Решение по дело №4/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260001

 

гр. Тутракан, 02.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря СВЕТЛАНА ГВОЗДЕЙКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, от ищците И.С.В. и В.В.В., упълномощил като проц. представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 4), за установяването на правото им на собственост, придобито в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на осъществено давностно владение в периода: 19.05.2005 г. - 23.10.2019 г., върху:  

1.1. Дворно място с идентификатор № 73496.500.101 по кадастралната карта на землището на ***; заедно с построената в имота

1.2. Масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 73496.500.101.1.

1.3. Първият от ищците твърди, че с ответника били братя, но след навършване на пълнолетие, ответникът бил заминал да работи и живее в ***, където бил и сега. Ищците завинаги останали да живеят в *** на адреса на спорният имот.

1.4. На 22.04.1969 г. със строително разрешение № 9 на И.В. било позволено да построи нова жилищна сграда с одобрен архитектурен план и дадена строителна линия.

1.5. На 13.08.1969 г. С. И. В. подарил 1/2 ид. ч. от празно дворно място на В.С.В.;

1.6. На 14.06.1978 г. с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 138, т.1, дело № 291/1978 г. - И.С.В. бил признат за собственик на сградата.

1.7. На 17.07.1984 г. С. И. В. подарил 1/2 ид. ч. от дворното място и 1/2 ид. ч. от жилищната сграда на И.С.В..

1.8. Твърди се, че последвали множество съдебни дела, и на 22.04.2005 г. било постановено  Решение № 101/22.04.2005 г. по гр. д. № 35/2003 г. по описа на ТнРС, влязло в сила на 19.05.2005 г. с което имотът бил изнесен на публична продан.

1.9.  На 11.06.2015 г. ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист.

1.10. На 23.10.2019 г. е образувано и.д. № 20193430400174.

1.11. На 28.11.2019 г. върху имота била наложена възбрана.

1.12. Твърди се, че от 19.05.2005 г., когато с Решение, с което имотът бил изнесен на публична продан, до 23.10.2019 г., когато е постъпила молба от В.В. за образуване на изпълнително дело, почти петнадесет години, в имота живеели ищците, като не допуснали ответникът да влезе в имота и не му платили обезщетение, тъй като считали, че били собственици на този имот от построяването му.

1.13. С оглед на изложените факти претендират придобивна давност върху имота за периода от влизане на съдебното решение в сила до образуване на изпълнителното производство.

1.14. В давностният период ответниците изпращали писма и покани, в които твърдели, че не били допуснати в имота и не били получавали, обезщетения, но ищците считали, че не им дължат нищо - имотът бил тяхна собственост. С Уведомително писмо от 30.07.2010 година, подписано лично от ответника, в които признавал, че се смята за собственик и на 1/2 ид. ч. от имота, заплашвал със съдебен иск за обезщетение, който обаче не последвал. Последвало поредното му идване и опити да за изнудване, като използвал груба сила - съборил ищеца на земята и благодарение на намесата на съпругата му, си спасил живота, тъй като направил опит да го удуши. Не му било трудно, тъй като ищецът бил инвалид. В резултат на този опит от 14.05.2014 г. се наложило ищецът да се движи с патерици, а по- късно последвало и оперативно лечение в гр. Русе.

1.15. На 15.04 2019 г. ищецът отново получил искане от В.В., в което отново правил признание за това, че не му предал владението и му дължал обезщетение за периода от 01.01.2013 г. до 30.12.2018 г.

2. Ответниците В.С.В. и И.И.В. са подали чрез. адв. В.А. от Адвокатска колегия - гр. Р. (л. 43) отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват основателността на исковете.

2.1. Оспорват се твърденията за осъществено спокойно и необезпокоявано владение и изтекла придобивна давност.

2.2. Признават, че в релевирания от ищците период на владението не са допускани да ползват имота. 

2.3. Твърдят, че давността е прекъсната чрез предявяване на искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС през 2006 г. и 2012 г.

