Решение по дело №631/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 508

17.08.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд                  Трети граждански състав

на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                  Съдия : Нели Иванова                            

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №631 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, заедно, със съдебен адрес ***, адв.Виолета Петрова Герова, против Ф.А.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.д.№157/2017г. по описа на РС-Хасково.  В предвидения срок постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. В законоустановения срок ищцовото дружество предявило настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника. Исковата претенция на ищеца била въз основа на договор за далекосъобщителни услуги М3954806 от 02.01.2014г., сключен с ответника. Последният дължал на ищеца сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради незаплащане в срок на предоставените далекосъобщителни услуги ищцовото дружество прекратило едностранно сключения между страните договор. В настоящото производство се претендира заплащане на неизплатени задължения за ползвани далекосъобщителни услуги и лихва за забава, като от главницата е приспадната сумата от 100лв., платена след издаване на заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата общо от 547,61лв., от която 327,87лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 119,74лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство.  

            С влязло в сила определение производството по предявения иск за установяване дължимост на мораторна лихва в размер на 119,74лв. е прекратено, поради отказ от иска в тази част.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Явява се лично в съдебно заседание и заявява, че задължението е изплатено изцяло още преди получаване на препис от исковата молба и към момента не дължи никакви суми на ищеца.   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№157/2017г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 427,87лв. – главница и 119,74лв. – лихва за забава за периода от 12.04.2014г. до 11.01.2017г., дължими по договор за далекосъобщителни услуги с номер М3954806 от 02.01.2014г. и издадените във връзка със същия фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.01.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№157/2017г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за услуги е, че същият е сключен между страните на 02.01.2014г. Представени са също така издадените фактури на 27.01.-2014г., 26.02.2014г. и 27.03.2014г., както и общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите. Ответната страна представя платежни документи за заплатена в полза на ищеца обща сума от 327,87лв. на датите 08.03.2017г., 20.03.2017г. и 23.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за услуги, сключен на 02.01.2014г. Разгледан по същество иска се явява неоснователен. От представения договор, сключен между страните на 02.01.2014г., се установява наличието на облигационни отношения между тях. Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор на ответника са издадени фактури за потрелбените услуги за периода от м.01. до м.03.2014г. включително. Именно тези суми се твърди, че ответникът не е погасил в съответните срокове. Изцяло в тежест на ответника е да установи извършено плащане на процесните суми. В тази връзка в съдебно заседание ответникът представи платежни документи, от които се установява, че е изплатил изцяло дължимата главница от 327,87лв. през месец март 2017г. Ето защо, поради извършеното плащане към момента вече процесната сума не е дължима от ответника, поради което така предявения иск за установяване дължимост на същата следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в общ размер на 205лв., от които 25лв. за държавна такса и 180лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като няма данни същите да са изплатени към настоящия момент. Ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски в заповедното производство, тъй като с неизпълнение на задълженията си, възникнали още през 2014г. е дал повод на ищеца /заявител/ да подаде заявление и да потърси вземането си по реда на чл.410 от ГПК. Доколкото ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца задължение за претендираната главница в срока за възражение и най-вече преди получаване на препис от исковата молба, съдът счита, че не следва да се ангажира неговата отговорност за заплащане на направените в исковото производство разноски.

Мотивиран така, съдът

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, заедно, със съдебен адрес ***, адв.Виолета Петрова Герова, против Ф.А.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за дължимост на сумата от 327,87лв. по договор за далекосъобщителни услуги с номер М3954806 от 02.01.2014г. и издадените във връзка със същия фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.01.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №88/24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№157/2017г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН:********** ***, да заплати на Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, заедно, със съдебен адрес ***, направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ :