посочено основание
върната надвнесена държавна такса по гр. д. № 42524/2022 г., 166 състав.
За уважаването на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Настоящият състав намира, че таксата съставлява плащане, свързано с
конкретно получена административна услуга от публичен орган в полза на
платеца, като съгласно чл. 1, ал.1 ЗДТ, същите постъпват в държавния
бюджет, освен ако със закон не е предвидено друго. В чл. 4 ЗДТ е извършено
неизчерпателно изброяване на действия, свързани с дейността на съдилищата,
за които се дължи държавна такса - искови молби, граждански искове, по
3
наказателни дела, по насрещни искове, по молби за отмяна, молби за
осиновяване и т. н. Съдебните такси са установени със закон по основание с
прогласяване на тяхната дължимост, а така също и по размер, макар и той да
не е определен в абсолютно число. От посочената регламентация следва, че
събираната от съдилищата държавна такса по предявен иск има характер на
публично държавно вземане. Правоотношението, касаещо събирането на
държавна такса за предявена искова молба също е публично по своя характер
и се развива между съответния орган на съдебна власт и лицето, търсещо
съдействие в защита на нарушеното си право. Ако таксата е недължимо
платена, то същата подлежи на връщане съгласно чл. 4 бук. „б“ ЗДТ по искане
на заинтересованата страна. Според установената практика на ВКС, когато е
надвнесена държавна такса над дължимата, разликата следва да се върне като
недължимо платена на заинтересованата страна. Само в тези случаи таксите
следва да се считат за платени без да е налице основание за това по смисъла на
чл. 3 ЗДТ и като недължимо платени да бъдат върнати на вносителя. Когато
страната поради грешка е внесла държавна такса в по - голям от предвидения в
Тарифата за държавните такси размер, съдът е длъжен да предприеме мерки
за да върне внесената в повече сума, вместо да я включва в разноските по
делото, като в този случай вземането на страната има частноправен характер–
в този смисъл решение № 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г.,
IV г. о. Редът за възстановяване на сумите е редът на съответния процесуален
закон, когато в него е изрично посочен процесуален ред за събиране на
таксите, а, когато заплащането на таксата е условие за даване на търсената
защита или съдействие /например при съдебните такси и останалите хипотези
на чл. 4 ЗДТ/, редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани
държавни такси е искане, отправено до държавния орган, в чиято полза е
събрана таксата Вземането е ликвидно, но за да стане изискуемо, следва
страната да поиска нейното връщане с молба /парично задължение е търсимо,
а не носимо/.
В настоящият случай още с определение № 8256 от 06.07.2023 г.
постановено по възз. ч. гр. д. № 7471/2023 г. по описа на СГС е установено, че
по гр. д № 42524/2022 г., по описа на СРС, 166 състав има надвнесена
държавна такса в размер на 42 лв., която следвало да се върне на страната по
нарочно искане до СРС. Не се спори между страните, а и от представената
молба от 13.07.2023 г. по гр. д № 42524/2022 г., по описа на СРС г. се
установява, че И. Я. К., е поискала незабавно да бъде върната по сметка на
ищцата сумата от 42 лв., представляваща недължимо платена държавна такса,
както и че сумата е била възстановена с платежно нареждане на основание
разпореждане № 117646 от 25.09.2023 г., гр. д № 42524/2022 г., по описа на
СРС, 166 състав.
Настоящият състав намира, че в случая още с определението от
06.07.2023 г. на СГС е констатирано, че по делото има надвнесени суми за
държавни такса, а именно сумата в размер на 42 лв., която сума се явява
дължима на страната. За заплащане на сумата липсва предвиден срок, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото
от представената първа покана получена от ответника на 13.07.2023 г. се
установи, че ответникът е поканен незабавно да възстанови недължимо
4
платена сума държавна такса в размер на 42 лв., поради което ответникът е
изпаднал в забава за периода от 13.07.2023 г. до 04.10.2023 г, като предявеният
иск се явява основателен за сумата от 1.29 лв., изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК. В случая следва да се посочи, че се явяват неоснователни възраженията
на ответника във връзка с наличието на вътрешни правила за връщане на
погрешно внесени такси по транзитната сметка на СРС, доколкото същите,
касаят единствено служителите на ответника.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като на същия следва да се присъди сумата от 50 лв. държавна
такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, който размер е определен
съгласно постановките дадени с решение от 25.01.2024 г. по д. № C-438/22 на
СЕС. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, [****]
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, БУЛСТАТ [****], с адрес [****], да
заплати на [****]. К., ЕГН **********, със съдебен адрес [****], чрез адв. М.
Л. по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1.29 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 13.07.2023 г. до 04.10.2023 г.
начислена върху главница от 42 лв., представляваща недължимо платена
държавна такса по гр. д. № 42524/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, БУЛСТАТ [****], с адрес [****], да
заплати на [****]. К., ЕГН **********, със съдебен адрес [****], чрез адв. М.
Л., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, БУЛСТАТ [****], с адрес [****], да
заплати на адвокат М. О. Л., с личен адвокатски № **********, със служебен
адрес [****], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца [****]. К. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5