3. Допуснато е обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20193430400174 по описа на ДСИ при ТнРС по отношение на публичната продан на гореописаните имоти, при внасяне на парична гаранция в размер на 5 000 лв.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищците М. И. Н. и С. П. В., чиито показания не допринасят за изясняване на относимата към спора фактическа обстановка (л. 95).

5. Между страните не се спори, че ищеца И.В. и отв. В.В. са братя.

6. На 12.05.1986 г. е постановено Решение по гр. д. № 131/1985 г. на ТнРС (л. 5), с което е допусната съдебна делба при равни квоти:

6.1. между отв. В.В. до ищеца И.В. - по отношение на дворно място, съставлявaщо парцел V, в. кв. 9 по плана на *** (видно от отбелязването в приложената скица, с одобряването на кадастралната карта на *** на имота е отреден идентификатор № 73496.500.101);

6.2. между всички страни по настоящото дело (посочените в предходната точка лица и съпругите им) – по отношение на построената в имота двуетажна жилищна сграда.

7. На 22.04.2005 г. е постановено Решение № 101/22.04.2005 г. по гр. д. № 35/2003 г. по описа на ТнРС, с което делбеното производство завършило, като процесните имот и сграда са изнесени на публична продан. В решението е установена точната площ на парцела – 277 кв. м. и РЗП на сградата – 178 кв. м.

8. През 2006 г. ответниците по делото В.В. и И.В. са завели срещу ищците И.В. и В.В. искове за заплащането на обезщетение за лишаването им от ползването на процесните имот и сграда за периода: 2000 – 2005 г. По делото е постановено Решение № 29/05.05.2011 г. по гр. д. № 1/2006 г. на ТнРС, с което исковете са уважени (л. 54). Същото е потвърдено с Решение № 79/11.10.2011 г. на СсОС по в. гр. д № 184/2011 г., което е довело до влизане в сила на първоинстанционното решение на 11.10.2011 г. (л. 61)[1]. 

9. На 30.07.2010 г. от отв. В.В. до ищеца И.В. е изготвено уведомително писмо, с което последният е поканен заедно със съпругата си да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от възможността да ползва имота за периода: 2005 г. – 2010 г. Няма данни за момента на получаването на уведомлението от ищеца (л. 19).

10. През 2012 г. ответниците по делото В.В. и И.В. са завели срещу ищците И.В. и В.В. искове за заплащането на обезщетение за лишаването им от ползването на процесните имот и сграда за периода: 2007 – 2012 г. По делото е постановено Решение № 169/21.01.2013 г. по гр. д. № 164/2012 г. на ТнРС, с което исковете са отхвърлени (л. 64). Съдът е приел, че В.В. и И.В. не са възпрепятствани по никакъв начин от И.В. и В.В. да ползват имота и сградата, като дори в проведеното на 21.11.2012 г. И.В. и В.В. отново поканили В.В. да започне да ползва етажа си (л. 26 от ДП № 283/2013 г.). Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с Решение № 40/08.05.2013 г. по в. гр. д № 79/2013 г. на СсОС, което е довело до влизане в сила на първоинстанционното решение на 08.05.2013 г. (л. 67)¹. Впоследствие е подадена и молба до ВКС  за отмяната на влязлото в сила решение, която не е уважена (л. 68).

11. На 20.09.2013 г.  отв. В.В. е подал до РУ на МВР – гр. Тутракан сигнал за това че ищеца И.В. не го допуска да влезе в процесния имот (л. 25 от ДП № 283/2013 г.).

12. На 21.10.2013 г. ищецът И.В. е депозирал сведение по ДП, с което отрича брат му да е посещавал имота (л. 33 от ДП № 283/2013 г.).  

13. На 21.11.2013 г. е извършена проверка от пол. инсп. Е. Д., при която се установило, че ищецът И.В. действително не допуска В.В. до имота. Същото е видно от изготвената докладна записка и сведенията на самия И.В. депозирани след първите такива (л. 4 и 7 от ДП № 283/2013 г.).

14. На 18.12.2013 г. ищецът И.В. е разпитан като свидетел в ДП. Същият е разяснил, че спорът с отв. В.В. бил относно ползването на имота. Първият етаж от къщата бил предназначен за ищеца И.В. а втория – за отв. В.В.. Била изградена метална стълба, която да позволява ползването на втория етаж, без да се преминава през помещенията на първия етаж. Ищецът И.В. премахнал стълбите, тъй като отв. В.В. не желаел да ползва този начин за осъществяване на достъп до втория етаж. Впоследствие пак ги бил възстановил (л. 45 от ДП № 283/2013 г.). Производството по ДП е прекратено, поради липса на извършено престъпление.

15. На 21.01.2014 г. отв. В.В.  отново е подал сигнал до РУ на МВР – гр. Тутракан сигнал за това, че ищеца И.В. не го допуска да влезе в процесния имот, по което е образувана преписка вх. № ТОТ-151/2014 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Силистра, ТО – гр. Тутракан. Производството е приключило с отказ да се образува ДП.

16. На 18.03.2014 г. отв. В.В.  отново е подал сигнал до РУ на МВР – гр. Тутракан сигнал за това че ищеца И.В. не го допуска да влезе в процесния имот, по което е образувана преписка вх. № ТОТ-145/2014 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Силистра, ТО – гр. Тутракан. Производството е приключило с отказ да се образува ДП.

17. На 14.05.2014 г. между двамата имало физическо съприкосновение отново по повод отказ на ищеца И.В. да осигури на отв. В.В. достъп до имотите образувана преписка вх. № ТОТ-266/2014 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Силистра, ТО – гр. Тутракан. Производството е приключило с отказ да се образува ДП.

18. На 02.06.2015 г. отв. В.В.  отново е подал сигнал до РУ на МВР – гр. Тутракан сигнал за това че ищеца И.В. не го допуска да влезе в процесния имот, по което е образувана преписка вх. № ТОТ-390/2015 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Силистра, ТО – гр. Тутракан. Производството е приключило с отказ да се образува ДП.

19. На 11.06.2015 г. отв. В.В. се бил снабдил с изпълнителен лист по решението за извършването на съдебната делба, в което имотите са изнесени на публична продан (л. 11).

20. На 15.04.2019 г. ищецът И.В. признава, че отново получил искане от отв. В.В., в което същият претендирал обезщетение за лишаването му от възможността да ползва имота за периода: 01.01.2013 г. - 30.12.2018 г. (л. 20).

21. На 23.10.2019 г. отв. В.В. е подал молба до ДСИ към ТнРС за образуване на изпълнително дело за изнасянето на процесните имоти на публична продан. С молбата е поискано извършване на опис на имотите и налагането на възбрана (л. 9). Образувано е изп. д. № 20193430400174 (л. 15).

22. На 28.11.2019 г. е вписана наложена върху имотите възбрана от ДСИ (л. 16).

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

23. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

24. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

25. В конкретният случай между страните в хода на образуваното през 1985 г. делбено производство, с решението по допускането на делбата, със сила на пресъдено нещо е установено, че:

25.1. отв. В.В. и ищеца И.В. – притежават правото на собственост при равни квоти (по 1/2 ид. ч.) върху процесният парцел;

25.2. отв. В.В. и съпругата му И.В. притежават 1/2 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като И.В. и В.В. притежават също 1/2 ид. ч. в режим на СИО върху процесната жилищна сграда.   

26. Производството по делбеното производство е приключило с решение Решение № 101/22.04.2005 г. по гр. д. № 35/2003 г. по описа на ТнРС, с което имотите са изнесени на публична продан. Не е ясно в кой момент решението е влязло в сила.

27. Ищците претендират, че решението е влязло в сила на 19.05.2005 г., като от този момент същите са започнали да осъществяват недобросъвестно давностно владение върху същия.

28. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

29. В хода на делбеното производство ищците В. активно са оспорвали правата на ответниците В. Доколкото обаче спорът е приключил със съдебно решение, признаващо правата на отв. В., ищците след влизане в сила на решението от 2005 г. е следвало ясно да манифестират решението си да не изпълнят съдебното решение и да завладеят притежаваните от ответниците ид. ч. от имотите.

30. Последното съответно открива възможността ответниците да използват всички правни способи за защита на собствеността си, прекъсвайки давността. Такива правни способи могат да бъдат:

30.1. съгл. чл. чл. 116, б. „в” ЗЗД - предприемането на действия по изпълнение на съдебното решение по допускане на делбата чрез реализиране на отделни изпълнителни способи (вж. т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК);

30.2. съгл. чл. 116, б. „б”, предл. 1 от ЗЗД - завеждането на искове, свързани с упражняването на собственическите права.  

31. В конкретният случай за спорният предмет е без значение кога е влязло в сила решението за извършването на делбата, тъй като отв. Владови са завели срещу ищците Владеви още през 2006 г. искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за неползване на имотите. Тези искове дефинитивно се базират на собственическите права на ответниците и поради тази причина са годен способ за прекъсване на давността на осн. чл. 116, б. „б” ЗЗД. Давност съгл. чл. 115, б. „ж” от ЗЗД не е текла до влизането в сила на решението по делото - 11.10.2011 г.  (вж. т. 8).

32. Второто заведено дело от ответниците, през 2012 г., не е прекъснало давността, тъй като исковете са отхвърлени (чл. 116, б. „б”, предл. 3 от ЗЗД). С оглед мотивите на съда, обективирани в Решение № 169/21.01.2013 г. по гр. д. № 164/2012 г. на ТнРС и изявленията на съпрузите В. по делото, закрепени в съдебния протокол от 21.11.2012 г., може да се приеме, че ищците в настоящото производство по гр. д. № 164/2012 г. на ТнРС са защитавали тезата, че не оспорват собственическите права на отв. Владови и не възпрепятстват достъпа им до имота. Именно поради тази причина исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС са отхвърлени (вж. т. 10).

33. Едва на 20.09.2013 г. с подадения сигнал от отв. В.В., че ищецът И. В. възпрепятства достъпа му до имотите, би могло да се приеме, че последният е манифестирал намерението си за своене на притежаваните от ответниците ид. ч. от правото на собственост върху имотите.

34. При това положение обаче давността по чл. 79, ал. 1 от ЗС би могла да изтече най – рано през 2023 г.

35. От друга страна производството по настоящото дело, заведено на 07.01.2020 г., отново е спряло отново давността на осн. чл. 115, б. „ж” от ЗЗД. 

36. В тази връзка съдът намира, че давностното владение не може да се приеме за осъществено, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.     

 

Разноски

 

37. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 200 лв., платими поравно от ищците.

 

38. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищците И.С.В., с ЕГН ********** и В.В.В., с ЕГН **********, срещу ответниците В.С.В., с ЕГН ********** и И.И.В., с ЕГН *********, за установяване на правото на собственост на ищците, им на собственост, придобито в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на осъществено давностно владение в периода: 19.05.2005 г. - 23.10.2019 г., върху

1. Дворно място с площ от 251 кв. м., с идентификатор № 73496.500.101 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин, точка, сто и едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: ***, при граници и съседи за имота: с идентификатор № 73496.500.102, № 73496.500.108, № 73496.500.78, № 73496.500.100 и № 73496.500.696, заедно с построената в имота:

2. Масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 83 кв. м., с идентификатор № 73496.500.101.1 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин, точка, сто и едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри;

описани съгласно Скица № 15-1079849-27.11.2019 г., изд. от СГКК – Силистра.

             

 

ОСЪЖДА ищеца И.С.В., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ответниците В.С.В., с ЕГН ********** и И.И.В., с ЕГН *********, припадащата му се от част направените разноски по делото в размер на по 300 лв. (триста лева) за всеки ответник, или общо 600 лв.

 

ОСЪЖДА ищеца В.В.В., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ответниците В.С.В., с ЕГН ********** и И.И.В., с ЕГН *********, припадащата му се от част направените разноски по делото в размер на по 300 лв. (триста лева) за всеки ответник, или общо 600 лв.

 

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: